Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 15.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г въззивен
състав, в публично заседание на четвърти февруари
през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 12757 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 27.06.2019
г. на ответника „Д.“ ООД против решението от 27.05.2019 г. по гр. дело № 11451/2017
г. на Софийския районен съд, 43 състав в частта, с която жалбоподателят е
осъден да плати на етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ж-к
„********сумата от по 11 545,00 лв. за всеки вход, представляващ отделна
етажна собственост, на основание чл.163, ал.3 ЗУТ, представляваща стойността на
разноските за отстраняване на появили се в гаранционния срок дефекти на
изпълнени СМР по отношение на жилищна сграда – бл***, находящ се в гр.София, ж.к.“Младост
1А”, вследствие на некачествено изпълнени канализация, хидроизолация на
покривната плоча на подземните гаражи и поставяне на плочки в дворното
пространство на жилищната сграда, както и разноски за изграждане на абонатна
станция за топлофициране на жилищната сграда, поради неизпълнение на строежа в
съответствие с издадените строителни книжа, ведно със законната лихва от 23.12.2016
г. до окончателното изплащане. С решението жалбоподателят е осъден да заплати
на ищците разноски за исковото производство в размер на 4 276,28 лв.
В частта, с която исковете по чл.163, ал.3 ЗУТ са отхвърлени до пълните предявени размери от по 12 500,00 лв. за
всяка една от четирите етажни собствености, решението не е обжалвано от ищците и
е влязло в сила.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно
и необосновано, тъй като съдът не е обсъдил всички наведени от ответника
възражения за неоснователност на исковете, като е кредитирал само показанията
на свидетелите на ищцовата страна и заключението на СТЕ, което не било
обосновано. Свидетелските показания били събрани в нарушение на процесуалния
закон, тъй като са разпитани отделни етажни собственици, които са страна в
процеса и не биха могли да имат качеството на свидетели, а единствено са могли
да дават обяснения по реда на чл.176 ГПК. Отделно от това свидетелските
ппоказания според въззивника били недопустими и поради обстоятелството, че с
тях се целяло опровергаване на официален документ - разрешението за ползване,
който установява, че строежът е изпълнен съгласно одобрените проекти. Поддържа
се, че СРС не е взел предвид показанията на свидетеля М.М., който установява,
че при пускане на сградата в експлоатация са минали 72 часови проби, които са
показали, че канализацията работи, както и че плочките в двора са избрани по
проектна документация и, че всички СМР са изпълнени по проект. Поддържа се, че
съдът неправилно е кредитирал заключението на СТЕ, според което канализацията е
изпълнена неправилно, тъй като този извод не почивал на непосредствените
впечатления на вещото лице, а на видеозапис, представен му от дружеството –
изпълнител на ремонта, както и за некачествено изпълнение на хидроизолацията на
покривната плоча на подземните гаражи, доколкото този извод е некатегоричен, а
почива на предположения. На следващо място се излага доводи за неправилност на
изводите на СРС за неоснователност на направеното от ответника възражение за
погасителна давност на исковете относно хидроизолационните работи и настилката
в двора, доколкото в конкретния случай е налице агресивна среда и гаранционният
срок е 3 годишен.
Въззиваемите страни-ищци са депозирали отговор на жалбата, в която
поддържат становище за неоснователност на доводите, изложени в нея и молят да
бъде оставена без уважение, като решението в обжалваните части да бъде
потвърдено.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, като
взе предвид доводите, изложени във въззивната жалба, намира за установено
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от етажните
собственици на вх.*******находящ се в гр.София, ж.к. *******с искова молба от 23.12.2016
г., с която на основание чл.163, ал.3 ЗУТ се иска ангажиране на гаранционната
отговорност на „Д.” ООД в качеството му на строител на сградата, чрез заплащане
на обезщетение за недостатъци в резултат на некачествени строителни работи при
изпълнение на хидроизолацията и настилката в дворното пространство, при
изграждане на канализацията на сградата и за неизграждане на абонатна станция
за топлофициране на сградата, в общ размер на 50 000 лв. / по 12 500
лв. за всяка от четирите етажни собствености в сградата/, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата
молба се твърди, че на 28.12.2011 г. е издадено разрешение за ползване на
процесната сграда, която се състои от четири входа, съответно от четири отделни
етажни соббствености, всяка от които ползва общи части на сградата – дворно
място и паркоместа, като ищците са
собственици на индивидуални обекти от сградата, а ответникът е строител на
сградата, в която се намират същите. Поддържа се, че установените недостатъци
били свързани с три вида строителните работи: 1/ поставяне на некачествена
хидроизолация на външни стени и тераси и както и на голяма част от обособените
паркоместа, съответно пълна липса на хидроизолация, водеща до възникване на
течове, влага, мухъл от вътрешната страна на отделни апартаменти, гаражи и
паркоместа; 2/ поставяне на некачествени плочки в дворното пространство, част
от което е обособено като паркинг, поставяне на неподходящи по предназначение
плочки и положена настилка с неправилно изчислен наклон, водещо до задържане на
дъждовни води и образуване на локви; 3/ некачествено изпълнение на
канализацията на сградата, водещо до постоянни наводнения на мазетата и
гаражите на сградата, което води до постоянни ремонти и отводняване и 4/
неизпълнение на поето от страна на ответника задължение за изграждане на
абонатна станция, която да бъде изпълзвана за топлофицирате на сградата. Твърди
се, че по възлагане на ищеца бил извършен ремонт за отстраняване на
констатираните недостатъци на канализацията на сградата на стойност 22 000
лв. По отношение на некачествено положената хидроизолация и липсата на такава
на определени места, се претендира заплащане на обезщетение, под формата на
разходи, необходими за отстраняване на недостатъците в размер на 10 000
лв., по отношение на поставените некачествени плочки в дворното пространство и
обособения паркинг, както и за неправилно изпълнения наклон –в размер на
8 000 лв. По отношение на констатираните дефекти на изпълнената
канализация – обезщетение под формата на направени разходи за отстраняването им
в размер на 12 000 лв., които са За
неизграждане на абонатна станция в сградата се претендира обезщетение в размер
на 20 000 лв. под формата на разходи, необходими за изграждането на такава.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете
с възражения, че сградата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване от
28.12.2011 г., издадено на основание Протокол обр.16/22.12.2011 г. за
установяване годността за ползване на строежа, с което Държавната приемателна
комисия е констатирала, че строежът е изпълнен съобразно нормите, одобрените
строителни и инвестиционни книжа и е годен за ползване. Поддържа се, че
възложените от етажните собственици ремонти били аварийни и в резултат на
запушвания с отпадъци при експлоатация на канализацията на сградата, а не в
резултат на некачествено изпълнени СМР, както и че появилите се дефекти в
настилката на дворното място са в резултат на поведението на ищците чрез
допускане на тежки машини в него, с което са допринесли за нарушаване на
настилката. На следващо място е заявено възражение, че част от претенциите са
погасени по давност, тъй като гаранционните срокове за хидроизолационни работи е
5 години в неагресивна среда, а в агресивна – 3 години, каквато се поддържа, че
е налице в случая, тъй като част от дворното място е използвано от ответниците
като паркинг без да има такова предназначение по проектна документация. По
отношение на претенцията за заплащане на необходимите разходи за изграждане на
абонатна станция в сградата се поддържа, че ищците не са активно процесуалноправно
легитимирани да предявяват такъв иск, чието правно основание се извежда от
неизпълнен договор за степен на завършеност на сградата.
Пред първата инстанция са събрани писмени и
гласни доказателствени средства и са приети заключения на съдебно - техническа
експертиза, като след преценката им
поотдело и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел, че исковете по
чл.163, ал.3 ЗУТ са доказани по основание.
За да достигне до този извод, СРС се е
съобразил с трайната съдебна практика на ВКС, че искът по чл.163, ал.3 ЗУТ за
обезщетение при недостатъци в резултат на некачествено изпълнени строителни
работи е на разположение на лицето, което търпи вреди от виновните действия или
бездействия на строителя, в случая на крайния купувач на обекта включително и
може да бъде упражнен в гарантираните от чл.173 на ЗУТ / в редакцията му към
2001 г./ срокове тогава, когато строежът е снабден с разрешение за ползване при
действието на ЗУТ, както и че гаранционната отговорност защитава собственика на
вещта, независимо дали той е страна по договора за изработка, сключен за
изграждането на сградата. Приел е, че доколкото ищците са собственици на
самостоятелните обекти в сградата, именно те търпят вреди от твърдените
некачествено изпълнени СМР от строителя и доколкото последните засягат общите
части на сградата, активно легитимирани да водят исковете по чл.163, ал.3 ЗУТ
са именно етажните собственици на сградата.
С доклада на делото е прието за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е
строител на процесната сграда, както и че същата е въведена в експлоатация с
разрешение за ползване от 28.12.2011 г.
От
приетото по делото заключение от 26.02.2019
г. на СТЕ, изготвено след оглед на място и запознаване с проектната
документация и одобрените строителни книжа за сградата, се установява, че са
налице течове на покривната плоча на подземните гаражи, които се дължат на
компрометираната хидроизолация на покривната плоча. Констатирано е също така,
че поставените плочки в дворното пространство от фибро-бетон са с нарушен горен
слой, а други са се разпаднали, като съгласно проектната документация
покритието е следвало да бъде с бетонови павета с дебелина 6 см., вместо
монтираните плочки от фибро-бетон с дебелина 4 см., които са проектирани и
изчислени само за тротоари и пешеходни зони, а в двора на процесната сграда са
предвидени и парко места. Установява се също така, че наклоните за оттичане на
повърхностните води са неправилно изпълнени, вследствие на което водата са
задържа върху настилката и я разрушава. Съгласно одобрените строителни книжа е
предвидено изграждане на абонатна станция, но такава не е изпълнена от
строителя. Установено е също така, че е извършен ремонт на площадковата канализацията
на блока, като преди извършване на последния е направено обследване /видео диагностика/
чрез заснемане с камера, поставена на специална количка и спусната през
ревизионната шахта, при което е констатирано, че тръбата на канализацията е с
променени геометрични размери, има дупки от камъни и няма еднозначен наклон към
уличната канализация. Ремонтът е предприет след получен от етажните собственици
отговор от „Софийска вода“ АД, в което е посочено, че след извършена от
служители на дружеството проверка е констатирано, че причината за запушването е
по вътрешната канализационна врежа, след първа ревизионна шахта и доколкото
последните са собственост на потребителите, то поддръжката им е за тяхна
сметка. Посоченото писмо е прието по делото. Отделно от това вещото лице е дало
заключение, че извършените разходи за ремонт на площадковата канализация са на
стойност 11 180,00 лв., а необходимите разходи за ремонт на дворното място /
настилка, хидроизолация, замазка на наклон и бетон/ са в размер на 51 200,00
лв., а за изграждане на абонатна станция – 17 000,00 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Това означава, че въззивната инстанция осъществява контрол за
правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в
жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните
материалноправни норми – по арг. от т. 10 ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК – ВКС.
Настоящият състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изводите на СРС и поради което препраща към мотивите
на СРС на осн. чл. 272 ГПК. Независимо от това и във връзка с доводите,
изложени във въззивната жалба следва да се добави следното:
Съгласно чл.163, ал.2 ЗУТ строителят носи
отговорност за изпълнение на строежа в съответствие с издадените строителни
книжа и с изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3, както и с правилата за
изпълнение на СМР и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка – т.1; за изпълнението на СМР с материали, изделия,
продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и
за спазване на технологичните изисквания за влагането им –т.2. Ако в резултат
на негови виновни действия и бездействия бъдат причинени щети и пропуснати
ползи, последният носи имуществена отговорност - чл.163, ал.3 ЗУТ.
Неоснователни са доводите на въззивника, че
изводите на СРС за доказаност на исковете по чл.163, ал.3 ЗУТ, са необосновани
и неправилни, тъй като не били съобразени с приетия по делото официален
документ - разрешение за ползване, който установявал, че строежът е изпълнен
съгласно одобрените проекти. Съгласно чл.17, ал.2 от Наредба № 2 от 31.07.2003
г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни
срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти, разрешението за
ползване, в което се вписват минималните гаранционни срокове, е документ, с
който се установява функционалната пригодност на строежа за ползване съобразно
издадените строителни книжа, т.е. този документ не удостоверява наличието или липсата
на недостатъци при изпълнените СМР, за които в Наредбата са разписани минимални
гаранционни срокове, които текат именно от деня на въвеждане на строителния
обект в експлоатация /издаване на разрешение за ползване/. Гаранционната
отговорност на строителя включва задължението за определен период от време след
издаването на разрешението за ползване да бъде гарантирано използването на
обектите по предназначение и ако в този период се установят дефекти в резултат
на некачествено изпълнение на СМР, от които собствениците на обекти в сградата
търпят вреди, да бъде ангажирана неговата отговорност.
Противно на доводите, изложени в жалбата,
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
М.М. и Л.Г., също не опровергават изводът за основателност на исковете по
чл.163, ал.3 ЗУТ. Първият свидетел заявява общо и неконкретизирано, че всичко
било изпълнявано по проект, въпреки, че не е работил на обекта, а просто е
минавал от там. Вторият свидетел също не е работил на обекта, а е доставял
определени материали, включително и плочките за двора, които според него били
избрани съобразно проектната документация. От друга страна, допуснатото от СРС
нарушение, изразяващо се в разпит на лицето Г.Г., който притежава апартамент
във вх. А на процесната сграда, т.е. има качеството етажен собственик и
съответно страна по делото, в качеството му на свидетел, също не води до
неправилност на крайния извод за основателност на предявените искове, доколкото
по делото са събрани други годни доказателствени средства - заключения на СТЕ и
писмени доказателства, установяващи по безспорен начин наличието на недостатъци
в резултат на некачествено изпълнени строителни работи в общите части на
сградата.
От двете заключения, приети по делото се
установява наличието на недостатъци на изпълнените СМР в общи части на
сградата, като следва да се отбележи, че заключенията не са оспорени от
процесуалния представител на ответника в срока по чл.200, ал.3 ГПК и съответно
не е поискано назначаването на повторна или допълнителна експертиза.
Същевременно от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че предявените недостатъци в процесните общи части на сградата имат
причината си в извършването на действия от лице, различно от ответника или на
неправилни действия по използване на общите части от страна на етажните
собственици. Обратно – заключението на вещо лице съдържа категоричен извод, че недостатъците,
изразяващи се в течове в подземните гаражи, се дължи на недоброто полагане на
хидроизолацията върху покривната част на гаражите, на неправилно изпълнение на
наклоните за оттичане на повърхностните води и на несъответствие на положените
плочки в двора с предвидената по проект настилка, в който двор по проект са
предвидени и паркоместа, а не само пешеходна зона. Недоказано в тази връзка е и
възражението на ответника, че запушването на канализацията се дължи на
неправилна експлоатация от страна на етажните собственици. От заключението на
СТЕ, което е изготвено на база извършената видео диагностика от дружеството,
ремонтирало площадковата канализация, се установява, че запушването на
канализацията се дължи на променени геометрични размери на тръбата, наличието
на дупки от камъни и на липсата на еднозначен наклон към уличната канализация,
а не на неправилна експлоатация от страна на етажните собственици.
По отношение на неизпълнената по проект
абонатна станция, следва да се отбележи, че отговорността на строителя за това
му бездействие попада в приложното поле на чл.163, ал.2, т.1 ЗУТ, тъй като
съгласно строителните книжа е било предвидено изграждането на абонатна станция.
След като такава не е изградена, то строителят носи отговорност за неизпълнение
на строежа в съответствие със строителните книжа.
Изложеното предпоставя, че предявените искове
с правно основание чл.163, ал.3 ЗУТ са доказани по основание – налице е
неизпълнение на зъдълженията на ответника по чл.160, ал.2 ЗУТ да извърши СМР в
съответствие с изискванията на строителните правила и норми по начин, че да
бъде осигурено нормалното функциониране и ползване на завършените обекти в
икономически обоснован срок по смисъла на чл.169 ЗУТ; налице са вреди за ищците,
изразяващи се в невъзможност за нормално използване на общите части на сградата
и необходимост от разходване на средства за отстраняване на недостатъците на
изпълнените СМР; налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между
неизпълнението на задълженията на ответника и вредите на ищеца.
Отговорността на ответника по чл.163, ал.3 ЗУТ възниква с факта на
проявяване на недостатъците в гаранционните срокове по чл.20, ал.2 от Наредба №
2 от 31.07.2003 г. и е в размер на средната пазарна стойност на разходите за
материали и труд, необходими за отстраняването им. От заключението на вещо лице
на СТЕ, се установява, че средната пазарна стойност на разходите за материали и
труд, необходими за отстраняване на недостатъците в двора –хидроизолация и
настилка, възлиза на общата сума от 51 200,00 лв. или по 12 800 лв. за всеки
един от четирите входа на блока, а стойността на извършените от ищците разходи
за ремонт на площадковата канализация е 11 180,00 лв. или по 2 795,00 лв. за
всеки вход.
На последно място неоснователно е и
възражението, заявено своевременно от ответника, че исковете за недостатъци по
отношение на изпълнената хидроизолация и настилка в дворното място са погасени
по давност, тъй като се касае за агресивна среда и давността е тригодишна. От
приетите по делото доказателства се установява, че тези СМР не са
компрометирани от агресия или от интервенция, а от това, че наклоните за
оттичане на повърхностните води са неправилно изпълнени, вследствие на което
водата са задържа върху настилката и от поставената неподходяща и несъответна на
предвидената такава по проект, настилка, поради което следва да се приеме, че
давността е петгодишна съгласно чл.20, ал.2, т.3 от Наредба № 2 от 31.07.2003
г. / преди изм. ДВ, бр. 89 от 2019 г./, тъй като в случая е налице неагресивна
среда.
Поради
съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявените искове, обжалваното решение на СРС следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззивникът няма
право на разноски за настоящата инстанция.
В
отговора на жалбата въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, но такива не следва да се присъждат, тъй не са ангажирани
доказателства за извършването им.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.05.2019 г. по гр.
дело № 11451/2017 г. на Софийския районен съд, 43 състав в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в
тридесетдневен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.