МОТИВИ към ПРИСЪДА №13 от 26.05.2016г по НОХД№ 223/2016г на СлОС
ОП-Сливен е повдигнала обвинения
срещу подсъдимия Д.Ж.К. за извършени престъпления по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 вр.чл.194 ал.1 от НК, по чл.339 ал.1 пр.1 и пр.2 алт.2 и алт.6 от НК и по чл.116 ал.1 т.6 пр.1-во
и т.8 пр.2-ро вр.чл.18 ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа повдигнатите
обвинения. Предлага се на съда за престъплението по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5
вр.чл.194 ал.1 от НК на подс.К. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, за престъплението по
чл.339 ал.1 пр.1 и пр.2 алт.2 и алт.6 от
НК- наказание лишаване от свобода за срок от една година, а за престъплението
по чл.116 ал.1 т.6 пр.1-во и т.8 пр.2-ро вр.чл.18 ал.1 от НК-лишаване от свобода
за срок от осем години. Ниският размер на предлаганите наказания прокурорът
обосновава с обстоятелството, че при проведена
диференцирана процедура по глава двадесет и седма от НПК в настоящия казус са налице едновременно
условията по чл.58а ал.1-3 и условията по чл.55 от НК като по-благоприятен за
дееца се явява текста на чл.55 от НК. Представителят на държавното обвинение
сезира съда с искане за определяне на едно общо наказание по реда на чл.23 от НК, а именно най-тежкото: лишаване от свобода за срок от осем години, което да
се търпи при първоначален строг режим в затвор. Налице е искане и за приспадане
на времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 04.01.2016г до датата на привеждане на присъдата в
изпълнение.
В съдебно заседание подс.К. признава всички факти
и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Направено е искане от подсъдимия производството да се развива по
реда на съкратеното съдебно следствие –чл.371 т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия заявява, че приема за
правилна правната квалификация на деянията. Изцяло се присъединява към
становището на прокуратурата за приложимостта на разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК и намира, че предложените от прокурора
размери на наказанията за първите
две престъпления са справедливи. Единственият пункт, по който защитникът
изразява различно мнение от представителя на обвинението е относно размера,
който да се наложи на подсъдимия за престъплението по чл.116 ал.1 вр.чл.18 ал.1
от НК. Изтъква, че в случая се касае за
опит за убийство като не е причинена телесна вреда на пострадалия. Деецът се е
отказал доброволно от довършване на
деянието като в потвърждение на заявеното се позовава на обстоятелството, че в
пистолета, с който са произведени изстрелите от подсъдимия са останали
два патрона. В този смисъл е и
искането на защитата на подсъдимия да се наложи за третото престъпление
наказание лишаване от свобода в размер на пет години. На основание чл.23 от НК
се иска от съда да определи на подс.К. едно общо
наказание, а именно най-тежкото - лишаване от свобода за срок от пет години.
Подс.К. при упражняване
правото си на лична защита е заявил, че се придържа изцяло към становището
на своя защитник. Намира предвиденото в
разпоредбата на чл.116 ал. 1 от НК наказание за „прекалено голямо“ и пледира за по-ниско по размер наказание.
В последната си дума пред съда К.
иска справедливо по размер наказание.
В настоящия процес пострадалите Т.С.М. и Д.И.С. не са направили искане за
конституирането им като частни обвинители и граждански ищци.
Съдът приема за установена фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Установено бе, че самопризнанията на подс.К. се подкрепят от събраните по делото във фазата на
досъдебното производство доказателства. Съдът с изрично определение по реда на
чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В този смисъл,
без да извършва разпит на свидетелите и вещите лица, съдът прие за установена фактическата обстановка, твърдяна от
представителя на държавното обвинение в обвинителния акт:
Г. П. и подс.Д.К. *** и се познавали отдавна. В
началото на месец декември 2015 год. от свои познати двамата разбрали, че свид.
В.И. /вуйчо на свид.Д.С./, който развивал успешен
бизнес в Бургас, притежава имот в с. М., общ. Сливен. Предположили, че е
възможно там да съхранява част от средствата си и решили да извършат кражба. За
целта, около коледните празници, посетили с. М. и проучили местоположението на
имота, начините за проникване в него и възможностите за бягство в случай, че
бъдат забелязани.
Около 20,00 часа на 31.12.2015 год. в заведението на свид. Т.Т. в с. М., общ. Сливен, се събрала компания от около 25
души, за да посрещнат заедно новата 2016 год. Част от компанията било и
семейството на свид. С.С.. Заедно с него празнували
съпругата му – свид. Д.С. ***, и синът им – свид. Д.С.. Напускайки дома си
малко преди 20,00 часа свид. С. заключила входната врата на къщата, както и
пътната врата.
Около 20,30 часа свид. Д..С. напуснал
заведението и отишъл до дома на свид. С.Т., където празнувала компания от
негови връстници. Малко след него заведението
напуснала и свид. С.. Наложило й се за кратко да се прибере до дома си, за да
си вземе мобилния телефон, който преди това забравила в една от стаите. След
като си взела телефона, свид. С. отново заключила вратите и се върнала в
заведението при съпруга си. За кратко се върнал и сина им – свид. Д.С., който
малко по-късно отново се върнал при компанията в дома на свид. Т..
Около 23,10 часа, след разговор със съпругата си, свид. С.С. решил да отиде със сина си до дома им, за да вземат
няколко броя календари, които да подарят на собственика на заведението и на
част от празнуващите. Обадил се по телефона на сина си – свид.Д.С.
и го помолил да излезе на улицата и да го изчака там, за да отидат заедно.
Качил се в микробус „Фолксваген Мултиван“ с № А 42 32
КН, собственост на фирмата на вуйчото на свид. С. – свид. В.И., взел сина си от
улицата и спрял до пътната врата на имота си. Свид. Д.С. слязъл от автомобила с намерение да вземе
календарите и да се върне обратно при баща си, който останал да чака в колата. Свид. Д.С. приближил до пътната врата и установил, че
вратата е отключена. Решил, че майка му при излизането им е забравила да
заключи и без да се замисля повече влязъл в двора. Направило му впечатление, че
монтираният в двора прожектор снабден с датчик, активиращ се от движение на
хора, не се включил. Влизайки в двора незабавно забелязал някакви силуети в
дворчето към къщата, което било неосветено. От там излезли три лица, които
побягнали към оградата на съседния двор. На свид. Д.С. направило впечатление,
че са високи, едри мъже, облечени с черни якета и с качулки на главите. Извикал
от страх и хукнал към улицата. Съобщил на баща си, че в двора им има непознати
и свид. С.С. слязъл от автомобила. Двамата със сина
си влезли в двора, но там вече нямало никой. Чували се само стъпките на
непознатите в съседния двор, от южната страна на техния. Свидетелите С. и Д.С.и
се върнали на улицата и на уличното
осветление забелязали три лица, които се отдалечавали бягайки в посока към
главната улица на селото. Едно от лицата се отдалечавало по-бързо, а други две
лица го следвали на разстояние.
Бащата и синът тръгнали след непознатите и след секунди едно от
изостаналите лица се обърнало и произвело изстрел срещу тях. Въпреки това
двамата продължили да ги преследват по улицата, но не след дълго същото лице
отново се обърнало и произвело нов изстрел срещу тях. Едва тогава свид. Д.С.
забелязал, че лицето стреля с пистолет. В този момент свид. С.С. се обадил на свид. П.П. –от
компанията, която празнувала в заведението и помолил за помощ. Освен това
накарал сина си да се обади на приятелите си, които празнували в дома на свид. Ст.Т.,
тъй като едното от лицата вече не се забелязвало, но другите две продължавали
да бягат по улица, водеща до дома на свид. Т..
Получил обаждането по телефона свид. П.П. извикал
свидетелите Р.С. и Т.М.. Набързо им обяснил, че свид. С.С.
и синът му са в опасност и молят за помощ. Тримата се качили в автомобила на
свид. С. и се отправили към дома на С.ови. Заварили
на улицата пред пътната врата микробуса с отворена врата и отворена входната
врата на двора, но наоколо не забелязали никой. Свид.
П. набрал по мобилния си телефон
телефона на свид. С.ов и го попитал къде се намира. Свид. С.ов обяснил, че заедно със
сина си гонят по улицата две от лицата, които са избягали от двора му. Свид. Т. М. се качил в микробуса и потеглил, а свид. С.
потеглил със собствения си автомобил. Тъй като чул изстрелите, решил да отиде
до дома си и да вземе ловното си оръжие – пушка „Стожер М3000“. След като взел
оръжието, тръгнал да се връща обратно и от колата по пътя за заведението видял,
че свид. С.ов задържа едно от лицата. Свид. С. спрял и слязъл от колата за да помогне, а през
това време другото лице продължило да бяга по улицата в западна посока,
преследвано от микробуса, управляван от свид. М.. На дясната седалка в
микробуса бил и свид. Д.С..
Свидетелите С.С., П.П.
и Р.С. задържали лицето Г. П.. Съборили
го на земята и свид. С.ов претърсил джобовете му, за
да разбере кое е лицето и от къде идва. Открил
банкноти в левове с различен номинал, два мобилни телефона, клещи, ключ
за лек автомобил с дистанционно устройство и месингов ключ с изпилен връх.
Попитал задържаното лице от къде са и какво са правили в дома му, на което Г. П.
