Р Е Ш
Е Н И Е
08.02.2016 година, град Монтана
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание от 21.01.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря П.И. и с участието на
прокурора......................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова
гражданско дело № 70394 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.69 ал.1 от Закона за наследството.
Производството е по реда на чл.341 и сл ГПК – във фазата по извършване на съдебната делба.
С решение от 10.06.2015 година, на основание
чл.344 ал.1 ГПК е допусната СЪДЕБНА ДЕЛБА между Н.П.К.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и А.П.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx на следния недвижим имот, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.9.342 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрен със Заповед №
РД-18-29/5.04.2006г. на АК, с площ 497 кв.м., при съседи на имота: имоти с идентификатори
48489.9.332, 48489.9.341 и 48489.22. 424, ведно с построената в имота триетажна
жилищна сграда, която е заснета като три отделни самостоятелни обекти в сграда,
както следва: 1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.9.342.1.1,
предназначение: Жилище, Апартамент; 2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 48489.9.342.1.2, предназначение: Жилище, Апартамент; 3.САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.9.342.3, със застроена площ 24
кв.м., предназначение: Хангар, депо, гараж и 4.ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛНИТЕЛНО
ЗАСТРОЯВАНЕ с идентификатор 48489.9.342.2 със застроена площ 74 кв.м, при
РАВНИ ПРАВА на съделителите Н.П.К. и А.П.Г., т.е. по ½ (една
втора) идеална част за всеки един от тях.
Решението, с което е допусната съдебната делба и е
със сила на пресъдено нещо, е влязло в сила на 21.07.2015 година.
Във втората фаза на съдебната делба е направено
искане от страна на съделителя Н.П.К. по реда на чл.346 ГПК – за сметки и по
чл.349 ал.2 ГПК – за възлагане на процесния имот.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и назначена съдебно-техническа
оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице Р.Г., приета от съда и не
оспорена от страните.
Изискано е и становище от Главен архитект на
Община Монтана.
Съдът,
след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на
основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се
прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребий, чрез
разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на
чл.349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл.348 ГПК. Основен
критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя
на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове
от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно
начина на нейното извършване. Основният способ, предвиден в чл.348 ГПК за
ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до
неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е
изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем
жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да
се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл.349 ГПК.
В производството по съдебна делба
въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните
норми на чл.348, чл.349, чл.350 и чл.353 ГПК, за чието служебно приложение от
съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпроса: дали имотът- предмет на
делбата е поделяем. В конкретният случай имотът е неподеляем, въпреки, че изградените на двата етажа двете жилища представляват самостоятелни обекти.
От представеното
становище на архитект Антоанета Тонева, съгласно действащия план за регулация и
застрояване на ЖК П. 1, град Монтана, одобрен със заповед № 255/1995 г., УПИ ІХ
в квартал 342, /какъвто е стария идентификатор на имота/, е с конкретно
предназначение за ниско застрояване, предвиждащо запазване на съществуваща
жилищна сграда и пристройка към нея на два етажа.
УПИ ІХ в квартал 342 по
плана на ЖК П. 1 град Монтана е неподеляем, съгласно чл.201, ал.2 от ЗУТ, тъй
като не може да се изготви проект за разделянето му на две равни части, без да
се създаде недопустимо по закон разположение на съществуващата в имота жилищна
сграда.
За да се извърши делбата на самостоятелен обект, намиращ се на първи етаж на жилищната сграда, със застроена площ 24 кв.м, както и делба на постройка на допълващо застрояване, е необходимо изработване на инвестиционни проекти, които да се процедират по реда на чл.203 от ЗУТ.
Съобразно чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми.
Преценката, дали преустройството, което се предвижда по одобрения инвестиционен проект е значително и дали би довело до неудобства, по-големи от обикновените, се извършва от съда.
Значителни преустройства са онези, които предвиждат сериозна промяна на
първоначалния архитектурен вид на жилището, свързани са с промяна
предназначението на обекта, премахване на стени, прокарване на електрическа и
водопроводна инсталации, да изисква значителна техническа трудност, специални
материали и умения, които да правят преустройството трудно за изпълнение.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗС визира възможността общият имот да бъде поделен на самостоятелни дялове без значение преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Разпоредбата на чл. 203 ЗУТ детайлизира правната уредба, като поставя императивно формулираното изискване обособяването в самостоятелни обекти на частите от сградите или другите обекти да се извърши при спазване на строителните правила и норми. Разделянето на един обект не може да се извърши без проект за разделяне и становище на компетентния административен орган - главния архитект на общината. Но дори и при наличие на техническата възможност за разделянето и одобряването на архитектурния проект, съдът преценява дали то е допустимо, с оглед изискването на чл. 203 ЗУТ да не е свързано със значително преустройство или неудобства, по-големи от обикновените. Поделяемостта на даден обект и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост следва да бъдат съобразени не само с наличието на конкретния, преминали административната процедура по одобрение архитектурен и съпътстващи го (В и К, Ел., О. В и др.) проекти, но и с наличието на обективни данни относно значителността на преустройството и свързаните с тяхното извършване неудобства. Наред с обективните технически изисквания законодателят е дал възможност на съда да съобрази поделяемостта във всеки конкретен случай с конкретните видове СМР, техния обем и неудобства на съсобствениците, свързани с тяхното реализиране. Граматическото и систематично тълкуване на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, в контекста на нормата на ал. 2 на същия член, налагат извод, че разделянето на една съсобствена жилищна сграда може да се извърши при инвестиционен проект за разделяне /архитектурна, ЕЛ и ОВ част/ и становище за одобрение или отказ на компетентния административен орган - Главния архитект на общината /района/. Когато етажите са изградени по начин за самостоятелно ползване в рамките на съществуваща етажна собственост, без необходимост от преустройство, то тогава инвестиционен проект не е необходим. С разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР е установено правило, че при съдебна делба, съдът възлага обособените дялове след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон. Тълкувайки разпоредба във връзка с ал. 5, касаеща доброволната делба, може да бъде направен извод, че съдебната делба е действителна дори и при разделяне на делбения имот и обособяването му в самостоятелни реални дялове, без последните да имат самостоятелен идентификатор. Когато в една жилищна сграда, всеки от обектите-етажи или части от етажи са общи, но се ползват като самостоятелни обекти на правото на собственост, и на всеки от тези обекти е даден и регистриран самостоятелен идентификатор по реда на ЗКИР, то делбата на всеки от тези обекти може да се самостоятелно, т.е. всеки от обектите да се третира като самостоятелен дял в натура. В тези хипотези не е налице необходимост от изслушването на експертиза за разделянето на имота, а само за тяхната пазарна стойност, която да оцени дяловете ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, на дворното място и други общи помещения. В конкретният случай е допусната съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.9.342 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрен със Заповед № РД-18-29/5.04.2006г. на АК, с площ 497 кв.м., при съседи на имота: имоти с идентификатори 48489.9.332, 48489.9.341 и 48489.22. 424, ведно с построената в имота триетажна жилищна сграда, която е заснета като три отделни самостоятелни обекти в сграда, както следва: 1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.9.342.1.1, предназначение: Жилище, Апартамент; 2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.9.342.1.2, предназначение: Жилище, Апартамент; 3.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.9.342.3, със застроена площ 24 кв.м., предназначение: Хангар, депо, гараж и 4.ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАСТРОЯВАНЕ с идентификатор 48489.9.342.2 със застроена площ 74 кв.м, при равни права на съделителите; направено е искане за възлагане на имота от единия от тях. По реда на чл.349 ал.2 ГПК може да се иска възлагане на имот, ако съсобствеността е възникнала по наследяване и то на общ за всички съделители наследодател. Ако е налице последователно придобиване на права по наследство от двама общи наследодатели /възходящи/ от страна на всички съделители, възлагане може да се иска, ако са налице предпоставките за това към момента на откриване на което и да е от двете наследства, тъй като всяко едно от последователно осъществилите се наследявания дава право на възлагане по смисъла на чл.349 ал.2 ГПК, противопоставимо на един и същи кръг лица-наследници по закон и на двамата наследодатели. Разпоредбата на чл.349 ал.2 ГПК не установява ограничение на правата при последователно наследяване и не е налице основание за стеснително тълкуване само до момента на откриване на наследството на първия общ наследодател Разпоредбата на чл.349 ал.2 ГПК е идентична с тази на чл.288 ал.3 ГПК /отм./ и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. В настоящия случай е установено, че делбеният имот е неподеляем, придобит от наследодателя на страните Лиляна Никифорова Костодинова в режим на съпружеска имуществена общност, починала през 2013 г. След смъртта й нейните наследници получават идеални части от прекратената имуществена общност. При тези обстоятелства, съдът намира, че процесният недвижим имот следва да бъде поставен в дял на съделителя Н.П.К. по реда на чл.349 ал.2 ГПК, като приема, че същия отговаря на изискванията на чл.349 ал.2 ГПК - живял е в имота към момента на откриване на наследството на майка си Лиляна Никифорова Костодинова, която е преживяла съпруга на общия наследодател Петър К. и чийто дял от имота също е разпределен между съделителите, имащи качеството на наследници по закон и спрямо нея. Освен това, Н.П.К. не притежава друг жилищен имот. С други думи, по въпроса за момента, към който следва да се извърши преценка дали претендиращият възлагане съделител е живял в имота докладчикът приема следното: Ако претендиращият възлагане по реда на чл.349 ал.2 ГПК съделител е живял в имота към момента на смъртта на единия от наследодателите, от които черпи права, това е достатъчно да се приеме, че са налице предпоставките за възлагане. В хипотеза, при която съделителят черпи права върху имота от две или повече наследства, за да се приеме, че има право да получи имота в дял по реда на чл.349 ал.2 ГПК е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и за останалите съделители. В случая безспорно е установено, че към момента на откриване на наследството, оставено от Лиляна Никифорова Костодинова в имота е живял Н.П.К., който не притежава друг жилищен имот и в тази връзка, същия следва да бъде възложен нему.
За определяне пазарната стойност на имота е представена съдебно-техническа оценъчна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, която се възприема изцяло от съда, като дадена компетентно, обективно и безпристрастно от вещото лице Р.Г., и без да е заинтересована от изхода по делото, съобразно което пазарната стойност на процесния имот е както следва: 45 500.00 лв., с конкретно остойностяване както на поземления имот, така и на самостоятелните обекти в сградата и постройката на допълнително застрояване. Пазарната оценка на жилището според основното заключение е 45 500 лева, изчислена от вещото лице по методите на сравнителната стойност и на приходната стойност, като вещото лице е пояснило, че тази сума се явява действителната пазарна цена на жилището, поради което съдът счита, че уравнението следва да бъде извършено съобразно нея.
Съобразно правата на страните, всеки един дял възлиза на 22 750.00 лв., касаеща ПРОЦЕСНИЯ недвижим имот.
С извършването на съдебната делба и възлагането в дял на недвижимия имот и съобразно пазарната стойност на същия, се дължат и държавните такси, които съда следва да определи за всеки от съделителите.
По исканията за сметки:
Съгласно чл.346 ГПК в производството за съдебна делба страните могат да предявят искания за уреждане на сметки помежду им, възникнали по правоотношения във връзка със съсобствения характер на имота, предмет на делбата.
В първото по делото заседание, след допускане на делбата, ищецът Н.П.К. е предявил претенции за уреждане на сметки за извършени от него подобрения в процесния имот – за изграден Гараж, подпорна стена, пътеки, допълнителни сгради с негови средства, труд и материали. Съдът счита, че преклузивния срок за предявяване на искането с правно основание чл.346 ГПК е спазен, като исканията за уреждане на сметки по своето естество представляват самостоятелни осъдителни искове, които могат да се разглеждат съвместно в делбеното производство, като намира, че претенцията на ищеца по чл.346 ГПК е основателна, по следните съображения: Съгласно чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В случая, освен, че са уточнени в кой период са извършени тези подобрения, представена е тяхната стойност от допусната и назначена съдебно оценъчна експертиза, са ангажирани и гласни доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин, че ищецът, със свои материали, средства и труд е построил преди пет години гаража, направени са пътеките в двора, изградена е и подпорна стена в имота, с която е възпрепятства не само срутване, но и оттичане вода в имота, изградени са допълнителни сгради, съобразно показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица Анна Сашкова Коновска и Георги Георгиев Тодоров. Съдът кредитира тези показания, приобщава ги по делото, като ги намира обективни, истинни и безпротиворечиви.
В делбеното производство се разглеждат именно исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производството е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, т.е. могат да се предявят искания само за вземания, които съделителите имат един спрямо друг във връзка с прекратената общност.
Поради това, а главно защото основният предмет на делбата е прекратяването на съсобствеността, във втората фаза на производството е допустимо приемането на тези облигационни искания на съделителите, които са свързани със самата общност. Законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея. Това са отношения, свързани със съделителите, и с тяхното разрешаване се ликвидират всички въпроси, касаещи съсобствеността.
По своята същност претенциите по сметките са едни обикновени осъдителни искове, предявяването на които трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК, за всяка претенция поотделно. В случая, ищецът Н.П. установи и доказа по несъмнен и категоричен начин претенцията си по чл. 346 ГПК, като заяви какъв е размерът на подобренията, извършени в процесния имот, ангажирайки и доказателства в подкрепа на твърденията си, което обуславя извода, че същия следва да бъде уважен като основателен и доказан, установяващ размера на тези подобрения, извършени в делбения имот, а именно от 10 860.00 лв.
С оглед характера на производството
по допускане и извършване на съдебна делба, и положението на страните, които
имат качеството едновременно на ищци и ответници, направените разноски от всеки
един от тях по допуснати експертизи и адвокатски хонорар е съобразно правата им
и е за сметка на всяка от страните, както ги е направила, като не се дължи
присъждане при окончателното приключване на делбата. Единствено съдът намира,
че следва да присъди в полза на ищеца разноските, съобразно частта на ответницата за изплатеното от него
възнаграждение за вещото лице.
Предвид горното, съдът ,
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА на Н.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 48489.9.342
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрен със
Заповед № РД-18-29/5.04.2006г. на АК, с площ 497 кв.м., при съседи на имота:
имоти с идентификатори 48489.9.332, 48489.9.341 и 48489.22. 424, ведно с
построената в имота триетажна жилищна сграда, която е заснета като три отделни
самостоятелни обекти в сграда, както следва: 1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 48489.9.342.1.1, предназначение: Жилище,
Апартамент; 2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.9.342.1.2,
предназначение: Жилище, Апартамент; 3.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 48489.9.342.3, със застроена площ 24 кв.м.,
предназначение: Хангар, депо, гараж и 4.ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩОТО
ЗАСТРОЯВАНЕ, с идентификатор 48489.9.342.2 със застроена площ 74 кв.м.
Пазарната стойност на
имота е от 45 500.00 лв.
ЗА УВАРНЕНИЕ ДЕЛЪТ на А.П.Г.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
сумата от 22 750.00 лв., в шестмесечен срок от влизане в сила решението за
възлагане, ведно със законната лихва, съгласно чл.349 ал.5 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че Н.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е извършил следните подобрения в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор:
48489.9.342 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана,
одобрен със Заповед № РД-18-29/5.04.2006г. на АК, с площ 497 кв.м., както
следва: ГАРАЖ за 5 200.00 лв.; ПОДПОРНА СТЕНА за 1 870.00 лв.;ПЪТЕКИ за 430.00 лв. и
ДОПЪЛНИТЕЛНИ СГРАДИ за 3 360.00 лв., обща стойност: 10 860.00 лв.
ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 5 430.00 лв.,
представляващи съответните на правата и върху имота парични суми за извършените
от него подобрения.
ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 75.75 лв.,
представляващи погащата и се част от изплатеното възнаграждение за вещото лице.
ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана сумата от 910.00 лв., представляваща дължима държавна такса за възложения му имот;
217.20 лв. по исканията за сметки и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 910.00
лв., съобразно признатия и дял и присъдена сума за уравнението му, както и 5.00
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително
събиране на сумите.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: