Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Валя Апостолова, като разгледа гр.д. № 4225 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила молба от Т.Д.И. *** като баща и законен представител на малолетното дете Д.Т.И. срещу А.В.В. за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, а именно: местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. С отговора на исковата молба отвеницата е направила насрещно искане за разрешаване на въпросите по чл.127, ал.2 СК по начин, различен от предложения от ищеца. Предявила е насрещен иск за определяне на месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 01.11.2018г.
Ищецът Т.И. е възразил срещу претендирания размер на издръжката в подадения от него отговор, като моли издръжката да бъде определена в размер от 130 лева.
С исковата молба се навеждат твърдения, че от съвместното съжителство на страните е родено детето Д.Т.И., като към настоящия момент те вече не живеят заедно, всеки от тях има самостоятелен живот. Живеели заедно до края на месец май 2018г., но ответницата се изнесла и отишла да живее при родителите си, и отказала да се върне. Препятствала личните му контакти с детето и отказвала да уредят доброволно взаимоотношенията си. Моли упражняването на родителските права да бъде възложено на отвентицата, като бъде определен режим на лични отношения с детето:
- всяка събота и неделя от месеца от 09.00ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделята с преспиване при бащата;
- четните години детето да прекарва рождения си ден с майката, а нечетните години – с бащата;
- четните години на Бъдни вечер детето да прекарва с майката, а в нечетните години – с бащата, като на следващия ден детето ще прекарва с другия родител;
- четните години детето да прекарва Нова година с бащата, а в нечетните години – с майката, като на следващия ден детето ще прекарва с другия родител;
- бащата да има право да взема детето за един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката.
В подадения отговор и предявен насрещен иск А.В. е посочила, че не оспорва, че с ищеца са живеели заедно от 2012г. до 25.05.2018г., първоначално в дома на родителите му, след това от 2015г. самостоятелно в неговия апартамент, като от съжителството им се родило детето Д.И. на 12.05.2016г. Твърди, че от раждането на детето основно тя е полагала грижи за него. Навежда твърдения, че е била принудена от ищеца да напусне общото им жилище заедно с детето и да се премести при родителите си. Твърди, че в жилището на родителите й са налице всички необходими условия за отглеждането на детето. Детето е записано в трета група на детска ясла № 6 „Приказка“, гр. Враца. Посочила е, че яслата се намира близо до нейното работно място, което й позволява да води детето сутрин. Таксата за яслата варирала, като за м.07.2018г. била в размер на 27,60 лева, за м.08.2018г. – 34,50 лева, а за м. 09.2018г. – 32,20 лева. Започнала работа по трудово правоотношение в офис на застрахователен брокер на „Ес Ди Ай Груп“ ООД в гр. Враца, като нетното й трудово възнаграждение било в размер на 480 лева. Работното й време било по график, като три от делничните дни работното й време е от 09.00ч. сутринта до 21.00 ч., а в останалите три дни почива. Излага, че при отглеждане на детето разчита на помощта на своите родителио, както и на останалите си близки и роднини, включително баба си. Сочи, че майка й работи по трудово правоотншение и работното й време приключва в 18.00ч. и тя има възможност да прибира детето от ясла, когато ответницата е на работа. Баща й също можел да прибира детето от яслата. Нейната баба била пенсионер и си стои вкъщи и също помага с отглеждането на детето. С оглед възрастта си детето се нуждаело от средства за храна, облекло, обувки, медикаменти, такси за детска ясла и др. Моли бащата да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно, като счита че с оглед получаваното от него трудово възнаграждение, същият може да предоставя тази сума за отглеждане на детето. Сочи, че за месеците юли, август и септември 2018г. е получавала по 130 лева от ищеца за издържка на детето. Счита, че с оглед ниската възраст на детето и неговата силна емоционална привързаност към нея, ще му се отрази неблагоприятно прилагането на предложеният от бащата режим на лични контакти. Твърди, че ответникът не е полагал преките и непосредствени ежедневни грижи за детето, не познава навиците му, режима му на хранене и поведението му. Моли да бъдат определени два различни режима на лични контакти – един до навършване на шестгодишна възраст от детето, и друг – след този момент. Желае упражняването на родителските права да бъде възложено на нея, като при нея бъде определено и местоживеенето на детето. Предлага режим на лични отношения на бащата с детето, както следва:
- до навършване на 6-годишна възраст – бащата да може да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 12.30ч. в събота и от 10.00ч. до 12.30ч. в неделя без преспиване, като бащата да взема и връща детето от и в дома на майката, както и две седмици през лятото, когато майката не е в законоустановен отпуск;
- след навършване на 6-годишна възраст – бащата да може да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. в съботата до 17ч. в неделята с едно преспиване при бащата, като бащата ще взема и връща детето от и в дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не е в законоустановен отпуск;
- през коледните и новогодишните празници: в четните години бащата да взема детето на 24.12 на съответната календарна година от 11.00 с едно преспиване и го върне в дома на майката до 10.00ч. на 25.12 на същата календарна година; в нечетните години бащата да взема детето на 31.12 на съответната календарна година от 11.00 с едно преспиване и го върне в дома на майката до 10.00ч. на 01.01. на следващата календарна година;
- на рождения ден на детето – в четните години бащата да взема детето на рождения му ден 12.05. от 18.00ч. и да го връща на майката до 10.00ч. на следващия ден – 13.05. на съответната година; в нечетните години бащата да взема детето при себе си на следващия ден след рождения му ден – 13.05 на съответната година, от 18.00ч. и да го връща на майката до 10.00ч. на по-следващия ден – 14.05. на съответната година.
Ищецът Т.И. възразява срещу направеното искане за дългосрочно определяне на режима на лични отношения с детето, тъй като счита, че обстоятелствата могат да се изменят и не е обосновано такова дългосрочно определяне на режима. Възразява срещу претендирания размер на издръжката, като моли да бъде определен минимумът от 130 лева.
Съдът е сезиран с искане за разрешаване на въпросите, визирани в чл. 127, ал. 1 СК, по които страните не са постигнали съгласие, а именно: местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Искането представлява спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК.
След преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеният по делото дубликат на удостоверение за раждане, издаден въз основа на акт за раждане № 0221/13.05.2016г. на Община Враца, детето Д.Т.И. е родено на ***г. с майка А.В.В. и баща Т.Д.И..
Представени са 10 броя платежни нареждания, от които се установява, че Т.Д.И. е превел на А. Славова В. сумите от по 130 лева за периода 05.07.2018г. 07.01.2019г.. с основание „издържка за Д.Тихомиров“, както е едно преводно нареждане за сумата от 260 лева от 31.01.2019г. със същото основание.
От служебна бележка с изх. №80/20.09.2018г., издадена от детска ясла №6 „Приказка“ се установява, че детето Д.Т.И. посещава детска ясла №6 „Приказка“ от 14.06.2018г., като всички такси са платени в срок. Установява се, че личен лекар на детето е д-р А.А., видно от представената служебна бележка от нея с дата 08.10.2018г.
Установява се, че А.В.В. е в трудово правоотношение с „Ес Ди Ай Груп“ ООД от представения трудов договор №880/29.05.2012г. и допълнително споразумение от 10.09.2018г.
Установява се от представената служебна бележка за месечни доходи, издадена от „Ес Ди Ай Груп“ ООД, че средният доход на А.В. е бил 400 лева месечно. Представена и актуална служебна бележка за месечни доходи, от която се установява същото обстоятелство.
Представени са пет броя квитанции за заплащане на такси за детето Д.И..
Представена
е справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2018г. до
30.09.2018г. от НАП за лицето Т.Д.И., от която се установява, че първите четири
месеца от годината същият е бил осигуряван от работодател „Екофрут“ ЕООД, от м. Май до м. Август 2018г. е бил
осигуряван от осигурител „Гаранта Транс“ ООД. Установява се, че средният му
месечен доход е от 550 лева. От представеното удостоверение за получения от
него доход за периода от м.10.2017г. до м.09.2018г., издадено от „Гаранта
Транс“ ООД, се установява, че брутния му доход е бил 577 лева. От представена
регистрационна карта от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“ се
установява, че Т.И. е регистриран от 25.01.2019г.
По делото е изготвен доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, в който е изложено, че към момента основни грижи за детето се полагат от неговата майка, която е осигурила необходимите условия за неговото отглеждане, задоволяване на неговите потребности, грижи се за неговото възпитание и му оказва нужното внимание, подсигурила е необходимата среда за детето.
Изслушани са двама свидетели по делото – майката на ищеца и майката на ответника. Свидетелят Иванова е изложила, че майката на детето е позволявала на Т. да вижда Д.веднъж седмично, понякога веднъж на две седмици след тяхната раздяла. Изложила е, че срещите винаги са били провеждани в присъствието на А. с изключение на последната от тях, като настоявала срещите да се провеждат не в дома, в който са живяли преди това с Т., а в дома на свидетеля Иванова – дома на родителите на Т.. Посочила е, че основни грижи за детето е полагала майката с оглед неговата възраст, но Т. е помагал в домакинството. Изложила е, че детето вече може да се храни само и да ходи до тоалетна, като не ползва памперс. Сочи, че майката на детето работи два дни и два дни почива, като в дните, в които е на работа нейните родители или баба вземат детето от ясла. В началото след раздялата на страните майката не е позволявала на свидетелката да вижда детето, но след това се е съгласявала, когато я потърсят да разреши срещи с детето, които продължавали за около два часа. Излага, че А. я е молила да гледа детето, когато е болно и никой друг няма възможност да се грижи за него.
Свидетелят
Бонова е посочила, че детето и А. живеят с нея и съпруга й след раздялата на
страните. Бащата виждал детето веднъж седмично през уикенда или през седмица, в
зависимост от това дали детето е здраво. А. се грижела основно за детето, но и
те със съпруга й помагали, както и бабата на А.. Изложила е, че бащата не би се
справил с грижите за детето, тъй като не познава неговия режим, както и защото Т.
се придържа към здравословен режим за хранене, който според нея не е полезен за
детето, тъй като не включва сладки неща, хляб и тестени изделия, като липсата
им би навредила на детето, дори и да е само веднъж седмично. Посочила е, че
режимът на детето включва четене на книги, игри, следобен сън, разходка. При
приспиване му се четяла приказка. Споделя, че в един случай, в който детето
било при бащата и било болно, предписаното му лекарство не било дадено в
посочения час. Детето ходи на ясла откакто е навършило двегодишна възраст.
При изслушването на бащата по реда на чл. 127, ал.2 СК във връзка с чл. 59, ал.6 СК, същият е заявил че откакто са разделени вижда детето веднъж седмично, като в началото е било само за няколко часа в някой от почивните дни, а след това за цял ден без преспиване. Обяснил е, че се спазва режима на детето, когато е при него. Разчита и на помощта на своята майка в грижите за детето, когато е при него. Желае да вижда детето си по-често, по възможност всяка седмица и с преспиване. Заявява желание да го взема и от детска градина. Детето няма хронични заболявания. Сочи, че още докато са живеели заедно с А., тя не е допускала той да се включва активно в грижите за детето и да прекарва време с него сам. Излага, че когато взема детето то се радва на неговото присъствие и на това на баба си и дядо си, както и че се спазва обичайният режим за дете на тази възраст – следобен сън и разходки. Заявил е, че може да се справи с обгрижването на детето и спазването на неговия режим.
При изслушването на майката, същата е заявила, че не се противопоставя на това бащата да вижда детето. Изложила е, че според нея при бащата не се спазва необходимия режим на детето, тъй като при нея по време на закуска му се чете приказка, следобедния сън е в точен час, а това не се спазва при бащата. Сочи, че е отказвала да даде детето на бащата само когато то е било болно. Намира, че до петгодишна възраст детето не трябва да остава при бащата с преспиване, тъй като той няма изградени родителски навици. Като потвърждение за това свое виждане сочи случаят, в който е било дадено предписаното лекарство на детето по-късно. Разказва за случай, в който детето е било хремаво, а бащата го е върнал при нея пеша, то се изпотило и се влошило състоянието му. Споделя, че детето се радва, когато се вижда с баща си. Поддържа, че бащата има специфичен хранителен режим – здравословен, който не е полезен за детето. Съгласна е, че не трябва да се дават сладки неща на дете, но не трябва да бъде ограничавано от нищо друго. Също така искал детето да се лекува не с конвенционална медицина, а с хомеопатични лекарства. Признава, че със срещи с бащата два или три пъти в месеца, не може да се повлияе негативно на детето.
Други допустими, относими и необходими доказателства не са представени.
Съдът като взе предвид установеното по
делото, от правна страна намира следното:
Настоящото производството
представлява спорна съдебна администрация на
отношения, свързани с упражняване на родителски права и режим на лични
отношения, поради което съдът с решението си следва да се произнесе кой от двамата
родители да упражнява родителските права и
свързания с него въпрос за местоживеенето на децата.
В интерес на всяко едно дете е, развитието му да се осъществява под вниманието, грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Дори да им е трудно, и двамата родители трябва да поддържат по между си добър тон, да пазят авторитета на другия, при наличие на спор във връзка с отглеждането на детето, той да не става достояние на същото, а веднъж взето решението да бъде представяно като общо. Същевременно на детето трябва да му се внушава уважение и респект и към двамата родители, а самото то да бъде обект на обич и уважение и от двамата родители.
При
произнасяне по въпроса на
кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът
изхожда преди всичко от интересите на детето.
Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените
критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване
е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от
Легално
определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5
от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като
посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му
потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите
да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е
изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва
от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат
отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на обстоятелствата,
касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от
12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Не
е налице спор между родителите относно въпроса на кого от тях следва да бъде
предоставено упражняването на родителските права над детето, като същите и
двете страни искат да бъдат предоставени на майката А.В.. Няма спор между
страните и по отношение на факта, че бащата Т.И. следва да има възможност да вижда
детето и да осъществява личен контакт с него. Спорен е въпросът единствено
какъв да бъде този режим на лични контакти и дали да включва преспиване на
детето при бащата.
Детето
е почти на тригодишна възраст. Ходи на детска ясла от приблизително една година.
От свидетелските показания и на двамата свидетели, както и от изслушването на
страните се установи, че бащата Т. е подпомаган от майка си при полагане на
грижите за детето. Основните съображения, които излага майката А. и потвърдени
от нейната майка, свидетелят Бонова, са че бащата не познава режима на детето,
както и че има специфичен здравословен режим на хранене, който не включва хляб
и сладки неща, от които ограничава и детето. Не оспорват обаче, че е налице
емоционална връзка на детето с бащата.
Съдът
намира, че всеки от родителите следва да има възможност да прекарва време с
детето и да поддържа и развива своята емоционална връзка с него, както и да
участва активно в неговото възпитание и отглеждане. С оглед обстоятелството, че
страните не живеят заедно и упражняването на родителските права следва да бъде
възложено на единият от родителите, на другия родител следва да бъде определен
такъв режим на лични отношения с детето, които не нарушават връзката му с
детето. Съдът счита, че възраженията на майката А. относно родителския
капацитет на бащата са неоснователни. Беше изяснено по делото, че детето
посещава детска ясла вече повече от една година, като дневния му режим през
делничните дни е съобразен с режима в детското заведение. Също така се
установи, че в много от работните дни, когато майката на детето е на работа,
нейните родители и баба вземат детето от ясла и се грижат за него. От тези
обстоятелства става ясно, че детето е свикнало грижи за него да бъдат полагани
от други лица, освен неговата майка, с които то има изградена емоционална
връзка. Установи се, че детето има изградена такава връзка и със своя баща и
баба по бащина линия, поради което не би довело до значителен стрес за детето те
да полагат грижи за него в някои дни от месеца без присъствието на майката А..
Бащата и бабата по бащина линия описаха нормален дневен режим за дете на тази
възраст, който спазват когато Д.е при тях. Съдът намира, че изградените навици
на детето да му бъдат четени книжки и приказки, няма да бъда нарушени
съществено, дори в някои дни от месеца това да бъде пропускано. По отношение изложените съображения във
връзка с храненето на детето. Беше заявено и от бащата и от бабата на детето по
бащина линия, че детето не е ограничавано от нищо, когато е при тях. Съдът
намира, че ограничаването на детето от някоя хранителна група за три-четири дни
в месеца не може да доведе до риск за неговото здраве и развитие, още повече
като се има предвид и факта, че майката също споделя разбирането, че сладки неща
не бива да бъдат давани на детето, което оставя съображението единствено по
отношение на хляба и тестените продукти. Действително в случаите, когато детето
е болно, следва да се спазва предписаният от лекарят режим. Не се установи
обаче бащата да е отказал да даде лекарства на детето, които са му били
предписани, единстевено е допуснал закъснение в техния прием. Съдът намира, че
не може да бъде ограничено правото на бащата да вижда и прекарва време с
детето, тъй като същото е болно. В тази възраст децата изграждат своя имунитет
и е обичайно да боледуват по-често, като преценката дали е възможно детето да
бъде изведено от дома си за посещение при баща си следва да бъде направена след
консултация с лекар и взаимно съгласие на двамата родители, които винаги в
действията си следва да бъдат водени от най-добрия интерес на детето, който да
бъде съобразяван във всеки отделен случай.
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето Деян, съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на майката на А.В., а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с него.
Съдът намира, че следва да бъде съобразена обичайната практика за определяне на режим на лични отношения на детето с родителят, който не упражнява родителските права, като се съобрази и необходимостта детето да прекарва неработни и почивни дни и с родителя, който полага непосредствени грижи за него. С оглед горното съдът намира, че подходящият режим на лични отношения на бащата Т.И. с детето Д.И. е следният:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделята с преспиване при бащата;
- четните години детето да прекарва рождения си ден с майката, а нечетните години – с бащата;
- четните години Бъдни вечер детето да прекарва с майката, а в нечетните години – с бащата, като следващия ден детето ще прекарва с другия родител;
- четните години детето да прекарва Нова година с бащата, а в нечетните години – с майката, като следващия ден детето ще прекарва с другия родител;
- бащата да има право да взема детето за един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката.
По издръжката:
Предявеният иск за издръжка е за сумата от 200 лв. на месец, която да бъде заплащана от бащата Т.И.. Установи се по делото, че бащата към настоящия момент е безработен, а преди прекратяване на трудовото му правоотношение доходът му е бил около 570 лева месечно, което към настоящия момент е приблизително размерът на минималната заплата, която е определена с ПМС № 320/20.12.2018 г. е 560 лева. Ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, които биха били пречка за упражняване на трудова дейност, респ. за получаване на доходи от труд, поради което базата, на която следва да се преценяват възможностите му да заплаща поисканата издръжка е в размер на минималната работна заплата за страната, или 560 лева /в този смисъл Решение № 756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК; Решение от 10.06.2015 г. по в.гр.д.№ 346/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца/. По делото не са събрани доказателства същият да има особени нужди, свързани с личната му издръжка, които да налагат неизбежност на конкретни разходи с регулярен характер - за медикаменти, квартирни, парични задължения с периодична изискуемост. С оглед изложеното следва да бъде определена издържка в размер на минималната за страната, определена разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща минималния размер на издръжката на едно дете /1/4 от минималната работна заплата за страната – понастоящем 140 лв. За м. 11.2018г. и м.12.2018г., за когато също се претендира присъждане на издръжка, следва да бъде определен важимият към този момент минимум от 130 лева.
По разноските:
Процесуалният представител на А.В. е направил искане за
присъждане на разноски. Процесуалният представител на Т.И. е направил
възражение, че не следва да бъдат присъждани разноски в това производство,
доколкото същото представлява спорна съдебна администрация. Съдът не споделя
този довод, като становище в обратен смисъл е възприето в Определение №
306/04.09.2017г. по ч. гр.д. №2722/2017г. на ВКС, III
ГО, в което изрично е посочено, че „доколкото става въпрос за спорна съдебна
администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за
решаване от съда / тоест макар и да не е исково това производство е двустранно
и спорно /, въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на
общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи
за всички инстанции“. С оглед това и изхода на спора на ответницата А.В. следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 630 лева, за
които са представени доказателства и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл.127, ал.2 вр. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права над детето Д.Т.И., ЕГН **********, на майката А.В.В. с ЕГН **********, като постановява местоживеенето на детето да е при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т.Д.И. с ЕГН ********** с детето Д.Т.И., ЕГН, както следва:
- - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделята с преспиване при бащата;
- - четните години детето да прекарва рождения си ден с майката, а нечетните години – с бащата;
- - четните години Бъдни вечер детето да прекарва с майката, а в нечетните години – с бащата, като следващия ден детето ще прекарва с другия родител;
- - четните години детето да прекарва Нова година с бащата, а в нечетните години – с майката, като следващия ден детето ще прекарва с другия родител;
- - бащата да има право да взема детето за един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА Т.Д.И. с ЕГН ********** да заплаща на Д.Т.И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.В.В. с ЕГН **********, издръжка в размер на 130,00 лв., за периода от 01.11.2018г. до 31.12.2018г., и издръжка в размер от 140 лева, считано от 01.01.2019г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над тази сума до пълния предявен размер от 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Т.Д.И. с ЕГН ********** да заплати на А.В.В. с ЕГН ********** сумата от 630 лева, представляваща сторени в производството разноски.
ОСЪЖДА Т.Д.И. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Враца сумата от 200,80 лева, представляваща дължима държавна такса върху тригодишните платежи на определената издържка.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: