О П
Р Е
Д Е
Л Е
Н И
Е
№ 130
Гр. Перник, 04.06.2021
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело
№ 145 по описа за 2021 година на Административен съд – П***, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите,
във връзка с чл. 62, ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 213 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на П.Г.П. с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адвокат К.Б. ***, против Отказ на главния архитект на
Община П***, обективиран в писмо изх. № 21/ТР-55 от 09.02.2021 година, да
извърши поправка на очевидна фактическа грешка в Разрешение за строеж (РС) №
476 от 22.10.2007 година, издадено от главния архитект на Община П***.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на така
постановения отказ поради постановяването му при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Моли
се съда да отмени оспореният отказ и да върне преписката на административния
орган с указания да извърши исканата поправка. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 26.05.2021
година жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния
си представител адвокат К.Б. ***, която моли съда да уважи жалбата по подробно
изложени съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 26.05.2021
година ответникът по жалбата – главният архитект на Община П***, редовно
призован, се явява лично. Възразява срещу доводите в жалбата, като моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна.
Настоящият съдебен състав на Административен съд – П***
при служебната проверка за допустимост на производството установи, че жалбата е
процесуално недопустима за разглеждане.
Съображенията са следните:
С влязло в сила Разрешение за строеж № 476 от
22.10.2007 година, издадено от главния архитект на Община П***, на
жалбоподателя П.Г.П. е разрешено, съгласно одобрените от главния архитект на
Община П*** проекти на 15.10.2007 година, да построи „Жилищна сграда“ със
застроена площ (ЗП) – 100.00 м² и разгърната застроена площ (РЗП) – 298.00
м², в урегулиран поземлен имот (УПИ) № ***, кв. ***, по плана на кв. „***“,
община П***, находящ се в гр. П***, кв. „***“, пета категория.
С молба вх. № 21/ТР-55 от 07.01.2021 година (лист 29
от делото) П.Г.П., четиринадесет години след издаване на разрешението за строеж,
е поискал от главния архитект на Община П*** да извърши поправка на очевидна
фактическа грешка, допусната в издаденото и влязло в сила РС № 476/22.10.2007
година, състояща се в записване в разрешението за строеж, че се разрешава
строеж на „жилищна сграда“ със ЗП – 100 м² и РЗП – 298.00 м², вместо
строеж на „жилищна сграда с гараж“ със ЗП 100 м², каквото е предвиждането
на одобрения във връзка с разрешаване на това строителство одобрен
инвестиционен проект, предвиждащ изграждането на „жилищна сграда с гараж“.
С Писмо изх. № 21/ТР-55 от 09.02.2021 година (лист 2
от делото) главният архитект на Община П*** е отказал да издаде заповед за
поправка на очевидна техническа грешка в РС № 476/22.10.2007 година.
Предмет на оспорване с настоящата жалба е постановения
изричен отказ на главния архитект на Община П***, обективиран в Писмо изх. №
21/ТР-55 от 09.02.2021 година, да постанови решение за поправка на очевидна
техническа грешка в РС № 476/22.10.2007 година, с доводи, че не е налице
основание за извършване на поисканата с молба вх. № 21/ТР-55 от 07.01.2021
година от П.Г.П. поправка.
Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 1 от АПК очевидни
фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа,
който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Изречение последно на
цитираната разпоредба изрично сочи, че на обжалване по предвидения в този
кодекс ред подлежи решението за поправяне. Актът за поправка на очевидна
фактическа грешка е неразделна част от първоначално издадения, поправен
административен акт и от административното производство, в което последният е
издаден. Такова решение има акцесорно значение, тъй като няма самостоятелно
съществуване – инкорпорира се в основния (поправен) административен акт. Така
определен, характерът на решението за поправка на очевидна фактическа грешка
предпоставя, че отказът за извършването на поправка на очевидна фактическа
грешка, в случая изричен, не подлежи на обжалване. На обжалване по реда на АПК
подлежи само волеизявление на административния орган, с което се извършва
поправка. Това е така, тъй като при отказ исканата поправка да бъде извършена,
административното правоотношение остава регулирано от първоначално издадения
административен акт и във вида и параметрите, в които е определено. Законосъобразността
на основния административен акт – в случая Разрешение за строеж №
476/22.10.2007 година, адресатът му е имал възможност да оспори на всички
основания по чл. 146 от АПК в преклузивния срок за неговото обжалване и по
предвидения за това към момента на издаването му ред. В този смисъл е и установената
съдебна практика, обективирана в Решение № 7 762 от 05.06.2013 година,
постановено по адм. дело № 4474/2013 година на ВАС; Решение № 16 238 от 06.12.2013
година, постановено по адм. дело № 10342/2013 година на ВАС; Определение № 1 972
от 22.02.2016 година, постановено по адм. дело № 1791/2016 година на ВАС; Определение
№ 11 768 от 06.11.2015 година, постановено по адм. дело № 12 441/2015 година на
ВАС; Определение № 2 455 от 09.03.2015 година, постановено по адм. дело № 2 656/2015
година на ВАС; Определение № 8 190 от 03.07.2015 година, постановено по адм. дело
№ 7 496/2015 година
на ВАС; Определение № 6 848 от 10.06.2015 година, постановено по адм. дело № 6 271/2015
година на ВАС и Определение № 16 999 от 21.12.2011 година, постановено по адм.
дело № 15 733/2011 година на ВАС.
С оглед
на гореизложеното подадената жалба е процесуално недопустима за разглеждане на
основание чл. 159, т. 1 от АПК. Това налага отмяна на определението, с което е
даден ход по същество на делото, отмяна на определението, с което е даден ход
на делото, оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството
по делото.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебни разноски.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се
и дължат.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 159, т. 1
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – П***
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 26.05.2021 година, с което е
даден ход по същество на делото.
ОТМЕНЯ определение от 26.05.2021 година, с което е
даден ход на делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Г.П. с ЕГН **********,***, против Отказ на
главния архитект на Община П***, обективиран в писмо изх. № 21/ТР-55 от
09.02.2021 година, да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в
разрешение за строеж РС № 476 от 22.10.2007 година, издадено от главния
архитект на Община П***, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 145
по описа за 2021 година на Административен съд – П***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/