РЕШЕНИЕ №260022
гр. Пазарджик, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на дванайсети
февруари през две хиляди двайсет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Петя Борисова
като разгледа
докладвано от съдията т. д. № 47/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава 39 от ТЗ.
Образувано е по искова молба вх. № 2851 от 23.03.2020 г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (ИА ГИТ), Булстат ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 3, чрез изпълнителния директор Р.М., срещу „В.М.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.А.“ № **, чрез управителя П.П.В., за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, на основание чл. 625 вр. чл.
608, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
Фактическите
твърдения, изложени в молбата са, че ответното дружество, като работодател, има
непогасени задължения за плащане на трудово възнаграждения на повече от една
трета от работниците си, което не е изпълнено за период повече от два месеца. С
молбата са представени писмените доказателства и са посочени останалите доказателства
за неплатежоспособността на длъжника – чл. 628, ал. 2 от ТЗ.
Ответникът
„К.“
ООД, редовно уведомен чрез залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 вр. чл.
47, ал. 1 от ГПК на адреса на управление на 14.08.2020 г., както и лично на управителя
П.В. на 31.08.2020 г. на адрес за кореспонденция с НАП в гр. Р., ул. „П.“ № **,
не изразява становище по молбата, не се явява представител в откритите
съдебни заседания.
Съдът съобрази следното:
За
откриване на производство по несъстоятелност е необходимо наличие на три кумулативни предпоставки,
от които две материалноправни (по основателността на молбата), а третата –
процесуална (по допустимостта на молбата). Процесуалната предпоставка е
длъжникът да е лице, по отношение на което може да бъде открито производство по
несъстоятелност, а материалноправните са молбата за откриване на производството
по несъстоятелност да е от легитимирано лице по см. на чл. 625 от ТЗ и длъжникът
да е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Производство по
несъстоятелност може да бъде открито по правило по отношение на търговците (чл.
607а от ТЗ) и по изключение спрямо ограничен кръг други субекти, изрично
посочени в закона.
По допустимостта на производството:
ИА ГИТ е активно легитимирана по молба
по чл. 625 от ТЗ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите на търговеца без значение какъв е източникът на трудовото
правоотношение, дали то е срочно и дали работната сила се престира при
условията на пълно, намалено или непълно работно време. Агенцията действа при
условията на процесуална суброгация, тъй като законът извежда активната ѝ
легитимация въз основа на чужди вземания. В тази връзка, съдът
намира молбата на агенцията за допустима, доколкото се твърди, че ответникът, в качеството си на
работодател, има задължение за плащане на трудови възнаграждения към
най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца – чл. 608, ал.
1, т. 4 от ТЗ.
Ответникът
„В.М.“ ООД е
търговец, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, спрямо когото може
да бъде открито производство по несъстоятелност.
Сезиран
е компетентният съд по смисъла на чл. 613 от ТЗ – окръжният съд по седалището
на търговеца към момента на подаване на молбата.
Съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответното
дружество „В.М.“ е вписано в ТР
към Агенция по вписванията на 03.02.2009 г. с основна дейност производство на
хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия.
От изслушаното
по делото заключение по съдебноикономическата експертиза, прието от съда за
обосновано и компетентно изготвено, се установява, че за април 2019 г. 31 от
общо 34 работници са с неизплатени трудови възнаграждения (91.18 % от общия
брой работници); за май 2019 г. 29 от общо 33 работници са с неизплатени
трудови възнаграждения (87.88 % от общия брой работници); за юни 2019 г. 27 от общо 29 работници са с
неизплатени трудови възнаграждения (93.10 % от общия брой работници); за юли 2019
г. 11 от общо 12 работници са с неизплатени трудови възнаграждения (91.67 % от
общия брой работници); за август 2019 г. всичките /двама/ работници са с
неизплатени трудови възнаграждения (100 % от работниците), като и към датата на
исковата молба – 23.03.2020 г. и изготвяне на заключението се установява, че е
налице забавяне за период повече от два месеца на дължими трудови
възнаграждение на повече от 1/3 от работниците в дружеството. Върху активи на
ответника са наложени и обезпечителни мерки за вземания на НАП. Ликвидността
характеризира възможностите на предприятието да посреща текущите си задължения
в момента, когато те станат изискуеми. За периода от 2014 г. до 2017 г. вкл. за
показателя за обща ликвидност се отчитат стойности над референтната – всички са
по-високи от 1. Това се дължи на обстоятелството, че дружеството е декларирало
стойности за материални запаси и вземания, които са надвишавали отчетените
текущи задължения. Останалите показатели за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са със стойности под референтните за периода от 2014 г. до 2017 г.
вкл., но много близо до тях и не би могло да се направи обоснован извод, че ответникът
реално е изпитвал трайни затруднения за погасяване на падежиралите си
задължения. Дружеството не е поддържало големи парични наличности в края на
тези календарни години, но упражняваната от него стопанска дейност е
сравнително бързо оборотна и това е една от причините да не е нужно да се
поддържа такава. За 2018 г. задълженията са близо три пъти повече от
краткотрайните активи и въобще от активите на дружеството, което сочи, че то е
загубило своята ликвидност – търговецът не е притежавал парични средства и
общата стойност на материалните запаси и вземанията му не са били достатъчни за
осигуряване на погашения на текущи задължения. По този начин търговецът е
изпаднал в трайна ликвидна криза. Обобщава се, че изпитваните от търговеца
финасови затруднения имат траен и необратим характер към 31.12.2018 г., тъй
като той не е разполагал с достатъчно по размер ликвидни активи, които да му
позволят да успее да погаси своите изискуеми парични задължения към
кредиторите, работниците и публичните си задължения в разумни срокове. Стойностите
на изчислените коефициенти за ликвидност са далеч под референтните такива. Налице
е обективно състояние на невъзможност на търговеца да покрива краткосрочните си
задължения с наличните си парични средства, както и да обезпечава плащанията си
с останалите си краткотрайни активи под формата на материални запаси, стоки и
вземания. Дружеството е в абсолютна зависимост от своите кредитори.
В откритото
съдебно заседание вещото лице потвърждава извода от експертизата, че
дружеството не разполага с парични средства, които да могат да послужат за
заплащане на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност.
Според разпоредбата
на чл. 607а от ТЗ, производството по несъстоятелност се открива за търговец,
който е неплатежоспособен, а съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, вкл.
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й (т. 1), или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност (т. 2), или задължение по частно държавно вземане (т. 3)
или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца (т. 4).
В случая е без значение към кой работник или служител е
забавата на плащането на конкретното вземане за трудово възнаграждение, а е от
значение забавата от повече от два месеца на
плащанията на този вид вземания да обхваща поне 1/3 от състава на работниците и
служителите. Агенцията ще е активно легитимирана по молбата и когато вземанията
за трудови възнаграждения са възникнали по време на процеса, стига забавата на
всяко от тях да е повече от два месеца и да обхваща 1/3 от числения състав на
работниците и служителите. За тази
легитимация размерът на тези задължения е без значение.
Съдът намира, че активната легитимация
на ИА ГИТ е налице, тъй като безспорно се установи, че
ответното дружество дължи трудови възнаграждения към датата на изготвяне на
заключението по СИЕ, респ. към даване ход на устните състезания на над 1/3 от своите работници, за периода април – август 2020
г. (т. е. за 5 месеца).
При
констатирана неплатежоспособност съдът е длъжен да постанови решение, с което
да обяви неплатежоспособност, респ. свръхзадължеността при условията на чл.
630, ал. 1 от ТЗ, както и да определи началната дата. Законодателят не е
регламентирал някакви формални изисквания за определяне началната дата или
юридически факти, с настъпването на които да се определя тя. Съдът е задължен
самостоятелно да преценява началния момент на това състояние, въз основа на
обективните данни по делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, тъй
като решението му има действие спрямо всички. За определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът не е
ограничен до вземанията, с които се легитимира молителят по чл. 625 от ТЗ – ИА ГИТ, а взема предвид и
тези по чл. 608, ал. 1, т. 1-3 от ТЗ. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че именно 31.12.2018 г. е моментът,
в който преустановяването на обслужването на дълговете е следствие на трайно
наложилата се невъзможност на предприятието да покрива текущите си задължения.
Или, съдът приема за начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2018
г., т. е. това е датата, на която трайно се е наложила невъзможността на предприятието да
покрива текущите си задължения. Преди това показателите на дейността не позволяват
предприятието да се третира като неплатежоспособно. До 2017 г. само е съществувал много висок риск от неплатежоспособност,
без обаче същата да е трайно установена.
С оглед категорично установеното по делото, че ответникът не разполага с налично
имущество, с което да покрие началните разноски в производството по
несъстоятелност, съдът приема, че производството по несъстоятелност ще следва
да се открие при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца,
което с оглед изхода на спора следва да се уважи – чл.
78, ал. 1 от ГПК. Съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ищеца, като юридическо лице, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, тъй като е бил
защитаван от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на общо 830 лева, от които 250 лева държавна такса, 500 лева депозит за вещо лице и 80 лева
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП
вр. чл. 23, т. 4 от НЗПП.
Водим
от горното и на основание чл. 607а, ал. 1
от ТЗ, чл. 608, ал. 1, т. 4 от
ТЗ и чл. 632 ал. 1
от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на
длъжника
„В.М.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.А.“ № **.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „В.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Д.А.“ № **.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
на
предприятието на „В.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.А.“ № **.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Д.А.“ № **.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да добави “в
несъстоятелност”.
ОСЪЖДА „В.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Д.А.“ № **, да заплати от
масата на несъстоятелността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
Булстат ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 3, сумата от 830 (осемстотин и трийсет) лева, от които: 250 лева държавна такса, 500 лева
депозит за вещо лице и 80 лева юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 620, ал. 3 от ТЗ.
СПИРА
производството по търговско дело № 47/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик при условията на чл. 632,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, като указва
на длъжника и кредиторите, че производството може да бъде възобновено в
едногодишен срок от вписване на настоящето решение в ТР по молба на длъжника
или кредитор, ако депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б от ТЗ в
размер на 8 000 (осем хиляди) лева.
Препис
от решението служебно да се изпрати на Агенцията по вписвания за
вписване в Търговския регистър.
Решението
да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение и има действие по отношение на всички.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския
регистър пред Апелативен съд – Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: