РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Кърджали, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20225140100236 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на кредитора *******, срещу длъжника
А.А.Ю. с настоящ адрес гр.Кърджали, по установителни искове по чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 т.1 от ГПК, за сумата общо 15 205.70 лв., представляваща неизпълнени
парични задължения по договор за кредит за текущо потребление от *****, от която 14
435.52 лева главница, 443.69 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от
10.04.2021г. до 09.08.2021г., 14.02 лв. обезщетение за забава/лихвена надбавка за
забава/ за периода от 10.04.2021г. до 09.08.2021г., 192.47 лв. обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 10.08.2021г. до 28.09.2021г. и 120 лв. разходи
при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху сумата от 14 435.52 лева,
считано от 30.09.2021г. /дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда/ до
окончателното й изплащане. За претендираните парични вземания в заповедното
производство по ч.гр.д. N ***** на РС-Кърджали е издадена Заповед N ***** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, при
твърдения, че задълженията по договора за кредит не са изпълнени надлежно в срок от
длъжника, договорът е с уговорен краен срок на действие 30.05.2028г. и е обявен за
предсрочно изискуем поради забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни
съгласно т.18.2 от Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление и
конкретно просрочване на пет погасителни вноски с падеж до 7-мо число на месеца,
като по уведомление на банката, връчено на длъжника на 10.08.2021г., кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, с оглед на което искането е да се установи спрямо
1
ответника съществуване на вземанията на ищеца по издадената заповед за изпълнение,
с изявление в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита с получаване на същата от ответника, в случай, че съдът
приеме, че с връченото на 10.08.2021г. уведомление не е обявена надлежно предсрочна
изискуемост на кредита.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен юрисконсулт поддържа иска за
паричните вземания по издадената заповед за изпълнение и в устните прения моли на
основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът да вземе предвид новонастъпилите факти след
издаване на изпълнителния лист, а именно доброволното плащане от ответника на
посочените в констатациите на вещото лице дати.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът А.А.Ю. чрез упълномощен
адвокат оспорва изцяло дължимостта на претендираните от ищеца парични вземания,
при възражение, че не са настъпили условията по договора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Възразява, че по кредита са правени надлежни плащания, които
са попречили да настъпят условията в договора за обявяване от банката кредитор на
предсрочна изискуемост на същия, с оглед на което и оспорва дължимостта на сумите
по издадения изпълнителен лист, като изрично сочи, че към датата на подписване на
Анекс от 30.05.2018г. действа ЗПК и банката според ответникът е въвела клаузи,
противоречащи на чл.33, ал.1 и ал.2 от същия закон, като с анекса към главницата е
капитализирала лихва, върху която впоследствие е начислила лихва върху лихва, което
е в противоречие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., при възражение, че
е недопустимо за един и същи период да се начислява договорна и наказателна лихва,
като излага съображения, които следва да се квалифицират като възражение за наличие
на анатоцизъм, допуснат от банката с подписването на горепосочения анекс. Позовава
се и на противоепидемичните мерки, прилагани с висока строгост в Република Турция
и на ограниченията по отношение на движението между тази държава и България, с
оглед на което ответникът е възпрепятстван да обслужва кредитите и при първа
възможност е извършил плащане в клон на банката, като до края на месец октомври
2021г. ответникът внесла сумата 7 600 лв. и е получила уверение от банката, че всички
закъснения са платени. В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен адвокат
поддържа отговора на исковата молба, претендира за отхвърляне на исковете и за
разноски по делото.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, в т. ч.
неоспореното от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза и доводите
на страните, приема за установено следното:
Не е спорно сключването на договор за кредит за текущо потребление от *****
между ****** като кредитор и А.А.Ю. като кредитополучател, ведно с Общи условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление, който кредит е обезпечен със залог
2
върху парични вземания в лева, и към който е подписан Погасителен план и ГПР,
съгласно които е отпуснат на ***** кредит от 35 000 лв. със срок на издължаване 120
месеца, считано от първото усвояване, без гратисен период, с погасяване чрез месечни
вноски по разплащателна сметка по погасителен план, с падежна дата на 10-то число от
месеца, при възнаградителна лихва от 9 % и ГПР 9.90 %, определени в чл.7 и чл.8 от
договора, с първа падежна дата ***** и последна такава на 30.12.2021г.. В Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от
договора, е предвиденo месечно начисляване и плащане на уговорената лихва, като
при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта
от вноската за главница се олихвява с възнаградителната лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 10 пункта, освен ако вноската или непогасената част от нея не
се плати до седмия ден от падежната дата-чл.19.1. Предвидено е, че при забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, и до предявяване на молбата за събиране
на кредита по съдебен ред, остатъкът от същия да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта, а след тази дата
само с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 от ЗЗД/чл.19.2/. На
30.05.2018г. между ****** като кредитор и А.А.Ю. като кредитополучател е подписано
Допълнително споразумение към договор за кредит N ********, към която дата
страните по него са изразили съгласие, че остатъкът от дълга е 18 240.55 лв., от които
главница 17 528.87 лв., дължима редовна лихва 677.18 лв., дължима наказателна лихва
34.50 лв., като длъжникът е внесъл сума от 21.91 лв., а кредиторът се отказва от лихви
за забава за периода от 06.03.2018г. до 30.05.2018г., при което остатъкът от дълга е 18
210 лв. с нова крайна падежна дата 30.05.2028г., при възнаградителна лихва от 9 % и
ГПР 9.38 %, като е изготвен нов погасителен план, по който именно главница от 18
210.55 лв. е разсрочена за плащане като кредит, ведно с Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, който в съдържанието си предвижда идентични
клаузи за случаите на дължимост на обезщетение за забава и за предпоставките, при
които банката може да обяви предсрочна изискуемост на кредита, с разликата, че
изрично е предвидено, че ако законът изисква –предсрочната изискуемост настъпва
след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за
коренспонденция, който в случая е гр.*********.
Именно при така посочената хипотеза на кредитора е издадена заповед N ***** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. N ***** на РС-
Кърджали, възразена от длъжника, като уведомлението за предсрочна изискуемост е
връчено на ответника на 10.08.2022г. на горепосочения адрес, чрез друго лице по чл.46,
ал.1 от ГПК/сестра/ и съгласно същото банката ищец уведомява ответника, че поради
забава в погасяване на задълженията по договора за банков кредит от ***** и
предвидените в него условия, обявява кредита за предсрочно изискуем, като от датата
3
на получаване на уведомлението върху цялата непогасена кредитна главница се
начислява законна лихва. Въз основа на допуснатото от заповедния съд незабавно
изпълнение, по молба на банката като взискател е образувано изпълнително дело N
********** по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова, с район на действие ОС-Кърджали, по
което покана за доброволно изпълнение, ведно с издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, са връчени на длъжника Ю. на 10.01.2022г..
От неоспореното заключение на ССчЕ и изслушването на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че към 10.08.2021г. ответникът е просрочил пет вноски по
кредита и продължителността на забавата е 120 дни както следва: 10.04.2021г. – 46.29
лв., 10.05.2021г. – 230.68 лв., 10.06.2021г. – 230.68 лв. и 10.08.2021г. – 230.68 лв., или
общо закъсняло плащане 410.13 лв. главница, 436.47 лв. договорна лихва и 14.02 лв.
лихва за забава, по първи вариант на заключението, с оглед допълнителното
споразумение от 30.05.2018г., сключено между страните, а по втори вариант на
заключението, ако допълнителното споразумение от 30.05.2018г. не беше сключено
между страните, то към 10.08.2021г. ответникът ще е просрочил пет вноски по кредита
и продължителността на забавата ще е 120 дни както следва: 10.04.2021г. – 27.13 лв.,
10.05.2021г. – 230.68 лв., 10.06.2021г. – 230.68 лв. и 10.08.2021г. – 230.68 лв..
От така установеното от вещото лице и приложените към първоначалния договор и
към допълнителното споразумение погасителни планове, следва извод, че към
10.08.2021г. са налице обективните предпоставки, предвидени в договора за кредит и
конкретно в общите му условия, за обявяване от кредитора на длъжника на предсрочна
изискуемост на кредита, защото длъжникът е допуснал забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, при което достигането на изявлението на банката до
адреса на длъжника и полученото от лице на адреса уведомление е произвело целеното
действие, или изцяло и предсрочно от дата 10.08.2021г. е дължим непогасеният остатък
по кредита – неплатената към тази дата главница, както и предсрочно изискуемата от
тази дата на първоначално уговорения краен падеж на кредита остатък от главницата,
неплатената договорна/възнаградителна / лихва до 10.08.2021г., неплатената лихва за
забава към просрочена главница към 10.08.2021г., тъй като същата не надвишава
законната лихва за забава, както и дължима е законната лихва, обезщетяваща забава
върху неплатената общо главница от 10.08.2021г. до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и
след тази дата и до окончателното й изплащане, като съдът приема, че дължими са
сумите по вариант втори от заключението на вещото лице, т.е. ако страните не бяха
сключили допълнителното споразумение от 30.05.2018г., защото със същото се
договаря олихвяване на изтекли лихви, което не е допустимо при потребителските
договори, в който смисъл е и Решение N 122/18.05.2022г. по гр.д. N 3201/2021 г. на
ВКС, IV г.о.. С последното по касационния въпрос „Уговорката в допълнителното
споразумение към договора за кредит за прибавяне към размера на редовната главница
4
на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява ли анатоцизъм по см. на чл.10, а.3 ЗЗД?“ е прието, че: Отговорът на
въпроса е даден в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС - решение N
66/29.07.19г. по т.д. N 1504/18г., ІІ т.о. и решене N 30/20.05.20г. по т.д. N 739/19г., І
т.о., с които е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по
см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба N 9 от 03.04.2008г.
за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на
БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.“
Уговорката в допълнително споразумение от 30.05.2018г., по което страна е
физическо лице- потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли
лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание
чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД. Налице е анатоцизъм, тъй като, както
Наредба N 9/03.04.2008 г. /отм./, така и друга наредба на БНБ, не предвиждат
възможност за олихвяване на изтекли лихви. Поради това към 10.08.2021г. дължими от
ответника са следните суми:
- 14 408.39 лв. главница
- 436.47 лв. договорна лихва за периода от 10.04.2021г. до 09.08.2021г. и 12.35 лв.
лихва за забава, 196.11 лв. законна лихва за забава от 10.08.2021г. до 28.09.2021г. върху
главницата от 14 408.39 лв.,
-120 лв. такса за предсрочна изискуемост на кредита.
Според експертизата, в периода от 29.10.2021г. до 20.12.2021г., от ответника са
постъпили доброволни плащания в общ размер от 2 200 лв. директно в банката, а не по
сметка на ЧСИ по образуваното вече принудително изпълнение.
Тези плащания са на дата 29.10.2021г. - 505.41 лв., 120.30 лв., 120 лв., 304.11 лв.,
650.18 лв.; на дата 17.11.2021г. – 250 лв. и на дата 20.12.2021г. – 250 лв.
Всички плащания, които ответникът сочи и представя доказателства за тях с
отговора на исковата молба, които не се оспорват от ищеца до сумата от 2 200 лв., по
представена от него в съдебно заседание справка, са на дати, следващи датата на
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, датата на подаване заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, и датата
на издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
от заповедния съд. Плащанията обаче са от значение за съществуване на вземането по
издадената заповед, защото банката кредитор ги е приела извън образуваното от нея
като взискател принудително изпълнение.
5
В мотивите към т.9 от ТР 4/18.06.2013 на ОСГТК на ВКС е прието, че по общото
правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение
за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415,
ал.1 ГПК. В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да
е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното
производство, са на основание на издадения съдебен акт – разпореждане за незабавно
изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Правото на обратен
изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в
изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към
момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е
съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено,
обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от
момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на
приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в
изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането
би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй
като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото
принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3
ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не
следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Даденото в т.9 тълкуване е, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед на така приетото тълкувателно разрешение, плащанията, които ответникът
сочи и представя доказателства за тях с отговора на исковата молба, като ищецът не ги
оспорва и представя справка за същите до размера от 2 200 лв., защото всички те са
след датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, след датата на
подаване заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, а и след датата на издаване на заповед за незабавно изпълнение по
6
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от заповедния съд, са без значение за съществуване
на правото към издаване на заповедта за незабавно изпълнение, но са от значение за
крайния изход на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, тъй като са плащания директно към
кредитора, а не са осъществени принудително чрез посочения по-горе ЧСИ, при което
и следва да бъдат взети предвид съгласно реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД
Или от дължимите към 10.08.2021г. от ответника суми - 14 408.39 лв. главница, -
436.47 лв. договорна лихва за периода от 10.04.2021г. до 09.08.2021г. и 12.35 лв. лихва
за забава, 196.11 лв. законна лихва за забава от 10.08.2021г. до 28.09.2021г. върху
главницата от 14 408.39 лв., към устните прения е дължима сумата 12 855.82 лв.
главница, тъй като в платежните документи ответникът е посочил, че погасява
заемната сумата, а не и съдебни или други разноски, при което за периода от
30.09.2021г. до 29.10.2021г. законна лихва за забава е дължима върху сумата 14 408.39
лв., за периода от 29.10.2021г. до 17.11.2021г. законна лихва е дължима върху сумата
13 353.32 лв., за периода от 17.11.2021г. до 20.12.2021г. законна лихва е дължима върху
сумата 13 103.32 лв. и за периода от 20.12.2021г. до окончателното погасяване на
непогасената главница законната лихва е дължима върху сумата 12 855.82 лв., до която
сума и посочената законна лихва се уважи иска по чл.422, ал.1 от ГПК и за разликата
до пълния му предявен размер се отхвърли, в т.ч. и за претендираната такса за
предсрочна изискуемост на кредита от 120 лв..Последната следва да се квалифицира
като компенсаторна неустойка, но уговарянето й в договора не е налично, като същият
бланково предвижда, че кредитополучателят дължи разходи и такси за неизпълнение
на задълженията си по договора/9.2.а от ОУ към подписаното допълнително
споразумение/. Претендирането на това задължение от ищеца като такса, вместо
неустойка, съставлява опит да се представи същата като възнаграждение за
извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за
потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по събирането на просрочено
задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна
услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. По същество така
начислената неустойка е в пълно противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй
като предвижда различен от разрешения от закона вид обезщетяване на вредите от
неизпълнение на главното задължение, поради което искът в тази му част е
неоснователен.
Извън горното, с оглед възраженията на ответника, лихвата по чл.19.1 от общите
условия към основния договор и лихвата по чл.18.1 от общите условия по
допълнителното споразумение, включва два компонента - уговорената
възнаградителна лихва и уговорената надбавка от 10 пункта/наказателна лихва/, която
надбавка за периода, за който се претендира наказателна лихва не е по-висока от
размера на законната лихва.За периода на действие на договора е допустимо да се
претендира обезщетение за забава, каквото е допустимо да се претендира върху
7
неплатената главница и след изтичане на срока на договора. Уговорката за това в
общите условия е ясна и разбираема - частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни
пункта от деня следващ падежната дата на месечните вноски, ако е налице забава в
плащането на месечната вноска, освен ако вноската не се плати до 7-ия ден след
падежната дата.Тази уговорка е съответна на закона - чл.19, ал.2 от ЗПК отм. и чл.33,
ал.2 от действащия ЗПК регламентират обезщетението за забава по потребителските
кредити до размер не по-голям от законната лихва.Така за срока на действие на
договора е дължима уговорената възнаградителна лихва и надбавката за
забава/наказателна лихва/, а след срока му кредиторът може да претендира
обезщетение, което не надвишава законната лихва съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК, защото
паричното изпълнение е винаги е забавено и съгласно чл.79, ал.1 предл.1-во от ЗЗД
кредиторът може да претендира изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което
при паричните задължения по потребителски кредити е лимитирано до размера на
действащата законна лихва по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, каквото обезщетение
ищецът допустимо претендира за забавата, считано от 30.09.2021г. до предявяване на
иска, при липса на съмнение, че кредитът като банкова търговска сделка по чл.430,
ал.1 от ТЗ е потребителски и кредитополучателят по него се ползва от потребителската
защита по ЗПК и ЗЗП като физическо лице, което ползва кредита извън рамките на
своята търговска или професионална дейност по смисъла на чл.2 б „б“ на Директива
93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори и §13 т.1 от
ЗЗП.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
са разноските в заповедното производство съразмерно на дължимото вземане към
издаване на заповедта за изпълнение, по издадената заповед за изпълнение, изключая
за претендираната такса за предсрочна изискуемост от 120 лв., или същите възлизат на
351.32 лв., а в настоящото производство в тежест на ищеца са разноските съразмерно
на уважената част от иска по чл.422, ал.1 от ГПК, като от направените по делото от
ищеца разноски от 423.31 лв. за държавна такса и 620 лв. за възнаграждение на вещо
лице, както и дължимо възнаграждение за юрисконсулт, претендирано съответно на
чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна
помощ, в размер на 300 лв., в тежест на ответника са 1 135.72 лв.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца са
разноските в настоящото производство, направени от ответника, съразмерно на
отхвърлената част от иска, като от платеното от ответника адвокатско възнаграждение
от 1 800 лв., което не е прекомерно по възражението на ищеца, по арг. от чл.7, ал.2 т.1
и т.4, вр. чл.2, ал.5 от Наредба N 9 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в тежест на ищеца е това до размер от 278.17 лв.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Ю. с ЕГН **********, с
настоящ адрес гр.********, общ.Кърджали, обл.Кърджали, че *******, със седалище и
адрес на управление гр.******, има парично вземане от А.А.Ю. с ЕГН ********** в
размер на сумата 12 855.82 лв., представляваща неплатена главница по договор за
кредит за текущо потребление от *****, ведно със законната лихва от 20.12.2021г. до
окончателното й плащане, както и в размер на законната лихва за периода от
30.09.2021г. до 29.10.2021г. върху сумата 14 408.39 лв.; в размер на законната лихва
за периода от 29.10.2021г. до 17.11.2021г. върху сумата 13 353.32 лв. и в размер на
законната лихва за периода от 17.11.2021г. до 20.12.2021г. върху сумата 13 103.32 лв.,
които суми са неплатени главници по договор за кредит за текущо потребление от
***** в посочените периоди, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК в
останалата му част за парични вземания както следва: за разликата над сумата
12 855.82 лв. до пълния претендиран размер на главница от 14 435.52 лв., за сумата
443.69 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 10.04.2021г. до 09.08.2021г.,
за сумата 14.02 лв. обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от
10.04.2021г. до 09.08.2021г., за сумата 192.47 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 10.08.2021г. до 28.09.2021г. и за сумата 120 лв. разходи
при изискуем кредит, представляващи неизпълнени парични задължения по договор за
кредит за текущо потребление от *****, за които вземания е издадена Заповед N
***** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр. д. N ***** на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА А.А.Ю. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.********, общ.Кърджали,
обл.Кърджали, да заплати на *******, със седалище и адрес на управление гр.******,
сумата 351.32 лв. разноски по заповедното ч.гр. д. N ***** на РС-Кърджали, както и
сумата 1 135.72 лв., разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА *******, със седалище и адрес на управление гр.******, да заплати на
А.А.Ю. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.********, общ.Кърджали,
обл.Кърджали, сумата 278.17 лв. разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9