Р Е Ш Е Н И Е
№ 260079/3.9.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на четвърти август две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2151 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Д.С. срещу
Наказателно постановление № 18-0442-001517 от 23.01.2020 г., издадено от
началник сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, с което на въззивника на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
К.Д.С. не оспорва приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Бланкетно изразява несъгласие с наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят К.Д.С. излага аргументи,
че деянието не е с висока степен на обществена опасност. Моли да бъдат
редуцирани наложените административни наказания.
Въззиваемата страна 04 РУ - Варна, редовно призована, не
изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. Представя писмени
бележки, в които е изразено становище за законосъобразност на наказателното
постановление. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 20.06.2018 г. в гр. Бяла, по ул. „Димитър Панчев“, в
посока ул. „Йордан Ноев“, жалбоподателят К.Д.С.
управлявал мотоциклет KYMKO PEOPLE – 250 с табела с рег. № 348-KVO от неизвестно МПС.
Полицейски служители от
Участък – Бяла спрели за проверка жалбоподателя, след което извикали за
съдействие св. Ф.Р.А. (младши автоконтрольор в
Участък – Долни Чифлик).
Полицейските служители
установили, че мотопедът не е регистриран, поради което съставили АУАН. По
случая било образувано и досъдебно производство, в хода на което била получена
информация чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР, че
мотопедът е бил регистриран в периода от 09.01.2008 г. до 01.06.2012 г. в
Швейцария. На 13.11.2019 г. с постановление на наблюдаващия прокурор наказателното
производство е било прекратено.
Постановлението на РП –
Варна било изпратено на началника на 04 РУ – Варна за сведение.
На 23.01.2020 г. В.А.Ж.(началник
сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна) издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на св. Ф.Р.А., и писмени доказателства и доказателствени средства –
АУАН; справка за нарушител водач; заповед на министъра на вътрешните работи;
материалите по ДП № 4035/2018 г. по описа на 04 РУ – Варна, епикриза.
Авторството
на деянието и неговата субективна страна се установяват от показанията на св. Ф.Р.А.,
които съдът кредитира като обективни и достоверни, доколкото същите са
последователни и логични и не съдържат противоречия в себе си. От същите се установява, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал
нерегистрирано МПС.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив
показанията на св. Ф.Р.А. подкрепят удостовереното в АУАН, последният също
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено въз основа на постановление за прекратяване на наказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без
приложен акт административнонаказателна преписка не
се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващия орган. Следователно издаденото
наказателно постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36,
ал. 2 ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
При
анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна въззивникът е
извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.),
тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено
ползване, без същият да е регистриран.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят
е бил с ясното съзнание, че управлява нерегистрирано МПС.
По
изложените съображения съдът намира, че правилно е била ангажирана
отговорността на К.Д.С. за осъществен състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
По приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение. Нещо повече – управлението на МПС е дейност, която винаги е
източник на повишена опасност, поради което и спазването на законовите
изисквания за осъществяването на тази дейност е от съществено значение за
пътната безопасност.
Действително
жалбоподателят представя доказателства за влошено здравословно състояние към
настоящия момент, но същите имат значение относно индивидуализацията на
наказанието, а не и относно преценката за степента на обществена опасност на
деянието към момента на извършването му.
По наказанията:
Санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200
до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Административнонаказващият орган е определил
административните наказания в минимален размер - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, поради което е безпредметно
обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по
смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата
страна – 04 РУ при ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид липсата на правна
и фактическа сложност на делото съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция е в размер на 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на
ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление №
73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с
бюджет към министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0442-001517 от 23.01.2020 г., издадено от началник сектор
към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, с което на К.Д.С. на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА К.Д.С., ЕГН **********,
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв.
(осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание
чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: