Определение
№
Гр. Велинград, 07.09.2018г.
Велинградски Районен съд V
граждански състав
На седми септември през Година 2018
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Иванова
като
разгледа докладваното от съдията
гр.
дело номер 1289 по описа за 2017
година
Съдът констатира, че настоящото дело е образувано по искова
молба на ищците Г.Д.С., ЕГН ********** ***,З.Д.С. -ЕГН********** *** р о т и в Й.М.К. с ЕГН с ЕГН ********** ***, М.Г.К. с ЕГН **********
***, В.З.К. с ЕГН ********** и Й.Г.С. с
ЕГН ********** ***, в качеството им на единствени наследници на А.Г.С..
Предявен е отрицателен иск за собственост по чл.124 от ГПК във вр. с чл.134 от ЗУТ, като се иска от ищците да се постанови решение с което да приеме за установено по
отношение на ответниците, че те не са собственици на застроеното и незастроено
дворно място с площ от 130 м2, при граници по действащия кадастрален план на
гр.Велинград, квартал 18-ти, одобрен със Заповед № 300-4-12 от 23.03.2004г. на
Агенция по кадастър, а именно: от запад улица „Христо Боянов” №11; от север
материализирана имотна граница от метални колове и телена мрежа, отбелязана в
плана като черна линия с черни точки, върху която е разположен знакът „Z”,
между южно отбелязания имот 5599-ти и северно разположени части от същия имот;
от изток подпорен зид, отбелязан с черна линия с точки откъм имот 5608- от
изток; а от запад - техния имот 5610-ти, но на скицата отбелязан като 5599-ти;
синя линия, разделяща жилищната ни сграда на две половини, обозначени като 2 МЖ
представляваща невярна регулационна граница между техния УПИ VI-5610
в кв.18 по плана на гр.Велинград, неправилно разделяща го на две части -
северна и южна, както и неправилно и невярно разделяща вертикално еднофамилната
ни 2МЖ сграда на две отделни сгради на „калкан” - северна и южна.
Ищците твърдят, че по силата на НА №143/13.09.1995 г. са
придобили от техните родители Д.Г. С. и П.Н. С. по дарение следния недвижим
имот: 180/790 идеални части от парцел XIV - 5610 в кв. 18 по плана на гр.
Велинград, при равни квоти. Със същият Нот.акт Г.Д.С., получил чрез дарение,
първият етаж от двуетажна къща, построена върху парцела на 60 /шестдесет/ кв.м.
застроена в северната част на парцела от към съседите Атанас Савов и Й.К.,
ведно с 1/2 една втора идеална част от избените помещения и 1/2 идеална част от
таванските помещения, а З.Д.С., получила чрез същото дарение, вторият етаж от
същата двуетажна жилищна сграда.
Твърдят също, че техни съсобственици в имот 5610, за който
е образуван УПИ 6, кв. 18, по действащия план на град Велинград, били П.Х.Ч. и С.А.С..
В този съсобствен имот имало построени няколко сгради, като само северната
жилищна сграда, която била двуфамилна-с два отделни етажи , в действащият план
била погрешно заснета като две отделни 2МЖ сгради, което означавало, че са
„сгради на калкан”, въпреки че сградата им въобще не била разделена
вертикално и не представлява две отделни половини. Другите южно разположени
сгради били на съсобствениците на имота, като за тях нямало никакви спорове с
ответниците.
Към 1995г., когато им
бил подарен горният имот, регулацията на парцел XIV -ти била приложена, вкл. и
по отношение на северната имотна граница от към парцела на ответниците. Същата
била материализирана с ограда от телена мрежа и метални бетонирани колове точно
на северната парцелна граница. Към 1995г. били изтекли 12 години - повече от 10
години, съгл. чл.ЗЗ, ал.2 от ЗТСУ, съгласно която материална норма парцелните
граници се приемали за имотни граници, защото действащият регулационен план, по
който била извършена сделката им бил от 1983г. /одобрен със Заповед
РД14-03-169/1983г./. А съгласно ЗТСУ, собствеността - площ и граници, на
дворното място, се определяли от регулационните граници на този парцел XIV-ти.
Затова техния Нот.акт
за дарение от 1995г., на ищците били прехвърлени 180/790 ид.части от целият
парцел, без да има каквито и да било уточнения за площта на имота, за който бил
отреден парцела или за придаваеми се места от съседни имоти.
С разпореждане от
25.05.2018г., във връзка с указанията дадени от ОС Пазарджик, в негово
определение №250/17.05.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 302/2018г. по повод
прекратяване на делото на осн. чл.130 ГПК, съдът е оставил повторно без движене
искова молба, като е указал на ищците да отстрани следните нередовности на
искова молба: 1. Да посочи ясно и конкретно от къде произтича правния му
интерес от предявения иск, като посочи на коя от хипотезите дадени в ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС,
а именно: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника - основава правния си интерес, като изложи и фактите и
обстоятелствата на които го основава.
В срока за отстраняване
нередовности е постъпила молба-уточнение от ищците, в която твърдят Решение № 265 от 20.05.1988 год. на ВС на НРБ да имало
значение само за облигационните им отношения във връзка с площта на
придаваемото се дворно място и за предстоящото уреждане на сметки по оценката
му, до колкото все още имало висяща процедура по §6 от ЗУТ, основана на
предвижданията на дворищно-регулационния план одобрен през 1983г. и изменен
през 1999г. Освен това и Решението от 1988г. се основало на неверни констатации
в документите за собственост на ответниците. Твърдяната грешка в кадастъра също
се дължала на неверни документите за собственост на ответниците К.. Правния си
интерес от предявения отрицателен установителен иск обосноват с позоваването си
на фактическо състояние, а именно: Последния административен акт, който
пораждал правни последици за страните била Заповед от 1999г. за изменение на
ДРП. Към 1999г. ищците владеели дворното място до съществуващата ограда от
метални колове и мрежа, като по тази заповед границите между двата имота била
поставена по оградата, която съществувала и до днес. А от 1995г. и до днес
ищците владеели подареното им тогава дворно място в границите до оградата.
Твърдят също, че ответниците оспорвали собствеността има, тъй като искали да
съборят въпросната ограда.
Съдът намира, че с
въпросната молба-уточнение на искова молба ищците не са отстранили нередовности
на същата, съобразно дадените им указания. Изложените в нея твърдения в посока
неверни констатации
в документите за собственост на ответниците, като такива на които е основано Решение
№ 265 от 20.05.1988 год. на ВС на НРБ не
са от категорията на фактите и обстоятелствата, пораждащи правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, който спор вече е
решен по предходно дело и по предявен
иск по чл.32 ал.1 т.2 от ЗТСУ ( отм.) и по гр.д. № 96/87 год. на РС –
Велинград, решението по което по в.гр.
дело № 461 на ОС - Пазарджик било отменено.
Вместо това ВС на НРБ с Решение № 265 от 20.05.1988 год. с диспозитива си:
„Приема за установено по отношение на Д.С. и П.Н. С. ***, че при заснемане на
кадастралната основа на регулационния план на гр. Велинград, одобрен със
Заповед № РД - 14-03-163 от 13.10 1983 год. е допусната грешка, като имота
обозначен със зелен цвят на Скицата на вещото лице инж. А.И. от 11.05.1987
год., която да се счита като неразделна част от постановеното Решение, от около
130 кв.м. е записан , като имот пл.№ 5606, собственост на С., а вместо това да
бъде записан като имот с пл.№ 5599, собственост на А.Г.С. и Й.М.К. ***., като скицата
е заверена от тричленен състав на ВС на НРБ.
Съдът вече е намерил,
че страните по настоящото дело и страните по гр.д. № 96/87 год. на РС –
Велинград с предмета на иска по чл.32,
ал.1 т.2 от ЗТСУ ( отм.), който е предявен от праводателите на ищците и
праводателите на ответниците е с едни и същи страни, до колкото СПН разпростира
действието си спрямо наследниците. Дали постановеното от ВС на НРБ през 1988г. съдебно решение е основано на
верни констатации или документи за собственост, само по себе си не в състояние да обоснове правния им интерес от предявения отрицателен
установителен иск за собственост. Точно обратното за ищците, като приобретатели
на имота предмет на вече решения спор по чл.32, ал.1 т.2 от ЗТСУ ( отм.), в
който е установен собственика на същия имот, не е налице правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за същия този имот.
В какво се изразява
оспорването от страна на ответниците на собствеността на ищците, изобщо не
посочено, а такова оспорване определено не представлява построяването на сграда
в общото УПИ, нито желанието за премахване на ограда в общо УПИ, какъвто се
твърди да е настоящия случай.
Въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, но не е част от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да
предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му
със сила на присъдено нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на
положителен установителен иск, т. е. до обективно съединяване на искове.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да
докаже фактите, от които те произтичат.
Изложените съображения,
че правния интерес от иска произтича от това, че ищците се основат на
фактическо състояние, съобразно изложеното в молбата-уточнение, а именно
изменен дворищно регулационен план през 1999г. и построена през 1995г. ограда,
разделяща техния имот от този на ответниците,
също не е в състояние да обоснове правния им интерес от така предявения
отрицателен установителен иск за собственост. Позоваването на фактическо положение, т.е. на
факти и обстоятелства настъпили след постановяване на влязло в сила съдебно
решение, би обосновало правен интерес само ако има възможност ищеца да придобие
права на оригинерно основание, ако отрече правата на ответника. В тази насока не са изложени каквито и да било
твърдения и претенции на ищците към ответниците досежно собствеността върху процесната
застроена и незастроена част от дворно място. А простото позоваване на
фактическо състояние, при това основаващо се основно на построена ограда през
1995г. и изменен ДРП само по себе си не може да обоснове правен интерес от така
предявения отрицателен установителен иск за собственост. Още повече, когато
изрично е заявено, че не се предявява иск по чл.54, ал.2 от ЗУТ.
Още по малко правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост може да
обоснове твърдението за неприключила процедура по §6 от ЗУТ. Точно обратното в
случай на наличието действително на такава /в каквато насока няма
доказателства/, изключва наличието на правен интерес у ищците.
Конкретният правен
интерес за предявяване на положителен или на отрицателен установителен иск се
обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните
извънсъдебен правен спор. Когато той вземе формата на оспорване на
претендираното от ищеца право, последният има правен интерес от предявяване на
положителен установителен иск, за да бъде установено със сила на присъдено нещо
съществуването на неговото право.
Съдът е длъжен да
провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния
интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен
интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че снабдяването на ищците с НА за дарение от
1995г. на който основата собствеността си е станало след влизане в сила на
съдебното решение по чл.32, ал.1 т.2 от ЗТСУ ( отм.) и във основа на
констативен НА на техните праводатели от 1976г., който документ е бил
разглеждан в приключилото съдебно производство, и въпреки това имота е
установено да е собственост на праводателите на ответниците.
При което и като
намира, че от една страна ищците не са отстранили нередовности на исковата си
молба, като не са обосновали правния си интерес от предявения иск, а от друга е
налице влязло в сила съдебно решение по иск с правно осн. чл.32, ал.1 т.2 от ЗТСУ (
отм.) в който въпроса за собствеността е решен и като такъв не подлежи на пререшаване,
то и производството по ИМ се явява недопустимо, поради липса на правен интерес
и като такова следва да се прекрати на осн. чл.130 ГПК.
На осн чл.78, ал.3 ГПК,
до колкото от ответниците Й. и М.К. е постъпил писмен отговор, в който са
изложили съображения за недопустимост на предявения иск и са претендирали
разноски, като са и представили доказателства за направени такива от 600лв. за
адв. възнаграждение, то ще се осъдят ищците да им заплати тази сума за
разноски.
С
оглед горното и на основание чл.130 от ГПК , съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Прекратява производството
по гр.д. № 1289 по описа за 2017г.
на РС Велинград, V гр.с., на осн. чл.130 ГПК по предявения от ищците Г.Д.С.,
ЕГН ********** ***,З.Д.С. -ЕГН********** *** р о т и в Й.М.К. с ЕГН с ЕГН ********** ***, М.Г.К. с ЕГН **********
***, В.З.К. с ЕГН ********** и Й.Г.С. с
ЕГН ********** ***, в качеството им на единствени наследници на А.Г.С., отрицателен
иск за собственост по чл.124 от ГПК във
вр. с чл.134 от ЗУТ - за
признаване за установено по отношение на ответниците, че те не са собственици
на застроеното и незастроено дворно място с площ от 130 м2, при граници по
действащия кадастрален план на гр.Велинград, квартал 18-ти, одобрен със Заповед
№ 300-4-12 от 23.03.2004г. на Агенция по кадастър, а именно: от запад улица
„Христо Боянов” №11; от север материализирана имотна граница от метални колове
и телена мрежа, отбелязана в плана като черна линия с черни точки, върху която
е разположен знакът „Z”, между южно отбелязания имот 5599-ти и северно
разположени части от същия имот; от изток подпорен зид, отбелязан с черна линия
с точки откъм имот 5608- от изток; а от запад - техния имот 5610-ти, но на
скицата отбелязан като 5599-ти; синя линия, разделяща жилищната ни сграда на
две половини, обозначени като 2 МЖ представляваща невярна регулационна граница
между техния УПИ VI-5610 в кв.18 по плана на гр.Велинград, неправилно разделяща
го на две части - северна и южна, както и неправилно и невярно разделяща
вертикално еднофамилната ни 2МЖ сграда на две отделни сгради на „калкан” -
северна и южна, като недопустим.
ОСЪЖДА Г.Д.С.,
ЕГН ********** и З.Д.С. -ЕГН********** ***, за заплатят на Й.М.К., ЕГН ********** и М.Г.К., ЕГН **********
***, СУМАТА от 600,0 лв. /шестстотин
лева/ - разноски за адв. възнаграждение.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................