ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
гр. Пазарджик, 27.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20245200100858 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Образувано е по искова молба от В. С. К., с ЕГН **********, от град В., ул.„Н.
В.“ №, чрез пълномощника му адв.С. М. (ПзАК), срещу Прокуратурата на
Република България, с адрес гр.София, бул. „Витоша” №2, с която е предявена
претенция по реда на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.216, ал. 1 от ПК по
досъдебно производство с № 642 по описа на РУ Велинград за 2017 г., и № 1831/2017
г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград (към онзи момент РП-Велинград), което
производство е прекратено с Постановление за прекратяване от 22.07.2022 г., ведно със
законната лихва считано от 01.01.2023 г. (датата на влизане в сила на постановлението)
до окончателното изплащане на сумата, които суми да бъдат заплатени по банковата
сметка на пълномощника IBAN . Претендират се разноските, в т.ч. адв.
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
В исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства :
Твърди се, че с Постановление на разследващ орган от 02.05.2018 г., на ищеца
било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.1 НК и той бил
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 642/2017 г. по описа на РУ-Велинград за
2017 г., и № 1831/2017 г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград (към онзи момент
РП-Велинград).
Същото ДП приключило с внасяне на Обвинителен акт (ОА) от 04.07.2018 г. в
PC-Велинград, по който било образувано НОХД 297/2018 г. Сочи се, че на
проведеното разпоредително заседание в съда било констатирано, че на ДП са били
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, поради което делото било
1
върнато на прокуратурата. Последвало изготвяне на нов ОА, след внасянето на който
се образувало НОХД 517/2018 г. по описа на РС-Велинград, което приключило с
присъда от 17.12.2019 г., с която ищецът бил оправдан и признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
След протест от прокуратурата така постановената присъда била отменена с
решение по ВНОХД 119/2020 г. по описа на ПзОС и делото било върнато за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Било образувано НОХД
240/2020 г. на PC-Велинград, при провеждане на разпоредително заседание по което
също били констатирани допуснати на ДП отстраними съществени процесуални
нарушения. Делото отново било върнато на прокуратурата, след което последвали
няколко спирания на ДП на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК, но всички те били
обжалвани и съответно отменяни от съда. След последното спиране, отменено по ЧНД
№ 461/2021 г. на PC-Велинград, образуваното ДП било окончателно прекратено с
Постановление от 22.07.2022 г.
Изложени са обстоятелствени съображения, че прокуратурата не изпълнила
своите задължения свързани с осъществяване правомощията по чл. 13 от НПК, а
бездействията при разследването довели до невъзможност за установяване на
обстоятелствата относно съставомерността на посоченото деяние. Изразено е
становище, че ако ответникът изпълнил задълженията си, ищецът нямало да бъде
привлечен като обвиняем и подсъдим за цялото времетраене от образуване на ДП до
окончателното му прекратяване за период надхвърлящ 5 г., което несъмнено
представлявало нарушение и на чл.22, ал.2 НПК. Липсата на ефективно разследване по
ДП относно обективната и субективна страна на престъплението, по което бил
обвинен ищецът му причинили неимуществени вреди, изразяващи в разочарование
относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно възможността за
налагане на присъда/наказание за нещо, което не извършил. Той изпитал чувство на
безпомощност и недоволство поради липсата на правосъдие, правова държава и
недоверие в разследващите органи. През времето на неоснователно воденото ДП и
впоследствие ищецът бил изключително притеснен, което продължило в един
неприемливо голям период от над 5 години от привличането му като обвиняем до
прекратяване на производството.
Излагат се доводи, че през целия си живот ищецът се стремял да бъде
порядъчен, честен и добронамерен човек, но попаднал в тази ситуация. За нея научили
и в гр. В., където живее, тъй като получавал призовки, имало огледи на вещи лица,
като всичко това провокирало у него срам да се показва сред обществото. Ходел с
наведена глава, за да не среща погледите на роднини, приятели и познати, понеже не
желаел да им обяснява как без вина се оказал виновен, как бил третиран като
престъпник и разкарван по полицейските управления, до съда в гр.В. и П., как бил
сниман като престъпник и му били снети отпечатъци. Твърди, че все още понякога
2
имал кошмари и съзнанието му било обременено. Отчуждил се от хората и с много от
тях загубил реален контакт, в т.ч. и с роднините от В. Твърди също така, че през
времетраене на ДП и съдебното производство бил с ограничени граждански права, с
наложена мярка „подписка“ и му било забранено да напуска местоживеенето си, което
не му позволило да пътува извън В. за един период от над 5 години.
Обобщено е, че с оглед на изложеното претърпял неимуществени вреди, които
оценява в размер на 35 000 лева. Сочат се правни съображения се цитира съдебна
практика, в подкрепа на така заявеният размер на обезщетението.
Сочи, че предвид на изложеното няма да ангажира свидетелски показания или
други писмени доказателства за търпени вреди над обичайните.
Представя писмени доказателства.
Направено е доказателствено искане за изискване и прилагане по настоящото
дело на материалите от посоченото ДП.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ
чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.
Изразено е становище, че предявените искове по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са
допустими, като се пояснява, че воденото срещу ищеца наказателно производство
било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК и чл.9, ал.2 НК.
По същество се излагат съображения, че претенцията е неоснователна.
Сочи се, че ищецът не ангажира доказателства за това влязло ли е в сила
постановлението за прекратяване на въпросното ДП и евентуално кога.
Възразява се и че твърденията му са общи и не са подкрепени с конкретни
доказателства. Не се сочели доказателства и фактически твърдения за реално
претърпени морални вреди, които да са пряка непосредствена последица от незаконно
обвинение. По този повод се изтъква, че в тежест на ищеца е да докаже и установи
твърдените неимуществени вреди и размерът на обезщетението.
Недоказани били твърденията му, че от незаконното обвинение спрямо него са
настъпили отрицателни последици, изразяващи се в разочарование относно дейността
на разследващите органи, фрустриране относно възможността за налагане на
наказание, за нещо, което не е извършил, преживени безпомощност, недоволство,
притеснения, кошмари, в ограничаване на социалните контакти, както и на контактите
с лица от роднинския му кръг, ограничени граждански права, невъзможност за период
от над 5 години да пътува извън В., които да са пряка последица от действия на
ответника.
Твърди се, че през процесния период от време той многократно напускал дори
пределите на страната, доказателства за което се съдържали и в материалите по ДП №
642/2017 г. по описа на РУ- Велинград.
3
Освен основанието се оспорва и сочения размер на претенцията за
неимуществени вреди. Възразява се, че размерът й е прекомерен и не е несъобразен с
принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични
случаи (включително и на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в
страната и в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Сочат се подробни
съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на
Постановление № 4/23.12.1968 г. Цитира се практика на ВКС (Решение
№832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010г.; Решение № 83 2/10.12.2010 г. по гр. д. № 5
93/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.; Решение
№ 123 от 23.06.2013 г. по гр. д. № 254/2014 г., III г. о. на ВКС; т.11 от ТР № 3/22.04.2004
г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК), като се сочат подробни съображения относно
начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на
ищеца било да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с незаконното
обвинение.
Недоказана била значителната продължителност на въпросното ДП, като въпреки
това се изтъква, че воденото наказателно производство се отличавало с фактическа и
правна сложност. Твърди се и че по отношение на ищеца била прилагана най-леката
мярка за неотклонение „подписка“, без каквито и да било други мерки за процесуална
принуда. Изтъква се и че за продължителността на съдебната фаза, не можело да се
ангажира отговорността на ПРБ.
Изрично се оспорва основателността на претенцията на ищеца за обезщетение за
бавно правосъдие, като в тази връзка се сочи служебно известния на ответник факт, че
съгласно Решение по гр.д. № 20235210101118 по описа за 2023 г. на РС-Велинград, по
отношение на К. било присъдено обезщетение по чл.2б ЗОДОВ за същото наказателно
производство, поради което и при евентуално уважаване на претенцията в тази й част,
би се стигнало до неоснователно обогатяване, съгласно ТР 1/2022 от 27.11.2023 г. по
т.д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС.
Отделно се твърди, че от извършена електронна справка за съдимост от
07.01.2025 г. и от извлечението от ЕПЕП било видно, че през голяма част от исковия
период срещу ищеца (времето от 20.01.2020 г. до 25.11.2021 г.) било водено и друго
наказателно производство за престъпление от частен характер по НЧХД № 31/2020
г. на РС-Велинград, за което В. К. бил осъден с присъда от 05.04.2021 г., влязла в сила
на 25.11.2021 г. В тази връзка е изразено становище, че наличието и на другото
наказателно производство в процесния период, за което ищецът е осъден, сочело
невъзможност за разграничаване на търпените вреди.
Сочат се доказателства.
Направени са доказателствени искания да бъде изискан от РС-Велинград заверен
4
препис от решението, постановено по гр.д.№1118/2023 г.
Не се възразява по делото да бъде изискано от РП-Пазарджик, ТО- Велинград на
посоченото ДП на РУМВР-Велинград.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на
чл.140 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата, като настоящето определение
представлява и проект за доклад по делото при спазване изискванията на
чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК :
Правното основание на предявените искове е чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ,
който е процесуално допустим като предявени от надлежна страна, при
наличие на правен интерес за същата.
Така предявеният иск е родово и местно подсъден на Окръжен съд -
Пазарджик.
В конкретния случай, в тежест на ищецът е да докаже претенциите си по
основание и по размер, а на ответника се разпределя тежестта на доказване,
върху всички правоизключващи твърдения и възражения.
На основание чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Що се отнася до направените от страните доказателствени искания,
съдът намира следното:
Доказателствените искания на страните съдът преценява като
основателни, тъй като се допустими от закона и относими в конкретния
случай доказателства.
Ще следва да се изиска и приложат материалите по посоченото ДП.
Ще следва да бъде изискан по реда на чл.186 ГПК от РС-Велинград
заверен препис от решението, постановено по гр.д. №1118/2023 г.
На осн. чл. 140, ал.3 ГПК делото следва да се насрочи в открито съдебно
заседание, като на страните се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и от отговора на ответника.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства
ДА СЕ ИЗИСКАТ И ПРИЛОЖАТ по настоящото дело материалите по
досъдебно производство № 642 по описа на РУ Велинград за 2017 г. и пр.пр.
№ 1831 от 2017г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално
отделение Велинград /към онзи момент Районна прокуратура Велинград/
ДА СЕ ИЗИСКА от РС-Велинград заверен препис от решението,
постановено по гр.д№ 20235210101118 от 2023 г., по описа на съда.
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. от
9.зо часа, за което да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца – и от писмения отговор на ответника.
Да се уведоми Окръжна прокуратура-Пазарджик, за осигуряване
участието на прокурор в процеса.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6