отговорил, че са от Бургас и са търсили пари в жилището, като преди коледните
празници са идвали в селото, за да огледат имота. По-късно свид. С. си
спомнила, че в дните около Коледа забелязала в селото непознат джип „Тойота“
със софийска регистрация, в който имало хора.
През това време управлявания от свид. М. микробус продължил в западна
посока след другото лице- подс. Д.К. и на едно от улиците забелязали, че лицето
държи в ръката си пистолет и върви бавно напред. Близо до една от последните
къщи на селото лицето спряло. Свид. М. спрял
автомобила и заедно със свид. Д.С. слезли. Свид. М.
извикал силно на човека пред тях да хвърли пистолета. Непознатият се обърнал,
произвел още един изстрел по посока на С.ов и М. и отново побягнал по черния път към канала.
Свидетелите М. и Д.С.ов се качили отново в
микробуса и потеглили след подс. К.. След микробуса се движил и автомобила,
управляван от свид. С..
Подсъдимият К. подминал канала и тръгнал през обраслата с драки нива в
местността „Пчелина“. Свид. М. заобиколил
с микробуса и забелязал подсъдимия на разстояние по-малко от 10 м. напред.
Опитали се да се приближат с микробуса до него и тогава подс.К.
произвел два изстрела по посока на микробуса. Първият куршум улучил рамката на
прозореца на предната лява врата, а вторият, пръскайки стъклото откъм страната
на водача, прострелял свид. М. в лявото рамо. Въпреки, че бил прострелян, свид.
М. извикал на свид. Д.С.ов да легне на пода на
автомобила, за да не пострада и той и
продължил след подсъдимия.
Веднага след като чул двата изстрела, свид. С. слязъл от колата и извикал
на подсъдимия „Стой! Ще стрелям“, но подс.К. се
обърнал и побягнал. Тогава свид. С. произвел изстрел. Използвал ловен патрон
със сачми №11 /дребни, предназначени за лов на пъдпъдъци/. Улучил бягащият К. в
краката, при което подсъдимият клекнал на земята. Свид.
С. му извикал да хвърли пистолета в страни и подсъдимият се подчинил, хвърляйки
оръжието на около метър от себе си. Свид. С. се
приближил и изритал пистолета по-далече. Тогава от микробуса слезли свид. М. и
свид. Д.С.ов. М. бил облечен с бяло горнище от анцуг
и свид. С. забелязал, че лявата страна на горнището е в кръв. Пристигналите на
място други лица от селото изпразнили съдържанието на джобовете на подсъдимия.
Открили разглобен мобилен телефон, кожени ръкавици, две електрошокови
устройства и сгъваем нож.
Свид. С.С.
се обадил по телефона на съпругата си – свид. Д.С., за да уведоми за случилото се полицията и да
извика линейка, тъй като свид. М. бил ранен. Веднага след това качили свид. М.
в микробуса и свид. С.С. го закарал до главния път за
гр. Сливен, където изчакали пристигането на линейката. Впоследствие в линейката
бил качен и подсъдимия.
При пристигането си в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
свид. М. бил приет в интензивно отделение и била направена рентгенова снимка.
Резултатите от изследването показали, че куршумът е влязъл от страни и е
заседнал в тялото му на дълбочина около 13 см. След кратка подготовка, около
09,00 ч. на 01.01.2016 год. свид. М. бил опериран и
куршумът бил изваден. След няколкодневен престой в болничното заведение, на
05.01.2016 год. М. бил изписан.
При извършения от служителите на ОД на МВР оглед на местопроизшествието
било установено, че датчикът за движение на монтирания в двора прожектор е
изкъртен. Част от решетката на левия прозорец на спалнята и кухнята в новата
постройка била срязана в горната част, а след това и изкъртена от перваза,
свалена и оставена в ляво от прозореца. Заключващите устройства на двата
прозореца били изкъртени, а самите прозорци – отворени. Счупено било и стъклото
на вътрешния прозорец. Входната врата на старата къща зеела отворена с разбита
брава. Вещите във всички стаи били безразборно разхвърляни. Дамската чанта на
свид. С., която тя самата оставила в спалнята, била открита в източната стая
обърната надолу върху малка масичка. Всички вещи били вътре, с изключение на
дамското й портмоне. Портмонето било открито в спалнята, като от него липсвали
450 лв., изтеглени по празниците от банкомат. По-голямата част от сумата била в
нови банкноти с номинал от 20 лв., като имало и банкноти с номинал от 10, 5 и 2
лв.
На запад от входната врата, в близост до оградата с южния имот, са открити
сгънато одеяло, поставено в чувал и запечатано с лепенка № Б 1606; пластмасов куфар за инструменти, съдържащ
акумулаторна батерия, клещи и метални тръби с различен диаметър с дължина 45
см., поставени в чувал и запечатани с лепенка № Б 1608. В дясната част пред къщата, в обособена
градинка, са открити, поставени в бял чувал, раздвижен метален ключ, кожена
престилка, маска за лице, чифт зелени предпазни ръкавици с метални пръчки в
тях, предпазни очила и кислородна бутилка с монтирани към нея манометър и
маркуч с резак, всички те поставени в найлонов чувал
и запечатани с лепенка № б 1609.
В нива, находяща се на около 100 м. от последната
къща на селото, са открити и иззети пистолет STEYR 1914 с № 159 d и поставен в
него пълнител с един патрон и патрон в цевта – поставени в плик и запечатани с
лепенка № Б 1226; сгъваем нож в сгънато положение с дължина около 15 см. и 2
броя електрошокови устройства с надпис TASLER L2,
поставени в плик и запечатани с лепенка № Б 1227; мобилен телефон с надпис под
дисплея GLOBUL и IMEI
355-264-060-070-607, поставен в плик и запечатан с лепенка № Б 1228; качулка от
яке, поставена в плик и запечатана с
лепенка № Б 1231; както и чифт черни на цвят кожени ръкавици, поставени в плик
и запечатани с лепенка № Б 1229.
След задържането му подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване
лични документи, пари и лекарства, както и свидетелство за регистрация на
автомобил „Тойота Ленд
Круизър“ с ДК № СА 73 01 НН.
Била иззета и част от механоскопна следа от
обувка, оставена върху част от счупено парче стъкло в стаята с взломения прозорец.
При направения оглед на микробус „Фолксваген Мултиван“
с № А 42 32 КН се установило, че предното ляво стъкло на автомобила е счупено и
липсва. На около 20 см. от основата на гредата на лявата колона е открито
входно отверстие с неправилна форма с размери 11х15 мм. Вътре в кабината, на
таблото, са открити 2 бр. мобилни апарати Самсунг,
поставени в плик и запечатани с лепенка № Б 1233; банкноти с номинал от по 20, 10, 5 и 2 лв. на
обща стойност 450 лв., поставени в плик и запечатани с лепенка № Б 1232; лични документи на името на Г. П.. На пода на
автомобила под таблото е намерен ключ за автомобил с прикрепено към него на
халка дистанционно управление.
В светлата част на деня, на 01.01.2016 год. бил
извършен оглед на съседния на сем. С.ови необитаем
имот, разположен на северозапад и състоящ се от двор, къща и селскостопански
постройки. Били открити раница, съдържаща права отвертка с оранжево-кафяв цвят
на дръжката, раздвижен ключ, макетен нож, отвертка с формата на кози крак, 3 бр. прави отвертки,
метален кози крак с дължина 34 см, метален проводник огънат под формата на
буквата Зет, фенерче тип „Челник“, електрическа дрелка
„Бош“ с удължител, разклонител с три гнезда, бургии
за метал с различно сечение. До раницата били открити и 2 бр. кози крак. Всички
описани вещи били поставени в чувал и запечатани с лепенка№ Б 1550.
На 01.01.2016 год. Г. П. бил привлечен в качеството му на
обвиняем. В хода на проведения непосредствено след това разпит, П. заявил, че
предявеният му ключ за автомобил с дистанционно управление били негови. Същите
били от лек автомобил „Митсубиши Каризма“
с бургаска регистрация, който той от известно време ползвал с пълномощно.
Автомобилът все още бил регистриран на името на друго лице, тъй като П. не бил
заплатил уговорената за продажбата сума. Запитан къде се намира в момента
автомобила, П. отговорил, че автомобилът се намира паркиран някъде в кв.
„Лазур“ на гр. Бургас, но не знаел къде точно.
При проведените допълнителни оперативно-издирвателни
мероприятия, посочения автомобил с рег. № А 56 47 КН, бил открит паркиран в
затревена площ между ул. „Цар Освободител“ и бл. 1 в гр. Кермен, на няколко
километра от дома на сем. С.ови. Закрепеното за ключа
дистанционно управление задействало заключващите механизми на вратите на
автомобила и същите били отворени. С протокол били иззети множество държачи за СИМ-карти, оптичен уред за нощно виждане, връзка
секретни ключове и др., поставени в хартиен плик и запечатани с лепенка № Б
1555-9. Бил иззет и самият автомобил, който е оставен на съхранение на служебен
паркинг на ОД на МВР – Сливен близо до КАТ- Сливен.
Разпитан в качеството си на свидетел И.Г. от гр. Бургас заявил, че
процесният автомобил по документи е негов, но в края на м. октомври 2015 год.
го е предоставил за ползване на свой познат –
Г. П. с цел последваща продажба, като
уговорената помежду им продажна цена била 1500 лв. До настоящия момент Г. не е
получил парите, но в телефонен разговор с Г. П. малко преди настъпването на
новата 2016 год., последният го уверил, че след празниците вече ще разполага с
пари и ще заплати автомобила.
На 05.01.2016 год. било извършено претърсване и изземване в неотложен
случай на апартамент, находящ се на ул. „Л.“ № *, ет.* в гр. Б.. Присъствалият на извършването на посоченото процесуално-следствено
действие свид. Г.Т.Т. заявил, че той самият е
собственик на жилището, но от началото на 2014 год. в него, срещу месечен наем
от 100 евро, живее Г. П.. От апартамента били иззети 2 бр. радиостанции марка
„ALAN“ и 2 бр. радиостанции марка „OLT-E 71“.
В хода на разследването е назначена комплексна химико-балистическа
експертиза с предмет установяване на техническата изправност и годността за
стрелба на пистолета и боеприпасите към него. За нуждите на експертното
изследване са предадени пистолет STEYR 1914 с № 159 d и два броя патрони,
единият от които с надпис на дъното „9mm LUGER CBC“, а другият с надпис на
дъното „MFS 9x19“.
От експертното заключение е видно, че всички части и механизми на пистолета
са оригинални и взаимодействат нормално и без задръжки. Проведената експериментална
стрелба с оръжието е преминала нормално и без засечки и пистолетът е технически
изправен и годен за стрелба, поради което същият представлява огнестрелно
оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Проведеното изследване установява и, че след
последното почистване на оръжието, с него е стреляно.
При извършената справка в ОД на МВР – Бургас /рег. № 1670р-4965/01.03.2016
год./ се установява, че подс.К. не притежава
разрешения за дейности с огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ.
В хода на разследването е назначена и трасологическа
експертиза с предмет установяване произхода на оставената част от следа от
обувка, открита и иззета от счупено стъкло в една от стаите на жилището на
свид. С.ов.
От експертното заключение е видно, че следата не е оставена от обувките на Г.
П. и Д.К..
От заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза е
видно, че при възникналия инцидент свид. Т.М. е получил огнестрелно нараняване
на левия горен крайник, като входната рана е лира в делтовидния
мускул на лявата мишница по страничната повърхност. Посочено е, че макар в
конкретния случай огнестрелното нараняване да не довело до застрашаване живота
на пострадалия, следва да се отбележи, че свид. М. случайно не е получил по
–тежки наранявания, тъй като входната рана е в непосредствена близост до лявата
половина на гръдния кош и случайно не са били засегнати левият бял дроб или
сърцето, чието нараняване е могло да доведе до смъртта на пострадалия. Освен това
близо да раневия канал се намират важни артериални и
венозни съдове, като подмишичната и подключичната артерии и вени, а малко по-нагоре се намира
шията и там са разположени общата сънна артерия, други важни артериални и
венозни съдове, важни нервни стволове, чието нараняване е можело да доведе до
настъпването на смъртта на свид. М..
С определение от 21.04.2016 год. по НОХД № 220/2016 год. състав на Окръжен
съд – Сливен е одобрил споразумение за решаване на делото по реда на чл. 381
ал.1 от НПК, по силата което обв. Г. П.
се е признал за виновен, в това че на 31.12.2015 год. в с. М., общ. Сливен, след
предварителен сговор с Д.Ж.К. и неустановено по делото лице, чрез разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на технически
средства /клещи, раздвижен ключ, кози крак и кислородна бутилка с монтиран към
нея манометър и маркуч с резак/, отнели чужди движими
вещи – сумата 450 лв., от владението на Д.И.С., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвоят – престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3, 4 и 5
вр. чл. 194 ал.1 от НК. Определено му е наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от една година и шест месеца, чието изтърпяване, на основание чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца.
С постановление от
18.04.2016 год. на Окръжна прокуратура – Сливен са отделени материали от
д.п.№ 1/016 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, пор. №1/16 г. на Окръжна
прокуратура – Сливен и същите са изпратени по компетентност на Районна
прокуратура – Сливен за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен
извършител за извършена на 31.12.2015 год. в с. М., общ. Сливен кражба след
предварителен сговор с обвиняемите П. и К. - престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3,
4 и 5 вр. чл. 194 ал.1 от НК.
Подсъдимият К. е със средно образование,
женен е и от брака си има родено едно дете-Д. Д. К., род. на ***г. Не е
осъждан.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, а именно: протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум/л. 2-24/; протокол за доброволно предаване на
огнестрелно оръжие(л.31-32), протокол за доброволно
предаване на 1 бр. гилза /л. 40/, протокол за доброволно предаване на 1 бр. проектил от патрон с неправилна форма /л. 41/, протоколи за
доброволно предаване /л. 53-56/,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум/ л. 57,58/, протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум/ л. 93-98/, протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи и фотоалбум / л. 116,121/, протокол за доброволно
предаване /л.140,141/, справка от ОД на МВР – Бургас /л.209/, справка от ОД на
МВР – Бургас /л.213/, обясненията на Г. П.
/79,80/ и на подс. Д.К. (л.84); показания на
свидетелите С.С./л.24,25,
202 /, Р.С./л. 26,27/, Д.С. /л.33-35 /, П.П. /л.
36-37/, Т.Т./л. 38-39/, Г.Т. /л. 113,114/, Д.К.
/л.128,129 /, Г. Ч. /л.130,131 /, С.Т. /л. 132,133/, Т. М./л. 134,135/, С. М. /л.136,137 /, Т.М. /л.
137,138/, И.Г. /л. 183,184/, Д.С. /л. 200,201/, В.И. /л. 203,204/, Х. А. /л. 215/, С. К. /л. 217/, медицинска
документация /л. 143-164/, съдебно-медицинска
експертиза /л.166-168/, комплексна
физико-химическа експертиза (л.189-192);
справки за съдимост на П. и подс.
К. (л.180,181); характеристични справки,декларации
СМПИС (л.82, 85). За изясняване на фактическата обстановка допринасят и представените от адв. Т. в съдебно заседание два
броя писмени доказателства-удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане на дете.
Въз основа
на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
С деянието си
подсъдимият К. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1 т.3,4 и 5
вр.чл.194 ал.1 от НК като на 31.12.2015 год. в
с. М., общ. Сливен след предварителен сговор с Г.Т. П. и неустановено по делото
лице, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и
използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи – сумата от 450
лв., от владението на Д.И.С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвоят. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195 ал.1 т.3, 4 и
5 от НК. Налице е квалифициращият
признак-предварителен сговор, тъй като кражбата е извършена от повече от две
лица-подсъдимият, Г. П. и неустановеното по делото лице предварително са се
сговорили да участват в отнемането на вещите от дома, обитаван от Д.С.. Видно
от приетата за установена по-горе фактическа обстановка подсъдимият и лицата, с които предварително
се е сговорил да извърши кражба, няколко дни преди инкриминираната дата /
около Коледа/ са пребивавали в селото, за да огледат имота /свид.показания
на свид.С., обяснения на Г. П./.Следователно трите
лица известно време преди деянието са съгласували престъпната си воля, в
сравнително спокойна обстановка и при обсъждане на мотивите „за“ и „против“
извършване на кражбата. Всеки от извършителите е съзнавал участието на останалите
в осъществяване на изпълнителното деяние.
Не на последно място, обсъждайки наличието на този квалифициращ признак
съдът съобрази, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.93 т.9 от НК, тъй като настъпилите вредни последици не са незначителни.
Налице е и вторият квалифициращ признак на престъпния
състав по чл.195 ал.1т.4 от НК, а именно кражбата е осъществена чрез използване
на технически средства, чрез които е улеснен достъпа до имота-клещи, раздвижен
ключ, кози крак и кислородна бутилка с
монтиран към нея манометър и маркуч с резак.
При извършване на
кражбата подсъдимият и лицата, с които предварително се е сговорил-Г. П. и
неустановеното лице са разрушили прегради, здраво направени за защита на имот-
част от решетката на левия прозорец на спалнята и кухнята в новата постройка
срязали, а первазът-изкъртили. Заключващите устройства на два прозореца
били изкъртени, а бравата на входната
врата на старата постройка била разбита.
Преодоляването на посочената прегради е било в пряка
причинна връзка със самото отнемане на процесните
вещи, тъй като по този начин подсъдимият и другите две лица са си осигурили
безпрепятствен достъп до същите.
От събраните в хода на досъдебното производство
доказателства се установява още, че подсъдимият е участвал както в прякото
отнемане на вещите – предмет на престъплението, така и в установяването на фактическата власт върху същите.
За придобиване на владението върху вещите подсъдимият и
останалите две лица не са получил съгласието на собственика им. Подсъдимият не
е придобил владението на правно основание, което да го прави или е годно да
го направи собственик на процесните вещи.
При осъществяване на престъплението подсъдимият е
действал с пряк умисъл, тъй като ясно е
съзнавал, че чрез действията си лишава
от фактическа власт върху вещите техния
собственик, но въпреки това е искал и
целял установяването на своя собствена
фактическа власт върху тях. Следователно
същият е разбирал както противоправния и общественоопасен характер на извършеното, така и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал
настъпването на тези последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и
от субективна страна състава на престъплението
кражба по смисъла на чл.195 ал.1
т.3, т.4 и т.5 чл.194 ал.1 от НК, поради което
го призна за виновен по повдигнатото му обвинение.
С деянието си подс.К.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.339 ал.1 пр.1 и пр.2 алт.2 и алт.6 от
НК като на неустановена дата придобил и на 31.12.2015г в с.М., общ.Сливен
държал огнестрелно оръжие-пистолет марка „Steyr“ модел
1912 с № 159d, кал. 9х19мм и 2 бр. патрони за него кал. 9х19 мм, без да има за
това надлежно разрешение.
От обективна страна безспорно е установено,
че подсъдимият на неустановена дата е придобил и към инкриминираната дата е
държал огнестрелно оръжие-пистолет и два броя патрони за него, упражнявайки
фактическа власт върху тях в нарушение на изискванията на ЗОБВВПИ.В тази връзка
е налице и отрицателния факт – деецът не
е имал разрешение за придобиването и държането на конкретното огнестрелно
оръжие и боеприпасите. На последно място съдът съобрази и заключението на
назначената по делото комплексна балистическа и
химическа експертиза, според изводите на която
пистолетът и два патрона безспорно
са определени като огнестрелно оръжие и
боеприпаси, съгласно критериите на чл. 339, ал. 1 от НК във връзка със
законовите дефиниции в ЗОБВВПИ.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал,
че не притежава разрешително за придобиване и държане на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, но въпреки това е на неустановена дата е придобил
инкриминираните вещи и ги е държал до 31.12.2015г. Разбирал е противоправността на действията си и общественоопасния
характер на деянието си, но е целял настъпването на общественоопасните
последици от него.
Горното налага извода, че подсъдимият от
обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.339 ал.1
пр.1 и пр.2 алт.2 и алт.6 от НК, поради
което К. бе признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият от обективна и субективна страна
е осъществил състава и на престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 предл.1-во и т.8
предл.2-ро вр.чл.18 ал.1 от НК като на 31.12.2015 год. в с. М., общ. Сливен, по
начин, опасен за живота на мнозина и с цел да бъде прикрито друго престъпление
– кражба, направил опит умишлено да умъртви Т.С.М. ***, като опитът е останал
недовършен по независещи от волята му причини.
По отношение на първия квалифициращ признак съдът съобрази, че опитът за
убийство е извършен с боен пистолет STEYR 1914, представляващ полуавтоматично
огнестрелно оръжие с висока начална скорост на куршума, с голяма поразяваща
сила на куршума и значителен обсег на поразяване. Деянието е извършено от
непосредствена близост. Стрелбата е била насочена към свид. М. и намиращия се
до него в автомобила свид. Д.С. като подсъдимият преди това многократно е
възпроизвеждал изстрели и по посока на идващите след него жители на с. М.. В съдебната практика се приема, че квалифициращият елемент „по начин опасен за
живота на мнозина“ е налице, когато в резултат на действията на дееца и силата
на употребеното оръжие /в случая – огнестрелно оръжие/, съществува реална
опасност да бъдат засегнати и други лица. В случая не само, че е съществувала
реална опасност от изстрелите, произведени от подсъдимия, да бъдат засегнати и
други лица, но тази възможност е представлявала пряка и реална
опасност за другите лица – свид. Д.С. и свид.Р.С.,
които при произвеждането на изстрелите са стояли на пътя на куршумите. Нещо
повече – свид. Д.С.ов
се е намирал на предната дясна седалка в автомобила, на сантиметри от
простреляния свид. М.. Стрелбата е осъществена на разстояние между 5 м. и 10 м.
/по различните свидетелски показания/ и началната скорост на куршумите е близка
до максималната изходна скорост.
Произвеждайки многократно изстрели с огнестрелното оръжие в посока към свид.Т.М.,
а преди това и към посочените във фактическата обстановка по-горе свидетели
подсъдимият е обективирал целта си –опит за убийство
с цел затрудняване разкриването на друго престъпление-кражба.
Съдът не споделя доводите на защитата, че
подсъдимият доброволно се е отказал да довърши деянието, тъй като в пистолета
останали още два патрона.В настоящия казус опитът е останал недовършен по
независещи от волята на дееца причини:същият е бил ранен в крака при произведен
от свид.С. изстрел с ловно оръжие-пушка „Стожер М
3000“, клекнал на земята и лишен от възможност да използва огнестрелното
оръжие, с което е бил въоръжен.
От заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза се
установява, че пострадалият М. е получил огнестрелно нараняване на левия горен
крайник. Входната рана е лира в делтовидния мускул на
лявата мишница по страничната повърхност. Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза макар
огнестрелното нараняване да не е довело до застрашаване живота на
пострадалия, свид. М. случайно не е
получил по –тежки наранявания, тъй като входната рана е в непосредствена
близост до лявата половина на гръдния кош. Случайно не са били засегнати левия
бял дроб или сърцето, чието нараняване е могло да доведе до смъртта на
пострадалия. Не на последно място съдът съобрази констатацията на експерта,
че близо да раневия
канал се намират важни артериални и венозни съдове като подмишичната
и подключичната артерии и вени, а малко по-нагоре се
намира шията и там са разположени общата сънна артерия, други важни артериални
и венозни съдове, важни нервни стволове, чието нараняване е можело да доведе до
настъпването на смъртта на свид. М..
По безспорен начин е изяснен и
механизма на деянието, при което се е стигнало до уврежданията на пострадалия. Механизмът е изяснен чрез назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза. Авторството на деянието е установено чрез разпита на свидетелите,
описани по-горе.Тези обстоятелства не се оспорват от подсъдимия и неговия
защитник.
От субективна страна, че по време на извършване на
деянието подсъдимият е действал умишлено.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е искал
настъпването им, т.е. извършил е деянието с пряк умисъл.
В конкретния случай деянието е останало във фазата на опита, тъй като не са
настъпили предвидените в чл.116 от НК и целени от подсъдимия общественоопасни последици. Обстоятелството, че тези
последици, т.е. смъртта на пострадалия не е настъпила, се дължи на своевременната
намеса на свидетелите С.ов, С. и П.. Прекият умисъл
за извършване ан
престъпление по чл.116 от НК се установява от конкретните действия на
подсъдимия – използване на огнестрелно оръжие срещу група хора като
произведените изстрели са били на нивото на жизненоважни органи. За намерението
на дееца, целящо причиняване на смърт на водача на преследващия го автомобил
свидетелстват и множеството изстрели, произведени в посоката към мястото,
където се е намирал водача на превозното средство/свид.М./.
При индивидуализация на наказанията на подсъдимия съдът
изходи от общите разпоредби на закона, принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвиденото в специалната разпоредба
на закона конкретен вид и размер наказание.
Разпоредбата на чл.116 от НК, предвижда налагането на
наказание „Лишаване от свобода” в размер от петнадесет до двадесет години или
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Предвиденото от законодателя наказание за престъпление по
чл.339 ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до осем години, а по чл.195 ал.1
от НК-лишаване от свобода от една до десет години.
Предвид начина, по който протече съдебното производство и
задължителната за приложение разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, при която съдът
при постановяване на осъдителна присъда е длъжен да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, съдът определи наказанието на подсъдимия, прилагайки разпоредбите на чл.58а
ал.4 от НК. В този текст законодателят е предвидил възможност при едновременно наличие на условията по
ал.1-3 и условията на чл.55 от НК, съдът да приложи само чл.55, ако е
по-благоприятен за дееца.
Изхождайки от
горепосочените разпоредби на закона при определяне вида на наказанието на
подсъдимия съдът прецени, че по-благоприятен за подсъдимия е чл.55 от НК, тъй
като в конкретния случай са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият е на
сравнително млада възраст, неосъждан е, женен и от брака си има родено едно
дете, което е на 24.08.2008г. Съдът отчете, че подсъдимият също е претърпял
телесно увреждане в резултат на произведения от свид.С.
изстрел с ловна пушка. Видно от обясненията на подсъдимия при неговото
задържане му е бил нанесен побой от лицата, които са го обезвредили/ в тази
връзка обясненията му кореспондират с
показанията на свид.Стефан Коев,л.217 от досъдебното производство/.Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази и телесното увреждане на
пострадалия М., което по характера си
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК с
продължителност на оздравителния процес около 3-4 седмици.
Смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на наказанието,
наложено от съда за престъпление по чл.195 ал.1 от НК е и възстановяването на
сумата от 450лв, предмет на кражбата.
Предвид изложеното по-горе и вземайки предвид, че
деянието по чл.116 ал.1 от НК е останало
във фазата на опита, т.е. не са настъпили желаните от дееца общественоопасни
последици, т.е. не е настъпила смъртта на пострадалия, то съдът определи
наказанието при условията на чл.18 ал.2 от НК като съобрази предвиденото в
чл.116 ал.1 от НК. Преценено бе, че за постигане целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем години.
За престъплението по чл.339 ал.1 от НК при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК съдът наложи наказание една година лишаване от свобода.
Отчитайки и допълнителното смекчаващо отговорността
обстоятелство, описано по-горе, за престъплението по чл.195 ал.1 от НК съдът
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на седем месеца.
Съдът прие, че тези размери съответстват
на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати
по друг начин.
На основание чл.23
ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание, а именно
най-тежкото: лишаване от свобода за срок от осем години, което на основание
чл.60 ал.1 вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип.
На основание
чл.59, ал.1 от НК съдът зачете предварителното
задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 04.01.2016г до привеждане в изпълнение на присъдата.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати направените
по делото разноски в размер на 231.50лв по сметка на бюджета на ОД на МВР-Сливен.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: