Решение по дело №1972/2020 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 518

 

гр. Бургас, 05.04.2021 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Административен съд гр. Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                   СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 1972 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ„ЕМИ- Юмгюл С.а“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Айтос, ул.„Хан Тервел“, №4, представляван от Юмгюл Реджеб С.а, против Заповед № ФК-217-0046135/31.08.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – фризьорски салон, находящ се в гр. Айтос, ул.„Хан Тервел“, №4, стопанисван от ЕТ„ЕМИ- Юмгюл С.а“, ЕИК ********* и е забранен достъп до обекта за срок от 14 дни.

Жалбоподателят иска отмяна на акта, като счита, че е постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е несъответен на  целта на закона. Оспорва фактическите основания за издаване на заповедта. Счита, че в случая не са налице изискуемите от закона предпоставки за налагане на ПАМ. Отделно сочи, че административният орган не е изложил мотиви при определяне срока на действието й, а последният е непропоционален с оглед разпоредбата на чл.6 от АПК. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа жалбата и направените, с нея искания. Претендира присъждане на разноски по представен списък в размер на 350лв. Подробно аргументира позицията си в писмени бележки.

Ответникът, началник-отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт С., иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Намира за безспорно доказано, че в хода на направената от органите по приходите проверка е извършена фризьорска услуга, за която е извършено плащане в брой, като за доставката на тази услуга не е издаден фискален касов бон към момента на извършване на плащането. Намира твърденията на жалбоподателя, че не предлага такъв тип услуга за неоснователни. Според него, това обстоятелство е ирелевантно за изхода на спора, предвид факта, че обекта е търговски, в него се осъществява независима икономическа дейност при условията на свободна пазарна икономика, което не изключва предлагане на услуги и извън предвидения в търговския обект, ценоразпис. Претендира присъждане на разноски.

І. ФАКТИТЕ:

На 21.08.2020г. в 14.46ч.,  във  фризьорски салон, находящ се в гр. Айтос, ул.„Хан Тервел“, №4, стопанисван от ЕТ„ЕМИ- Юмгюл С.а“,  била извършена проверка от инспектори на ГДФК, отдел ОД – Бургас и ОД – Велико Търново, за резултатите от която бил съставен Протокол за извършена проверка № 0046135.

Според този документ, „преди легитимация на ОП е извършена контролна покупка в 14,42ч. на услуга фризьорска услуга на стойност 2 лева, заплатена с пари в брой от К.П.Г.-ИП с монета от 2лв. за извършеното плащане не се издаде фискален касов бон от наличното в обекта нито касова бележка от кочан. Парите са приети от Юмгюл Реджеб С.а-управител“.

Наличността на фискалното устройство била установена с отпечатване на дневен финансов отчет (л.16), в който сумата за извършената услуга не била отразена.

Проверяваното лице подписало протокола без възражения.

На 31.08.2020г. била издадена оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана за достъп, за срок от 14 дни, на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Издателят й изложил, установените при проверката факти, въз основа на които направил  извод, че търговеца не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, по установения ред. Преценил извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

Продължителността на мярката аргументирал с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, средно-дневния оборот в размер на 29,79лв. и декларираните от търговеца финансови резултати по години: общ облагаем доход за 2019г.- 4143,5лв.; 2018 г.-  4029,00лв.; 2017 г.-  2501,03лв., които били нереално ниски предвид местоположението на обекта и средно-дневните обороти за този тип дейност. Посочил и че създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, и дейността да не се извършва в съответствие с Наредба Н-18/2006г. на МФ. Според него, невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършван на нови нарушения.

На 30.08.2020г., респ. на 16.02.2021г. били издадени: акт за установяване на административно нарушение № F567325 за това, че с посоченото деяние са осъществени признаците на състав на административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и наказателно постановление №537635- F567325.

С административната преписка по делото са представени констативен протокол; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; дневен финансов отчет; справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ/ИАСУТД 4273568 от 01.06.2019г. до 25.08.2020 г.; справка за задължения на търговеца към 25.08.2020г., сочеща на липса на непогасени такива.

Представени са и доказателства, удостоверяващи наличие на материална компетентност на органа, издал оспореният акт.

Жалбоподателят оспорва изложените в оспорения акт, факти.

Юмгюл Реджеб С.а твърди, че на посочената дата, стопанисвания от него обект „фризьорски салон", находящ се на адрес: гр. Айтос, бл, Бургас, ул. „Хан Тервел"4 № 4 бил посетен от две лица, които впоследствие се представили за служители на НАП. При това посещение, единият от тях - К.П.Г. поискала, но била уведомена, че такава услуга не се предоставя. След това Генчева попитала дали се предоставя услугата мъжко постригване и след положителен отговор на фризьорския стол седнало придружаващото я лице - Пламен Росенов Таев, който поискал само „почистване на врата".

Въпреки че такава услуга не се предоставяла самостоятелно, желанието на клиента било удовлетворено без да се изисква плащане. Генчева настояла да й бъде съобщена цена за извършената услуга, като държала в ръка банкнота от 5 лева.  След като получила отново обяснение, че услугата не се извършва самостоятелно и затова няма стойност    служителката подала на С.а монета от 2 лева, която последната оставила на бюрото в знак на несъгласие да я приеме. Двете лица напуснали салона, но не след дълго се върнали. Представили се като служители на НАП и попитали защо не е издадена касова бележка. С.а отново обяснила, че не взема пари за услуга, която не предлага и не фигурира в ценоразписа, поради което не е изискано и плащане.

В подкрепа на твърденията си жалбоподателят представя протокол, изготвен от ЕТ „ЕМИ – Ю.С.“ на 15.01.2020 г., с приложен към него ценоразпис като Приложение № 1, в който услуга „почистване на врата" не фигурира.

В хода на съдебното дирене в качеството на свидетел е разпитан Е.А.С. ( съпруг на Ю.С.).

Същият заявява, че с оглед разположението на обекта спрямо семейната им къща, присъствал по време на проверката, включително преди легитимацията на служителите.

Обяснява, че когато минал през салона да си вземе кафе, видял двама непознати – мъж и жена. Мъжът бил седнал на стола и се канел да става, а жената стискала в ръка банкнота и искала да плати. Чул, че съпругата му отказвала да приеме плащане, защото услугата не фигурира в ценоразписа. Въпреки това жената настояла и след като си прибрала банкнотата подала на съпругата му две монети от 1 лев. Последната отказала да ги приеме, но непознатата ги оставила на ъгъла на бюрото.

В този момент свидетелят излязъл от салона, а след него излезли и непознатите. Чул обаче, че вратата отново се отворила. Мъжът и жената се върнали и заявили, че са проверяващи. Попитали защо не е издадена касова бележка.

С. твърди, че не чул съпругата му са сочи цена за услугата и да иска плащане, а ценоразписът бил поставен на видно място.

За местоположението на обекта обяснява, че се намира в кв. „Странджа“, много глух район, отдалечен може би около 1 км от централната част на Айтос, който се състои предимно от малки еднофамилни и двуфамилни къщички. Наблизо дори няма търговски обекти.

ІІ. ПРАВОТО:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, в законоустановения с чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС.

В случая правомощията за налагане на принудителната административна мярка са делегирани на началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с точка 1 от заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Заповедта съдържа законоизискуемите реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, мотиви, срок и ред за обжалването й, и подпис на издателя. Посочени са и съответните правни норми, обосноваващи издаването й.

Материалният закон е приложен неправилно, тъй като фактите, въз основа на които е прието извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, са недоказани.

Принудителната административна мярка е наложена, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.

Според хипотезата на посочената правна норма, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Според чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;

В случая не е доказано извършване на продажба на услуга, за която търговецът да дължи издаване на фискална касова бележка по см. на чл.118, ал.3 от ЗДДС, тъй като не е доказано изискано и извършено плащане.

Според  посочената норма, фискалният бон регистрира продажба /доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.

Приетите за установени от административния орган, факти са разколебани от събраните в хода на съдебното дирене, доказателства.

На първо място в протокола за извършена проверка № 0046135 не е посочено каква конкретна фризьорска услуга, на каква стойност и на кого е предоставена от жалбоподателя, за която е заплатена сума в размер на 2 лева. Т.е. по отношение на сочените факти, официалният документ няма материална доказателствена стойност.

Отделно, по делото е доказано, че в проверявания обект изобщо не се предоставя услуга на стойност 2 лева.

При това положение е абсолютно неясно, кой и по какъв критерий е остойностил услугата и е приел, че за извършването й следва да бъде заплатена цена от 2 лв.

Поради това, логично достоверни са твърденията на жалбоподателя за предоставяне на услуга „почистване на врата" без да е изискано и извършено заплащане за нея, т.е. безвъзмездно.

Тези твърдения се подкрепят и от събраните гласни доказателства. Същите съдът цени, с предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК, като ги намира за достоверни с оглед останалите данни по делото.

За безвъзмездно предоставяне на услуга в търговски обект законът не изисква издаване на касов бон.

Изложеното предпоставя извод, че материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ при хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, са недоказани.

Поради това съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното и доказано искане на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 350лв. (50лв.- държавна такса и 300лв.- възнаграждение на адвокат.

Затова и на осн. чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ  Заповед № ФК-217-0046135/31.08.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – фризьорски салон, находящ се в гр. Айтос, ул.„Хан Тервел“, №4, стопанисван от ЕТ„ЕМИ- Юмгюл С.а“, ЕИК ********* и е забранен достъп до обекта за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА НАП гр. София да заплати на  ЕТ„ЕМИ- Юмгюл С.а“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Айтос, ул.„Хан Тервел“, №4, представляван от Юмгюл Реджеб С.а сума в размер на 350лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.         

 

СЪДИЯ: