МОТИВИ от 12.03.2016 г. по НОХД №215/2015 г. на РС-А.
Съдебното производство е образувано по
внесен от РП-А. обвинителен акт срещу
М.И.Д. с ЕГН ********** и Г.В.В. с ЕГН **********, както следва:
срещу
М.И.Д. за това, че за времето от 09.30 ч. до 12.30 ч. на 12.08.2013 година, в
гр. А., обл. Б.ка, в
немаловажен случай, в условията на повторност, като извършител и в съучастие с Г.
***, действащ като помагач, от апартамент, находящ се на ул. „***” №30, вх.1,
ет.4, собственост на Т.Д.Ж., чрез използване на техническо средство - подбран
ключ, отнел от владението на Ж. чужди движими вещи - различни по вид златни
накити, а именно: 1 бр. златен мъжки пръстен със зелен камък - 8 гр., на
стойност 440.00 лева, 1 бр. дамски златен пръстен със син камък - 6 гр., на
стойност 354.00 лева, 1 бр. златен дамски пръстен' с три топчета - 2 гр., на
стойност 110.00 лева., 1 бр. златна мъжка гривна с черен силикон - 8 гр., на
стойност 440.00 лева, 2 бр. златни гравирани
брачни халки - общо 6 гр., на стойност 342.00 лева, 1 чифт златни дамски обеци, тип халка, с по 3 камъка по тях,
диаманти 7 гр., на стойност 385.00 лева, 1 чифт златни дамски обеци, с малки
сини камъчета - 3 гр., на стойност 165.00 лева, 1 бр. златен дамски синджир с
кръст - 5.13 гр., на стойност 282.15 лева, като общият грамаж на златото е
45.13 гр., на обща стойност 2 518.15 лева, както и банкноти с различен номинал,
в размер общо на 200.00 лева или всичко на обща стойност 2 718.15 лева, без
ничие съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195,
ал.1, т. 4 и т. 7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
срещу Г.В.В. за това, че за времето от
09.30 ч. до 12.30 ч. на 12.08.2013 година, в гр. А., обл.
Б.ка, в немаловажен случай, като помагач, в съучастие
с М.И.Д. ***, действащ като извършител, от апартамент, находящ се на ул. „***”
№30, вх.1, ет.4, собственост на Т.Д.Ж., чрез използване на техническо средство
- подбран ключ, отнел от владението на Ж., чужди движими вещи - различни по вид
златни накити, а именно: 1 бр. златен мъжки пръстен със зелен камък - 8 гр., на
стойност 440.00 лева, 1 бр. дамски златен пръстен със син камък - 6 гр., на
стойност 354.00 лева, 1 бр. златен дамски пръстен' с три топчета - 2 гр., на
стойност 110.00 лева., 1 бр. златна мъжка гривна с черен силикон - 8 гр., на
стойност 440.00 лева, 2 бр. златни гравирани
брачни халки - общо 6 гр., на стойност 342.00 лева, 1 чифт златни дамски обеци, тип халка, с по 3 камъка по тях,
диаманти 7 гр., на стойност 385.00 лева, 1 чифт златни дамски обеци, с малки
сини камъчета - 3 гр., на стойност 165.00 лева, 1 бр. златен дамски синджир с
кръст - 5.13 гр., на стойност 282.15 лева, като общият грамаж на златото е
45.13 гр., на обща стойност 2 518.15 лева, както и банкноти с различен номинал,
в размер общо на 200.00 лева или всичко на обща стойност 2 718.15 лева, без
ничие съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.чл. 20, ал.4 от НК.
По отношение
на Г.В.В. наказателното производство по настоящото дело е било прекратено, след
като с протоколно определение от 16.09.2015 г. е одобрено споразумение, по
силата на което подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение
по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК и съответно му е
наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
По отношение
на М.И.Д. наказателното производство е
продължило при условията на чл.371, т.2 от НПК, след като делото е разпределено
на настоящия състав и в съдебно заседание от 29.02.2016 г. същият е поискал
производството по делото да премине при условията на съкратено съдебно
следствие и съответно е признал фактическата обстановка, изнесена в
обвинителния акт на РП-А.
Представителят
на Районна прокуратура - А. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както
от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си
относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната
отговорност спрямо подсъдимия с налагане на наказание лишаване от свобода около
една година, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият, в производство по чл.370 и сл. от НПК,
признава изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за
тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното
производство.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на
наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на три
месеца лишаване от свобода.
Събрани са
поисканите от защитата гласни и писмени доказателства относно факти извън
обвинителния акт, а именно относно личността на подсъдимия.
От разпитите на свидетелите, обясненията на
обвиняемите, изгответните заключение по съдебно
оценителната експертиза, протокола за оглед и албума към него, както и
останалите събрани по делото писмени доказателства е установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите
М. И. Д. и Г.В.В., като на
09.08.2013 г. се срещнали в гр. Б.. В проведения между тях разговор В. споделил, че леля му свидетелката Т.Д.
***, разполага с много пари и
злато, както и че семейството често отсъства от дома си, находяща се на ул. „***” в гр.А.,
Бург. Подсъдимият Д. заявил, че ще влезе в жилището на свидетелката, което знае къде се
намира и ще вземе каквото намери. За целта на 12.08.2013 г. около 09.30 ч.
подсъдимият Д. *** и се срещнал на
Автогарата в града с подсъдимия В.. Там Д. помолил В. да отиде и провери дали собствениците на
апартамента са на работа. Подсъдимият В. се съгласил и се отправил към магазин в центъра на града, в който работили
членовете на семейството на Ж.. Установявайки, че всички са в магазина,
подсъдимият В. телефонирал на Д. и му съобщил, че може безпроблемно да влезе в
жилището.
Така в
неустановен с точност час, в интервала от 09.30 ч. до 12.30 ч. на 12.08.2013 г. подсъдимият Д. ***. Чрез използване на
техническо средство - подбран ключ, отключил вратата на жилището и влязъл в него. Веднага започнал да рови в
секциите на стаите, като в хола
открил златнита накити, описани в обвинителния акт, а
именно: 1 бр. златен мъжки пръстен със зелен камък - 8 гр., на стойност 440.00
лева, 1 бр. дамски златен пръстен със син камък - 6 гр., на стойност 354.00
лева, 1 бр. златен дамски пръстен' с три топчета - 2 гр., на стойност 110.00
лева., 1 бр. златна мъжка гривна с черен силикон - 8 гр., на стойност 440.00
лева, 2 бр. златни гравирани
брачни халки - общо 6 гр., на стойност 342.00 лева, 1 чифт златни дамски обеци, тип халка, с по 3 камъка по тях,
диаманти 7 гр., на стойност 385.00 лева, 1 чифт златни дамски обеци, с малки
сини камъчета - 3 гр., на стойност 165.00 лева, 1 бр. златен дамски синджир с
кръст - 5.13 гр., на стойност 282.15 лева. Общият грамаж на златните накити е 45.13
гр., като според заключението на назначената комплексна оценъчна експертиза
възлизат в размер на 2 518.15
лева. В спалнята подсъдимият открил портмоне с банкноти с различен номинал, в
размер общо на 200.00 лева. Подсъдимият Д. поставил намерените вещи в черна
чанта от плат, която носил през рамо и тръгнал да напуска жилището. На излизане
същият видял ключ с жълто въженце,
което установил, че е на входната врата. Заключил с открития ключ вратата и се отправил
към Автогарата в града. Там телефонирал на подсъдимият В., който след около 5 минути пристигнал. Двамата
си поделили по равно отнетата парична сума,
след което заедно отишли до заложна къща, намиращата се в близост до
болница в града. Предложили за
продан златните накити. Собственикът на заложната къща притеглил златото и посочил цената, която възнамерявал да
заплати за него. Същият обаче
поискал да му бъде представен документ за самоличност от лицата. Двамата подсъдими отказали да представят такъв
документ, поради което и сделка не била сключена.
След неуспешно приключилата сделка двамата
подсъдими отишли до дома на подсъдимия В., взели клещи и по предложение на подсъдимия Д. започнали да мачкат
златните накити, като оставили несмачкано единствено златния дамски синджир с кръст, а
камъните намиращи се на накитите изхвърлили. Двамата се уговорили златото да
остане в подсъдимия В., който да намери човек, който да го продаде в гр. Б..
Същата вечер подсъдимият В. се срещнал със свидетеля И.С.И. и го помоли да му
съдейства да продаде златото, без да му споделя от къде го има. Свидетелят се
свързал по мобилния си телефон със свидетеля В.Д.Б., като се уговорил с него за
продажбата на златото. Последният взел златото, отишъл в МОЛ Галерия гр. Б. и го продал на свидетелката Д.Н.П., касиер
в „Г.” ЕООД в гр.Б..
Продал всички смачкани накити с изключение
на златния дамски синджир с кръст. За същите получил документ за покупка 44 от
13.08.2013 г. и сума в размер на 1005 лева.
Междувременно
свидетелката Ж. установила липсата на вещите и сигнализирала за случилото се в
полицията, като било започнато досъдебно производство.
В хода на разследването подсъдимият Д. признал за стореното и предал доброволно
ключа взет от дома на свидетелката
/л.49/ , който срещу разписка е върнат на пострадалата. Свидетелят Б. доброволно предал останалото у него
златно дамско синджирче с кръст, сумата от
1005.00 лв. и документа за покупка /л.50/, като паричната сума и златният накит
са върнати на пострадалата, а
документът е приложен към ДП. По данни на представителя на „Т.“ ЕООД в гр.Б. продадените златни накити са изпратени и претопени в
гр.София. Общата стойност на всички отнети вещи е в размер на 2 718.15 лева.
Впоследствие след започване на съдебното производство вредите са възстановени
изцяло, поради което е станало възможно сключването на споразумение с
обвиняемия В..
Събрани са
доказателства за личността на подсъдимия чрез приобщаване на писмени и гласни
доказателства. Представени са трудов договор, трудова характеристика, както
друго писмени документи, удостоверяващи, че подсъдимият е бил отличен като
служител на месеца, включително че се е включвал усърдно в обществени инициатив с дарителска цел. Свидетелят Н. К., под чието
ръководство е работил подсъдимия, сочи, че същият се е проявил като усърден
работник и добър човек. Работел е с парични средства, но не е злоупотребявал с
тях, като дори е върнал намереното от него портмоне на един от клиентите им.
От изготвена
справка в бюро „Съдимост” се установява,
че подсъдимият е бил осъждан към момента на извършване на деянията,
предмет на обвинителния акт – по НОХД
№297/2012 г. на РС А., по което е одобрено споразумение №109/16.10.2012 г.
влязло в сила на 16.10.2012 г., е осъден за престъпление по чл.197, т.3 вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26 от НК на пробация и по НОХД
№ 810/2012 г. на ОС Б., с присъда, влязла в сила от 10.12.2012 г., е осъден за
престъпление по чл.330, ал.3 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК на 3
години ЛОС, което на основание чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от пет
години. Отразено е също така последващо осъждане за кражба – със споразумение №70/03.09.2013 г. по НОХД № 183/2013 г. на РС
Поморие, влязло в сила на 03.09.2013 г. е осъден за престъпление по чл.195,
ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК на 3 месеца ЛОС, което на
основание чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по безспорен и категоричен начин от писмените и гласните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът приобщи към
делото, чрез прочитането им по реда на
чл. 283 от НПК – протоколи за разпит
на свидетелите Т.Ж., Р.Ж., И.И., В.Б., както и протокол за разпит на
обвиняемия Г.В., заключението по съдебно оценителна експертиза, протоколи за
доброволно предаване и разписки за получени
вещи, както и от направеното
от подсъдимия самопризнание.
Правна
квалификация:
От
гореизложеното е видно, че подсъдимият М.И.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и
т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно: за времето от 09.30 ч.
до 12.30 ч. на 12.08.2013 година, в гр. А., обл. Б.ка, в немаловажен случай, в условията на повторност, като
извършител и в съучастие с Г. ***, действащ като помагач, от апартамент,
находящ се на ул. „***” №30, вх.1, ет.4, собственост на Т.Д.Ж., чрез използване
на техническо средство - подбран ключ, отнел от владението на Ж. чужди движими
вещи - различни по вид златни накити, а именно: 1 бр. златен мъжки пръстен със
зелен камък - 8 гр., на стойност 440.00 лева, 1 бр. дамски златен пръстен със син камък - 6 гр., на стойност
354.00 лева, 1 бр. златен дамски
пръстен с три топчета - 2 гр., на стойност 110.00 лева., 1 бр. златна мъжка
гривна с черен силикон - 8 гр., на стойност 440.00 лева, 2 бр. златни гравирани брачни халки - общо 6 гр., на
стойност 342.00 лева, 1 чифт златни дамски
обеци, тип халка, с по 3 камъка по тях, диаманти 7 гр., на стойност
385.00 лева, 1 чифт златни дамски обеци, с малки сини камъчета - 3 гр., на
стойност 165.00 лева, 1 бр. златен дамски синджир с кръст - 5.13 гр., на
стойност 282.15 лева, като общият грамаж на златото е 45.13 гр., на обща
стойност 2 518.15 лева, както и банкноти с различен номинал, в размер общо на
200.00 лева или всичко на обща стойност 2 718.15 лева, без ничие съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпната дейност не може да
се определи като маловажен случай предвид личността
на обвиняемия, за която съдът обосновава извод по осъжданията му, част от които
за престъпления срещу собствеността и обстоятелството, че вещите, предмет на
обвинителния акт, са на назначителна стойност. Тъй като към момента на извършване
на настоящото престъпление подсъдимият е бил осъден с влязла в сила присъда по
НОХД №297/2012 г. на РС А. за престъпление по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3
и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26 от НК и предвид липсата на предпоставките за
определяне на настоящия случай като маловажен, престъпната дейност правилно е
квалифицирана при условията на чл.195, ал.1, т.7 от НК – извършена повторно, в
немаловажни случаи.
Деянието е
квалифицирано по чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като при осъществяването му подсъдимият
е ползвал техническо средство – подбран ключ.
Деянието е
квалифицирано по чл.20, ал.2 от НК, тъй като е извършено в съучастие с осъдения
В., който е действал в качеството на помагач по смисъла на чл.20, ал.4 от НК, тъй като не е участвал
пряко в осъществяване на деянието, а умишлено е улеснил извършването му със съвети, разяснения отстраняване на спънки
и помощ след извършването му.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като
обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Определяне на
наказанието:
При отмерване размера на предвидената в чл.195,
ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК санкция за подсъдимия, като съобрази императивната разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие,
че са налице
едновременно условията по ал.1-3 на чл.58а и условията на чл.55 от НК. До този извод,
съдът достигна вземайки предвид множеството смекчаващи вината обстоятелства – съдействието, оказано от подсъдимия
в хода на наказателното производство, възстановяването на вредите от
престъплението, ведно с проявеното от него
искрено разкаяние за стореното, както и младата му възраст - към момента на
извършване на деянието подсъдимият е бил едва на 21 години. Не на последно
място като смекчаващо обстоятелство следва да се има предвид и отдалечеността
на деянието във времето – същото е извършено през 2013 г., като след извършването му подсъдимият не е вършил други
престъпления – осъждането му по НОХД № 183/2013 г. на РС Поморие, влязло
в сила на 03.09.2013 г., е за деяние, извършено преди деянието, предмет на
настоящото наказателно производство. През този период от време подсъдимият е
положил усилия, за да покаже, че се социализирал в обществото – започнал е
работа, в която е проявил усърдие, колегиалност, добронамереност, включително
при работата му са били поверявани парични средства, с които той нито веднъж не
е злоупотребил. С оглед на това и като
отчете многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи наказанието при условията на
чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55,
ал.1, т.1 от НК, като по-благоприятен за дееца и наложи на подсъдимия наказание
„осем месеца лишаване от свобода”, което на основание
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2
от ЗИНЗС следва да се изтърпи
от подсъдимия при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Конкретният размер на наказанието
съдът определи на осем месеца, а искането защитата за наказание
от три
месеца следва да се приеме
за неоснователно. Безспорно данните сочат, че са касае до млад човек,
който полага усилия да се интегрира в обществото като добросъвестен гражданин,
поради което съдът приема, че обществената опасност на личността на дееца не е
висока, но искането на защитата относно размера на наказанието не отчита
степента на обществена опасност на деянието, както и факта, че за кратък период от време подсъдимият е извършил няколко престъпления,
за които е бил осъден, като въпреки това е продължил с престъпната си дейност. Това налага определяне на наказание, което
да е адекватно и справедливо с оглед на всички данни
относно обществената опасност на деянието
и дееца. Въпреки че върху него
е въздействано с методите на наказателната принуда, същият отново е извършил престъпление и то в изпитателния срок по НОХД №
810/2012 г. на ОС Б.. Поради
това в рамките на възможностите, които са от
три месеца до една години при определяне
на конкретния размер на наказанието
лишаване от свобода с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът приема, че
наказанието следва да бъде в размер
около средния, а именно осем месеца лишаване от свобода. Всяко
наказание под този размер би
се явило необосновано снизхождение за подсъдимия, а над този размер
би се явило
прекалено тежко с оглед младата
възраст на дееца и факта, че към настощия момент върху
него не е било въздействано с най-тежките методи на
наказателно правната принуда - ефективно
да търпи наказание лишаване от свобода. Съдът намира,
че по вид
и размер така определеното наказание осем месеца лишаване от свобода
се явява адекватно на степента
на обществена опасност на извършеното престъпление като деяние, степента
на обществена опасност на подсъдимия
като личност и напълно достатъчно по размер да
съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Спрямо Д. са
налице условията за приложение на чл.68, ал.1 от НК. В
изпитателния срок по НОХД № 810/2012 г. на ОС Б., в сила от 10.12.2012 г., е
извършил настоящото умишлено престъпление от общ характер, поради което съдът
постанови да изтърпи отложеното по реда на чл.66 от НК по горната присъда
наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС следва да се изтърпи
от подсъдимия при първоначален строг режим в затвор и затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските са
в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: