Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 18.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември
две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
НАУМОВА
При секретаря
Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията Наумова гр.д.№ 131/2013г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.2, вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Пред ПлрС е депозирана искова молба от ***,
гр. Плевен, против Л.И.Л. ***, за
признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
същият дължи сумата в размер на 5 284.80лв., от която сумата от 4 578.91лв-главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2009г. - 30.09.2011г., и сумата от 705.89лв. -лихва за забава за периода 06.01.2010г.
- 01.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите,
както и направените разноски. Твърди се,
че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д.№ 7230/2012г. по описа на ПлРС, по което има
издадена заповед за изпълнение,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите
за топлинна енергия са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата ***,
гр. ***, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че жилището, находящо се в
***.
В.с.з., се ищецът се представлява от адв.Г.Ц. от ПлАК, поддържа иска,
претедира разноски.
Ответникът
Л.Л. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който излага, че
неоспорва иска по основание и размер, но оспорва начина на образуване на цените
и отчитаното, поради което съдът приема, че по същество, същият оспорва
иска като неоснователен и недоказан по
основание и размер. Оспорва претендираните суми като излага, че не е обосновано
как ищеца ги е формирал.Оспорва стойността на начислената топлинна енергия по
партидата му. Моли иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован,
явява се лично, поддържа отговора на исковата молба, моли иска да бъде
отхвърлен, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК в производството е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца ***, гр.***.Същото, не изразяват становище по иска и не
изпращат представител в с.з.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От
приложената Заповед за изпълнение на парично задължение № 4339/15.11.12г. по ч.гр.д. № 6546/2012 г. на ПлРС, е видно,
че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу ответника. За да постанови акта си, съдът се е позовал на подаденото
заявление и на представените документи. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
ответника-длъжник е депозирал възражение, като е посочил, че не дължи
претендираните суми.
По делото не е
спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот, апартамент, находящ
се в гр. Плевен на соченият в ИМ адрес, както и че сградата – етажна
собственост е топлофицирана.
От приложената по делото
справка–извлечение за дължими суми от Л.Л., както и от заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за периода от 01.11.2009г. до 30.09.2012г. на
ответникът са били начислявани суми за топлинна енергия в размер на
4 578.91лева.
По делото е изслушано и
заключението по назначената съдебно–техническа експертиза на вещото лице Кр.З.,
и допълнителна такава от същото вещо лице от които се установява, че
съдържащите се начисления в съставените извлечения от сметки на ищеца не
съвпадат с подадените му данни от топлинния счетоводител. Както и че
съществува възможност на надписване на показанията, без последващо
приспадане.Установява се още, че деференциалният регулатор и двата изпълнителни
механизма са подменени в абонатната станция в имота на абоната. Вещото лице е
установило също, че съгласно представените карнети на абонатната станция,
часовата консумация излиза извън максималната пропускливост на диференциалният
регулатор, както и че не при ищеца няма картон за вписване показанията на
топломера, както и че е нарушена циркwлацията на БГВ в имота/апартамента/
на ответника. Не става ясно от заключението по какъв начин и въз основа
на какви първични документи от топлинния счетоводител са определяни стойностите
на показателите, релевантни за определяне дължимите компоненти на топлинна енергия
за процесния период.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на
чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в
процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
Съдът намира,че съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.1от ЗЕЕЕ (отм.), който е бил в сила до
м.03.2004г.продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови
нужди,включително за общите части в сгради етажна собственост,се осъществява
при публично известни общи условия,предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР.По силата на чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ(отм.)топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и един местен всекидневник.Същите влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите.В
срок от 30 дни от публикуването несъгласните с общите условия потребители могат
да внесат съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 от ЗЕЕЕ(отм.)заявление,в което
да предложат различни условия.Предложените от потребителите и приети от
топлопреносното предприятие различни условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.От анализа на тази разпоредба следва,че за да са налице отношения
на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, както е в случаите по чл.106 ЗЕЕE(отм.)Такива договори
се сключват само с потребителите по чл.107а ал.3 от ЗЕЕЕ(отм.).Следователно
отношенията по чл.106а ал.1 ЗЕЕЕ(отм.)възникват по силата на закона от момента,
в който за определено лице възникне качеството на потребител.Това качество е
определено в разпоредбата на чл.106а ал.4 ЗЕЕЕ(отм.) и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот ,тъй като съгласно разпоредбата потребител на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот.Предвид на това отношенията между ползвателя и топлопреносното предприятие
възникват от момента, в който последния придобие правото на собственост или ограниченото вещно
право на ползуване на топлоснабдения имот и се прекратяват със загубването на
същите.От последния момент и лицето, което е престанало да бъде ползвател не е
задължено за получаваната топлинна енергия, а такъв е новия ползвател.
За периода 2009-2012г. за който се
отнася задължението на ищеца действа Закона за енергетиката влязъл в сила на
05.03.2004г.( ищецът е собственик от 04.10.2004г). и отменящ
ЗЕЕЕ(отм.).Чл.149 и следващите от ЗЕ предвижда ,че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и потребителите в сграда - етажна
собственост.За ищеца възниква
задължение за сключване на писмен договор с ответника.Такъв по делото не е представен.
С оглед на изложеното и съдът
намира, че между *** и ответникът не са
налице договорни отношения.
С оглед на установената
фактическа обстановка, съдът намира предявения установителен иск за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Дори и да се приеме,че между
страните са налице договорни отношения, в хода на производството ищеца, предвид
оспорванията на ответника, съгласно
разпределената доказателствена тежест , не е доказал по пътя на пълното и
главно доказване размера на претендираното вземане, периода за който се
претендира, както и реалната доставка на топлинна енергия в имота на
ответника.Ишецът следва да докаже действителното количество потребена топлинна
енергия за съответния период, която се отчита от фирмата за дялово
разпределение.Ищцовото дружество основава вземанията си на представеното
извлечение от сметка, което е оспорено от ответника. Извлечението от сметка представляват едностранно
изготвен частен документ, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна
обстоятелства, поради което и при оспорването на този документ, същия няма
обвързваща съда доказателствена стойност за отразените в него данни.По делото
няма представени доказателства, етажните собственици да са взели решение за
сключване на договор за извършване услугата топлинно счетоводство и такъв да е
сключен от упълномощено от общото събрание лице, както и не се доказа, че
разхода на топлинна енергия в топлоснабдения имот на ответника е определян
съобразно отчетените стойности в монтираните в апартамента средства за
търговско измерване. По делото не са представени извлечения от сметки,от които да се установи
,че ищеца е определил задълженията на ответника, като е взел предвид средствата
за търговско измерване, монтирани в жилището на ищеца и показанията на общия
топломер.В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, за която
е указано на ищеца с доклада на съда по чл.146 от ГПК, дружеството не ангажира
доказателства, от които да се установява предоставянето на процесните услуги по
договора (извършването на доставки и ползването на топлинна енергия от
ответника), за които се претендира плащане. Ищецът не ангажира доказателства,
от които да се установява как е образувана стойността на конкретните начислени
суми за топлоенергия по партидата на ответника, т.е относно размера на главното
задължение и следващите се лихви. С оглед на това и предвид липсата на
ангажирани от ищеца други доказателства, не може да се приеме, че ответника
дължи стойността на консумирана топлинна енергия в посочения в заповедта за
изпълнение размер, което води до извод за неоснователност на исковата претенция,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото искането
на ответника за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде уважено и на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на отвитнека сторените о делото
разноски в размер на 130.00 лв. – депозит вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от *** ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***-изп. директор, със седалище и адрес на управление ***”, ЕИК *** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
към дата 14.11.2012г./датат на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/,
ответникът Л.И.Л. ***, дължи на ищеца сумата от общо сумата в
размер на 5 284.80лв., от която сумата от 4 578.91лв-главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2009г. - 30.09.2011г., и сумата от 705.89лв. -лихва за забава за периода 06.01.2010г.
- 01.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите,
както и направените разноски, за които сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, № 4339/15.11.2012г.,
по ч.гр. д. № 6546/2012г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***”
ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***-изп.
директор, със седалище и адрес на
управление ***”, ЕИК *** да заплати на Л.И.Л. *** сума в
размер на 130.00лв. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: