№ 630
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет Марчева
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет Марчева Гражданско дело №
************** по описа за 2024 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „**********» ЕООД с
ЕИК **********, с адрес: гр. С, район „Т“, бул.“Б“ № 81В, чрез юрисконсулт Б Х срещу М.
М. А. с ЕГН ********** със служебно известен настоящ адрес с.Ч, общ. В, обл. Ш, ул.“Р“ №
49.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за кредит № ****** от
**/**/****г., сключен между „****“ ООД и длъжникът, на ответника била предоставена
сума в размер на 350 лв., срещу което заемополучателят следвало да върне 17 вноски от по
31 лв. всяка в срок до **/**/****г. В договора бил посочен фиксиран лихвен процент в
размер на 40.05 % и ГПР – 49.77 %. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора.
Съгласно чл.31, ал.3 от Общите условия на договора, длъжникът дължал обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. На
**/**/****г. вземането на „****“ ООД било прехвърлено на цесионера – ищец, като
вземанията на ответника фигурирали в Приложение № 1 към Договора за цесия. Ответникът
бил уведомен по предоставения от него адрес, както и чрез СМС на посочения от него
телефон, но ищецът прави искане да се счита уведомен и с връчването на исковата молба.
Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца
е учредено ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Така издадената заповед за изпълнение
била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като съдът указал на заявителя да предяви
искове за вземанията си, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на
1
избраната форма на искова защита.
В срока за писмен отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника,
назначен в хода на исковото производство – адв. С. З. - С. от ШАК. В него не се оспорва
валидността на сключения договор, но се сочи, че по делото не са представени доказателства
дали и колко заплатени от длъжника вноски има, предвид, че се претендира главница от
283.23 лв., а не заетата сума от 350 лв. изцяло. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на лихва в размер на 14.49 лв. за периода от **/**/****г. до
**/**/****г. Същевременно доколкото не се представя по делото Приложение № 1 към
договора за цесия, то следва да се счита, че ответникът не е прехвърил вземането на
заявителя-ищец, в качеството му на цесионер. Нямало предвидена и такава клауза в
договора между „****“ ООД и длъжника, поради което не били налице условията за
приложението на чл.26, ал.1 от ЗПК. В условията на евентуалност се въвежда възражението
за надлежното връчване на уведомлението за цесия. Връчването следвало да се извърши от
стария, а не от новия кредитор, като няма пречка стария кредитор да упълномощи новия. В
случая обаче уведомлението не следва да се счита за ненадлежно извършено, тъй като
същото е подписано от юрисконсулт на новия кредитор, а не изхожда от законните
представители на дружеството. Предвид, че пълномощното на юрисконсулт Тихолов било
общо, то не ставало ясно, че действа като преупълномощено от представляващите лице. В
заключение се моли за отхвърлянето изцяло на вземанията, а в условията на евентуалност да
бъдат уважени частично, като по отношение на лихва в размер на 14.49 лв. за периода от
**/**/****г. до **/**/****г. се въвежда твърдение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирано е становище по
хода на делото, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за
уважаване изцяло на предявените искове, като се излага, че същите са основателни.
Представя се списък за разноски по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. С. З. – С. от
ШАК, която поддържа депозираният от нея писмен отговор и моли за решение, съобразно
доказателствата по делото.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ ****/****г. на ШРС, по заявление по
чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител, била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № ***/**/**/****г. за сумата от 283.23лв. главница по договор за
кредит № ******/**/**/****г., сума от 14.49 лв. - договорна лихва от **/**/****г. до
**/**/****г., сума от 63.69 лв. – законна лихва за периода **/**/****г. до 1**/**/****г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – **/**/****г.
до окончателното му изплащане, както и разноски в размер общо на 46.49 лв. Заповедта е
връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на
съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.
Съгласно договора заемателят дал на ответника кредит в размер на 350 лв., като
срокът на заема бил до **/**/****г., разделен на 17 седмични погасителни вноски, като
2
първи две били в размер на 2.73 лв., а останалите 15 по 24.81 лв. с ден на плащане: сряда.
Лихвения процент по заема бил фиксиран на 40.05 %, а годишния процент на разходите
49.77 %. Не се оспорва от страните, че сумата е реално усвоена от ответника. Ответникът
следвало да върне общо сума от 377.61лв., представляваща сбора от главницата и лихвата по
кредита. Представен е Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, както и действащите Общи условия на „****“ ООД и Тарифа.
По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от **/**/****г., сключен между „**********“ ЕООД и „****“ ООД. Цесионера се
задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до
длъжниците за цесията. Такова уведомление било приложено към исковата молба и връчено,
заедно с нея. В хода на производството се представя и Приложение №1 към Договора за
цесия, в което е включено процесното вземане.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е
връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви
исковете за вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че
ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на ищеца на
вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба размери за главница и лихви.
По основателността на исковете по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9
от ЗПК: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената
заповед за изпълнение, като успешното им провеждане предполага установяване
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или в тежест на ищцовото
дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване
на валидна облигационна връзка между „****“ ООД и М. М. А., усвояването на кредита и
факта на настъпила изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане
по неговите отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е
сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени
вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както
и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.
По делото не се оспорва валидността на възникналото между ответника и „****“
ЕООД облигационно правоотношение, факта на усвояване на заемната сума от
заемополучателя – ответник, както и че към момента вземанията претендирани от ищеца не
са заплатени от ответника. Спорно в настоящото производство е обстоятелството дали
процесното вземане за възнаградителна лихва в размер на 14.49 лв. е погасено по давност,
респективно от кой момент започва да тече давностният срок, както и валидността на
извършеното прехвърляне на вземанията от цедента „****“ ЕООД на цесионера – ищец.
За действителността на договорите, сключени с потребител съдът следи служебно,
3
като дори и без да е наведен такъв довод от ответника по делото, то съдът следва да има
произнасяне, предвид разпоредбата на чл. 7, ал.3 от ГПК (ДВ, бр.100 от 2019г.), която
предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. В случая при сключването на договора за кредит и установяване на
клаузите му не е допуснато нарушение на чл.11 и чл.10 от ЗПК. След като всички условия по
договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са нарушени
ЗПК и ЗЗП и има неравноправни клаузи. Съдът не следва да изследва въпроса за настъпване
на предсрочна изискуемост, предвид, че всички погасителни вноски по кредита са се
падежирали преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Размера на
претендираната главница е 283.23 лв., като към момента сумата не е изплатена. В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума за главница и лихви.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са
за ответника.
Предвид изложеното съдът следва да се произнесе по въведените възражения от
ответника в производството: С Тълкувателно Решение № 3/21.11.2024г. на ОСГТК на ВКС
по тълк.д. № 3/2023г., задължително за пРгане от съдилищата се приема, че при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
Приема се, че давността за главницата е 5 годишна, а за лихвите – 3 годишна.
С оглед на това следва, че макар и задължението на ответника по процесния договор
да е едно, изпълнението на същото е разсрочено чрез заплащане на равни седмични
погасителни вноски и относно давността за процесното вземане за договорно
възнаграждение следва да намери приложение цитираното Тълкувателно решение. В случая
съдът приема, че давността за доворната лихва е кратката тригодишна давност, а не
петгодишна, както сочи ищецът. Съгласно чл.116, б."б", пред.1 от ЗЗД давността се счита за
прекъсната с предявяване на иск. В процесния случай съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. ПРгайки двете разпоредби се налага изводът, че
погасителната давност за нуждите на настоящото производство се счита за прекъсната от
**/**/****г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
следователно вземането за договорна лихва в размер на 14.49 лв. за периода **/**/****г. до
**/**/****г. е погасено по давност, поради настъпила изискуемост преди **/**/****г.
Ответникът дължи законна лихва върху главницата в размер на 63.69 лв. за периода от
**/**/****г. до 1**/**/****г.
По отношение на възражението за липсата на реално прехвърляне на вземанията:
Съобразно безпротиворечивата съдебна практика уведомлението за цесията, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.първо от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
4
ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл са Решение № 156 от 30.11.2015г. на
ВКС по т.д. № 2639/2014г., II т.о. и Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №
12/2009г. II т.о. Връчването на исковата молба чрез особения представител, а не лично, също
е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. I т.о.
С Решение № 60256 от 07.03.2022г. на ВКС по гр.д. № 3590/2020г., IV г.о. относно
легитимацията на длъжника да оспори валидността на договора за цесия по иск относно
цедираното вземане, се приема, че длъжникът няма интерес да оспорва валидността на
договора за цесия след получаване на уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД, а такъв интерес
липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде
отказано само поради липсата на уведомление. Същевременно за валидността на цесията е
необходимо вземането да е индивидуализирано, чрез посочване на източника на
правоотношение, от което произтичат вземанията и страните по него, като предметът на
договора за цесия трябва да е определен или определяем, за да произведе действие. В
конкретния случай прехвърленото вземане е индивидуализирано в необходимата за това
степен – посочен е договорът, длъжникът и размерите на вземанията. Въз основа на тези
съображения, съдът приема, че вземането е валидно прехвърлено на ищеца-цесионер и
ответникът е надлежно уведомен за това.
Предвид изложеното искът е основателен за главницата по договора в размер на
283.23 лв. и законната лихва върху неплатената главница в размер на 63.69 лв. за периода от
**/**/****г. до 1**/**/****г., като искът за договорна лихва в размер ан 14.49 лв. за периода
от **/**/****г. до **/**/****г. следва да се отхвърли, като погасен по давност.
По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното
производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се
възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. В заповедното
производство разноските са в общ размер на 46.49 лв., като съобразно уважената част от
исковото се дължат разноски 44.63 лв. В исковото са направени такива в общ размер от 425
лв., от които 125 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение
определено от съда и 200 лв. заплатено възнаграждение за особен представител. Предвид
уважаването само на установителните искове за главница и законна лихва, то ответникът
следва да заплати в исковото производство разноски в размер на 407.96лв., а в заповедното
– 44.63 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че М. М. А. с ЕГН ********** със
служебно известен настоящ адрес с.Ч, общ. В, обл. Ш, ул.“Р“ № 49 дължи на „**********»
ЕООД с ЕИК **********, с адрес: гр. С, район „Т“, бул.“Б“ № 81В, чрез юрисконсулт Б Х
сумата от 283.23 лв. (двеста осемдесет и три лева и двадесет и три стотинки),
представляваща главница по Договор за паричен заем № ****** от **/**/****г., сключен
между ответника и „****“ ООД с ЕИК ********, цедирано по силата на Приложение № 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **/**/****г., ведно със законната
лихва върху вземането, считано от **/**/****г. – датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане на вземането и сумата от 63.69 лв. (шестдесет и три лева и
шестдесет и девет стотинки) – законна лихва за периода от **/**/****г. до 1**/**/****г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/**/**/****г. по
ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК иск за признаване на установено, че М. М. А. с ЕГН ********** дължи на
„**********» ЕООД с ЕИК ********** сумата от 14.49 лв. (четиринадесет лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от **/**/****г.
до **/**/****г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
***/**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. М. А. с ЕГН ********** да заплати
на „**********» ЕООД с ЕИК ********** разноски по заповедното производство в размер
на 44.63 лв. (четиридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки) и разноски в
исковото производство в размер на 407.96 лв. (четиристотин и седем лева и деветдесет и
шест стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6