Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим
Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 461 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба, подадена от „Антонио Милано” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр. Велико Търново, ул. „Йордан Вишовградски” № 2,
представлявано от управителя Н.Т.Л., срещу Решение №1012-04-112#9/ 13.06.2022
г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на
дружеството срещу Задължителни предписания №ЗД-1-04-01117335/ 12.04.2022 г.,
издадени от старши инспектор по приходите в ТП на НОИ – Велико Търново,
жалбоподателят е задължен, в определения му за това срок, да подаде до ТД на
НАП – В. Търново, коригиращи данни в Декларация обр. 1 за периода от 22.11.2021
г. до 06.02.2022 г. със заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по
отношение на лицето А.А.Х.с ЕГН **********.
След
представяне на уточняваща молба, жалбоподателят претендира незаконосъобразност
на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и на
потвърдените с него задължителни предписания като издадени от некомпетентни
органи, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Счита, че при произнасянето си инспекторът по осигуряването в ТП на НОИ –
Велико Търново и директорът на териториалното поделение са ценили единствено
служебно събраните доказателства и данни от регистъра на осигурените лица,
търговския регистър и РЮЛНЦ, без да отдадат внимание на доказателствата,
представени от оспорващото дружество и от А.А.Х.. Излагат се и подробни
възражения срещу изводите на администрацията за формално сключване на трудов
договор между „Антонио Милано” ЕООД и А.Х.. В тази връзка се изтъква, че
съгласно приетото в съдебната практика не е задължително престираният от
работника труд да е тясно обвързан с предмета на извършваната от работодателя
стопанска дейност, като е възможно такъв да бъде полаган дори в периоди, когато
не е осъществявана стопанска дейност или е осъществявана такава извън посочения
при регистрацията предметен обхват. Твърди още, че в случая Х., макар да е
работила от дома си по изрични указания на управителя на дружеството, предвид
епидемиологичната обстановка през процесния период, реално е изпълнявала
трудовите си задължения, съответни на заеманата длъжност и е престирала работна
сила в полза на работодателя. Сочи, че работното място на последната е било
променено по взаимно съгласие, като дистанционно е изпълнявала възложените й
задачи, свързани с намиране на клиенти и търговско представителство на „Антонио
Милано” ЕООД, в какъвто смисъл пред административния орган са били дадени
обяснения както от работника, така и от управителя на дружеството работодател.
С тези доводи, подробно развити в жалбата, се иска да бъдат отменени оспорените
задължителни предписания и потвърждаващото ги решение на ръководителя на ТП на
НОИ – гр. В. Търново.
Ответникът,
директорът на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото ***В.,
оспорва жалбата като недоказана и неоснователна. Позовава се на мотивите в
потвърдителното решение на ответника. Подробни съображения по съществото на
спора развива в представена писмена защита. Моли жалбата да бъде отхвърлена,
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно
представена с преписката разпечатка за актуално правно състояние с данни от ПИС
„АПИС“ /които са публично достъпни в сайта на Търговския регистър/, „Антонио
Милано” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. Габрово, е
учредено през 2018 г., с едноличен собственик на капитала Й.Х.. В последствие
собствеността на дяловете е продадена на Н.Л. и считано от 30.12.2019 г.
седалището и адресът на управление са преместени в гр. Велико Търново.
Предметът на дейност на дружеството е неизчерпателно описан, но в писмени
обяснения, събрани от управителя на „Антонио Милано“ ЕООД в хода на
административното производство, се твърди, че основната дейност през 2021 г. и
2022 г. е онлайн търговия с различни видове продукти. В тази връзка е
представен публичен списък на НАП с електронни магазини, от който е видно, че
търговецът „Антонио Милано“ ЕООД има регистрации в онлайн платформите emag.bg и olx.bg считано
от 15.03.2019 година. Приложени са фактури, издадени от жалбоподателя към трети
лица: „Прогрес трейд 1“ ЕООД, „Ви трейд елада“ ЕООД, „Приори 2“ ЕООД, „Бест
солутион“ ЕООД с управител Н.Л., но те касаят доставки на стоки в периода м.
октомври 2020 г. – м. април 2021 година. От отчета на фискалното устройство за
периода 01.01.2020 г. – 15.03.2022 г. се установяват извършени онлайн продажби
за времето от 24.01.2020 г. до 22.03.2021 година. Посочено е, че крайните
клиенти на „Антонио Милано“ ЕООД са физически лица, че дружеството няма
разплащателна сметка, поради което оборотът се реализира по касов път, както и
че търговецът има регистрация по избор по ЗДДС, независимо от облагаемия
оборот, считано от 11.03.2022 г., което се установява и от Акт за регистрация
по ЗДДС № 040422201413379/ 10.03.2022 г. на ТД на НАП – Велико Търново. По
данни от ТД на НАП – Велико Търново „Антонио Милано“ ЕООД не е подавало ГДД по
ЗКПО за 2020 г. и за 2021 година.
Според
справка в административната преписка /л. 185 от делото/, в периода от
регистрацията си до датата на изготвяне на справката /м. 28.02.2022 г./ в
дружеството е имало само едно лице – А.А.Х., наето по трудово правоотношение,
въз основа на сключен на 22.11.2021 г. и прекратен на 07.02.2022 г. трудов
договор. От самия договор /на л. 149 от делото/ се установява, че А.Х.от гр.
Крумовград е приела да изпълнява длъжността „търговски представител“ на 8-часов
работен ден, с място на работа в гр. Велико Търново. От писмените обяснения на
работодателя и на служителя става ясно, че поради пандемичната обстановка
наетото лице е изпълнявало работата дистанционно – от дома си в гр. Крумовград,
за целите на което е бил предоставен служебен телефон. Един път месечно Х. е
посещавала офиса в гр. Велико Търново, за да представи отчет, да получи нови
задачи и заплата. Уговорено е, че договорът се сключва за неопределен срок, със
срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Договорено е основно
месечно възнаграждение в размер на 2 500,00 лева. Към договора е подписана
длъжностна характеристика, според която работата се състои основно в
комуникация по телефон. В този смисъл са и писмените обяснения. Служителката е
ползвала 4 дни платен отпуск от 30.12.2021 г. до 05.01.2022 г., видно от молба
и заповед за разрешаване на отпуск. В таблици за отчитане явяването/неявяването
на работа са отразени отработените от Х. дни за времето на трудовото ѝ
правоотношение с „Антонио Милано“ ЕООД. В преписката се откриват разчетно
платежни ведомости, съдържащи подпис на счетоводител, на управител и на
служител, получил сумата, както и фишове за получено в брой възнаграждение,
подписани от А.Х.. Инструктаж по безопасност на труда не е провеждан. Според
обясненията служителката не е обработвала документи, единствено е презентирала
продуктите, предлагани от „Антонио Милано“ ЕООД, по телефон, отговаряла е на
телефонни запитвания и е комуникирала с клиенти по повод гаранционното
обслужване на продуктите. Управителят на дружеството посочва, че през м. февруари
2022 г. е преценено, че постигнатите резултати от продажбите не са достатъчни и
е взела решение да прекрати трудовия договор на А.Х.. Това е сторено със
Заповед № 01/ 07.02.2022 г. за прекратяване без предизвестие преди изтичане на
срока за изпитване. Тези сведения са идентични с писмените обяснения на А.Х.,
дадени в хода на административното производство.
След
прекратяване на трудовия договор А.Х.е подала в ТП на НОИ – Кърджали Заявление
№ 084-00-64/ 10.02.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Контролните органи на НОИ са установил факти и обстоятелства, които са породили
съмнения в реалното извършване на трудова дейност от страна на заявителката в
„Антонио Милано“ ЕООД, респективно възникването на осигуряване и правото на
парично обезщетение. С Писмо изх. № 1130-08-71/ 24.02.2022 г. на ТП на НОИ –
Кърджали от ТП на НОИ – Велико Търново е поискано извършването на проверка на
осигурителя „Антонио Милано“ ЕООД. В тази връзка със Заповед № ЗР-5-04-01082292/
28.02.2022 г. на К.И. – и.д. ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново е
възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
„Антонио Милано“ ЕООД, определен е проверяващият контролен орган и срокът на
проверката. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 14.03.2022
година. В хода на проверката са предприети процесуални действия по събиране на
доказателства, въз основа на които се установява описаната по-горе фактическа
обстановка. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол №
КП-5-04-01117314/ 12.04.2022 г., с който е прието, че от м. януари 2020 г. до
05.11.2021 г., преди трудовото правоотношение с „Антонио Милано“ ЕООД, Х. е
била в период на заетост в чужбина – Испания и Франция, която е прекратена
поради напускане на наетото лице. Съобразено е, че осигурителят „Антонио
Милано“ ЕООД е включен в списъците на НОИ за наблюдение, а управителят е
собственик на много други дружества. Краткият срок, за който лицето е било
назначено на работа, е довел до съмнение, че се цели единствено получаване на
парично обезщетение от А.Х.. Поради това, че не е установено по безспорен
начин, че последната е упражнявала трудова дейност като търговски представител, за която е подлежала на
осигуряване, на „Антонио Милано“ ЕООД са издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-14-01117335/ 12.04.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Велико
Търново, за заличаване на данните за А.Х.и периода ѝ на работа там.
Екземпляр от задължителните предписания е връчен на осигурителя на дата
09.05.2022 година.
Задължителните
предписания са оспорени пред директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново. В тази
връзка с Писмо №1012-04-112#1/ 25.05.2022
г. решаващият орган е изискал от ТП на НОИ – Кърджали представяне на административната
преписка по заявлението на А.Х.за отпускане на парично обезщетение и отделно –
събиране на писмени обяснения, което е сторено с Писмо № 1012-04-112#6/
02.06.2022 година. С Писмо № 1012-04-112#2/ 25.05.2022 г. от директора на ТП на
НОИ – Велико Търново е изискана преписката по издаване на акт за регистрация на
„Антонио Милано“ ЕООД по ЗДДС, която е представена. С Писмо № 1012-04-112#3/ 25.05.2022 г. е изискана, и съответно е
представена, информация от ТД на НАП – София относно доставките и договорните
отношения между „Антонио Милано“ ЕООД и „Ви трейд елада“ ЕООД. След анализ на
събраните доказателства с Решение № 1012-04-112#9/ 13.06.2022 г. горестящият административен орган е
отхвърлил жалбата срещу задължителните предписания, като е споделил становището
на извършилия проверката инспектор за липса на основание за осигуряване на А.Х.за
периода на назначаването й в „Антонио Милано“ ЕООД от 22.11.2021 г. до
06.02.2022 година. Изложил е и съображения, че лицето е единственото, за което
е учредено трудово правоотношение в дружеството, че липсват данни да е
извършвало търговска дейност и не е ясно с какви средства е изплащано трудовото
възнаграждение. Решението на горестоящия административен орган е връчено на
адресата му на дата 16.06.2022 г., жалбата срещу него е подадена по пощата на
29.06.2022 г. директно в съда.
В
хода на съдебното производство от ответника е представена административната
преписка, изпратена с Писмо вх. № 4069/ 25.07.2022 г. от ТП на НОИ – Велико
Търново, допълнена с писма от ТД на НАП – Велико Търново в смисъл, че „Антонио
Милано“ ЕООД не е извършвало стопанска дейност – не е подавало декларации по
ЗКПО, подавало е нулеви справки-декларации по ЗДДС, не е извършвало продажби на
стоки и услуги и не е издавало приходни фактури, но е получило 54 фактури за
услуги от „БТК“ ЕАД и „Телнет“ ООД.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от
правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на
преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Обжалваното решение на директора на ТП
на НОИ – гр. Велико Търново“ е издадено от оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117,
ал. 3 от КСО. Същото е изготвено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117,
ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. При издаването на основание чл. 108, ал. 1, т.
3 от КСО на Задължителни предписания № ЗД-1-04-01117335/ 12.04.2022 г. от
контролния орган при ТП на НОИ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В хода на извършената проверка от
дружеството жалбоподател са изискани доказателства и му е предоставяна
възможност да представи такива, от която същото се е възползвало в преценения
от него обем. Чрез издаването на Констативен протокол № КП-5-04-01117314/
12.04.2022 г. и предоставяне на екземпляр от същия жалбоподателят е надлежно
уведомен за установените при проверката обстоятелства и за мотивите да бъде
възприета липса на осигурително правоотношение с А.Х., в крайна сметка
обусловили налагането на обжалваната ПАМ. Не се установява при издаването на
Решение №1012-04-114#9/ 13.06.2022 г.
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново да са допуснати нарушения на
установените в КСО процесуални разпоредби.
Съдът намира, че обжалваният административен е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, като съображенията за това са следните:
С обжалвания административен акт и потвърдените с него задължителни предписания, от контролния орган и от директора на ТП на НОИ – В. Търново е прието, че осигуряване на А.Х.в „Антонио Милано“ ЕООД не е възникнало по смисъла на трудовото и осигурително законодателство и същата не попада в кръга на осигурените лица, тъй като наетото лице фактически не е започнало да упражнява трудова дейност в дружеството. С оглед на това, органите на ТП на НОИ са разпоредили на юридическото лице – осигурител да заличи данните за лицето, назначено с трудов договор за периода от 22.11.2021 г. до 06.02.2022 година.
Основният спор в настоящото производство се свежда до въпроса дали за процесния период за А.Х.е възникнало основание да бъде осигурявана за всички осигурени социални рискове във връзка със сключения с „Антонио Милано“ ЕООД трудов договор от 22.11.2021 г., а от там – налице ли е било основание дружеството да дължи и/или внася осигурителни вноски за въпросното лице и да подава пред ТД на НАП съответните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съответно на това – има ли основание подадената за лицето, чрез декларация обр. №1 осигурителна информация с посочен код на вид осигурен 01, да бъде заличена.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл. 4, ал. 1, т.
1 от КСО работниците и служителите са осигурени за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се
считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение.
Осигурителното правоотношение възниква въз основа на трудов договор, който
следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в Кодекса
на труда /КТ/, като за него следва да се подаде уведомление до НАП, съгласно
чл. 62 от КТ. Според чл. 63, ал. 4 от КТ изпълнението на задълженията по
трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа,
което се удостоверява писмено, а правоотношението е възмездно и работодателят
дължи възнаграждение на работника за положения труд.
Както се отбеляза, административният
орган е приел, че по трудовия договор не е било налице реално изпълнение от
страна на работника, т.е. същият е бил само привиден договор, който извод не се
подкрепя от събраните доказателства. Видно от представените по делото документи
между дружеството жалбоподател и лицето А.Х.е бил подписан Трудов договор № 01/
22.11.2021 г. /л. 149 от делото/, с който Х. е назначена на длъжността
„търговски представител“, считано от 22.11.2021 г. за непределен срок със срок
на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Трудовият договор отговаря на
предвидената в по чл. 62, ал. 1 от КТ форма и има изискуемото съдържание по чл.
66 от КТ. В същия е посочено, че работникът се задължава да постъпи на работа в
уговорения ден, съдържа дата и подписи на Х. и на управителя на дружеството,
неоспорени от ответната администрация. Тоест, между жалбоподателя и А.Х.е
възникнало трудово правоотношение. Установява се, че Х. е подписала и получила
екземпляр от длъжностната характеристика за длъжността „търговски
представител“, подала е молба и е получила заповед за отпуск, подписвала е
разчетно платежните ведомости и фишовете за заплата. Воден е график на
отработените дни, от който е видна и датата на постъпване на работа. Не се
спори, а и се установява от регистъра на трудовите
договори на НОИ, че работодателят надлежно е подал уведомление за
сключване на трудовия договор по чл. 62, ал. 3 от КТ до съответната
териториална дирекция на НАП, както и че точно е декларирал данните за
осигуреното лице, като подадените
от осигурителя данни на практика отразяват положението, според сключения трудов
договор, присъствените форми и разчетно-платежната ведомост. За периода на
трудовото правоотношение във ведомостите за заплати за м. ноември, м. декември
2021 г., м. януари и м. февруари 2022 г. и в приложените фишове за заплата е
отразено получаване срещу подпис на съответно трудово възнаграждение от Х. в
посочен във ведомостта размер, съобразно отработените дни за периода. В
разглеждания случай са представени всички документи, удостоверяващи сключването
на трудов договор и изпълнението му. Х. е получавала съответните трудови
възнаграждения.
Административният орган е счел, че е
налице опит за заобикаляне на закона с цел получаване на обезщетение за
безработица от А.Х.. Тоест същият навежда довод за недействителност на трудовия
договор по чл. 74, ал. 1 от КТ като основание за решението си, но според
разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ в случаите, когато контролен или друг
компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от
основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по
действителността на трудовия договор, защото според чл. 74, ал. 2 от КТ в общия
случай трудовият договор се обявява за недействителен именно от съда. Според
нормата на чл. 74, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на
недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не
бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. На още
по-голямо основание не може административен орган да се позовава на недействителност
по собствени констатации и при възникнали съмнения във валидността на трудовия
договор при условие, че правомощие за такава преценка не му е предоставена от
закона предвид изричното указание, че недействителността, включваща и
нищожността, следва да се прогласи от съда.
Неотносимо към производството е
обстоятелството дали и други лица са били назначавани в „Антонио Милано“ ЕООД с
трудов договор, или не. Не е от значение за казуса и продължителността на
трудовото правоотношение на Х., нито въпросът как работодателят е финансирал
разходите си, включително за изплащане на възнаграждения. Ако административният
орган счете на базата на събраните от него доказателства, че има данни, от
които да се направи извод, че действително трудово правоотношение не е било
налице, то редът за установяване на действителните отношения между работник и
работодател е специален и само граждански съд може да се произнесе по този
въпрос. Административният съд също не е компетентен да се произнася инцидентно
по реда на косвения съдебен контрол относно действителността на трудов договор
в производството по оспорване на административен акт, предвид изрично
предвидения ред за обявяване недействителността по чл. 74 от КТ. Поради това и
настоящият състав не следва да обсъжда по същество съображенията на ответника и
писмените доказателства, целящи да устанoвят липсата на реалното осъществяване
на трудови функции от Х. по трудовия й договор. В този смисъл е и последната
актуална практика на Върховен административен съд (така Решение № 10586 от
21.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2808/2022 г. на ВАС, Решение № 5266 от
01.06.2022 г. по адм. д. № 12296/ 2021 г. на ВАС; Решение № 534/15.01.2021 г.
по адм. д. № 4787/2020 г. на ВАС, Решение № 14279/ 18.11.2020 г. по адм. д. №
3782/2020 г. на ВАС, Решение № 4512/ 27.03.2019 г. по адм. д. № 1298/2019 на ВАС, Решение № 3076/ 26.02.2020 г. по
адм. д. № 13622/2019 г. на ВАС, Решение № 14279/ 18.11.2020 г. по адм. д. №
3782/2020 г. на ВАС и друг/. Действително, както е посочено и в писмената
защита на ответника, се открива и съдебна практика на ВАС в обратния смисъл, но
настоящият състав съобразява преобладаващото и актуално становище по въпроса на
касационната инстанция. По делото не са представени доказателства органът да е
оспорил действителността на сключения трудов договор пред компетентния съд, а
се е позовал единствено на липсата на реално изпълнение на трудовите задължения
на Х. и съответно невъзникнали осигурителни правоотношения. В случая от данните
по делото се установява, че лицето реално е престирало труд за работодателя си,
поради което има статус на осигурено лице, а предположението, че целта на
започване на работа е била последващо получаване на обезщетение, само по себе
си не означава липса на възникнало осигурително правоотношение. Но, както вече
се посочи, е безпредметно в настоящото решение да бъдат обсъждани по същество
доказателствата за действителното възникване на осигурително правоотношение.
Преценка на тези доказателства и установяващите се чрез тях обстоятелства може
да бъде правена единствено от съда, компетентен да обяви недействителността на
трудовия договор по чл. 74 от КТ. По тези
съображения настоящият състав намира за неоснователни, поддържаните в писмената
защита на ответника аргументи, че нито контролният, нито горестоящият орган
засягат въпроса за недействителността на трудовия договор, а изследват
единствено осигурителните правоотношения с оглед опазване фондовете на ДОО от
измами и злоупотреби.
При това положение се налага изводът, че
преди да издаде задължителни предписания, административният орган, при наличие
на съмнения относно действителността на трудовото правоотношение, включително и
относно това дали е налице нищожност на трудовия договор, е следвало да изпълни
задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ. Едва след решаване на въпроса относно
наличието или не на действителен трудов договор е следвало да прецени дали ще е
налице основание за издаване на задължителните предписания за заличаване на
подадените от осигурителя данни по този договор. В случая, по делото липсват
доказателства, а няма и твърдения от ответната страна, че органите на ТП на НОИ
– Велико Търново са инициирали съдебно производство по реда на чл. 74, ал. 3 от КТ. Контролният орган не се е съобразил с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ и не
е признал действието на сключения между страните трудов договор. При това
положение и при липса на акт, с който да е обявена недействителност на трудовия
договор между „Антонио Милано“ ЕООД и А.А.Х., задължителните предписания към работодателя
да коригира подадената информация за регистъра на осигурените лица, се явяват
неоснователно издадени и преждевременни. Поради това, като ги е потвърдил
директорът на ТП на НОИ е издал незаконосъобразен акт, който не е съобразен с
императивни изисквания на закона и подлежи на отмяна. Едва след произнасянето
на районния съд по реда на ГПК, би било налице основание за издаване на
оспореното предписание по реда на чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО.
Предвид така изложеното
съдът намира жалбата за основателна, а оспореното решение на директора на ТП на
НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против задължителните
предписания на орган по осигуряването, както и самите задължителни предписания,
за незаконосъобразни и като такива, подлежащи на отмяна.
При този изход на спора, разноски на ответника по жалбата не следва да
бъдат присъждани. Разноски не се присъждат и на оспорващото дружество,
доколкото няма такова искане.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя
по
жалба на „Антонио Милано” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
в гр. Велико Търново, ул. „Йордан Вишовградски” № 2, Решение № 1012-04-112#9/
13.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърдените с него
Задължителни предписания № ЗД-1-04-01117335/ 12.04.2022 г., издадени от старши
инспектор по приходите в ТП на НОИ – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :