О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№2494/11.12.2019г. гр. Пловдив, 11 декември 2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в закрито заседание на 11.12.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
разгледа докладваното от Председателя ч. адм. дело
№ 3770
по описа за 2019 год.
и взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 41 ал.
3, във връзка чл. 127ж, ал.
1 от ДОПК.
Оспорват се действия на органи по приходите
по извършване на фискален контрол
върху стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 161601392274К3/13.11.2019 г., издаден от З.С.М.на длъжност
инспектор по приходите и В.И.П.на
длъжност инспектор по приходите с месторабота Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят „Агростар 2016“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: с. Първенец, община Родопи, област
Пловдив, представлявано от А.З.Ч., чрез адв. Св.Х. счита, че обжалваните
действия са незаконосъобразни, предприети в противоречие с принципите по ДОПК и
в весъответствие с целта на закона и моли да се отменят. Твърди се, че не са
били налице материално - правните предпоставки за предприемането на действия по
обезпечаване, при проверката е установено, че транспортното средство е
пристигнало на мястото на разтоварване с ненарушена цялост на пломбата, не е
налице злоупотреба и щета за фиска. Сочи, че не е ясна връзката между
посочените факти и заплащането на дължимите данъци от дружеството, както и не е
ясно какви ще са тези данъчни задължения, които ще бъдат дължими и на какво
законово основание. В този смисъл се твърди, че неизлагането на всички относими
факти във връзка с формирането на извода относно прилагане на чл.121а, ал.2 от ДОПК води до немотивиране на акта, което е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по см. на чл.59 АПК. Също така в
посоченият акт липсват данни или анализ за това за какво е предназначена
стоката – за вътрешен пазар, за ВОД или износ, кои са получателите и т.н.
Посочва, че към момента на проверката дружеството няма никакви публични
задължения. Излагат се и съображения за определената пазарна цена по смисъла на
§1, т.8 от ДР на ДОПК, която счита за неправилно установена. Претендират се разноски.
Ответната страна
– директор на ТД на НАП-Пловдив с писмено становище от процесуален представител
оспорва жалбата и претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на
представените доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл.127ж
от ДОПК. Същата е подадена от лице с правен интерес, срещу неблагоприятен за
него административен акт, след изчерпан административен ред за обжалване.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Установява се от
фактическа страна,че служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП на 13.11.2019 г. са извършили проверка на „Агростар 2016" ЕООД, при
която е констатирано, че дружеството е получател на сушено грозде – 10 000 кг,
представляващи стока с висок фискален риск по списъка на стоките с висок
фискален риск, утвърден със заповедта по чл. 127а ал. 7 от ДОПК на министъра на
финансите.
В присъствието
на управителя е установено, че транспортното средство е пристигнало на мястото
на разтоварване/получаване в декларираните от водача час, дата и място. В хода
на проверката е констатирано също, че поставеното техническо средство за
контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост.
При
разтоварването не е установено разминаване в количествата на стоките,
декларирани от превозвача.
От страна на
органите по приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства
по реда на чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, като за целта
е съставен процесния протокол , с който е определено обезпечение в размер на 12
210 лева - представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката, изчислена в
размер на 40 700 лв.
На основание чл.
121а, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 40 от ДОПК, стоката е иззета, а също и
всички оригинални документи, които я придружават. Стоката е оставена на
отговорно пазене в обект на дружеството-жалбоподател. От страна на дружеството
по сметка на ТД НАП Пловдив е направен превод за обезпечение в полза на ТД на
НАП Пловдив, покриващо така определения размер, след което на основание чл.
121а, ал. 3 от ДОПК е премахната забраната за разпореждане с обезпечената
стока.
За да издадат
обжалвания административен акт органите по приходите са приели,че предвид установени обстоятелства в
информационните масиви на НАП по отношение на дружеството, даващи основание за
предприемане на действия по обезпечаване на доказателства, са предприети
посочените действия. Прието е, че такива основания са липсата на ДМА, наличие
на доставки, за които са установени несъответствия в базата данни „Дневници за
покупки и продажби на регистрирани по ЗДДС лица“; за 2016 г. дружеството е
декларирало в ГДД по чл.92 от ЗКПО, че не е осъществявало дейност по смисъла на
ЗСч. Прието е, че по този начин ще се
затрудни събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на
стоката, ще бъде невъзможжно или значително затруднено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите има оперативната
самостоятелност при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за
обезпечаване на вземанията за данъци,които биха възникнали, в размер не
по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в изрично изброените в
ал. 1 и ал. 2, хипотези.
Наред с това си
правомощие, при наличието на посочените хипотези, органът по приходите,
съгласно чл.121а, ал. 3 от ДОПК, предприема и действия по чл. 40 от ДОПК за
обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение
на съда , като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай
забраната за разпореждане по чл.13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето
действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или
безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по – малък
от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
В хипотезата на
чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите действа в условията на оперативна
самостоятелност, поради което отправянето на предложение за налагане на
предварителни обезпечителни мерки от публичен изпълнител, зависи от неговата
преценка. Тълкуването на нормата, обаче, налага извод, че не така стои въпросът
с мерките за обезпечаване на доказателства, в който случай органът по приходите
действа в условията на обвързана компетентности е задължен да обезпечи
съответните доказателства, включително веществени такива, при наличието на
предпоставките по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
В конкретния
случай се касае за хипотезата на обезпечаване на доказателства, която е уредена
в чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 41 от ДОПК.
Действията на
органите по приходите са осъществени в противоречие с чл. 121а, ал. 3 вр. ал. 1
и ал. 2 ДОПК. Препращането по чл. 121а, ал. 3 ДОПК към условията по ал. 1 и ал.
2 очертава кръга на възможните хипотези, при които се допуска прилагането на
мерки за обезпечаване на доказателствата – нарушаване целостта на техническите
средства за контрол, неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4,
несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид
и/или количество на стоката, неявяване на водача на транспортното средство или
на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й
(ал.1), както и когато органът по приходите установи, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни (ал.2).
В случая нито
едно от тези условия не е налице с оглед на констатациите за явяване водача на
транспортното средство и на получателя на стоката на мястото на
получаването/разтоварването й, ненарушена цялост на техническите средства за
контрол и за съответствие между посоченото в документите и установеното при
проверката вид и/или количество на стоката. Органът по приходите е мотивирал
предприемането на действия за обезпечаване на доказателства с твърдението, че
при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, но този извод не е подкрепен с
фактически констатации и конкретни мотиви по отношение на дружеството и
данъците, дължими при разпореждане с проверяваната стока, основаващи се на
събрани от органите по приходите относими доказателства.
Изложеното в
оспорения протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства
съдържа само волеизявлението на органите по приходите за налагане на
обезпечението, но не и мотиви защо то е предприето. Не се установява въз основа на какви
конкретни данни органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на
чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, за да предприемат действия по обезпечаване на
доказателствата. Изложените съображения са общи и не водят до обоснован извод
за наличието на хипотеза на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК.
Съдът намира, че
липсват изложени конкретни съображения относно конкретната доставка, както и
мотиви защо се приема от приходната администрация, че при последващо
разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни, доколкото в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК,
органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните
обстоятелства, водещи до този извод.
Неизлагането на
всички относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта, което от своя страна
представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, във връзка с §
2 от ДР на ДОПК.
В решението на
директора на ТД на НАП гр. Пловдив, са изложени мотиви във връзка с наличието
на хипотезата на чл.121а, ал. 2 вр. с ал.3 от ДОПК. Всички констатации на
решаващия орган в тази насока са твърде общи, не са подкрепени с никакви
доказателства, което води и до невъзможност същите да бъдат обсъдени.
Нормата на
чл.121а, ал. 2 от ДОПК изисква конкретно установяване от органа по приходите, а
не само предположения, на точни факти, последица от проявлението или липсата,
на които е състояние, при което след разпореждане със стоката, несъмнено
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. В случая дори не е посочено събирането на кои точно данъци ще бъде
невъзможно или значително ще бъде затруднено.
На второ място
съдът на мира за голословни твърденията, че са налице доставки с установени
несъответствия. Не са посочени в тази връзка кои са тези доставки, от кои лица
са извършени, предприети ли са действия по установяване на задълженията в тази
насока, в какво се изразяват несъответствията.
Не е ясно от
процесния протокол, нито от решението на директора на ТД на НАП каква е
връзката между декларираното от дружеството неизвършване на дейност за 2016 г.
– не са посочени данни за започнала ревизия във връзка с която биха се
установили други факти и обстоятелства, касаещи задълженията на лицето.
В тази връзка
следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя е придставена АПВ издаден на
04.05.2018 г., от който е видно, че на дружеството са прихванати задължения за
осигуровки с три броя декларации образец 6 в размер на 847,54 лв., а останалите
недължимо платени и събрани суми в размер на 84927,70 лв. са били възстановени
на дружеството.
Поради това
съдът намира, че обжалваните действия на органи по приходите не се явяват да са
в изпълнение на разпоредбата на чл. 121а, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ДОПК, а
мярката е несъразмерна с преследваната от закона цел.
Предприемането
на действието по обезпечение на доказателствата в хода на упражняван фискален
контрол следва да бъде обосновано с установена по един категоричен начин
констатация на органа по приходите за наличие на хипотеза на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая не е направено.
По изложените
съображения съдът намира, че предприетите действия на органи по приходите следва
да се отменят.
При този
резултат ответникът следва да бъде осъден за заплати на жалбоподателя разноски
за водене на делото, които се констатираха в размер на 1130 лв. внесена
държавна такса - 50 лв, и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лв., съгласно представено
пълномощно, фактура и ПКО.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по оспорване на „Агростар 2016“ ЕООД, ЕИК *********,
с адрес на управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив,
представлявано от А.З.Ч.,
действията на органите по приходите по извършване на фискален контрол върху
стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки
с висок фискален риск № 161601392274К3/13.11.2019 г., издаден от З.С.М.на длъжност
инспектор по приходите и В.И.П.на
длъжност инспектор по приходите с месторабота Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 466/26.11.2019г. от директора на ТД на НАП
–Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на „Агростар 2016“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: с.
Първенец, община Родопи, област Пловдив, представлявано от А.З.Ч., сумата от 1130/хиляда
сто и тридесет/ лева разноски.
Определението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: