Р Е Ш Е Н И Е
№130 13.04.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на десети март две хиляди
и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №671 по описа за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Ц.И.С.
против Решение №1040-2343/14.08.2019 год. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което
е потвърдено Разпореждане №РВ-3-23-00584858/26.06.2019 год. на Ръководителя на
контрола по разходите на ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество
наведените съображения са за постановяването му в противоречие на
материалноправните разпоредби на КСО.
С потвърденото разпореждане е разпоредено възстановяването на недобросъвестно
получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, получено през периода
17.12.2013 год. – 16.12.2014 год. Изложени са съображения, че никога не е
получавала еднократно такава сума, а още по-малко да я е получавала
неправомерно и недобросъвестно. Не може да й се вменява във вина получаването
на посочената сума, както се опитват да сторят служителите на ТП на НОИ Стара
Загора. Твърди, че за посоченият период дъщеря й М.Л.Ч. е била студентка
редовно обучение в Техническия университет Габрово, поради което тя се счита за
осигурена от държавата. Счита също така, че неправилно не й е било уважено
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на търсените суми, тъй
като давността за всяка получена сума и претенцията за евентуалното й връщане
поради отпаднало основание за получаването й започва да тече от момента на
получаването й, а не от момента на сборуване на множество парични суми към
последно преведената парична сума. Твърди, че в посоченият период е отглеждала
внука си А.Е.Г. и липсва законово нарушение. В съдебно заседание в спора по
същество, изтъква аргументи, че по делото не е доказано от страна на
административният орган, че е получила търсената сума. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане.
Ответникът по жалбата -
Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, не се явява в последното съдебно
заседание и не изразява становище по съществото на спора.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административноправния спор:
Жалбоподателката е баба на
детето А.Е.Г., роден на *** год. Във връзка с анализиране на осигурителните
права на Ц.И.С., е установено, че с вх. №23-999-41-00024893 от 15.01.2014 год.
от осигурителя “Коракас” ЕООД, гр. Стара Загора за същата е представено в ТП на
НОИ, Стара Загора заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете на основание чл.53 от КСО /приложение №3 към чл. 5 от
НИИПОПДОО-отм./ за периода от 17.12.2013 год. до 16.12.2014 год. в качеството й
на баба на детето А.Г.. Видно от данните, съдържащи се в заявлението, освен
искането за изплащане на обезщетение по чл.53 от КСО, жалбоподателката е
декларирала, че осигуряването на майката на детето - М.Ч. не е прекратено,
както и че по време на ползване на отпуска по чл.164 от КТ при промяна на
обстоятелствата - включително настаняването на детето в детско заведение,
осиновяване и др. в тридневен срок ще уведоми работодателя си. След тази дата
не е представяна декларация за промяна па обстоятелствата /Приложение №12 към
чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО-отм./ - декларирани в заявлението, т. е.
работодателят не е бил информиран за факта, че осигуряването на майката на
детето М.Ч. е прекратено, като респективно липсва положително, добросъвестно
поведение от страна на г-жа С. по отношение настъпилата промяна в относимите за
изплащането на парично обезщетение по чл. 53. ал. 1 от КСО обстоятелства. При
извършването на последващ контрол от ответника е установено, че майката на
детето упражнява трудова дейност, като земеделски производител и се осигурява
по реда на чл.4, ал.3, т.4 и ал.4 от КСО, считано от 01.01.2014 год. В
поддържания регистър на осигурените лица /РОЛ/ са подадени данни с декларация
обр. №1 ,Данни за осигурено го лице“, съгл. Чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода
от м. 01.2014 год. до м. 06.2014 год. със заявен вид на осигуряваме за инвалидност
поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство.
Не е установено да са подавани
декларации за периода от месец 07.2014 год. до месец 12.2014 год. За цялата
2014 год. не се установяват данни за внесени осигурителни вноски от самоосигуряващото
се лице по смисъла на чл. 6, ал. 7 от КСО /в относима редакция/. Направен е
извод от ответника, че г-жа Ч. не отговаря на изискването на §1, ал.1, т.3 от
ДР на КСО /в относима редакция/, т. е. тя се явява неосигурено лице, поради
което бабата, на която е отпуснато паричното обезщетение за отглеждане на малко
дете е получила същото без основание и следва да го възстанови.
Въз основа на така
установеното е издадено разпореждане №РВ-3-23-00584858 от 26.06.2019 год. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, с
което на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО е разпоредено на жалбоподателката да
възстанови недобросъвестно полученото за периода от 01.01.2014 год. до
16.12.2014 год. вкл., парично обезщетение за отглеждане на малко дете отпуснато
на основание чл.53, ал.1 от КСО в размер на 4944.35 лв., от които 3281.00 лв.
главница и 1663.35 лв. лихва.
Разпореждането е обжалвано
по административен ред от Ц.С. по съображения за неговата материална и
процесуална незаконосъобразност /жалба с вх.№1012-23-51/22.07.2019 год. – лист
10 от делото/. С Решение №1040-23-43/14.08.2019 год. на основание чл. 117, ал.3
от КСО Директорът на ТП на НОИ Стара Загора е отхвърлил жалбата.
Изложени са подробни съображения за законосъобразността на оспореното
разпореждане, като е направен анализ на приложимите законови разпоредби,
установените факти и подвеждането им под законовите норми и наличието на
предпоставките за възстановяване на сумата. Решението е изпратено по пощата с препоръчана
пратка и е получено от жалбоподателката на 20.08.2019 год., а жалбата е
депозирана в деловодството на ТП на НОИ Стара Загора на 04.09.2019 год. с
вх.№1040-23-43#1. Към жалбата е приложен и плик, от който е видно, че същата е
изпратена по пощата на 03.09.2019 год. /лист 21 от делото/.
От така установената
фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след
като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал.1
от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен
акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима като
подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, за което
административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се
явява основателна.
За отпускането и
заплащането на паричното обезщетение по чл.53, ал.1 от КСО, е подадена
молба-декларация от 16.12.2013 год. от Ц.И.С. от гр. Казанлък, осигурена при
осигурителя „Коракас”ЕООД.
С оглед откритото
производство по чл.193, ал.1 от ГПК е допуснато извършването на съдебно -
графологична експертиза, като в проведеното по делото публично съдебно
заседание на 10.03.2019 год. е изслушано и прието, без заявени резерви от
страните и заключение на вещото лице. След запознаване с материалите по делото
и извършване на необходимите проверки, вещото лице е дало следното заключение
по поставените въпроси: подписа за декларатор на втора страница от заявлението
– декларация на не е изпълнен от лицето Ц.И.С.. При така установеното, е
безспорно, че отпускането на паричното обезщетение е станало не по искане Ц.С.,
а от трето лице, което се възползвало от нейните данни. В този смисъл, в
съдебното производство не се доказа, че същата не е била уведомена за това, не
е подписала молбата-декларация, следователно не й е известно както отпускането
на съответната помощ, така и задължението й при промяна на обстоятелствата да
уведоми работодателя си за това. Ето защо не може да се приеме категорично, че
същата е получила процесното обезщетение /не са представени доказателства за
реалното й получаване от страна на административният орган/, а ако го е
получила да се предполага и нейната недобросъвестност. Не се установява каквото
е да е било неправомерно поведение от страна на жалбоподателката, както и
същата да е укрила факти и обстоятелства, които да предположат и
недобросъвестността й при получаването на паричното обезщетение, ако такова е
получено въобще от нея.
Безспорно недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО.
Съгласно чл.53, ал.4
от КСО /в редакцията й към процесния период 01.01.2014 год. –
16.12.2014 год./, паричното обезщетение по ал.1, 2 и 3 не се изплаща при смърт
на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детски
заведения, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице,
включено в програми за подкрепа на майчинството. В конкретния случай, не е налице нито една от
тези предпоставки. Според настоящия
съдебен състав, хипотезите при които се възстановяват сумите са изчерпателно
изброени в закона и е невъзможно същите да се тълкуват разрешително. Липсата на
който и да е от изброените в нормата случаи, прави оспореният административен
акт незаконосъобразен, като постановен при липсата на материално правни
предпоставки за постановяването му.
Административният орган е
приел, че една от предпоставките за изплащането на такова обезщетение е
надлежното осигуряване на правоимащия, т.е. на майката на детето в конкретния
случай. За да достигне до този извод, ответникът е приел, че съгласно
разпоредбата на чл.164, ал.1 от КТ /в относимата редакция/ след използване на
отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в
детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен
отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната
му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба отпускът по ал.1 със съгласието на майката (осиновителката) се
разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато
работят по трудово правоотношение. През време на допълнителния платен отпуск за
отглеждане на малко дете на майката /осиновителката/ или посочените по-горе
лица се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване, съгласно чл.53, ал.1 от КСО.
Отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл.164, ал.1 от КТ се
ползва въз основа на писмено Заявление на майката, съгласно чл.46, ал.1 и 2 от
НРПО /Наредбата за работното време, почивките н отпуските/, а когато отпускат
се ползва от лицата по чл.164, ал.3 от КТ заявлението се подава от тях по реда
на чл. 46, ал. 3 от наредбата, като към него се прилагат и съответните
приложения и декларации. В последния случай майката дава писмено съгласието си
детето да бъде гледано от лицата по чл. 164, ал. 3, като тя по всяко време може
да оттегли това си съгласие и да продължи да ползва отпуска по чл. 164, ал. 1
от КТ.
Според изложеното в
решението, разпоредбата на чл.53, ал.1 от КСО предвижда след изтичането на
срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния
платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се
изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета
на държавното обществено осигуряване. Приел е също така, че систематичното и
логично тълкуване на разпоредбите на чл.164, ал.3 и ал.4 и тези на чл.53, ал. 1
и 2 от КСО води до извода, че парично обезщетение се изплаща и на бабата, както
е в конкретния случай, която ползва прехвърления отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО /в редакцията й към 2014 год., сегашна ал.5/
самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство,
имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по ал.
1-4 от кодекса. С оглед факта, че закона изрично поставя условието да е налице
осигуряване/трудово правоотношение, както на майката, така и на лицата по чл.164,
ал. 3 от КТ /последните ползват отпуск/, то липсата на тази предпоставка води
но неправилност на изплатеното парично обезщетение. Достигнал е до извода, че в
конкретния случай правото на обезщетение на лицата по чл.164, ал.3 от КТ се
явява производно от правото на майката, поради което липсата на осигуряване за
общо заболяване и майчинство на самоосигуряващо се лице е пречка за реализиране
правото на парично обезщетение на бабата.
В конкретния случай, съдът
намира, че не са налице предпоставките за възстановяване на сумата. Не е спорно
по делото, че към момента на подаването на заявлението декларация от името на
бабата на детето, майката на детето е била студентка редовна форма на обучение
в Техническия университет Габрово /диплома лист 42-43 от делото/. Не се спори
също така, че за периода 01.01.2014 год. – 31.12.2014 год., същата е
декларирала, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице в качеството си на
земеделски производител. Установява се от доказателствата по делото, че М.Ч. е
била регистрирана като земеделски производител в Общинска служба „Земеделие“
Казанлък, която регистрация е била за периода 14.11.2013 год. – 05.05.2015 год.
/лист 53 от делото/. Установява се също така, че по този начин е била
осигурявана и за част от процесния период, за който се иска възстановяване на
сумата от получените обезщетения – 01.01.2014 год. – 30.06.2014 год. /писмо от
ТД на НАП – Стара Загора на лист 69 от делото/, а за останалата част от
периода, няма данни за осигуряването на лицето. Установява се също така, че към
25.03.2019 год. дължимите осигурителни вноски за периода 01.01.2014 год. –
30.06.2014 год. не са били внесени /лист 18 от делото/, докато към 04.12.2019
год. същите са били внесени /лист 60 от делото/. В този ход на мисли, безспорно
е установено по делото, за периода 01.01.2014 год. – 30.06.2014 год., М.Ч. е декларирала,
че е осигурено лице по смисъла на КСО като регистриран земеделски производител.
Съгласно §1, ал. 1, т. 3
от Допълнителните разпоредби на КСО /в относима редакция/ осигурено лице е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно
чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Самоосигуряващите се лица и лицата по чл.4а, ал.1 се смятат за осигурени лица
за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.3, т.4 от кодекса задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно ал.4 същите лица по
свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Съгласно
чл.1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, задължението за
осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т.1 - 4 от КСО - еднолични търговци,
съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове
на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или
занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на
трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Редът за
регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999
год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Съгласно
чл.6, ал.7 от КСО /в редакцията й към 2014 год./ осигурителните вноски за
лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО са за сметка на осигурените лица и се
дължат авансово, като съгласно ал.9 при земеделските производители не се
определя окончателен размер на осигурителния доход по реда на ал.8. Въз основа
на гореизложеното, съдът намира, че за периода 01.01.2014 год. - 16.12.2014 год., М.Ч. – майка на детето и
дъщеря на жалбоподателката, не е имала качеството на осигурено лице по смисъла
на КСО, тъй като за да е налице това качество е необходимо да са внесени и
съответните осигурителни вноски. В конкретния случай те са били дължими въз
основа на подадените декларации, но не са били внесени към датата на
постановяване на оспореният в настоящето производство административен акт. Към
настоящия момент, същите са внесени, което обстоятелство, съгласно чл.142, ал.2
от АПК, следва да се вземе в предвид при постановяването на съдебното решение,
тъй като е било установено към момента на приключване на устните състезания.
Имайки в предвид това, следва да се приеме, че за този период 01.01.2014 год. -
30.06.2014 год., М.Ч. има качеството на осигурено лице по смисъла на КСО.
Предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО е
недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми. За
добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които
осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на
административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при
получаване на пенсията. Добросъвестността не е дефинирана легално в
разпоредбите на КСО. Тя е налице, когато осигуреният е със съзнанието и
субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е
съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето, че
сумите му се дължат и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях
или в определения размер. Това отношение може да се дължи на неправилно
преценка, както на фактите, така и на правото, което обаче е без значение за
наличието на добросъвестността.
В конкретния случай от
страна на административният орган не бяха представени категорични
доказателства, че посочената за възстановяване сумата е реално получена от
страна на жалбоподателката. Всичко това прави безпредметно и преценката дали е
налице добросъвестност при получаването на обезщетението, доколкото по делото
не е установено да е получавано. Единствено и само неоснователно получената
сума подлежи на възстановяване.
По отношение изложените
доводи в жалбата за изтекла погасителна давност на вмененото задължение, съдът
намира същите за неоснователни, по следните съображения.
Давността е срок на
бездействие на носителя на едно субективно право. Погасителната давност е
период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който
ако носителят на едно субективното право не го упражни, то това право се
погасява. Съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Не е достатъчно
обективното изтичане на срока от време, за да настъпи веднага погасителното
действие. Необходимо е волеизявление на длъжника, който се позовава на
давността. Съгласно чл.115, ал.1 от КСО вземанията на НОИ за неправилно
извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и
надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнася. В този смисъл е налице специална разпоредба относно приложимата
давност, която изключва общите разпоредби на ЗЗД, т. е. взема се предвид
изтичането на 5 пълни години, считано от 1 януари на съответната следваща
периода година до 1 януари след изтичането на 5-те години. В конкретния случай
недобросъвестно получените парични обезщетения и лихвите към тях се отнасят за
периода от 01.01.2014 год. до 16.12.2014 год. Петгодишният давностен срок
започва да тече от 01.01.2015 год. и изтича на 01.01.2020 год., а оспореното
решение, както и потвърденото с него разпореждане са постановени преди тази
дата.
По
делото не са направени искания от страните за присъждане на направените
разноски по делото, поради което и съдът не дължи произнасяне в частта за
разноските.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ц.И.С. *** Решение №1040-2343/14.08.2019 год. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на
НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане №РВ-3-23-00584858/26.06.2019
год. на Ръководителя на контрола по разходите на ТП на НОИ – Стара Загора, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: