ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20.11.2017 година , град П.Пазарджишкият Районен съд,
ХІІ-ти граждански състав
На двадесети ноември , две хиляди и седемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Г.
Като разгледа докладваното
от Районен съдия Г.
Гражданско дело №1719, по
описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба , съгл. чл.248 от ГПК, от ответника по делото – Фондация „Нет“ гр.П.- Дом за
възрастни хора с умствена изостаналост –с.С., общ.С.,обл. П.,ЕИК-***, с която
моли постановеното по делото Решение
№671 от 11.08.2017г. да бъде изменено в
частта му за разноските, направени в производството, като се посочва, че съдът
неправилно се е произнесъл по направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Следвало да се има предвид,че делото било
без нужда от доказване на факти, които да са спорни между страните и не било от
такава сложност,че да оправдае хонорар, надхвърлящ многократно предвидения по
наредбата.
В определения от съда срок ищцовата страна е депозирала писмен
отговор –становище, с който се моли да
бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, вкл. в частта му за
присъдените разноски.
Подадената молба е допустима, като
подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Съгласно действащият процесуален
закон, не е предвидено самостоятелно обжалване на постановеното Решение , като
на разположение на страната е предоставен реда по чл. 248 от ГПК да иска
изменение на съдебният акт в частта на разноските от съда, който го е
постановил. Процесуалният ред за
изменение на съдебният акт в частта за разноските е регламентиран в разпоредбата на чл. 248 от ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Следователно, законодателят е предвидил
в случаите, когато страната не е доволна от
съдебният акт в частта за разноските,
възможността същата да подаде молба до съда, който е постановил решението,
с искане да го измени, а не да обжалва
решението пред по-горния по степен съд,
поради което така направеното от ищеца искане се явява допустимо.
Разгледана по същество съдът намира постъпилата молба за неоснователна
по следните съображения:
С постановеното по гражданско
дело №1719, по описа на съда за 2017 година Решение
№671 от 11.08.2017г., РС-П.се е произнесъл със своя съдебен акт по същество
на спора, съществуващ между страните. С цитираното решение, съдът е признал за незаконно уволнението на Д.Р.Т.,
ЕГН-********** ***, извършено на основание чл.328, ал.2 от КТ, и е отменил Заповед №5 от 24.04.2017г., издадена от
Председателя на Управителния съвет на Фондация „НЕТ“-гр.П.- Дом за възрастни
хора с умствена изостаналост –с.С., общ.С., обл.П., ЕИК-***, със седалище – с.С.,
общ.С.,ул.“В.“№17 и адрес на управление – гр.П., ул. „Р.А.“№19, представлявана
от М.Г.Б., ЕГН-**********, като незаконосъобразна и неоснователна, на основание чл. 344, ал.1,т.1
от КТ. Съдът е възстановил ищцата на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, на заеманата преди уволнението
длъжност – "Директор" на Дом за възрастни хора с умствена
изостаналост –с.С., общ.С., обл.П., като е
осъдил Фондация „НЕТ“-гр.П.- Дом за възрастни хора с умствена
изостаналост –с.С., общ.С., обл.П., да заплати на Д.Р.Т.,
ЕГН-********** на
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, сумата от 2145.44лв. /две хиляди сто четиридесет и пет лева
и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода 24.04.2017г. - 22.06.2017г., ведно със законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска
ищцата сумата от 950.00 лв . /деветстотин и петдесет лева / на осн. чл.78,ал.1 от ГПК,
представляваща сторените от ищеца по
делото съдебно – деловодни разноски за процесуално представителство.
Предвид депозираната молба на основание чл.248 от ГПК, съдът счита, че
не са налице основания за изменяне,
респективно допълване на постановеното по делото Решение
№671 от 11.08.2017г. по реда на чл.248, ал.1, предл.1 от ГПК , предвид следните съображения: както е посочено в съдебното
решение, в полза на ищеца Т. , следва да бъдат присъдени
на осн. чл.78,ал.1 от ГПК сторените по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 950.00 лв. за
процесуално представителство, който е съобразен с минималните размери по
Наредба 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
не се явява прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото,като следва да се има предвид обстоятелството, че в
случая се касае за предявени три обективно съединени кумулативни иска.
Претендира се възнаграждение за един адвокат,съгласно изискванията на
чл.78,ал.1 ГПК, като възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Съдът не споделя виждането на ответната страна, съгласно което присъдения
адвокатски хонорар се явявал прекомерен и надхвърлял многократно предвидения по
наредбата такъв. Съгласно чл.7,ал.1, т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато искът е
предявен самостоятелно –се определя не
по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по
реда на чл. 2; за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови дела с определен
интерес - съобразно ал. 2 от Наредбата. В конкретният случай са предявени
искове както за отмяна на уволнението , така и за възстановяване на работа,
който са неоценяеми по своя характер. Към момента на сключване на сключване на
договора за правна помощ /10.05.2017г./ установения за страната размер на
минималната работна заплата е бил 460.00лв. Отделно от това е бил предявен иск на
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, за сумата от
2145.44лв. /две хиляди сто четиридесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода 24.04.2017г. -
22.06.2017г.,който попада в приложното поле на чл.7,ал.2т.2 от Наредбата, за
който минималното възнаграждение е, както следва: при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв. Сумирането на определените минимални възнаграждения
съгласно наредбата за всеки от трите обективно съединени иска води до извод, че
присъдения адвокатски хонорар не се
явява прекомерен и не надхвърля
многократно предвидения по наредбата такъв, каквито са възраженията на
ответника. Предвид изложеното, не са налице основания за изменяне, респективно допълване на
постановеното по делото Решение
№671 от 11.08.2017г. по реда на чл.248, ал.1,
предл.1 от ГПК в тази му част.
Мотивиран от горното, РС-П.,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата, подадена от ответника по гр.дело
№1719/2017г. по описа на РС-П.- Фондация „НЕТ“-гр.П.- Дом за възрастни хора с
умствена изостаналост –с.С., общ.С., обл.П., ЕИК-***, със седалище – с.С., общ.С.,ул.“В.“№17
и адрес на управление – гр.П., ул. „Р.А.“№19, представлявана от М.Г.Б., ЕГН-**********
– председател на управителния съвет, с искане за
изменение на постановеното по делото Решение №671
от 11.08.2017г., в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на
обжалване Решение №671 от 11.08.2017г., постановено по гр. дело
№1719/2017 година по описа на
Районен съд П., по реда на чл.248,ал.3
от ГПК- в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен
съд- П. На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис
от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: