МОТИВИ
ПО НОХД № 303 / 2019 г. НА ТРС
Подсъдимият
П.Х.П. *** е предаден на съд с обвинения за това, че в
периода от неустановен ден в началото на месец януари 2018г. до 30. 10.
2018г. включително в гр. Т., при условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал
заблуждение у различни лица-М.К., Е.А., И.Г. В.Г. и Д.Г. и с това им причинил имотна вреда в общ размер
на 8 156. 44 лева –престъпление по чл. 211 във вр.
с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството е по реда на чл. 370 и
следващите от НПК.
Обвинението
като безспорно доказано се поддържа от представителят на ТРП. Пледира се за
налагане на наказание при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно около четири години и шест
месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК бъде намалено с една трета и
което да бъде изтърпяна при „строг“ режим.. Да се зачете задържането. Да се
уважат гр. Искове.
Предварителното
изслушване на страните е по реда на чл. 371 т. 2 от НПК , като подсъдимият П.П. е представляван
от адв. Н.С. , упълномощен от ДП. Подсъдимият
се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава съгласие да не се провежда разпит на всички
свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство. Подс.
Д. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти
По
молба на пострадалите от деянията ,съдът приема за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявените гр. Искове за претърпени имуществени вреди,
като констититуира, както следва :
М.П.К.
за гр. ищец за претърпени имуществени вреди в размер на 2933.74.лв; Е.З.А. ,като гр. ищуц за претърпени
имуществени вреди в размер на 1 466.87 лева и И.Й. Г. , като гр. ищец за претърпени в
резултата на деянията имуществени вреди в размер на 3 755.83 лева.
Предвид
процедурата по която се разглежда делото и след преценка на доказателствения
материал по ДП , съдът прие за установено и доказана следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
П.Х.П. е осъждан многократно, в това число и за измами, като осъжданията му с
присъдите по НОХД № 966/2008 г. на ТРС, влязла в сила на 06.01.2009 г. с
наложено наказание от пробация – 6 месеца
задължителна регистрация по настоящ адрес, 6 месеца задължителни периодични
срещи с пробационен служител, 100 часа безвъзмезден
труд в полза на обществото и наказание ЛПУМПС за срок от 3 месеца, по НОХД №
15402/2005 г. на Софийски РС, влязла в сила на 30.04.2009 г. с наложено
наказание от 1 година лишаване от свобода, по НОХД № 14518/ 2006г. на Софийски
районен съд, влязла в сила на 11. 07. 2011г. с наложено наказание от 3 години
лишаване от свобода, по НОХД № 499/ 2012г. на РС - Варна, влязла в сила на 16.
02. 2012г. с наложено наказание пробация – 2 години
задължителна регистрация по настоящ адрес, 2 години задължителни периодични
срещи с пробационен служител 200 часа безвъзмезден
труд в полза на обществото и наказание ЛПУМПС за срок от 2 години, по НОХД №
5170/ 2013г. на РС - Варна, влязла в сила на 13. 11. 2013г. с наложено
наказание от 1 година и 4 месеца, по НОХД № 894/ 2014г. на РС – Варна, влязла в
сила на 30. 04. 2014г. с наложено наказание
от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, по НОХД № 219/ 2017г. на
ТРС, влязла в сила на 16. 03. 2017г. с наложено наказание от 4 месеца лишаване
от свобода, квалифицират описаното по – долу деяние като извършено от него при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК, т. к.
от изтърпяването на наложените с тези присъди наказания не са изтекли 5 години.
Дъщерята на св. М.П.К. *** и дъщерята
на подс. П. – св. Х. П. Х. били много близки
приятелки. В края на 2017г. дъщерята на подс. П.
отишла на гости в дома на св. К. ***, като била с баща си – подс.
П.. Тогава подсъдимият и св. К. се запознали и тъй като дъщерята на П. била като член на семейството на св. К. и
той не знаел за престъпното му минало го приел радушно. Гостуването минало
приятно в неангажиращи разговори. След известно време в началото на 2018г. – в
неустановен ден на месец януари 2018г. подсъдимият и дъщеря му отново отишли на
гости на св. К. ***. Тогава в хода на разговора св. К. споменал, че има желание
да си купи кемпер. Чувайки това подсъдимият решил да
се възползва от това желание на св. К. и да го измами като въпреки, че нямал
никакви допирни точки с кемпери, автомобили, автокъщи и Германия му казал, че е съдружник в автокъща в Германия и може да го уреди и да му докара кемпер от там, който да закупи без надценка за около
4 000 – 5 000 лева, но за целта трябвало да му даде да занесе на съдружника
си част от парите. С това разговорът приключил без св. К. да вземе някакво
категорично решение относно покупката на кемпера.
Няколко дни по – късно св. К. отишъл в дома на сина си в гр. Т. и там отново
бил подс. П.. Тогава подсъдимият казал на св. К., че
е говорил със съдружника си в Германия, какъвто реално не съществува и му е
намерил кемпер в много добро състояние за сумата от
2 500 лева. За да затвърди у св. К., че е
бизнесмен, съдружник в автокъща, който е
сериозен, при тези си срещи със св. К. ***
след това при сина на св. К. ***, подсъдимият обяснявал, че живее в хотел,
носел си бира „Старопрамен“ и обяснявал, че само
такава пие, въобще държал се като човек с възможности, който не би злоупотребил
с нечие доверие. Това както и обстоятелството, че подсъдимият е баща на
момичето, което е много близко на семейството му и което познавал като
изключително честно накарало св. К. да се довери на П. и той приел предложението
му да му достави кемпер като се разбрали на следващия
ден св. К. да даде на обвиняемия 2 500 лева за кемпера
и 500 лева за път, като подсъдимият настоял тези пари да са в евро. На следващия ден 22. 01. 2018г. св. К.
изтеглил от банковата си сметка пари и същия ден дал на Подс.
П. 1 500 евро, с които той да отиде до Германия и да му докара от там кемпер. След като в продължение на месец св. К. не получил
от последния кемпер, той му се обадил за да разбере
какво се случва и подсъдимия го уверил, че е в Германия и скоро ще му докара кемпера. За да успокои св. К. и да затвърди заблуждението
му, че ще получи кемпер на 12. 03. 2018г. подсъдимият
му изпратил снимки на кемпера, който обещавал, че ще
му докара. След около 10 дни подс. П. се обадил на
св. К. и двамата се срещнали в заведение в гр. Т., където П. обяснил на св. К.,
че дългоочаквания кемпер се повредил някъде по пътя
към България и той го оставил за ремонт.
След тази среща, при която подсъдимият обещал да се обади на св. К., след като кемпера пристигне в България св. К. нито го чул, нито го видял през следващите около 5 месеца. През есента
на 2018г. св. К. случайно срещнал подс. П. ***,
където спрял да зареди гориво. Тогава, когато подсъдимият го видял си придал вид на болен и обяснил, че е
получил инсулт и дълго време се е лекувал в гр. С., което била и причината да
се забави с доставката на кемпера. При тази среща подс. П. за пореден път уверил св. К., че когато се
възстанови ще му достави кемпера. Отново минали
няколко месеца без каквито и да било новини от П. относно кемпера.
В началото на 2019г. дъщерята на подсъдимия разбрала от сина на св. К. какво е
направил баща и – че го е измамил обещавайки му да му докара кемпер без да има каквото и да е намерение да изпълни това
си обещание, срещнала се със св. К. и му обяснила, че баща и не е никакъв
съдружник в автокъща в Германия и че не е не е единственият измамен от него. От
дъщерята на подсъдимия св. К. разбрал, че е бил излъган и за претърпения от
него инсулт. Тогава на 05. 02. 2019г. св. К. се обадил на подс.
П. по телефона и той му обещал, че до двадесет дни ще му докара кемпера, т. е. до 25. 02. 2019г. До момента св. К. не е
получил нито кемпер, нито са му върнати парите, които
подсъдимият взел за да достави такъв.
Докато лъжел св. К., че ще му достави кемпер, през лятото – в неустановен ден през месец юни на
2018г. подсъдимият П. се запознал със св. Е.З.А. ***. Тъй като покрай св. К. подсъдимият
бил влязъл в ролята на специалист по автомобилите при срещите и разговорите със
св. А. той му обяснявал, че дълги години е работил в Германия в автосервиз,
като автомонтьор и че вече живее в България като се издържа с пари, които
получава от Германия – около 3 000 лева. При тези срещи, както и със св. К.,
за да изгради за себе си впечатление, че е сериозен човек с възможности, Подс. П. черпел св. А., пиел само бира „Старопрамен“
и купувал скъпи мезета. Така, когато двамата
постепенно се сближили, при една от поредните им срещи подсъдимият между
другото споменал, че негов приятел в Германия, какъвто реално не съществувал,
продавал автомобили и попитал св. А. дали се интересува. Тогава св. А.
отговорил, че не проявява интерес. Няколко дни по – късно обаче, когато отново
се срещнали Подс. П. пак подхванал разговора за
автомобили и казал на св. А., че приятелят му в Германия продава много изгодно
лек автомобил „Фолксваген Голф 4“ – само за 650 евро, като автомобилът бил нов
с четири броя нови лети джанти и по един комплект нови зимни и летни гуми. На
това предложение вече св. А. не успял да устои и тъй като към този момент, след
поредицата срещи и разговори с подсъдимия вече го чувствал близък, му казал, че
може и да купи така описания от него автомобил за сина си. Тогава подс. П. му казал, че веднага може да тръгне за Германия и
до една седмица да достави автомобила, но за целта св. А. трябвало да му даде
650 евро за автомобила и 100 евро за път. Тази вечер св. А. не взел категорично
решение дали ще приеме офертата на обвиняемия. На следващата вечер св. А. и подсъдимия
отново се срещнали и усещайки колебанието на свидетеля П. продължил да го
обработва и да го убеждава колко ще му е на сметка да му достави автомобил от
Германия, въпреки че нямало нито приятел, нито автомобил в Германия, нито пък
обвиняемият въобще възнамерявал да доставя какъвто и да било автомобил на св. А..
И при тази среща обаче св. А. не взел окончателно решение за автомобила, който подс. П. му предлагал. На следващия ден 20. 07. 2018г.
когато си тръгвал от работа – фурната срещу сградата на КАТ – Т. св. А. бил причакан от П., който му казал, че същата вечер тръгва за
Германия и св. А. трябвало да му каже какво е решил за автомобила. Тогава св. А.
казал, че е съгласен подс. П. да му докара от
Германия въпросния автомобил. Без да губи време и преди св. А. да е размислил подсъдимият
настоял свидетелят веднага да му даде парите 750 евро – 650 евро за автомобила
и 100 евро за път. Св. А. не носел в себе си толкова пари и затова двамата с него
отишли до дома му в гр. Т. , където св. А. дал на П. 750 евро, а последният му
гарантирал, че до една седмица ще получи автомобила. Вечерта св. А. споделил
със съпругата си каква изгодна сделка е сключил с подс.
П. и тя му обяснила, че в тази сделка има нещо съмнително. На следващия ден св.
А. се свързал с подсъдимия по телефона и казал, че се отказва от автомобила и
настоял, щом се върне в България – П. му казал, че пътува за Германия, да му
върне парите. При този разговор подсъдимият обещал, че няма да купува автомобил
и че ще върне парите. След като две седмици подс.П.
нито се обадил на св. А., нито му връщал парите, св. А. се обадил на
обвиняемия. Подсъдимият по телефона обяснил, че е катастрофирал на път за
България и затова ще се забави. След една седмица св. А. отново му се обадил и
тогава П. му обяснил, че е във Франция. След около месец и половина, тъй като
нямал никакви новини от подс. П., св. А. отново му се
обадил и той му гарантирал, че до седмица ще се върне в България. Минала и тази
седмица и св. А. пак му се обадил , но той отново го излъгал, както бил излъгал
и св. К., че е получил инсулт. До настоящия момент св. А. не е получил от подсъдимия
парите, които на 20. 07. 2018г. му дал - 750 евро.
Докато мамел свидетелите К. и А., че ще
им достави съответно кемпер и автомобил, в
неустановен ден през месец август 2018г. в социалната мрежа „Фейсбук“ подс. П. попаднал на
профила на св. И.Й.Г.,***, но от години живеела в Холандия. За да осъществи контакт с нея той и изпратил
съобщение по мобилното приложение „Месинджър“.
Двамата започнали да си пишат, като в крайна сметка си разменили и телефонните
номера и започнали да разговарят по телефона. При тези разговори, подсъдимият,
който към него момент вече бил набрал инерция в превъплъщенията си на съдружник
автокъща и на автомонтьор, въобще на специалист по
автомобили, се представил на св. Г. именно като такъв – П.П.
***, автомонтьор в Германия с 15 години стаж, нещо което не отговаряло на
действителността, най – малкото защото през голяма част от тези 15 години подс. П. е пребивавал в затвор в България и не би могъл да
е едновременно и в автокъща в Германия, заможен – с
три апартамента и вила в гр. Т.. Тогава, като чула, от подсъдимия, че е
автомонтьор в Германия св. Г., която нямала основание и причина да се съмнява в
почтеността му, споделила с него, че
желае да закупи лек автомобил за сина си св. В.М.Г.. Това било достатъчно за него
и той започнал да говори за автомобилите с терминология, непонятна за св. Г.,
но достатъчно убедителна, за да я накара да повярва, че действително се
занимава с автомобили, като в хода на разговора и казал „Аз съм човекът, който
може да намери автомобил за сина ти“, въпреки, че нямал нито възможности, нито
намерение да направи това. Подсъдимият обяснил на св. Г.,***, т. к. бил във ваканция,
но до седмица ще намери подходящ автомобил и ще и се обади. Обадил се обаче не
след седмица, а след час като казал на св. Г., че е говори с шефа си в
Германия, какъвто реално няма, и с негова помощ е намерил два автомобила,
каквито не бил намерил, от които тя трябва да си избере един. Тогава св. Г.
дала на подсъдимия телефона на сина си св. В. Г. , който бил в гр. Т. и за когото бил въпросния автомобил, за да се
разберат двамата. Подс. П. се обадил на св. В. Г. и се
разбрали на следващия ден да се срещнат. На следващия ден 25. 08. 2018г.
двамата се срещнали в кафене в гр. Т. , подсъдимият му предложил различните
автомобили, които уж му бил намерил и св. Г. , който тъй като П. му бил препоръчан
от майка му, нямал причина да се съмнява в намеренията му, си избрал л. а.
„Мерцедес Ц 220“. Веднага след като се разделил със св. Г. , подс. П. се обадил на св. Г. казал и какъв автомобил си е
избрал синът и и че същият струва 1 800 евро, които той бил платил на шефа
си в Германия и предложил тя да му даде капаро от 600 евро или 1 200 лева,
а когато докара колата в България да му даде останалите 1 200 евро, или
ако автомобилът, след като го докара не и хареса ще и върне капарото и ще го
продаде на друг. Направено по този начин предложението звучало разумно и не
пораждало съмнения, а и св. Г. след поредицата разговори с подс.
П. била убедена, че е коректен и ще достави обещания автомобил, поради което тя
се съгласила и му казала, че ще изпрати пари на сина си В. в гр. Т. , който да му даде капарото. След
този разговор св. Г. се обадила на св. В. Г. и му казала да изтегли от нейната сметка, с
нейна дебитна карта, която му била оставила сумата от 1 200 лева и да ги
даде на подс. П.. Тъй като дебитната карта а св. Г.
била с лимит на теглене 400 лева на 25. 08. 2018г. св. В. Г. изтеглил с нея 400 лева от банкомат в гр. Т. и ги дал на подс. П..
През следващите два дни П. продължил да говори със св. Г., като настоявал да
получи и останалата част от капарото, за което се били разбрали. Така на 27.
08. 2018г. тя се обадила на сина си св. В. Г. и му
казала да даде на подсъдимия останалите
800 лева. През същия и на следващия ден св. Г. изтеглил на два пъти от банкомати в гр. Т. с дебитната карта на майка си сумата от 800
лева и ги дал на Подсъдимия, който
обещал, че до 15. 09. 2018г. ще докара автомобила. В следващите дни подс. П. и св. Г. продължили да се чуват по телефона като
говорели за общи неща. 15 – ти септември
обаче минал, а автомобил не пристигал, поради което св. Г. се обадила на П., за
да разбере какво се случва. При този разговор подсъдимият обяснил, че още не е
заминал за Германия, тъй като се скарал дъщеря си и се занимавал с
прехвърлянето на собственост на апартамент пред нотариус. По същото време
другият син на св. Г. – св. Д. Г. ,
който бил при нея в Холандия и който бил в течение на преговорите с подсъдимия
и знаел от майка си, че той се занимава с автомобили се свързал с него по
мобилното приложение „Вайбър“ и поискал да му намери
да закупи джанти за неговия автомобил „Сеат“, който
се намирал в гр. Т. . Подсъдимият веднага се съгласил и още същия ден върнал
обаждането като казал, че е намерил в гр. Варна четири броя джанти за сумата от
600 лева, въпреки че изобщо не бил търсил и намирал такива. Св. Д. Г. обсъдил това предложение с майка си, тя се
съгласила да плати джантите, от своя страна се обадила на другия си син В. в гр. Т. , който с нейната дебитна карта
изтеглил от банкомат в гр. Т. на два
пъти около 25 – ти септември парите и ги дал на подсъдимия. Няколко дни по –
късно подс. П. се обадил на св. Г., за да и обясни,
че спешно трябвало да замине за Гърция с несъществуващия си шеф от Германия, за
да купуват яхта за шефа, поради което ще се забави с доставката на джантите за Д.
и автомобила за В. . След около два дни подсъдимият
отново се обадил на св. Г. този път за да я уведоми, че забавянето в доставката
ще е по – голямо, тъй като някъде в чужбина си е изгубил личните документи в
следствие на което е получил инсулт и трябвало в болница да му се влее някакво
лекарство което струвало 14 000 евро, като за да бъде убедителен, че е
получил инсулт той говорел забавено. След около четири дни подсъдимият отново
се обадил на св. Г., като този път говорел нормално и обяснил, че благодарение
на шефа му който платил лечението се е оправил и е в гр. Т. . В този разговор
се включил и св. Д. Г. , който помолил подсъдимия
да вземе автомобила му „Сеат“, който бил в гр. Т. и да го закара на преглед в сервиз. След
известно време П. се обадил на св. Д. Г.
и му казал, че карайки колата му на
преглед установил, че е много изгнила и му предложил да продаде „Сеата“ и с парите от продажбата, парите които му били дали
за джантите и още 1 000 евро, които да му дадат той да отиде до Германия и
да им докара от там два автомобила – „Мерцедес Ц 220“ за В. и „Мицубиши Бан“ за Д.
, въпреки че нямал никакво намерение да доставя каквото и да било. Тъй като
вече била дала доста пари на подсъдимия св. Г. се съгласила да даде още
1 000 евро, надявайки се ако не „Мерцедес“ и джанти да получи „Мерцедес“ и
„Мицубиши“. Парите, двамата с подсъдимия се разбрали
да му ги преведе по Уестър Юнион
банк. За да може този превод да бъде направен обаче
св. Г. се нуждаела от личните данни на П. и той и изпратил снимка на личната си
карта, от която св. Г. видяла, че той действително се казва П.П. ***, както се бил представил и на 30. 10. 2018г. му
превела 1 000 евро, които той получил и взел същия ден. След като
направила превода на парите обаче св. Г. се загледала в снимката на личната
карта на подсъдимия и разбрала, че е измамена тъй като датата на издаване на
документа предхождала датата на разговора с него, когато и казал, че си е
изгубил личните документи и е получил инсулт. Последвали множество разговори
между двамата, при които подсъдимият все изтъквал някаква причина да не доставя
обещаните автомобили или здравословна или техническа. До момента св. Г. и
синовете и не са получили нито един автомобил от подс.
П., нито са били възстановени парите, които му дали.
Общата сума пари, която подс. П. получил чрез измама е 8 156. 44 лева, от които
2 933. 74 лева / 1 500 евро/, собственост на св. М.П.К., 1 466. 87
лева /750 евро/, собственост на св. Е. З.А.
и 3 755. 83 лева, собственост на св. И.Й.Г..
Според заключението на изготвената
експертиза левовата равностойност на 1 евро в периода 22. 01. 2018г. – 30. 10.
2018г. е 1. 95583 лева.
По така описания начин , съдът намира за
безспорно установено и доказано, че в
периода от неустановен ден в началото на месец януари 2018г. до 30. 10.
2018г. включително в гр. Т. , подсъдимият П.Х.П., при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и поддържал заблуждение у различни лица и с това им причинил имотна
вреда в размер на 8 156. 44 лева както следва:
-
в периода от неустановен ден в началото
на месец януари 2018г. до 22. 01. 2018г. включително с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у М.П.К. *** – че ще му
достави кемпер, внос от Германия и с това му причинил
имотна вреда в размер на 1 500 евро с левова равностойност 2 933. 74
лева.
-
в периода от неустановен ден на месец
юни 2018г. до 20. 07. 2018г. включително с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у Е.З.А. *** – че ще му достави л. а.
„Фолксваген Голф 4“, внос от Германия и с това му причинил имотна вреда в
размер на 750 евро с левова равностойност 1 466. 87 лева.
-
в периода от неустановен ден на месец
август 2018г. до 30. 10. 2018г. включително с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у И.Й.Г. и синовете и В.М.Г. и Д.М.Г.,
всички от гр. Т. – че ще им достави два
леки автомобила „Мерцедес Ц 220“ и „Мицубиши Бан“,
внос от Германия и с това причинил на И.Й.Г. имотна вреда в размер на
1 800 лева и 1 000 евро с левова равностойност 1 955. 83 лева
или общо 3 755. 83 лева, с което осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия виновно под формата на пряк умисъл, тъй като обвиняемия е съзнавала общественоопасния характер на извършеното от нея деяние - неговата противоправност, запретеност и наказуемост – показателно за този
извод е и свидетелството
за съдимост на обвиняемия /л. 127, л. 135/, видно от
която същият
е установяван като
извършител за същото деяние,
т.е. осъзнавал
е, че това което върши
се преследва и наказва от закона,
но въпреки това е целял и преследвал да се обогати посредством въвеждане в
заблуждение на различни лица, предвиждал е общественоопасните
последици на деянието и е искал настъпването на тези последици.
В процесния
случай измамите са извършени от подс. П.П. при условията на продължавано престъпление. Касае се за
повече от едно деяния, които осъществяват по отделно състава на едни и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при едно и
съща обстановка и еднородност на вината, като последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
В съдебно заседание подс.
П.П. се признава за виновен по повдигнатото
обвинение, като признава изцяло фактите и обстоятелствата изложените в
ОА.Предвид процедурата, по която се гледа делото, съдът обяви, че в мотивите ще
приеме за установени обстоятелствата , изложени в ОА, като се позовава на
направеното самопризнание и доказателствата, събрани в ДП, които го подкрепят.
Деянието се доказва от показанията на свидетелите В.М.Г. /л. 10 – 11
и л. 27/, И.Й.Г. /л. 12 - 14 и л. 15 – 21 пред съдия/, М.П.К. /л. 22 – 24/, Е.З.А.
/л. 25 – 26/, Д.М.Г. /л. 28 – 29 и л. 30 – 32 пред съдия/, С. Й. С./л. 33/, Х.
П. Х. /л. 34/, В. Й. В. /л. 36/, справка за съдимост.
На
основание гореизложеното и при условията на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ,ал. 4 от НПК , съдът призна подсъдимия П.Х.П. за виновен
по повдигнатото обвинение, като му определи наказание, „Четири
години и шест месеца лишаване от свобода”. След прилагане разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трепа и
наложи наказание в размер на „три години лишаване от свобода“ при режим на
изтърпяване „строг“.
При
определяне вида и размера на наказанието,съдът прецени всички обстоятелства
обуславящи степента на отговорността на подсъдимия . Като отегчаващи- упоритата
престъпна дейност, като съдът взема предвид наказанията наложи на подсъдимия ,
които не са включени в посочените в ОА и обуславящи квалифициране на деянието
при условията на „опасен рецидив“, обстоятелството, че подс.
П. е извършил деянията само четири месеца, след като изтърпял последното
наложено му наказание за същото деяние, високата стойност на нанесените на
пострадалите щети от осъществените от него измами. Съдът намира, че в случая не
са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. При така изложеното по-горе,
съдът счете, наложеното в определение размер наказание ще изпълни целите на чл. 36 от НК.
На
основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът зачете времето, през което подс. П. е бил задържан за 72 часа с постановление на РПТ,
както и времето на задържане с взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по ЧНД № 185/19 г на РСТ.
Подс. П.П. бе
осъден да заплати на М.П.К. ***, конституиран, като гр. ищец в наказателното
производство сумата в размер на 2933.74 /две хиляди деветстотин тридесет и три
лева и седемдесет и четири стотинки/, имуществени вреди , като пряко и
непосредствена последица от деянието, ведно със законната лихва от датата на
увреждане и до окончателното изплащане, като счете иска за доказан по безспорен
начин.
Подс. П.П. бе
осъден да заплати на Е.З.А. ***, конституиран, като гр. ищец в наказателното
производство сумата в размер на 1466.87 /хиляда четиристотин шестдесет и шест
лева и осемдесет и седем стотинки/, имуществени вреди , като пряко и
непосредствена последица от деянието, ведно със законната лихва от датата на
увреждане и до окончателното изплащане, като счете иска за доказан по безспорен
начин.
Подс. П.П. бе
осъден да заплати на И.Й. ***, конституирана, като гр. ищец в наказателното
производство сумата в размер на 3 755.83 /три хиляди седемстотин петдесет
и пет лева и осемдесет и три стотинки/, имуществени вреди , като пряко и непосредствена
последица от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждане и до
окончателното изплащане, като счете иска за доказан по безспорен начин.
Съдът
осъди подс. П.П. да заплати
по сметка на ОДМВР сумата в размер на 84.00 / осемдесет и четири/ лева,
разноски в ДП.
Подс. П.П. бе
осъден да заплати на М.П.К. сумата от 400.00/ четиристотин/ лева, разноски за
адвокатско възнаграждение.
Подс. П.П. бе
осъден да заплати по сметка на РСТ сумата в общ размер на 326.25 /три двадесет
и шест лева и двадесет и пет стотинки/,ДТ върху уважените граждански искове.
Водим
от горното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: