Решение по дело №41/2020 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 май 2020 г. (в сила от 13 юни 2020 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20207190700041
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 53

гр. Разград, 27.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

 

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА като разгледа адм. дело № 41 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от А. Б. А. от с. Р. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение при защитата срещу отмененото Наказателно постановление № 19-1075-000893 от 20.08.2019 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Разград, сектор „Пътна полиция“. Ищецът претендира и законна лихва от датата на предявяване на иска, както и разноските по настоящото дело.

Ответникът Областна дирекция на МВР - Разград оспорва иска, като сочи, че претендираният размер е необоснован и несправедлив. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното по настоящото дело адвокатско възнаграждение.

Разградската окръжна прокуратура заключава, че искът е допустим, основателен и доказан, и следва да бъде уважен.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че с Наказателно постановление № 19-1075-000893 от 20.08.2019 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Разград, сектор „Пътна полиция“, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на ищеца са били наложени наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Ищецът е обжалвал наказателното постановление пред Районен съд – Разград и с Решение № 561/27.11.2019 г., постановено по АНД № 710/2019 г. по описа на РС-Разград, то е било отменено като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 18.12.2019 г.

В производството пред РС - Разград ищецът е бил представляван от адв. И. И. от АК – Разград по силата на Договор за правна защита и съдействие бл. № ********** от 09.09.2019 г. Видно от съдържанието на договора, договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв., което е било заплатено в брой.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Искът е допустим.  Предявен е от активно легитимирана страна против надлежен ответник – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отменения акт.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Възникването на тази отговорност е обусловено от наличието на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред; вреда от такъв акт и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Горният фактически състав е доказан по делото. Наказателно постановление № 19-1075-000893 от 20.08.2019 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Разград, сектор „Пътна полиция“, е било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. В съдебното производство пред въззивната инстанция ищецът е ползвал адвокатска защита, за която е заплатил адвокатски хонорар в размер на 200 лв. и тази сума представлява имуществена вреда за него. Плащането на разноските се установява от представения договор за правна помощ, в който е вписан договорения размер на адвокатското възнаграждение и начина на плащането му – в брой. В тази посока съдът съобрази мотивите към т. 1 от  Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Следователно при наличието на писмен договор за правна защита и съдействие, подписан от двете страни, с уговорки за плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение, извършването на тези разходи е доказано.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Както е указано в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изхождайки от указанията, дадени в посоченото ТР № 1/2017 г. на ВАС, съдът прецени, че претендираният размер на обезщетението е справедлив и съразмерен. Съгласно чл. 36, ал. 2, пр. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в предходната редакция на разпоредбата е било предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Последното ограничение – не по-малко от 300 лв. е било въведено с § 13, т. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази част тя е била отменена с Решение № 13062 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2016 г., II о., оставено в сила с Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, обн., ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г. Но разглежданото адвокатско възнаграждение е било договорено и платено при действието на отменената разпоредба и то е дори под минималния предвиден размер, поради което не може да бъде намалено.

Претенцията за присъждане на законна лихва е основателна. В исковата молба лихвата е поискана от датата на предявяване на иска и от този  момент следва да бъде присъдена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските по производството, в които следва да се включат внесената държавна такса в размер на 10 лв. и 100 лв. възнаграждение за един адвокат, или общо 110 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 12.02.2020 г. за платени 300 лв., но в случая следва да намери приложение чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заплатеното от ищеца възнаграждение е в размер три пъти по-висок от допустимия по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 100 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност – доказателственият материал е с малък обем, не са налице процесуални отклонения нито във връзка със страните, нито във връзка с иска, които да налагат по-големи усилия при доказването. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно, и тези разноски следва да се присъдят в размер от 100 лв.

По изложените съображения Разградският административен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Разград да заплати на А. Б. А. от с. Р., ул. „*******“ № **, ЕГН **********, сумата 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление № 19-1075-000893 от 20.08.2019 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Разград, сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2020 г. до окончателното изплащане, и за разноски по делото – сумата 110 лв. 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/