№ 41
гр. Бургас, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000054 по описа за 2024 година
С Решение № 260056 от 31.10.2023 г. по търговско дело № 92/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 260001 от 18.01.2024 г. по същото дело, е отхвърлен искът на А.
Й. К. в качеството на синдик на “К. И.” ООД, ЕИК ********** - в
несъстоятелност против ответниците „К. И.” ООД - в несъстоятелност, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. С. В., ул. „Ср. г.“, к-с „П.
Б. 1“, ап. 41, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.„В. Л.“ №16, ет.3, офис 318 - адв.
Г. Н. и О. В. Г. , гражданка на Руската Федерация, родена на ******* г.в
Украйна, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „К. Б. І“ № 10, вх.
Б, ет. 1, Адвокатско съдружие „А., Б. и Сие“ за обявяване по отношение
кредиторите ответното несъстоятелно дружество на недействителността на
договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 73 от 13.08.2018
г., том Х, peг.№ 11585, дело № 1712/2018 г. на нотариус с рег.№ 208 с район
на действие РС-Н., по силата на който ответникът „К. И.“ ООД продал на
ответницата О. В. Г., следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА, който е с кадастрален идентификатор 11538.4.28.1.2 – апартамент с
площ от 63 кв.м. с административен адрес гр. С. В., к-с „П. Б. 2“, ет. 0, ап.24,
ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата.
Искът е с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Описаната
сделка е атакувана поради това, че стойността на продадения имот
съществено надхвърляла цената от 15000 евро с ДДС.
В решението е обективирано и определение за прекратяване на
1
производството по отношение на съищците „А и Л т. пр.” ЕООД , ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр. Н., КК „Слънчев бряг“, бизнес
център „К. С.“, ет.4, офис С5 и „В. Гр.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК
********, със седалище град М. и адрес на управление ул. „Д. Ц.“ №1, тъй
като те не се легитимирали като кредитори на несъстоятелния ответник „К.
И.” ООД.
Ищецът А. К. - синдик на „К. И.” ООД е подал въззивна жалба
против решението, в която е изложил доводи, че то било постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения
и че било необосновано.
Първоинстанционният съд неправилно кредитирал представени от
ответниците след изтичане на срока за отговор писмени доказателства, сред
които предварителен договор от 2010 г. и потвърждение за плащане.
Необосновано било прието, че действителната цена значително надхвърляла
посочената в нотариалния акт и че тя била реално заплатена. Ищецът оспорил
верността представените в тази връзка частни документи и датите на
съставянето им. Изводите на съда били направени при съществени нарушения
на процесуални правила и без да е съобразено разпределението на
доказателствената тежест.
Предварителният договор бил антидатиран. На него се позовавал
само ответникът „К. И.“ ООД (н). Ответницата Г. сочела само „общи
договорки“, въз основа на които съпругът й К. Ж. заплатил 57600 евро.
Подобно плащане не можело да се разглежда като свързано с процесното
продажбено правоотношение. Смъртта на Ж. препятствала съставянето на
антидатиран предварителен договор с негово участие.
В изисканите от НАП дневници за продажби на ответното
дружество за 2010 г. били описани множество сделки с руски граждани, но не
и такава с ответницата О. Г.. От приложената справка на Митница Бургас
ставало ясно, че ответницата и съпругът не били декларирали внасяне в
страната на парични средства, покриващи цената по предварителния договор.
Нелогични били и изводите на първоинстанционния съд, че
ответницата Г. ползвала имота въз основа на оспорения предварителен
договор. При нотариалното изповядване на продажбата страните не били
препратили към предходно съглашение между тях. Освен това меродавни
били именно условията по нотариалния акт относно размера и плащането на
цената.
Неправдоподобна била тезата, че в продължение на осем години
ищцата не реализирала правата си по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, тъй като изчаквала
вдигането на ипотеката върху процесния имот, която била учредена в полза на
банка.
Не била заплатена цена по сделката, която да е еквивалентна на
пазарната, поради което предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ се явявал
2
основателен.
Жалбата е оспорена от ответницата Г. с нарочен отговор. Според
тази страна първоинстанционният съд правилно преценил, че не се касае за
сделка, при която даденото значително надхвърля полученото.
Коректни били изводите, че действителната цена била значително
по-висока от посочената в нотариалния акт. Извършен бил задълбочен анализ
на сключения предварителен договор и останалите събрани по делото
доказателства. Надлежно било отчетена и платената от ответницата сума за
освобождаване на ипотеката на процесния имот.
Не били допуснати сочените в жалбата процесуални нарушения.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 28.03.2024 г.
Синдикът К. е атакувал в срока по чл. 275 от ГПК и обективираното
в решението определение за прекратяване на производството спрямо ищеца
„А и Л т. пр.” ЕООД.
Изложил е съображения, че това дружество се легитимира като
частен правоприемник на „Х. 2004” ООД с ЕИК *******– кредитор с приети
вземания в производството по несъстоятелност на ответника „К. И.” ООД.
Жалбата срещу прекратителното определение е недопустима.
Синдикът участва в исковото производство като субституент на
всички кредитори при условията на процесуална суброгация, а не на
застъпничество. Това означава, че независимо дали кредиторите са
конституирани като ищци, те ще са обвързани от силата на пресъдено нещо
на решението. Дори да е отречено качеството на кредитор на лицето, по чиято
инициатива е образувано делото, процесът не е компрометиран именно заради
процесуалната легитимация на синдика, произтичаща от чл. 649, ал. 3 вр. ал. 1
от ТЗ. Затова синдикът няма интерес самостоятелно да атакува десезирането
на съда с претенцията на първоначалния ищец „А и Л т. пр.” ЕООД. Ето защо
частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
За да се произнесе по въззивната жалба, настоящият съдебен състав
съобразява следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „А и Л т. пр.”
ЕООД и поддържан от синдика К. иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за
установяване недействителността на договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт от 13.08.2018 г. (л. 345- 346 от делото), с който ответникът „К.
И.“ ООД продал на ответницата О. Г. жилищен обект с кадастрален
идентификатор 11538.4.28.1.2 – апартамент с площ от 63 кв.м. с
административен адрес гр. С. В., к-с „П. Б. 2“, ет. 0, ап.24, ведно с
припадащите му се идеални части от общите части на сградата.
Сделката е извършена след обявената от съда по несъстоятелността
дата на неплатежоспособност на дружеството – продавач – 31.12.2014 г. (виж
3
Решение № 509 от 27.02.2020 г. по д.н. № 27/2019 г. на ОС – Бургас - л. 108-
118). Тя попада и в рамките на двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ,
предхождащ молбата за откриване на производството по несъстоятелност,
подадена на 16.11.2019 г.
Искът е предявен на 19.02.2021 г. в едногодишния срок от датата на
откриването на производство по несъстоятелност по чл. 649, ал. 1 от ТЗ (стара
редакция, преди последното изменение, обн. ДВ, бр. 66/2023 г.). На основание
чл. 649, ал. 3, изр. І от ТЗ синдикът на „К. И.” ООД е конституиран служебно
като ищец. Както беше коментирано по-горе, участието на тази самостоятелна
страна обосновава допустимостта на исковото производство, независимо от
прекратяването му спрямо първоначалния ищец „А и Л т. пр.” ЕООД.
В нотариалния акт е записана продажна цена от 15000 евро,
равностойна на 29337,45 лева. Отбелязано е, че сумата e преведена по банков
път. Данъчната оценка към оня момент е възлизала на 44557,70 лева.
Според основното заключение по изслушаната пред първата
инстанция съдебно-оценъчна експертиза пазарната стойност на имота към
датата на сделката се е равнявала на 88500 лева. Според допълнителното
заключение на същото вещо лице, изготвено само по метода на пазарните
аналози, оценката е по-висока - 120500 лева.
Съдът намира за основателни възраженията на ответниците Г. и „К.
И.” ООД, че реалната продажна цена е в по-висок размер от посочения в
нотариалния акт.
Между тези страни е бил сключен предварителен договор от
10.04.2010 г. за покупко-продажба на имота за цената от 57600 евро,
равностойни на 112655,80 лева (л. 263), която е била платена изцяло (чл. 3).
На същата дата е било издадено отделно потвърждение от управителя К., че
той получил сумата от К. Ж. – съпруг на ответницата Г. (л.197-198).
Плащането е основание за предаването на владението съгл. чл. 6 от
предварителния договор.
От показанията на свидетелите Г. и К., разпитани на 20.03.2023 г. и
22.05.2023 г., става ясно, че още през 2010 г. ответницата Г. се нанесла в
апартамента. Там тя е била допусната в очакване на нотариално прехвърляне,
което обаче се забавило твърде много поради наложената ипотека от страна
на „ОББ“ АД, финансирала строителството. В същата ситуация се намирали
много други купувачи на съседни имоти.
С приложеното на л. 199 уведомително писмо от 07.08.2018 г.
банката е изразила съгласие да освободи ипотеката срещу заплащане на 13713
евро. Така се е стигнало до изповядването на нотариалната сделка от
13.08.2018 г. Ответницата е наредила исканата от банката сума с преводни
нареждания от 18.08.2013 г. (л.246,247).
За продължителното ползване на жилището от ответницата много
преди нотариалното прехвърляне свидетелстват и представените приходни
4
квитанции за платени данъци от 2011 г. насам (л. 203-206).
Изложените обстоятелства не са спорни между страните по
продажбеното правоотношение.
При това положение правилно първоинстанционният съд е намерил
за неуспешни направените от ищеца оспорвания на датите на предварителния
договор и на потвърждението за извършено плащане.
Посочването на нереално ниска цена в нотариалния акт е било
насочено единствено срещу фиска. В представената пред нотариуса
декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП за произход на средствата на
купувачката - спестявания от трудови доходи и продажба на имот в Русия -
не е отбелязан конкретен размер на цената (л.347 от делото на ОС).
Сумата по предварителния договор е била получена от продавача
години преди изпадането му в неплатежоспособност. Плащането е
обосновало предаването на фактическата власт върху имота. Липсата на
информация за превеждането на сумата по банков път (съгл. счетоводната
експертиза) насочва към изводи за разплащане на каса, което не е лишено от
погасителен ефект. Евентуални нарушения на Закона за ограничаване на
плащанията в брой подлежат на санкциониране по административен ред. По
настоящото дело не се налага на самостоятелно изследване на произхода на
платените средства.
Цената по предварителния договор от 57600 евро, равностойна на
112655,80 лева, надхвърля пазарната оценка по основното заключение по
съдебнотехническата експертиза, възлизаща на 88500 лева. Допълнителното
заключение е едностранчиво – изпълнено и само по един оценителен метод
(на пазарните аналози) и не съобразява конкретното състояние на имота.
Дори и да бъде кредитирана дадената с него оценка от 120500 лева, не може
да се говори за значително разминаване между нея и уговорената цена. Освен
това необходимо е да се съобрази и допълнителното плащане на 13713 евро
към банката - ипотекарен кредитор за вдигането на ипотеката.
Неоснователни са доводите на въззивника - ищец, че
предварителният договор и удостоверението за платената цена по него не
следва да бъдат ценени поради настъпила процесуална преклузия.
В отговора на исковата молба, депозиран от ответника на 02.07.2021
г. (в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК), предварителният договор е бил описан
като доказателство под № 2, но не е бил приложен. При липсата на указания
от съда по чл. 101 от ГПК по-късното отстраняване на този пропуск (с молба
от 10.09.2021 г.) не може да се окачестви като нередовно. Автентичността на
договора е била оспорена, но без успех, видно от изслушаната
съдебнографологическа експертиза.
Ответницата е приложила потвърждението за платената цена по
предварителния договор към два свои отговора. Единият е на исковата молба
на „А и Л т. пр.” ЕООД, а другият - на молбата на съищеца „В. Гр.“ ООД за
5
встъпване в процеса. Вярно е, че първият отговор е просрочен, но вторият не
е. Освен това коментираният документ правилно е бил приет като
доказателство с оглед еднозначното разрешаване на спора по отношение на
двамата ответници - задължителни другари.
При така изяснената обстановка не се констатира несъответствие
между действителната цена по процесната сделка и стойността на имотната
престация. Поради това предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ се явява
неоснователен. До същия извод е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което решението му следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Заради участието на синдика К. като въззивник „К. И.” ООД следва
да заплати на въззиваемата Г. съдебноделоводни разноски за въззивното
разглеждане на делото (адвокатски хонорар) в размер на 3000 лева.
В тежест на същото дружество съдът възлага държавната такса за
въззивното разглеждане на делото в размер на 180,72 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Й. К. - синдик на „К.
И.” ООД - в несъстоятелност с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С. В., ул. „Ср. г.“, к-с „П. Б. 1“, ап. 41 против Решение №
260056 от 31.10.2023 г. по търговско дело № 92/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, поправено с Решение № 260001 от 18.01.2024 г. по същото дело,
В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по отношение на ищеца „А
и Л т. пр.” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. Н., КК
„Слънчев бряг“, бизнес център „К. С.“, ет. 4, офис С5.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260056 от 31.10.2023 г. по търговско
дело № 92/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, поправено с Решение №
260001 от 18.01.2024 г. по същото дело, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА „К. И.” ООД - в несъстоятелност, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. С. В., ул. „Ср. г.“, к-с „П. Б. 1“, ап. 41, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „В. Л.“ № 16, ет. 3, офис 318 - адв. Г. Н. да
заплати на О. В. Г., гражданка на Руската Федерация, родена на ******* г.в
Украйна, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „К. Б. І“ № 10, вх.
Б, ет. 1, Адвокатско съдружие „А., Б. и Сие“ разноски за въззивното
разглеждане на делото в размер на 3000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА „К. И.” ООД - в несъстоятелност, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. С. В., ул. „Ср. г.“, к-с „П. Б. 1“, ап. 41, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „В. Л.“ № 16, ет. 3, офис 318 - адв. Г. Н. да
заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса за въззивното
разглеждане на делото в размер на 180,72 лева (сто и осемдесет лева и
6
седемдесет и две стотинки).
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7