Решение по дело №838/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 353
Дата: 23 юли 2023 г. (в сила от 10 август 2023 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20235220200838
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Пазарджик, 23.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20235220200838 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. Г. Х., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.
„Х.Б. *** чрез пълномощника адв. А. С. от АК- Благоевград, против
Наказателно постановление № 23-0340-000290 от 31.03.2023 г., издадено от
Началник РУ- Септември към ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална и
процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. В жалбата е
направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
обосновано становище за нейната основателност и за незаконосъобразността
на НП, чиято отмяна се иска. Прави искане за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява
и не изпраща процесуален представител. По делото е депозирано писмено
становище от АНО чрез юрк. К.П., без обаче да е налице надлежно
упълномощаване да го представлява, в което са изложени доводи за
законосъобразност на НП и се иска неговото потвърждаване, както и
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
пълномощника на въззивника и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят Х. е санкциониран с НП за това, че на 11.09.2022 г.
около 10,55 часа, на главен път №-8, км 175+322, при ресторант „Каваците“, е
управлявал лек автомобил „С.“ с рег. № ****, негова собственост, което не е
било регистрирано по надлежния ред, тъй като било със служебно прекратена
регистрация на 24.08.2022 г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липса
на сключена задължителна застраховка гражданска отговорност.
Това било установено от автопатрул от полицейски служители при РУ-
Септември, като на жалбоподател бил съставен АУАН за извършено
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Впоследствие с мотивирана резолюция от
212.09.2022 г. на АНО административнонаказателното производство било
прекратено и материалите изпратени по компетентност на РП- Пазарджик с
оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
По случая започнала прокурорска проверка по преписка с Вх. №
5668/2022 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която на база
събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от
31.01.2023 г., като преценил, че извършеното от Л. Х. не съставлявало
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С посоченото постановление прокурорът
изпратил материалите по преписката на ОДМВР- Пазарджик, от където по
компетентност били препратени на Началника на РУ Септември при ОДМВР
Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм. нарушение и
ангажиране на административнонаказателната отговорност на Х..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 31.03.2023 г. на основание
чл.36 ал.2 от ЗАНН срещу жалбоподателя било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено лично на наказаното лице на 03.05.2023 г., видно от
разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била депозирана чрез
АНО до съда чрез надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат на
15.05.2023 г. по пощата, видно от пощенското клеймо на плика (л.3), поради
което съдът я намира за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и материалите по пр. преписка
Вх. № 5668/2022 г. по описа на РП- Пазарджик. Съдът кредитира изцяло
събраните писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
2
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира че в хода на АНП не е допуснато СПН.
Правилно НП е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, след постановен
отказ на прокурора да образува ДП, като започналото първоначално АНП е
било надлежно прекратено с мотивирана резолюция на АНО, връчена на
нарушителя, с оглед отразената информация в справка за нарушител/водач
(л.20). Поради тази причина и съдът не споделя направените в тази насока
възражения от пълномощника на жалбоподателя. По-нататък съдът намира,
че са спазени и изискванията за съдържание на НП, а именно посочена е дата
и място на извършване на нарушението, действията на нарушителя и са
посочени всички елементи от състава на адм. нарушение. НП е съставено от
компетентен орган в кръга на правомощията му и в законоустановения срок.
Според настоящия съдебен състав обаче вмененото на жалбоподателя
адм. нарушение не е било извършено от него.
Няма спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е
управлявал процесното МПС. Не се спори и за това, че управляваният
автомобил е негова собственост, което се установява и от справката за
собственост и регистрация на МПС (л.48). По несъмнен начин се установи, че
въпросното МПС към момента на проверката е било без регистрация, тъй
като на 11.09.2022 г. регистрацията на автомобила е била прекратена
служебно при условията на чл.143 ал.10 от ЗДвП от Сектор „ПП“ при
ОДМВР- Пловдив (виж справка за промяна на регистрация на ППС на л.49).
До последното се стигнало тъй като сключената на 28.03.2022 г. ЗЗ „ГО“ на
автомобилистите със ЗК „Лев Инс“ АД била на вноски, като собственикът на
МПС не заплатил поредна вноска и на 15.07.2022 г. в 00:00:00 часа
действието на застраховката било прекратено, като след това Л. Х. не
сключил нова застраховка. Всичко това се установява и при извършената от
съда служебна справка в Гаранционния фонд. Така ГФ след като уведомил
съответната служба по регистрация на ППС, регистрацията на последното
била прекратена.
На следващо място се установи от обясненията на жалбоподателя,
дадени от него при извършената му полицейска проверка, че същият не е
знаел, че автомобилът управляван от него е с прекратена регистрация, както и
че не е бил уведомен от службата по регистрация за това обстоятелство.
Видно от приложеното по прокурорската преписка писмо от Сектор ПП при
ОДМВР- Пловдив (л.56), е че собственикът на процесното МПС не е бил
уведомявам за служебно прекратената регистрация на МПС.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните
доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата
жалбоподателят Х. е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава
3
на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост.
АНО не е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че
службата по регистрация е прекратила по служебен път регистрацията на
автомобила. Предположението на наказващия орган, че санкционираното
лице е съзнавало посочените обстоятелства, тъй като е знаел, че ще бъде
прекратена регистрацията след прекратяване на ЗЗГО, не може да обоснове,
че същият ги е съзнавал в действителност. По делото липсва каквото и да е
доказателство, че към инкриминираната дата жалбоподателят е съзнавал, че
управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че
той не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна
дерегистрация на автомобила, като се има предвид и че управляваният
автомобил е бил с поставени регистрационни табели и налично СРМПС.
Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде
извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на
чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по
силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в
поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това
положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и
поведението му не може да бъде санкционирано.
В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на
ВАС и ВКС, съгласно което не се наказва с адм. наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена на осн. чл.143
ал.10 от ЗДвП, без затова да е уведомен собственика на МПС.
АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Х. и е санкционирал същия за нарушение,
което той не е извършил, поради което и НП се явява незаконосъобразно,
което пък неминуемо влече неговата отмяна.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
жалбоподателя чрез пълномощника му за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това искане е
направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди
обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски
предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие (л.8), от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева жалбоподателят Х. е
заплатил в брой на адвокат А. С. от АК- Благоевград. При това положение ОД
на МВР Пазарджик, към което учреждение е структуриран органът издал НП,
следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя
посочените по-горе съдебни разноски. Съдът намира, че не следва да уважава
направеното в представеното писмено становище от юрк. Пенова възражение
за прекомерност на претендираните разноски, т.к. на първо място то е
направено от ненадлежно легитимирана страна, предвид липсата на надлежно
упълномощаване от АНО на юрк. Пенова да го представлява, а от друга
4
страна претендираният размер на адвокатското възнаграждение е
минималния, предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм.
и доп. с ДВ бр.88/04.11.2022 г.). Защитникът е изготвил въззивната жалба,
явява се в съдебно заседание и упражнява процесуално представителство на
въззивника, като излага и становище по същество.
Направеното искане за присъждане на разноски за процесуално
представителство на АНО следва да се остави без разглеждане като
недопустимо, тъй като е направено от ненадлежно упълномощен процесуален
представител с оглед изложеното по-горе, а и същото е неоснователно с оглед
изхода на делото.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2
т.1 във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0340-000290 от
31.03.2023 г., издадено от Началник РУ- Септември към ОДМВР- Пазарджик,
с което на Л. Г. Х., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Х.Б. *** за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Г. Х., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Х.Б. ***
разноски в размер на 500 (петстотин) лева- за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5