Определение по дело №423/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 334
Дата: 8 май 2020 г. (в сила от 8 май 2020 г.)
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20203100200423
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

№ 334/08.05.2020 г.

Варненският окръжен съд                              наказателно отделение

На осми май                                              Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

                                                                                                                                                         

Секретар  РОДИНА ПЕТКОВА

Прокурор  КАТЯ П.

Сложи за разглеждане докладваното от председателя

НОХД № 423 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 09:20 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМАТА:

Е.Н.К. *** и с адв. С.Г. от ВАК, назначена за служебен защитник от д.пр.  

 

ПРОКУРОРЪТ:  Моля, да се даде ход на делото.

АДВ.Г.: Моля, да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните счита,  са налице необходимите условия за даване ход на делото, поради което и на основание чл.271, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

              ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

    Делото е по реда на чл.381 - 384 от НПК

 

На основание чл. 272, ал.1 от НПК, председателят извърши проверка на самоличността на обвиняемата:

Е.Н.К.,*** на *** год., живуща ***, българка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, неосъждана, не работи, ЕГН **********.

 

Председателят разяснява на страните правото им на отводи по чл. 274 от НПК. Такива не бяха направени.

Искания, на основание чл. 275 от НПК не бяха направени.

 

Председателят докладва делото.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че постигнатото съдебно споразумение по реда на чл.381-384 от НПК за извършено престъпление от общ характер по чл.354а ал.1 и по чл.253 ал.4 вр. ал.2 от НК не противоречи на закона и морала. Обвиняемата съзнава извършеното от нея, признава се за виновна. Наказанието за извършеното деяние, за което сме се споразумели с обвиняемата и нейния защитник е достатъчно за постигане целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, поради което предлагам съдебното споразумение да бъде одобрено.

 

Адв.Г.: Подзащитната ми е съгласна със сключеното споразумение, признава се за виновна за извършеното деяние, моля да утвърдите така постигнатото споразумение. 

 

Обв.К.: Разбирам какво е обвинението. Признавам се за виновна. Разбирам последиците от споразумението. Доброволно съм го подписала. Отказвам се от разглеждане на делото по общия ред. Съжалявам за това, което съм извършила.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и материалите по досъдебно производство № 59/2020 г. по описа на РУ – Девня  при ОД на МВР - Варна, намира че споразумението не отговаря на изискванията на закона, т.е. противоречи в частта си за престъплението по чл. 253 от НК. Този извод е изграден съгласно теоретичните постановки на наказателно-правната наука и съгласно утвърдената практика на ВКС. Изпирането на пари е престъпна дейност за легализиране на придобити по престъпен начин средства и имущество и е предназначена и водеща до осуетяване, или поне затрудняване на органите да установят произхода на престъпно придобитото. Съгласно чл. 253, ал.2 от НК, каквото обвинение е предявено и се желае искането за установяване на съдебен акт, изпълнителното деяние в предвидените от закона форми, които съгласно съдебната практика не са лимитивно изброени целят преобразуването на имущество, за което дееца знае, или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление. В настоящия случай е предявено обвинение за държане. Държането по смисъла на правото не изисква никакви посредствени действия, но само по себе си то не е годно да преобразува имущество. В случая се твърди, че се държи имущество, което е получено в резултат на предикатно престъпление – продажба на наркотици. Съдебната практика и теория изисква независимо дали има влязъл в сила съдебен акт по отношение на предикатната дейност по делото да има доказано по категоричен начин причинната връзка между предикатната дейност и имуществения предмет на изпирането на пари. При изследването на причинната връзка се поставя и въпроса за съотношението между размера на придобитото и този на изпраното имущество от една страна и за вида и  причината, които свързват предикатната дейност с генериран доход.

Разбирането на този състав на съда е, че имуществения предмет на изпирането на пари може да е с по-малка, или равна стойност спрямо придобитото с предикатното деяние, но не може да я надхвърля. От свидетелските показания предикатната дейност в настоящия случай е свързана с имущество с равностойност 10 лв., а съгласно фактическото обвинение стойността на предмета на престъпление по чл. 253 от НК е 240 лв. Тук е мястото да се отбележи, че по делото за това престъпление липсват доказателства и обвинението е изградено единствено върху самопризнанието на обвиняемата, която съгласно българското законодателство е пречка за постановяване на осъдителна присъда. Доколкото страните желаят одобряването на споразумението във вида, в който е представено, съдът намира, че същото не отговаря на изискването на закона, противоречиво е, поради което и не следва да се одобрява, а делото следва да бъде върнато на ВОП.

Предвид гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

  НЕ ОДОБРЯВА споразумение по НОХД № 423/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна.

 

  ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото и ВРЪЩА делото, ведно с ДП № 59/2020 г. по описа на РУ – Девня  при ОД на МВР - Варна на Окръжна прокуратура-Варна.

 

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

     ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в  09.40 часа.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      СЕКРЕТАР: