Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …..07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тридесети
май две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като разгледа докладваното
от съдията
***гр.д.
№ 3985 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.И.Д.,
ЕГН **********, и И.Д.П., ЕГН **********, починал на 09.11.2014г., представляван
по делото от Н.Д., срещу ***, с която са предявени субективно и обективно
съединени искове, както следва: 1) по чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от
дискриминация във вр. с чл.37, във вр. с чл.10 и чл.11 и §1, т.9 хипотеза втора от ДР от
Закона за защита от дискриминация, за установяване на нарушението на равното
третиране на И.Д.П., спрямо който е допусната дискриминация, основана на
„увреждане”, предвид нормата на Правилата за издаване Уникален код за достъп до
персонализираната система (УКД до ПИС) на НЗОК, съгласно която „не се приемата заявления, подадени от пълномощник”; 2) по чл.71,
ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението
на равното третиране на Н.И.Д., спрямо който е допусната дискриминация, основана
на „лично положение” в качеството му на пълномощник на баща си, предвид нормата
на Правилата за издаване Уникален код за достъп до персонализираната система
(УКД до ПИС) на НЗОК съгласно която „не се приемата
заявления, подадени от пълномощник”; 3) по чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита
от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на И.Д.П. сумата от 1500
лева, представляваща обезщетение за вредите, претърпени вследствие на
дискриминацията, основана на признак „увреждане”; 4) по чл.71, ал.1, т.3 от
Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на Н.И.Д.
сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за вредите, претърпени
вследствие на дискриминацията, основана на признак „лично положение”.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът Н.И.Д., като пълномощник на баща си И.Д.П., който бил със
100 % неработоспособност, дължаща се на увреждане, изразяващо се в пълна
слепота, с нотариално заверено пълномощно, на 15.04.2013г., отишъл в офис на ***и
поискал да бъде издаден на баща му УКД до ПИС на НЗОК. Получил устен отказ от
служителката на гишето, като му било обяснено, че такива са указанията в
правилата за предоставяне на УКД. Съгласно правилата за издаване на УКД,
публикувани на интернет-страницата на НЗОК, не се приемали заявления, подадени
от пълномощник. Ищците считат, че посочената норма от правилата е
дискриминационна спрямо тях, като същата нарушава равното третиране по признака
„увреждане” на ищеца И.Д.П. и по признака „лично положение” на ищеца Н.И.Д.,
като пълномощник на баща си. Ищците твърдят, че вследствие на дискриминацията са
претърпели вреди, които за И.Д.П. се изразяват в невъзможността да ползва УКД
до ПИС на НЗОК и обстоятелството, че всеки път, когато трябва да направи
справка, следва да упълномощава лице, а за Н.И.Д. се изразяват в незачитане
правата му на упълномощено лице, довело до загуба на времето му, поставянето му
в унизително положение, поява на институционално недоверие, невъзможност за
изпълнение на функциите му на пълномощник, както и нервен срив и стрес.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който се оспорват исковете като неоснователни.
Твърди се, че към датата 15.04.2013г. е действала процедура по издаване на УКД
до ПИС на НЗОК, съгласно която заявления от пълномощник не се приемат. В
случай, че ищецът Н.Д. е идвал на посочената дата в РЗОК, за което ответникът
счита, че не се сочат доказателства, се твърди, че полученият отказ не
съставлява дискриминация, а спазване на нормативно определени правила. Целта на
забраната била защита на личните данни, предвид което ответникът счита, че по
смисъла на чл.7, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация не е налице
дискриминация. Отделно от това с отказа за предоставяне на УКД не се ограничава
правото на информация, предвид възможността за получаване на същата от НЗОК.
Впоследствие, след направено запитване до Комисията за защита на личните данни,
било прието, че УКД може да се издаде при изрично нотариално заверено
пълномощно, а пълномощното на ищеца не било изрично. От 07.06.2013г. били
приети нови правила именно в насока за издаване на УКД при изрично нотариално
заверено пълномощно. Ответникът счита, че към настоящия момент не е налице
интерес от предявения иск, доколкото УКД може да бъде издаден на ищеца с
изрично нотариално заверено пълномощно. Ответника счита също, че при несъгласие
с правилата за издаване на УКД ищците е следвало да обжалват административния
акт по реда на АПК, както е предвидено в чл.73 от ЗЗДискр.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложения акт за освидетелствуване на ТЕЛК № 60/2 от 03.12.1969г. ищецът И.Д.П.
е бил лице с трайно увреждане – пълна слепота и 100 % ТНР. Била е определена
първа група инвалидност с чужда помощ,
пожизнено. Ответникът Н.И.Д. е негов син и пълномощник, видно от приложеното нотариално заверено
пълномощно. Отново видно от нотариалното пълномощно, Н.Д. бил упълномощен
от И.Д. да го представлява пред НЗОК.
Ответната страна е автор и
издател на Вътрешни правила по издаване на Уникален код за достъп до
персонализираната информационна система на НЗОК. Същите са били публикувани на
интернет-страницата на НЗОК, като ответната страна не оспорва обстоятелството, че
към дата 15.04.2013г. в тях е съществувала следната забрана: „заявления за
издаване на УКД от пълномощници да не се приемат“.
От приложеното Становище №
11-2898/14.05.2013г. на Комисията за защита на личните данни се установява, че
същата разрешава издаването на УКД на пълномощници, в
случаите когато се представи специално пълномощно. Въз основа на това становище
на 07.06.2013г. са утвърдени нови
вътрешни правила по издаване на УКД до ПИС на НЗОК, в които е записано, че
издаването на такъв код се разрешава и на лица, изрично упълномощени за това с
нотариално заверено пълномощно.
Ищците от своя страна са
представили, като писмени доказателства отговор на тяхно запитване от
23.10.2013г. до омбудсман на Република България, от който
се установява, че проблемът е поставен на обсъждане и са предприети действия от
Управителя на НЗОК за отстраняване на проблема, забраняващ пълномощници
на лица да подават заявление от тяхно име за издаване на УКД.
Представено е и писмо
изходящо от ***до ищеца Н.И.Д. от 08.05.2013г.,
по повод сигнал от последния за отказ да му се издаде УКД в качеството му на
пълномощник на своя баща. В писмото е записано, че съгласно „Процедура по
издаването на УКД до Персонализираната система на НЗОК”, утвърдена от
управителя на НЗОК, такъв код се издава само срещу лично подадено заявление и
срещу представяне на документ за самоличност. Не се приемат заявления, подадени
от пълномощник и заявления подадени по пощата.
От показанията на
разпитаните св.Татяна Иванова и св.Миглена Ангелова се установи, че към 01.04.2014г.
***не е променила правилата за издаване на УКД. На вратата на кабинети 109 и
110 в ***стоят старите съобщения, че УКД не се издава срещу пълномощно.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Искът по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. е установителен по своя
характер и целената с неговото предявяване правна защита е с най - нисък интензитет.
С този иск страната цели да установи с влязъл в сила съдебен акт съответната
дискриминационна проява. В исковата
молба се сочи,че не се разрешава
издаване на УКД на пълномощник, което обстоятелство не се оспори от ответника и
се установи от писмените и гласни доказателства. Налице е осъществена
дискриминация по отношение на ищеца И.Д.П., тъй като той е третиран по - неблагоприятно
на основата на признака „увреждане”, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства – чл.4 ал.2 от
Закона за защита от дискриминация. В хода на процеса ищецът е доказал по
несъмнен начин обстоятелства и факти, от които може да се направи убедителен
извод, че е налице дискриминация спрямо него по признак „увреждане”. Както се
посочи по-горе, същият е инвалид със 100% неработоспособност – пълна слепота.
Следователно лицето е нямало как да попълни заявление и лично да го подаде без
придружител. От друга страна е доказано по безспорен начин, че в правилата за
издаване на УКД, действали в периода 15.04. - 07.06.2013г. е категорично
забранено подаването за заявление от пълномощник или по пощата. Неоснователно е
възражението на ответника, изложено както в писмения отговор по исковата молба,
така и в писмените бележки, че в случая няма осъществена дискриминация, тъй
като с отказа за издаване на УКД не се отказва получаването на информация от
РЗОК/НЗОК, доколкото ищецът може да си я получи по реда на чл.64, ал.1 от ЗЗО с
молба и приложено пълномощно. Действително, това е така, но именно свободата на
неговия избор е нарушена, тъй като желанието му да ползва дълго рекламирана
електронна услуга за бърз и цялостен достъп за информация от Персонализираната
система на НЗОК, е нямало как да бъде
осъществено. Услугата за периода 15.04.2013г. до 07.06.2013г. не е била
достъпна за ищеца И.Д.. За този период същият е бил поставен в неравностойно
положение спрямо другите лица. В публичното съобщение ясно и категорично
фигурира забрана такъв УКД да се издава на пълномощници.
С тези си действия за цитирания период от време НЗОК е създал една недостъпна
за лицата в положението на И.Д., услуга, с която е осъществил състава на
нарушението по чл.37 от ЗЗДискриминацията. От друга
страна НЗОК е сред кръга задължени лица по чл.10 и чл.11, ал.1 във вр. с чл.2 от ЗЗДискр. В този
смисъл по делото не са представени доказателства че ответната страна е
предприела специални мерки по чл.7, ал.1, т.14, да не допуска неравно третиране
на лицата и изравняване на възможностите им да ползват тази услуга.
По този въпрос е налице
трайна практика на съдилищата в страната, както и на ВКС на РБ, а именно, че от значение за
установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим резултат при
упражняване на дейността, проявен в очертаните от Закона за защита от
дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо
дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни
изисквания, както твърди ответникът. Законът за защита от дискриминация цели
уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение
според признаците изброени в чл.4 ал.1 от Закона или на всякакви други
признаци, установени в закон или международен договор, по който Република
България е страна. Оплаквания, произтичащи от приложението на разпоредби,
предвидени в специални закони, по същество са неотносими
към предмета на спора по Закона за защита от дискриминация /Решение №
153/14.06.2010 г. на ВКС на РБ по гр. дело № 6/2009 г., ІІІ гр. о./.
С оглед изложените по-горе
мотиви настоящият състав приема, че не е налице дискриминация по отношение на
ищеца Н.Д., било то пряка или непряка. От направения дотук анализ на цитираните
разпоредби на ЗЗДскр. следва извод, че нежелателното
поведение, основаващо се на защитен признак, следва да е насочено и да засяга
пряко съответното лице, а не да е опосредено чрез
действия, извършвани спрямо трето лице. По тези съображения съдът приема, че искът
на И.П. с правно основание член 71, алинея 1, точка 1 от ЗЗДскр
е основателен и доказан, но не и този на Н.Д. със същото правно основание.
По исковете с правно основание член 71, алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр:
Този осъдителен, по своя
характер иск, цели пострадалото от дискриминационни действия лице да иска и
получи обезвреда за претърпените в резултат на нарушението
вреди. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществени
вреди. В настоящият случай за ищеца И.Д.П. това са нервно напрежение, чувство
на безизходица, психическо разстройство. С оглед нормата на член 52 от ЗЗД
съдът преценява, че за справедливо обезщетяване на ищеца П. за претърпените от
него неимуществени вреди следва да бъде осъден ответникът да му заплати сумата
от 1500,00 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до
окончателното й изплащане.
Тъй като искът по член 71,
алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр е обусловен от положително
решение по иска с правно основание член 71, алинея 1, точка 1 от ЗЗДскр /за установяване на диксриминационно
отношение/, а такова за ищеца Н.Д. не бе констатирано, то този иск подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ВРС по сметка на съда държавна такса, с оглед
уважените искове, в размер на 130,00 лв.
Искането за присъждане на
разноски, сторени от ищците във всички производства следва да бъде уважено,
съобразно уважените искове, като ответната страна бъде осъдена да заплати на
ищеца И.Д.П., починал на 09.11.2014г., представляван по делото от Н.Д., сумата
от 900,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ответника също му се
дължат разноски, представляващи сбор от юрисконсултски
възнаграждения, направени във всяко едно производство, съобразно отхвърлените
искове в размер на 450,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, че спрямо
И.Д.П. с ЕГН ********** ***, починал
на 09.11.2014г. и представляван в производството от Н.И.Д., ЕГН **********, е осъществена дискриминация по признак “увреждане” по чл. 4, ал.3 от ЗЗДискр. от ***, със седалище и адрес на
управление ***, изразяваща
се в отказ да бъде предоставен на пълномощника му Н.И.Д. „персонален код” за достъп до здравно досие, предвиден в
Правилата за издаване на Уникален код за достъп до персонализираната система,
действали в периода 15.04.202013г. до 07.06.2013г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.И.Д., ЕГН **********, иск да
бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че на осн.
чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация ***, със седалище и адрес на управление ***, е осъществила
дискриминация спрямо Н.И.Д., ЕГН **********,
основана на свързаност по признак „лично
положение“ по чл. 4 и §1, т.9 от ДР от ЗЗДискр.,
изразяваща се в отказ, в качеството му на пълномощник на И.Д.П. с ЕГН **********, да бъде прието заявление за издаване на „персонален код”
за достъп до здравно досие, предвиден в Правилата за издаване на Уникален код
за достъп до персонализираната система, действали в периода 15.04.2013г. до
07.06.2013г.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на И.Д.П. с ЕГН ********** ***, починал на
09.11.2014г. и представляван в производството от Н.И.Д., ЕГН **********, поради осъществена дискриминация по признак увреждане по
чл. 4, ал.3 от ЗЗДискриминация, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение, чувство на
безизходица и психическо разстройство, в размер на 1500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.71 ал.3 от Закон за
защита от дискриминация във вр. с чл.52 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.И.Д., ЕГН **********, иск да
бъде постановено решение, по силата на което ***,
със седалище и адрес на управление ***, да бъде осъдена да заплати на Н.И.Д. с ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в незачитане правата му на пълномощник, изгубено време,
поставянето му в унизително положение, институционално недоверие, нервен срив и
стрес, в размер на 500,00 лв., причинени от
дискриминационно третиране по смисъла на чл.4 и §1, т.9 от Закона за защита от
дискриминация, като свързано лице по признак „лично положение”, ведно с
законната лихва, считано от 18.05.2013г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.71 ал.3 от Закон за защита от дискриминация във вр. с чл.52 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати Н.И.Д.,
ЕГН **********, сумата от 900,00 лв.
представляваща направени във всички производства разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважените искове, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Н.И.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 450,00 лв., представляваща
сбор от юрисконсултски възнаграждения за всички
производства, съобразно отхвърлените искове, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на
управление гр. София 1407, общ. Столична, ул.”Кричим” № 1, да
заплати по сметка на Варненски районен
съд сумата от 130,00 лв., представляваща дължима държавна такса в
производството, съобразно уважените искове, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок, от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: