№ 2388
гр. ****, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Н.
при участието на секретаря Антония Анг. ПЕ.а
като разгледа докладваното от Елена Н. Гражданско дело № 20213110118385
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №53861/29.12.2021
г. от Г. Н. П., ЕГН ********** срещу В. П. Е., ЕГН **********, с която са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване, следните искове: да бъде осъден
ответникът В. П. Е., ЕГН **********, да заплати на ищцата Г. Н. П., ЕГН **********,
сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от дискриминационни действия изразяващи се в
по-неблагоприятно третиране на ищцата, а именно „преследване", установено с влязло
в сила Решение № 408/03.10.2018г. на КЗД и сумата от 4500 /четири хиляди и
петстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
дискриминационни действия, изразяващи се в „тормоз" на работното място, установени
с влязло в сила Решение № 485/16.09.2020г. на КЗД.
Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
В исковата молба ищецът излага, следната фактическа обстановка:
През периода 2000 - 2019г. ищцата заемала длъжността „Главен специалист“ в
отдел „Административно наказателна дейност и информационни системи" в Дирекция
„Морска администрация - ****".
От 2015г.-2019г. включително била подложена на неравнопоставено и
дискриминационно отношение на работното място от страна на Директор на дирекция
„Морска администрация" - **** - к.д.п. В. Е., което отношение било следствие на
подаден сигнал за тормоз на работното място през май 2015 г., като служителите, които
са подали сигнала, между които и ищцата, били поставени в по-неблагоприятно
1
положение в сравнение с останалите служители в администрацията, изразяващо се
конкретно по отношение на ищцата в заплахи за уволнение, понижаване на годишната
атестационна оценка на П. за 2017г. с мотива „Щом си разписал жалбата ще си търпиш
последствията", използване на епитети изразяващи необективно и негативно
отношение на всеослушание „мишка, нищо не си постигнала в живота си, ще те
изчегъртам"; и последващите, поставени ѝ от прекия ръководител на отдела г-жа ДЖ.,
подмятане при всеки удобен случай на обиди и заплахи: „Ще се справя с теб, както се с
справих с ...(при споменаване на имена на служители, които са напуснали МА, тъй като
не са издържали на ежедневните навиквания и обиди)", "ще ви разчистя…“
Това принудило ищцата да сезира Комисията за защита от дискриминация на
Република България и да инициира производство пред нея, по реда на чл.50 и сл. от
Закона за защита от дискриминация. С Решение №408/03.10.2018г. на КЗД, петчленен
специализиран състав приел за установено, че к.д.п. В. Е., в качеството директор
дирекция „Морска администрация“ гр.****, е извършил по неблагоприятно третиране
под формата на „преследване" по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗЗДискр., на
служителите на дирекция „Морска администрация“ - ****, които са предприели
действия за защита от дискриминация под формата на тормоз на работното място
срещу него през месец май 2015г. Комисията дала предписание на В. Е., в качеството
му на длъжностно лице - директор на дирекция „Морска администрация" - ****, да
преустанови установеното нарушение на параграф 1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. и „извърши
действия за подобряване на работната обстановка в дирекцията".
Въпреки наложените санкции, поведението на Директора ескалирало и той
преследвал всички служители подали сигнал срещу него. Ищцата излага, че последните
няколко години тръгвала към работното си място с безпокойство, какво ще ѝ донесе
денят. Ежедневните навиквания, заплахи, обиди ѝ причинявали главоболие от
тревожност. Вечер често плачела, прибирала се разтревожена и се оплаквала на съпруга
си, който настоявал да напусне, но ищцата не смеела, защото трябвало да участва в
издръжката на семейството. Започнала да страда от безсъние, стягане в сърдечната
област, сърцебиене от стреса. На всяко привикване в кабинета на директора ѝ
причернявало, някои моменти ѝ се губят от стреса.
Така например, но не само на 08.01.2019г. директорът събрал всички служители
на администрацията в заседателната зала, като след репликата „Който не ме следва да
напусне залата", изгонил Г.П. от събранието и я е унизил пред всичките ѝ колеги.
Разпоредил на началник отдела В. ДЖ. да не допуска излизането ѝ от канцеларията без
разрешение, дори до тоалетна.
От случката ищцата получила нервен срив, била ѝ поставена диагноза „Смесено
тревожно депресивно разстройство“, което наложило да приема антидепресанти.
Когато се върнала на работа след десет дни отсъствие изпитвала изключителен срам и
2
неудобство пред колегите, защото трябвало да се обажда, дори когато ходи до
тоалетната.
На 27.03.2019г. ищцата била извикана в кабинета на директора, заедно с К. Т. и
В. ДЖ. във връзка с коригиране на работата на нов служител - Е. Г. от предишния ден.
Въпреки твърденията на посочените по-горе колеги, присъствали на предполагаем
конфликт, че такъв всъщност не е имало, директорът отправял заплахи към П., че тъй
като тя се подписала в предходни жалби относно поведението му ще си понесе
последствията. На началник-отдел ДЖ. било наредено да предупреди новите
служители да не контактуват с ищцата, от което тя се почувствала крайно унизена.
Ответникът използвал обидни думи и квалификации по адрес на ищцата, които
били подминавани от нея с мълчание, но създаденото напрежение на работното място,
в резултат на изгонването от събранието и забраната да контактува с част от колегите
си, довело до случаи след работа от главоболие и депресия от случващото се да лежи да
не може да стане от леглото. Не можела пълноценно да контактува с децата си и да
помага на малкия си син в училищната подготовка, тъй като мислите ѝ натрапчиво
били заети със случващото се през деня на работа. В резултат на преживения стрес и
постоянно повтарящите се унизителни ситуации на работното място, в ищцата се
породило чувство на безизходица и безнадеждност, че нещо би могло да се промени.
Всичко това довело до ново сезиране на Комисията за защита от дискриминация.
С решение №485/2020г. по преписка №82 за 2019г. на Комисията за защита от
дискриминация били установени следните нарушения на правата на ищцата, допуснати
от страна на длъжностното лице Е.: - „тормоз" на работното място по смисъла на чл.5
във вр.с пар.1, т.1 и 3 от ДР на ЗЗДискр., чрез подробно описани в решението действия,
в резултат на които ѝ е било накърнено достойнството и била създадена обидна и
враждебна среда за нея на работното ѝ място. Решението на Комисия за защита от
дискриминация е потвърдено с Решение № 9115/09.08.2021г. по адм. дело №
4142/2021г. по описа на ВАС.
Така ищцата живеела в постоянен психически стрес, че всеки нов работен ден ѝ
предстоят неприятности и се принудила да подаде молба за напускане. След
принудителното ѝ напускане на работа се чувствала непълноценна, унижена от
отношението и обидите, и продължила да търпи негативни преживявания от изпитания
стрес. До ден днешен изпитва тревога и безпокойство, само при мисълта че трябва да
мине покрай сградата на Морска администрация. Срамува се да общува с бившите си
колеги, въпреки че реално няма причина, тъй като с всички е поддържала отлични
отношения.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск, като излага следното:
Изцяло оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения на ищцата,
3
като неточни и манипулативни. Заявява, че никога не е обиждал публично Г. П., както
и не е осъществявал неравно третиране на служителите на дирекция „Морска
администрация" - **** и каквато и да е дискриминация, спрямо тях.
Излага, че Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА) е
юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерство на транспорта, в
качеството си на второстепенен разпоредител с бюджетни средства, със седалище на
управление: гр.София и с регионални дирекции във ****, Бургас, Русе и Лом. Статутът
на ИАМА е регламентиран в чл. 360, ал. 1. от Кодекса на търговското корабоплаване -
Дейността, структурата, организацията и съставът на агенцията се определят с
устройствен правилник, приет от Министерския съвет. К.д.п. В. Е. в качеството си на
представител на тази институция, винаги си е гледал съвестно и изключително
професионално работата, което е високо оценено, както в ИАМА, така и в
Министерството на Транспорта. Строго професионалното поведение на Директора и
въведеният от него подход на спазване на установения ред при изпълнение на
задълженията, не се харесвал на няколко служители от персонала, включително и на
ищцата Г. П.. Твърди, че ищцата била недисциплиниран и създаващ интриги служител
и в едно с колежките си Красимира Кубарелова и Г. Б., редовно нарушавали трудовата
дисциплина и създавали междуличностни конфликти сред служителите, което ставало
предпоставка за враждебна работна среда. Г. П. се държала изключително некоректно и
неуважително, както спрямо прекия си ръководител В. Д., така и към Директора.
Създавала интриги между служителите, както и редовно нарушавала работния процес,
като напускала и се връщала на работа, когато пожелае. Хваната била да използва две
магнитни карти, като по този начин прикривала продължителното си отсъствие от
работа. Била неинициативен и конфликтен служител. Нападала остро всички, които я
критикуват, без да се съобразява с техния пол и пост в дирекцията, като всичко това
принуждавало, както преките и началници, така и Директора, постоянно да
контролират и координират действията ѝ.
Твърди, че всъщност в качеството си на административен ръководител на
Дирекция „Морска администрация" гр.****, е осъществявал координация и контрол
върху работата на всички служители, както относно изпълнението на изискванията за
спазване на трудовата и служебна дисциплина, така и относно установената
организация на работа. В тази връзка действията му не съставляват форма на
дискриминация, тъй като изискването да се спазва дисциплината по време на работа, е
по отношение на всички служители в Дирекция „Морска администрация" гр.****,
както и че всички тези действия са докладвани от Е. на Изпълнителният Директор на
ИАМА- Живко Петров. Като един, еродиран и интелигентен човек, той винаги е
считал, че в йерархичните отношения, връх трябва да взема етиката, където
административният ръководител е длъжен да създаде атмосфера на сигурност и
достойнство при условията на равнопоставеност на служителите. Етичните правила за
4
поведение на административния ръководите трябва да бъдат негов морален дълг, за да
може всеки отделен служител, осъществявайки своите професионални задължения в
услуга на обществото, да допринася за формирането на облика на системата, за която
изпълнява задълженията си. Същевременно обаче счита, че отношенията, които се
създават между административния ръководител и неговите подчинени, са статусни, т.е.
- подчинени на йерархичните взаимоотношения. Ръководителят притежава формалната
и неформалната власт, чрез която има възможност да оказва влияние и въздействие
върху своите подчинени. От своя страна подчинените също имат власт, което се
доказва и в настоящият казус. Те могат да се обединяват в групи, което им дава
колективна сила да направят административният ръководител зависим от тях,
посредством своето поведение и резултатите от своя труд. Тъй като отношенията
между ръководителя и подчинен са статусни, те са неравностойни и могат да бъдат
както източник на удовлетвореност, така и източник на враждебност, спрямо
административния ръководител, който носи отговорността за всичко. Подчинените
свързват конфликтността основно с властта, която административният ръководител
притежава и от очакванията им, той да насочва максимално усилията си към постигане
целите на ръководеното от него ведомство. Това обаче не е точно така, защото
административният ръководител разпределя задачите, наказва, санкционира,
контролира, възнаграждава, повишава. Всичко това може да поражда враждебност у
подчинените по повод възприемане на несправедливо отношение, притеснение, страх
от наказание, а има и хора, които изпитват враждебност към всякакъв авторитет и
власт. Така счита, че е в настоящия случай за Директора е налице активно отношение,
относно възлагане изпълнението на задачите на администрацията и пасивно отношение
на подчинения относно самото им изпълнението, което е довело до враждебност
насочена от подчинения към ръководителя и дискредитирането му с наложените
наказания с Решение № 408/03.10.2018г. на КЗД и Решение № 485/16.09.2020г. на КЗД.
В заключение твърди, че по делото не са представени убедителни доказателства
досежно обстоятелството, че в резултат на описано в исковата молба „преследване" и
„тормоз" на работното място, за ищцата са настъпили вреди, както и че твърдените
неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от действията на
директора Е..
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. Д., която
поддържа отговора на исковата молба. В пледоарията си по същество акцентира върху
обстоятелството, че се е наложило ищцата след дългогодишен стаж в администрацията
и на над 50 годишна възраст да напусне работа. Представя подробни писмени бележки.
Ответникът В. Е. се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв,
Х.. Оспорват иска. Представя писмени бележки, в които се позовава на управленския си
подход да изисква стриктно спазване на трудовата дисциплина, като и на
5
обстоятелството, че ищцата е била недисциплиниран служител.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в сила Решение № 485/ 16.09.2020 г. на Комисията за защита от
дискриминация, постановено по преписка № 82/ 2019 г. е прието за установено, че
ответникът В. Е. - директор на дирекция „Морска администрация", гр. **** е допуснал
по - неблагоприятно третиране - „тормоз" спрямо служителите на дирекция „Морска
администрация" - гр. ****, подали предходна жалба с вх. № 16-18- 29/ 04.04.2017 г. и
допълнения към същата с вх. № 16 - 18 - 39/ 11.05.2017 по описа на КЗД.
Видно от постъпилата от Комисията за защита от дискриминация преписка по
жалба с вх. № 16-18- 29/ 04.04.2017 г. Г. П. се явява жалбоподател по нея (л.78 и 91).
С влязло в сила Решение № 408/ 03.10.2018 г. на Комисията за защита от
дискриминация, постановено по преписка № 88/2017 г. е прието за установено, че
ответникът В. Е. - директор на дирекция „Морска администрация", гр. **** е допуснал
по - неблагоприятно третиране - „преследване" спрямо служителите на дирекция
„Морска администрация" - гр. ****, подали предходна жалба с вх. № 44-01- 70/
04.05.2015 г. по описа на КЗД.
Видно от постъпилата от Комисията за защита от дискриминация преписка по
жалба с вх. № 44-01-70/ 04.05.2015 г. Г. П. се явява жалбоподател по нея (л.69 и сл.).
От показанията на свидетеля Д. Р. В., без родство и дела със страните по делото
и бивш служител на Морска администрация, Началник-отдел „Експлоатационна
годност на пристанища“ до 2021 г. се установява следното: Г-н Е. станал директор 2011
г. В самото начало се представял като добър човек и всички се радвали, че млад човек
ще им бъде ръководител. Г-н Е. бил обучаван от бившия директор и още докато траело
обучението г-н Е. започнал да го обижда: „некомпетентен“, „малоумник“. Атмосферата
на работата станала напрегната, нездравословна, затормозяваща и затрудняваща
изпълнението на функциите на хората, които били тормозени. Били натрупани
наблюдения от грозното му отношение - обиди, унижение, злепоставяне, уронване на
престижа, и всички в качеството им на свидетели и потърпевши взели решение да
подадат жалбата 23 служители през 2015 г. Наистина лошото отношение на директор
В. Е. започнало след подадената жалба. Не веднъж свидетелката е виждала Г. П.
разстроена, разплакана, също така ѝ е споделяла ситуации, в които била унижена пред
колеги. През 2019 г. директорът бил събрал всички, вследствие на конфликт и попитал
всеки един поименно, дали ще го следва. На Г. П. и още една колежка им казал да
напуснат залата без причина. Г. П. след тази ситуация била много напрегната,
затормозена, имала желание за напускане. Това било и целта на директора, който на
6
всички подписали жалбата казвал: „малоумна“, „некомпетентна“, „проста“, „Аз лично
не мога да ви уволня, но ще направя да си подадете молбите“. Г. П. отсъствала
известно време преди да напусне, тъй като получила нервна криза. Всички
началник-отдели получавали указания за изготвяне на атестациите на служителите.
Януари месец ги събирал, за да им се дадат указания да не пишат такива оценки, че да
се налага той да ги намаля, да не си играят на доброто ченге и лошото ченге, да
внимават да пишем слаби оценки. Последиците от ниските оценки били от една страна,
че не получавали материални бонуси, или били на минимума, а от друга самото
удовлетворение, като си вършил работата и изпълнявал задачите, да се измисля в края
на година от нищото слаба оценка, било унизително за всеки служител. Наблюденията
от Г. П. са, че е един изключително интелигентен и ерудиран човек и служител, който
коректно, качествено, в срок е целял да изпълни задачите и извършва функциите си в
отдела. Дори изпълнявала задачи директно от звеното в София, което предпочитало да
комуникира с нея. Напускала е работа в работно време само в изпълнение на
служебните си задължения (да отиде до банката), като го съчетавала с обедната
почивка. По повод на комуникации и кореспонденции със счетоводния отдел, се е
налагало Галя да занесе документ да се разпише, но по-скоро тя ги е викала да
подпишат, за да не излиза от бюрото. В един момент на Г. П. и било забранено да
излиза, без да предупреждава началника на отдела, включително и до тоалетна.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля Д. А. П., съпруг на ищцата,
от които се установява, че до 2019 г. съпругата му работила в Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ - ****. До назначаването на г-н Е. съпругата му била
изключително доволна от работата и средата, в която работи. Споделяла му е, че
поддържа много добри приятелски отношения в офиса и с други колеги. След
назначаването на д-р Е. постепенно започнало да се усеща едно напрежение и
разстройство в психиката на съпругата му. В началото споделяла, че този директор се
държи грубо, невъздържано и дори арогантно, не само с нея, но с доста хора от това
предприятие. Доста жени и някои мъже подали жалба до Изпълнителната агенция в
София и до други институции, с надеждата тази неморална ситуация за работа да се
промени. Наричал служителите: „некадърници“, „тъпи“, „прости“, „малоумни“, което
довело до подаване на жалбата. След жалбата нещата се променили, но не към
по-добра, а станало още по-лошо. Съпругата му споделяла за оказан натиск и тормоз
върху нея, като една от жалбоподателките, като целта била сама да си подаде накрая
молбата за напускане. Връщала се след работа доста разстроена в този период, тръгвала
на работа дори със страх, незнаейки какво може да последва и на какво може да бъде
подложена на работното място. Прибирала се доста разстроена, не рядко плачела,
заключвала стаята. Децата също станали свидетели на това, налагало се свидетелят да
търси отговор на въпросите им за причините за поведението на майка им. Появили се
проблеми със съня ѝ, вземала успокоителни, усещала се напрежение в семейната среда,
7
много лесно избухвала за дреболии. Свидетелят я съветвал, след подаване на жалбата и
тоталния тормоз, да подаде молба за напускане. Доста нейни колеги и колежки развили
какви ли не заболявания, един от колегите починал, вследствие отключване на
автоимунно заболяване. Спирал я немалкият стаж от почти 20 години, които имала в
агенцията. Един ден му се обадила много разстроена, плачела и свидетелят я взел от
работа и я завел на лекар, където се установило смесено тревожно-депресивно
разстройство. Били ѝ изписани антидепресанти и около 2 седмици седяла в къщи.
Повод за това състояние, станало демонстративното ѝ изгонване от общо събрание на
всички колеги от предприятието без някакви мотиви. На това събрание дори й било
забранено да излиза без разрешение от стаята, дори до тоалетна. Целта била да я унижи
и да си подаде сама молбата за напускане. Излага, че съпругата му от четири човека в
офиса е вършила две-трети от работата и всички колеги могат да го потвърдят. След
като напуснала била подтисната, изправена през неизвестността да търси работа на 45
години, което е малко трудно. Постепенно се подобрили малко нещата, въпреки че и
сега има проблеми със съня и все още взема антидепресанти. Сега има нова работа.
Свидетелката В. Н. ДЖ., без родство и дела със страните, в трудово
правоотношение с Дирекция Морска администрация и пряк ръководител на ищцата,
свидетелства, че Г. П. имала проблеми с трудовата дисциплина, защото системно не
спазвала установеното работно време. Имала забележки за закъснения. Твърди, че в
отдела имали възможност за плаващо работно време, за което се прави предварително
график, като трябва да има 50 процента от служителите на работа. Ищцата решавала да
се пише от осем и половина, останалите идват на работа 9:00 часа и няма как да се
упражни контрол, дали идва навреме, защото не се чекира, а е взела посетителска карта
и влиза и излиза с нея. Когато установила това, поискала писмени обяснения, защо е
взела тази карта и по този начин заобикаля установения ред, след което тя напуснала.
Свидетелката е имала спорове с директора по служебни въпроси, но обиди не са
разменяни. Имали среща в отдела за обсъждане на дисциплината, след което било
свикано и общо събрание на цялата дирекция, на което се поставили за разглеждане
същите въпроси и тогава директорът казал, не само на П., а и на друга служителка, че
могат да напуснат, тъй като с тях тези неща са ги обсъждали преди. Задълженията на Г.
П. били отчитане на финансово-счетоводните документи, плащания, счетоводна
дейност, свързана с част от Човешки ресурси, отпуски, болнични, отчетност, графици,
плаващи работни времена. Като качество на работа тя си е вършила работата
качествено, в срок, но често отсъствала от работното си място, като я нямало поне
половин час и никой не знаел къде е и какво прави. Налагало се поне един път месечно
да ходи до банката за попълване на касовата наличност. Проблемите в отдела били
междуличностни, между по-късно назначена колежка М. М. и Г. П., като Г. М. зад
гърба на свидетелката преразпределяла задачите, поставени от нея, като товарили
новопостъпилата колежка с нетипични за нейната позиция дейности, т.е. прехвърляли ѝ
8
своята работа. Отделно Г. П. често обиждала М. М.. Кагото разбрала провели разговор,
но поради липсата на резултат директорът бил уведомен. Работата в отдела си върви,
назначили се други служители, обучили ги. Сега нямат проблеми с трудовата
дисциплина на служителите. От 2019 г. до сега трима служители са напуснали работа.
Едната служителка започнала по програмата „Старт на кариерата“, но не я устройвали
парите и напуснала. След нея дошла също млад човек, но и тя напуснала, тъй като не я
устройвали парите. Започна една служителка на средна възраст, тя работила по-дълго,
но също напуснала по семейни причини.
Свидетелят М. Т. М., също в правоотношение с Дирекция „Морска
администрация“ излага, че е бивша колежка с ищцата, като били на една и съща
длъжност П., Т. и тя. Не е ставала свидетел на случаи, в които В. Е. се е отнасял
неравнопоставено с ищцата. Случвало се е, когато се връща в стаята, да се е оплаква от
осъществяван тормоз, което свидетелката обяснява с неспазването от ищцата на
работното време, което често правела. Последната година от март до септември, преди
да напусне, ищцата използвала посетителска карта. Обяснява, че всеки служител има
персонална карта за допуск до сградата, като се отбелязва часа на влизане и напускане
на сградата. Ищцата разполагала с втора, посетителска карта, по който начин излизала
и влизала в сградата през работно време, без да фактически в системата да се отчита, че
тя отсъства от сградата. Счита, че ответникът не е имал по-специално отношение към
нея. Не е ставала свидетел на обиди към служителите. Присъствала на общото
събрание, от което била отстранена ищцата, което обяснява с факта, че преди това те –
Б., ДЖ., П. и Т. имали предварителен разговор и били изчерпани темите, но нито на
нея, нито на ДЖ. е казал да напуснат събранието. Между нея и ищцата имало
междуличностен конфликт, като свидетелката в продължение на година и половина
била подложена на много силен тормоз от П.. Наложило се да опише писмено
ситуацията, за да се вземат мерки, тъй като до тогава ДЖ. взимала мерки с нисък ефект,
затова отнесли проблема на по-високо ниво. Било нетърпимо, П. ѝ крещяла, обиждала
я, прехвърляла ѝ работа, тъй като с тези нейни излизания от офиса работата оставала
несвършена.
Като причината за поведението на П. излага, че в предприятието има график, от
колко часа ще са на работа през следващата седмица. П. винаги се пишела от 8:00 часа.
Тъй като свидетелката нямала пропуск за паркинга през първите дни и за това отивала
по-рано, за да има къде да паркира. Така отивала в офиса по-рано, а нея я нямало. Тя от
първия ден се скарала с нея: „Какво се мъкнеш на работа, да ме следиш“. Влизала
по-рано в офиса и обикновено нея я нямало там. Описва ищцата като изключително
небрежна към работата, правила грешки, но всеки път, като й се покажела грешка, тя се
дразнила и ядосвала. Ищцата категорично е излизала по време на работно време.
Отначало било практика да се ходи до банката, сега банковото извлечение се получава
по имейл, но първите години всяка сутрин се отивало до банковия клон, като имало
9
случаи да се върне и без банкови извлечения с две пълни торби. Обедните почивки
също ги свивала, тъй като те се редували кога да почиват, а тя често почивала и през
двете почивки. Когато я накарали да напише обяснение за злоупотребата с карата,
напуснала.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр. за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
неблагоприятното третиране на ищцата чрез осъществени актове на дискриминация от
страна на ответника.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест е следвало ищецът
да докаже, че с дискриминационите си действия (установени между страните в
производството за защита от дискриминация) ответникът му е причинил
неимуществени вреди в посочения размер, както и причинната връзка между
действията и претърпените вреди.
В случая актовете на дискриминация са предходно удостоверени в производство
по гл. четвърта, раздел първи от Закона за защита от дискриминация пред Комисията за
защита от дискриминация, поради което повторното им установяване в настоящото
производство е недопустимо /Решение 192/25.06.2014г. по гр.д. №5663 /2013г. на ВКС/.
С оглед това разрешение съдът е обвързан да приеме, че ответникът В. Е. е осъществил
по отношение на Г. Б. неблагоприятно третиране под формата на „тормоз" и
„преследване".
Възраженията на ответника, че дискриминационното му отношение е
провокирано от поведението на ответника (по същество възражение за съпричиняване)
останаха недоказани. Показанията на водените от ответника свидетели В. Н. ДЖ. и М.
Т. М. имат значителни противоречия. Например свидетелката ДЖ., която се явява пряк
началник на ищцата, твърди, че е следвало да се ходи до банката един-два пъти
месечно, а свидетелката М., твърди, че е трябвало да се ходи всеки ден, което
възпрепятства съда да прецени дали твърдените отсъствия на ищцата от работа се
дължи на необходимостта от ходене до банката, или на нейни самоотлъчки. Освен това
в задълженията на ищцата е влизало и да се разнасят документи извън нейния кабинет,
което обяснява отсъствията ѝ, които свидетелката ДЖ. определя на около 30 минути, а
свидетелката М. на два и повече часа. Освен това противоречие има и по отношение на
свършената от ищцата работа, като прекият ѝ ръководител заявява, че всичко е било
свършено качествено и в срок, а свидетелката М. заявява, че ищцата често правила
грешки, прехвърля ѝ работата си, тъй като оставала несвършена поради честите ѝ
отсъствия. Освен това и двете свидетелки все още работят в Дирекция „Морска
администрация“ – ****, чийто директор все още е ответникът и съответно, при
10
доказаните актове на дискриминация от негова страна спрямо служители, които „не го
следват“ поставят под съмнение достоверността на изложеното, с оглед подчиненото
им положение спрямо него. Освен това тези свидетели излагат данни за евентуални
нарушения едва една година преди прекратяване на служебното правоотношение на
ищцата, а периодът на дискриминация датира от подаване на първата жалба през 2015
г., за когато няма никакви данни за каквото и да било неизпълнение на служебните
задължения на ищцата. Отделно от горното, водените от ищцата свидетели бившата
служителка на Дирекция „Морска администрация“ – **** Д. В. и съпругът на ищцата
Д. П. свидетелстват, че същата си е изпълнявала съвестно задълженията, като дори е
била предпочитаният служител за комуникация и възлагане на задачи от ръководството
в София. Няма данни по делото и за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
държавния служител по съответния законов ред чрез установяване на неизпълнението
и налагане на съответното дисциплинарно наказание. Освен това неизпълнението на
служебните задължения от служителя в никой случай не бива да е повод за грубо,
обидно и унизително отношение от страна работодателя, а е следвало да бъдат взети
мерки по съответния законов ред.
От събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на водените
от ищцата свидетели се установи по несъмнен начин, че осъществените спрямо ищцата
тормоз и преследване на работното място представляват значим стресогенен фактор.
Натрупаното в работата напрежение се пренесло у дома и довело до невъзможност
ищцата да полага грижи за децата си, да им отделя нужното внимание. Станала нервна,
раздразнителна и избухлива. Често плачела. Появили се и нарушения със съня.
Налагало се да взема успокоителни. Изпитвала страх, какво ще ѝ донесе поредният
работен ден. След последното публично унижение – изгонването ѝ от събранието
настъпило депресивно състояние, което и до момента не е напълно преодоляно от
ищцата. Станалото на самото събрание, от своя страна в достатъчна степен показва
отношението на ответника спрямо ищцата, като от събранието е била отстранена само
тя и още една служителка, въпреки че и другите две служителки от отдела –
свидетелките Д. и М., са присъствали на предхождащите го разговори и са били на
разискването на въпросите, но не са отстранени от събранието.
С оглед изложеното съдът намира, че ищцата е претърпяла неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с действията на ответника, поради което следва да ѝ
бъде определено обезщетение по справедливост. При определяне на обезщетението
съдът отчита възрастта на ищеца, продължителния период от време (около 20 години),
в които е работила в управляваното от ответника ведомство, системността и
продължителността на тормоза, влошеното здравословно състояние в резултат от него,
както и особено тежкото унижение, на което е била подложена в колектива. Следва да
се отчита и икономическата обстановка в страната, като обезщетението не води до
неоснователно обогатяване, а способства за преодоляване на вредите.
11
В тази връзка съдът определя справедливо парично обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди в общ размер по двата иска от 5000 лв., поради което
предявените искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Като последица от уважаване на иска, на ищеца следва да се присъди законна
лихва от датата на събирането.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се следват сторените
по делото разноски съобразно уважената част от иска за адвокатски хонорар в размер
на 600 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация за
производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са
за сметка на бюджета на съда, поради което на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ВРС и държавната такса за
разглеждане на иска в размер на 200,00 лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 74, ал.1, във вр. с чл. 71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр., В. П. Е.,
ЕГН: **********, с адрес гр. ****, ул. „****" №4, ет.4, ап.В-4 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ бл.3, вх. Е, ап.5 сумата от 500
/петстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
дискриминационни действия изразяващи се в по-неблагоприятно третиране на ищцата,
а именно „преследване", установено с влязло в сила Решение № 408/03.10.2018г. на
КЗД, ведно със законната лихва от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума и сумата от 4500 /четири хиляди и петстотин/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дискриминационни действия,
изразяващи се в „тормоз" на работното място, установени с влязло в сила Решение
№485/16.09.2020г. на КЗД, ведно със законната лихва от 29.12.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА В. П. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. „****" №4, ет.4,
ап.В-4 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ бл.3,
вх. Е, ап.5 сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. П. Е., ЕГН: **********, с адрес гр. ****, ул. „****" №4, ет.4, ап.В-
4 ДА ЗАПЛАТИ по в полза на Районен съд – **** сумата от 200,00 (двеста) лева,
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
във вр. с чл. 75, ал.2 от ЗЗДискр.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
13