РЕШЕНИЕ
№377 06.12.2019
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен
състав на седми ноември през две хиляди
и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното о т с.
Моллова- Белчева
АНД № 1399 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „М.1.” ЕООД, ЕИК
******, представлявано от М.О., против Наказателно постановление № 403771-F394759 от 04.01.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр. ал.1
от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено
наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв. Моли се за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание представител не се
явява, не се ангажират доказателства.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка на 11.07.2018г., в 19.48 часа, в търговски
обект- магазин
за промишлени стоки, находящ се в КК „С.Б.”, комплекс „К.”, стопанисван от дружеството- жалбоподател, от инспектори по приходите при ЦУ на НАП, се установило, че в за месец 06.2018 г. няма
отпечатан съгракет отчет на фискалната памет в 7-
дневен срок след изтичане на месеца. За това нарушение бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № F394759/16.07.2018 г., въз основа на който е издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния
контрол, след като провери изцяло
и служебно закононарушенията
на акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава
с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност съобразно
приложените заповеди.
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани
от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето
на акта за
установяване на административното нарушение, съответно при издаване
на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени
от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност.
Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и не се оспорва от
жалбоподателя.
Независимо от горното, съдът
намира, че са налице основания
за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните:
С атакуваното НП е ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател за извършено нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
вр. чл.118 ал.4, т.1 от
ЗДДС. Разпоредбата на
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда
издаването на наредба от Министъра
на финансите за условията, редът
и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка
с ФУ и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската
дейност. Именно въз основа на
посочената норма е издадена Наредба №
Н-18/13.12.2006г., за нарушение
на която дружеството е санкционирано. Съгласно чл.41, ал.1 от посочената Наредба, в 7-дневен срок след изтичане
на всеки месец и година лицето по чл.3 отпечатва съкратен отчет на фискалната
памет на всяко устройство в обекта за съответния
период. Съгласно ал.2 на същия чл.41, отчетите по ал.1 се съхраняват в книгата за дневните
финансови отчети на всяко устройство
на страницата за датата на
последния ден от периода. Видно
от съдържанието на цитираните разпоредби,
от съществено значение за осъществяване
на елементите от обективна страна
на вмененото на дружеството нарушение от ЗДДС е неизпълнението на задълженията за отпечатване на месечен отчет от
ФУ в законоустановения срок
от изтичане на месеца, за
който следва да бъде отпечатан
отчета.
Тежестта да докаже факта
на нарушението и неговия автор, както и да формулира
от обективна страна неизпълнението на задължението по чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
е вменена на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящия
случай фактът на нарушението и неговите обективни елементи останаха недоказани, предвид последвалото изменение на нарушената разпоредба
на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 с ДВ бр.52 от
02.07.2019г., с което е отпаднало
изискването за отпечатване на месечни отчетиот търговците, ползващи електронни касови апарати с фискална памет, какъвто е ползвал търговецът-жалбоподател.
Обжалваното в настоящото производство наказателно постановление е издадено на 04.01.2019г., връчено е на жалбоподателя на 27.08.2019г., но с оглед на обжалването
му пред въззивния
съд, не е влязло още в сила.
Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби се прилага
тази от тях,
която е по-благоприятна за нарушителя. Според действащата към настоящият момент разпоредба на чл.41 ал.1 от Наредбата № Н-18, в
7-дневен срок след изтичане на всеки
месец и година лицето по чл.3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет
от всяка ЕСФП в обекта за съответния
период.
Съгласно чл.2,
ал.2 от Наредба № Н-18, видовете фискални устройства са:
1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП);
2. фискални принтери (ФПр);
3. (изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на
течни горива чрез средства за
измерване на разход, които са
одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено
съответствие по смисъла на Закона за техническите
изисквания към продуктите;
4. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., обявена за нищожна с Решение № 5079 от 10.04.2013 г. на ВАС - ДВ, бр. 93 от 2013 г.)
5. (нова - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване
(ФУВАС).
Изводът, който се налага
е, че изискването за отпечатване на месечен отчет
важи само за търговците на
течни горива, които регистрират продажбите си чрез
електронни системи с фискална памет (ЕСФП), но не и за
търговците ползващи електронни касови апарати с фискална памет, какъвто е ползвал жалбоподателят.
Към настоящият момент наказателното постановление не е влязло в законна
сила, извършеното деяние не осъществява
състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, поради което са
налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна промяна е отпаднала административно- наказателната отговорност за дружеството-жалбоподател, поради което наказателното
постановление се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 403771-F394759 от
04.01.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на „М.11” ЕООД, ЕИК ******, представлявано
от М.О., на основание чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр. ал.1 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 41, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: