Р Е Ш Е Н И Е № 348
гр. Пловдив, 29.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание
на 29.03.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдия Бешкова гр. д. № 745 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 463 вр. чл. 278 от
ГПК.
Делото е образувано по жалба на В.В.И. – С. ЕГН **********, против
постановление от 25.01.2017г за разпределение на сума след извършена
публична продан на недвижим имот на длъжниците В.В.И. – С. и В.И.С. по изпълнително
дело № 20148240400412 по описа
на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824,
предявено с протокол от същата
дата.
В жалбата са
изложени съображения за неправилност на разпределението. Иска се
отмяната му и връщане на делото на ЧСИ с указания.
Постъпил е писмен
отговор на жалбата
от ответната страна
по нея Първа Инвестиционна Банка
АД /първоначален взискател в
изпълнителното производство/, в който
се изразява становище за нейната
неоснователност. Не се претендират разноски.
Присъединените взискатели – Община Пловдив и Държавата чрез
ТД на НАП – Пловдив, не изразяват становище.
Длъжникът В.И.С. изразява становище за допустимост и
основателност на жалбата.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Прави и особено
искане – за назначаване на ССчЕ за вида, размера и основателността на
начислените такси и разноски, както и за размера на вземанията /главница,
лихви/ на различните взискатели.
Пловдивският
окръжен съд, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като
е подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбите
на чл. 462, ал. 2 и чл.
463 от
ГПК акт на
съдебния изпълнител и
в срока по чл. 462, ал. 2 от
ГПК.
Преди да се пристъпи към разглеждане на спора по същество
следва да се посочи, че особеното искане в мотивите на ЧСИ не може да бъде
уважено по следните причини: първо, ЧСИ не е страна в съдебния процес по
обжалване на действията му и не може да прави самостоятелни доказателствени
искания; второ, жалбоподателят, който има интерес от доказване на твърденията
си в жалбата, не формулира искане в тази посока и трето, за установяване на
вида, размера и основателността на начислените такси и разноски, както и за
размера на вземанията на различните взискатели, не са необходими специални
знания – касае се до правна преценка за правилното приложение на закона въз
основа на материалите по делото.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:
Не се споделя доводът, че обжалваното разпределение е
немотивирано и постановено в отклонение от дадените от съда указания при
предходното обжалване на това изпълнително действие. Напротив, видно от
съдържанието на протокола, в който е обективирано разпределението, ЧСИ се е
съобразил с дадените от съда указания в мотивите на Решение № 1565/30.11.2016г
по гр.д. № 2681/2016г на ОС – Пловдив, като подробно е посочил кои са страните
по изпълнителното дело и размера на задължението; кои са взискателите и
конкретните им вземания, кои от тях се ползват с право на предпочтително
удовлетворение и в кой ред на привилегиите попадат; има ли предходни
погасявания на дълга и част от кое вземане по кой изпълнителен лист погасяват;
подробно са разбити по вид, основание и размер и дължимите такси в полза на
ЧСИ.
Неоснователен е и доводът, че размерът на задължението към
Община Пловдив е незаконосъобразно увеличен от 356.33 лв на 444.64 лв. В случая
няма спор относно размера на главното вземане на Общината за местен данък върху
изнесения на публична продан имот, но към него, както ЧСИ изрично е посочил в
протокола си, е натрупана лихва за забава до деня на разпределението, която на
общо основание се дължи и следва да бъде прибавена от съдебния изпълнител към
главния дълг. Размерът и периодът на натрупаните лихви изрично е посочен в
таблицата на л. 674 /стр. 5 от протокола/, като същите не се оспорват. Оспорва
се единствено глобалната сума от 444.64 лв, която според жалбоподателя е неясно
формирана, което обаче се опровергава от съдържанието на протокола и подробното
посочване на съставляващите я компоненти – данък и лихви, прецизирани по размер
и период.
По отношение на доводите в. т. 3, 4 и 5 от жалбата е
необходимо да се посочи следното:
Жалбата срещу разпределението може да се
основава само на довод за погрешна преценка от съдебния изпълнител относно
кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите
им привилегии. Други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното
изпълнение /напр. при провеждане на способа, чрез който са постъпили сумите/
остават извън предмета на този специфичен контрол. Така предметът на обжалване
се концентрира върху съпоставката между легитимацията на всеки от
присъединените кредитори и съобразените въз основа на нея привилегии и противопоставимост.
Проверката може да обхване и
установяването на точен размер на определяеми в титулите вземания /начисляване
на законна лихва до момента на разпределението/, както и извода за
разпределението по съразмерност на остатъка след привилегированите вземания. Не
могат да се преценяват обаче възражения срещу материални права. Процесуалната
законосъобразност на принудителното изпълнение е несъвместима с разрешаването
на спор за дълга.
При този обем на проверка погасяванията на
дълга по протоколи от 2014г и 2015г не са относими към законосъобразността на
обжалваното разпределение, тъй като сумите са доброволно заплатени и ако се
твърди тяхната недължимост, би се стигнало до разрешаване на спор за дълга,
което в настоящото производство е недопустимо. Наред с това, както правилно се
сочи и в мотивите на ЧСИ, несъстоятелно е да се твърди, че жалбоподателят не е
знаел кои такси погасява при положение, че те са посочени по вид, основание и
размер в протокола от 09.05.2014г /л. 183 от изпълнителното дело/, като сумите
са платени доброволно, респ. няма как да се приеме, че правото на защита на
длъжника е нарушено. Освен това във всички цитирани от ЧСИ и жалбата протоколи,
вкл. този от 04.05.2015г /л. 178/ изрично е посочено, че имат силата на
постановление за разноските по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което са
могли да бъде обжалвани и ревизирани по съдебен ред в сроковете за това, като
няма как да се приеме, че жалбоподателят не е знаел за тях при положение, че
сумите са платени доброволно, а и изпълнителното производството е прекратено
частично /по отношение на вземането на взискателя по изпълнителния лист,
издаден по ч.гр.д. № 19820/2013г/ именно поради постъпилите доброволни
плащания, вкл. на таксите по делото. Следователно постановленията за разноските
изготвени преди близо три години са влезнали в сила във вида, в който са
съставени, като оспорването им сега по повод на разпределението е недопустимо.
Тук е мястото да се посочи, че е недопустимо
и искането за намаляване на юрисконсултското възнаграждение по изпълнителното
дело, тъй като по този въпрос ОС – Пловдив вече се е произнесъл в цитираното по
– горе решение, като в тази част постановлението за разноските е потвърдено,
т.е. ЧСИ е длъжен да зачете размера му и да го включи в разпределението, а
настоящият съд не може да преразглежда този разрешен вече спор.
Неоснователен е и доводът, че неправилно е
определен редът, в който следва да се удовлетвори вземането за юрисконсултско
възнаграждение. В съответствие с указанията на ПОС то не е включено като
привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, като, доколкото се дължи
на първоначалния взискател - ипотекарен кредитор във връзка със събиране на
обезпечените с ипотека негови вземания, като същевременно вземането за юрисконсултско възнаграждение е
акцесорно на главните вземания на банката – предмет на изпълнението и следва
съдбата им, правилно е отнесено за удовлетворяване заедно с тях към реда по чл.
136, ал.1, т. 3 ЗЗД.
Не може да се сподели и доводът, че за
присъединяването на Държавата, респ. Общината, не се дължи такса по т. 11 от
Тарифата, доколкото такса за присъединяване се дължи без значение от правния
субект, който се присъединява и дали това е по негова молба или по право. Освен
това по делото са присъединени двама взискатели – Общината и Държавата, поради
което за присъединяването на всеки от тях се дължи такса по т. 11. В тази
връзка е неоснователен доводът в жалбата, че ЧСИ не се е съобразил с указанията
в предходното решение на ПОС, че по протокол от 09.05.2014г /л. 183/ една от
таксите е погасена, а именно тази относно присъединените държавни публични
вземания срещу длъжника. Точно затова в разпределението участва само една такса
по т. 11 – тази за присъединяването на Общината и как се е стигнало до това, изрично
е описано в мотивите на ЧСИ на л. 3 от протокола.
Неоснователен е и доводът за неправилно
приложение на т. 26 ТТРЗЧСИ. Действително са начислени две такси по т. 26 за
изпълнение на парично вземане, което е правилно, тъй като първата такса е
изчислена върху вземането на Община Пловдив /167.58 лв/, а втората – върху
вземането на банката /67 794.99 лв/, като това изрично е посочено в
таблицата на стр. 4 от протокола за разпределение. Т.е. за жалбоподателя – при
запознаване със съдържанието на протокола, би станало пределно ясно коя такса
върху кое вземане и на какво основание е начислена.
Не е допуснато нарушение и при начисляване на
таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ, според която за извършване на опис на движими и
недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, се събира такса в
размер 1,5 на сто върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от
паричното вземане, но не по-малко от 50 лв. Таксата за опис е начислена върху
сумата от 86 800 лв съобразно заключението на вещото лице за стойността на
описания имот, като вземането на взискателя – към датата на издаване на
фактурата за извършения опис, е по – голямо, поради което е отчетена по –
малката от двете стойности. И тук няма неизпълнение на указанията на ПОС, тъй
като видно от мотивите на решението за съда е останало неясно как е формирана
сумата от 86 800 лв, като тази неяснота е отстранена с протокола от
настоящото разпределение, като по този въпрос са изложени всички обстоятелства
от значение за начисляване на таксата по т. 20 /стр. 3 от протокола/, вкл. относно
предходното разпределение от 02.09.2015г на сумата от 471 лв и погасената
съответна част от таксата по т. 20 в размер на 148.60 лв, която е приспадната, поради което правото на
защита на жалбоподателя не е накърнено.
Голословни са оспорванията на начислените
такси в т. 10 от жалбата, тъй като всички те са конкретизирани по вид,
основание и размер. Отделно от това резонно ЧСИ в мотивите си уточнява, че при
произнасянето си по предходна жалба на длъжника /л. 635/ на последния е
разяснено всяка от тези такси за какво конкретно действие е начислена, поради
което не може да се приеме, че е останала неяснота по този въпрос.
Колкото до последното оспорване в жалбата на
разпределението, извършено в т. 4 на л. 5 от протокола, то също е голословно,
тъй като не сочи конкретни пороци, които да бъдат проверени от съда. Наред с
това не се констатира неправилно приложение на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД,
доколкото банката е ипотекарен кредитор и правилно вземанията му, обезпечени с
ипотека и акцесорното на тях вземане за юрисконсулство възнаграждение, за което
вече бяха изложени мотиви, са отнесени за удовлетворяване към този ред.
Предвид горното жалбата
е неоснователна и
следва да се
остави без уважение.
Взискателят – ответник по жалбата, не претендира разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По
изложените съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.В.И. - С. ЕГН ********** против
постановление от 25.01.2017г за разпределение на сума след извършена
публична продан на недвижим имот на длъжниците В.В.И. – С. и В.И.С. по изпълнително
дело № 20148240400412 по описа
на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824,
предявено с протокол от същата дата.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Пловдив
в 1- седмичен срок
от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.