№ 26155
гр. София, 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110159194 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Подадена е молба от "ЕМ" ЕООД за изменение в частта за разноските на
постановеното по настоящото дело решение. Молителят твърди, че не е дал повод за
завеждане на делото и е признал иска, поради което неоснователно бил осъден да
заплати сторените от ищеца разноски, които следвало да останат в тежест на
последния. Изложени са и твърдения за превратно и недобросъвестно упражняване на
процесуални права от процесуалните представители на ищеца.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна и ищец в
исковото производство В. А. Н., с който се отправя искане молбата по чл. 248 ГПК да
бъде оставена без уважение.
Софийски районен съд, като съобрази релевантните за спора обстоятелства и
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Постъпилата молба по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в
настоящото производство, касае подлежащ на изменение съдебен акт, подадена е от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява
допустима. По същество, обаче, същата е неоснователна по следните съображения:
С Решение № 8743 от 15.05.2025 г., постановено по гр. д. № 59194/2024 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3
ГПК е признато за установено, че В. А. Н. не дължи на "ЕМ" ЕООД сумите от 250,00
лева – главница, ведно със законната лихва от 01.09.2008 г. до окончателното
изплащане, 147,02 лева – договорна лихва, 139,00 лева – просрочена такса, и 65,00
1
лева – разноски, представляващи предмет на изпълнително дело № 20088440400971 по
описа на ЧСИ С.Я., обарзувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
26.09.2008 г. по ч. гр. д. № 26211/2008 г. по описа на СРС, 51-ви състав, поради
погасяване по давност на вземанията. Със същия съдебен акт "ЕМ" ЕООД е осъдено на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, представляваща
заплатени разноски в хода на производството за държавна такса, а на неговия
процесуален представител – адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева за
безплатно оказана процесуална защита и съдействие. Съдът е приел, че наличието на
висящо между страните изпълнително производство, макар перемирало и прекратено
непосредствено преди предявяването на иска, но след постъпване на молба от
процесуален представител на ищеца за снабдяване с препис от същото, представлява
„повод“ по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК за завеждане на иска.
Не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, тъй като, както е посочено в мотивите на същото, ответното
дружество е дало повод за завеждане на делото, поради което не му се дължат
разноски по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба, разноските се възлагат в тежест на ищеца,
когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае
предявения иск. Идеята, вложена от законодателя в тази норма, е, че ответната страна
не следва да носи отговорност за разноски, ако извънпроцесуалните действия не са
обусловили предявяването на иска и в хода на производството същата не е оспорила
правата на ищеца. Когато, обаче, сезирането на съда чрез процесната искова претенция
е условие за упражняване на субективни права (например позоваването от ищеца на
изтекла по отношение на вземанията на ответника погасителна давност), признанието
на иска не е достатъчно, за да освободи ответника от тежестта да понесе разноските по
делото.
В настоящия случай не е налице нито една от двете предпоставки, предвидени в
чл. 78, ал. 2 ГПК. От една страна, с отговора на исковата молба "ЕМ" ЕООД не е
признало предявения срещу него отрицателен установителен иск по основание и
размер, напротив – оспорило го е изрично, а едва с последваща молба, подадена след
изготвяне на определението по чл. 140 ГПК, е направено признание. От друга страна, с
извънсъдебното си поведение, предхождащо предявяването на иска, дружеството е
станало повод за завеждане на делото, доколкото разполага с изпълнителен титул, въз
основа на който може да образува нов изпълнителен процес срещу длъжника - ищец
във всеки момент.
Съгласно Определение № 3252 от 30.10.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
3618/2023 г., трайно установено в практиката на ВКС е разбирането, че при действието
на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
2
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като
ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое
поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска. В цитирания съдебен акт на върховната съдебна инстанция,
обаче, се поддържа разрешението, че хипотезата, в която ответникът признава иск за
установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е
снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и
въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила
перемпция (какъвто именно е процесният казус). В разглежданата хипотеза (наличие
на изпълнителен титул в полза на ответника и перемирало изпълнително
производство, образувано въз основа на този титул) ВКС е приел, че ответникът е дал
повод за завеждане на исковата претенция, поради съществуващия в негова полза
изпълнителен лист и невъзможността за длъжника по него да релевира възражения за
изтекла погасителна давност в рамките на евентуално образуван нов изпълнителен
процес.
В Определение № 50010/23.03.2023 г на ВКС по ч. гр. д. № 3372/2022 г, IV ГО,
ГК, също се приема, че разгледаните две хипотези следва да бъдат разграничени, тъй
като признал иска ответник, снабден с изпълнителен титул, е станал причина за
завеждане на делото, именно поради наличието на изпълнителен титул срещу
ищцовата страна, който може да послужи за образуване на ново изпълнително
производство, в рамките на което длъжникът не би могъл да направи обвързващо
кредитора или ЧСИ възражение за погасяване на вземането по давност, което да даде
основание да се прекрати делото. Възражението за погасяване на вземането по давност
следва да бъде предявено по съдебен ред, за да има обвързващи кредитора последици,
поради което сезирането на съда в случая е условие за упражняване на субективните
права на ищеца и признанието на искане е достатъчно, за да приложи чл. 78, ал. 2
ГПК.
Идентично разрешение се дава и в Определение № 1379/01.06.2023 г на ВКС по
ч. гр. д. № 1965/2023 г, IV ГО, ГК, като се приема, че наличието на изпълнителен
титул е дало повод на ищците да предявят отрицателен установителен иск. Приема се,
че ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване
на иска. Хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване на
несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с
изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице, въз основа на
него е образувано изпълнително производство, макар и същото да е прекратено поради
настъпила перемпция. Върховната съдебна инстанция приема, че обстоятелството, че
3
взискателят по изпълнителното производство е поискал прекратяването му поради
настъпила перемпция, едновременно с това връщане на изпълнителния лист и
призовките за доброволно изпълнение, не съставлява признание за погасяването на
вземането по давност и дава повод за завеждане на отрицателен установителен иск.
Предвид изложеното, като съобрази и цитираната съдебна практика, настоящият
съдебен състав намира, че подадената от "ЕМ" ЕООД молба по реда на чл. 248 ГПК
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 184978/28.05.2025 г., подадена от
"ЕМ" ЕООД за изменение в частта за разноските на Решение № 8743/15.05.2025 г.,
постановено по гр. д. № 59194/2024 г. по описа на Софийски районен съд, І-во ГО, 47-
ми състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4