Р Е Ш Е Н И Е № 304
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Видин, 30.11.2017г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на втори октомври, през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря
Л.Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр.Дело № 2165 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е граждански иск от В.Й.М., със съдебен адрес:***2, против „Ф. Фамилия Г.” А., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, ж.к.”Стрелбище,
ул.”Червена роза” № 40, ап.6, представлявано от Илия Йорданов и Теодор Йорданов.
Искът е предявен пред компетентен съд на основание чл.114
от ГПК от ищеца, в качеството му на работник, срещу работодателя – ответник, по
мястото, където обичайно полага своя труд – гр.Видин, т.е. искът е подсъден на
РС – Видин съобразно съдебното райониране на страната.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, чл.128, ал.2 от КТ, чл.215 от КТ,
чл.224, ал.1 от КТ, чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
ищеца права са: наличието на трудово правоотношение между ищеца, в качеството
му на служител на длъжност „Шофьор международни превози“ и ответното дружество,
като работодател, както и наличието на Заповед № 21/23.02.2016г. издадена от
управителя на ответното дружество „Ф. Фамилия Г.“ А., връчена му на
25.07.2016г., с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено. Поддържа
се от ищеца, че не е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовата
дисциплина по Кодекса на труда: неявяване на работа; че не му е поискано
писмено обяснение съгласно чл.193, ал.1 от КТ, поради което дисциплинарното
наказание следва да се отмени само на това основание. А също, че прекратяването
на трудовото правоотношение е с дата 17.02.2016г., предхождаща датата на
издаване на самата заповед, в нарушение на чл.195, ал.3 от КТ. Поддържа се още,
че на ищеца не са изплатени: трудово възнаграждение; възнаграждение за положен
извънреден и нощен труд; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и
командировъчни пари при командироване за периода от 30.05.2015г. до
25.02.2016г.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да
признае уволнението за незаконно и да отмени заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните и да възстанови ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност. А също, да осъди ответника да му заплати следните суми:
- 3460 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение на ищеца за периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г., ведно с
лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 50 лева, считано от
първо число на месеца, следващ отработения месец, до датата на завеждане на
исковата молба – 21.09.2016г.;
- 30 лева, представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за прослужено време /професионален опит/, ведно с лихва
за забавено плащане върху главницата в размер на 5 лева, считано от първо число
на месеца, следващ отработения до датата на завеждане на исковата молба –
21.09.2016г.;
- 400 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
положен извънреден и нощен труд за периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г.,
ведно с лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 10 лева, считано от първо число на
месеца, следващ отработения до датата на завеждане на исковата молба –
21.09.2016г.;
- 190 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г.;
- 4968 евро,
представляващи неизплатени командировъчни пари за периода от 30.05.2015г. до
25.02.2016г., ведно с лихва за забавено плащане върху главницата в размер на
200 лева, считано от датата на предаване на отчета в ответното дружество до
датата на завеждане на исковата молба – 21.09.2016г.;
- 2520 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ – за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от
издаване на Заповед № 21/23.02.2016г. до датата на завеждане на исковата молба
– 21.09.2016г.;
- законната лихва върху главниците от датата на завеждане
на исковата молба – 21.09.2016г. до окончателното издължаване;
Ищецът представя писмени доказателства, иска съдът да
задължи ответника да представи по делото личното трудово досие на ищеца и
всички отчети по извършените от него задгранични командировки; допускане на
съдебно – счетоводна експертиза, както и разпит на двама свидетели. Претендира
разноските по производството.
Ответникът не оспорва факта на съществуване на трудово
правоотношение между страните. Обстоятелствата, от които произтичат направените
от ответника възражения се основават на това, че издадената заповед за
дисциплинарно наказание на ищеца е правилна и законосъобразна, като издадена в
съответствие с императивните разпоредби на КТ; че ищецът е допуснал нарушения
на трудовата дисциплина, тъй като не се е явил на работа от 15.12.2016г. до
23.02.2016г. без уважителна причина, за което му е наложено дисциплинарно
наказание - уволнение. Поддържа се още, че ищецът е поканен да даде обяснения
за отклонение от трудовите му задължения
с писмо, изх.№ 73/05.02.2016г., връчено му чрез неговата сестра Ирина
Йосифова на 11.02.2016г. с известие за доставяне, но обяснения от ищеца не са
постъпвали.
Иска се от ответника, съдът да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Ответникът ангажира писмени
доказателства. Иска допускане на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата по неявяване на ищеца на работа. Претендира
разноските по производството.
Предвид
изложеното, налице е обстоятелство, което се признава от ответника и което не
се нуждае от доказване, а именно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение. Не са налице други обстоятелства, които се признават от
ответника и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в
тежест на ответника е да докаже, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание: че е изслушал работника или служителя, или че е взел писмените му
обяснения, и че е събрал и оценил посочените доказателства, и оглед твърдяното
нарушение - че ищецът не се е явил на работа от 15.12.2016г. до 23.02.2016г. без уважителна причина,
както и че ответникът е изплатил своевременно дължимите се на ищеца трудови
възнаграждения и обезщетения.
Съдът, след като взе предвид
изложеното от ищеца, становището на ответника и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните и се
установява от трудов договор № 59/30.05.2015г., Допълнителни споразумения към
трудовия договор от 03.07.2015г. и 01.01.2016г., и от трудовата книжка на ищеца,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът има
качеството на работник на длъжност „шофьор на товарен автомобил – международни
превози” съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, а ответника „Ф. Фамилия Г.” А. – негов
работодател. Същото се установява и от представената справка за актуално
състояние на всички трудови договори на ищеца, изд. от НАП, ТД - Велико
Търново.
С докладна записка от
18.12.2015г., съдържаща № 1717/05.02.2016г., В. С. Й. – бригадир в ответното
дружество, уведомява работодателя „Ф. Фамилия Г.” А., че ищецът В.Й.М. от 15.12.2015г. не се явява
на робота и не е представил документ, оправдаващ отсъствието му.
С писмо, изх.№ 73/05.02.2016г. работодателят
поканва ищеца в двудневен срок от получаването – да се яви във фирмата „Ф.
Фамилия Г.” А. и да представи документ, оправдаващ отсъствието му от работа от
15.12.2015г., като го предупреждава, че в противен случай ще бъде освободен
дисциплинарно, поради неявяване на работа.
Ищецът от своя страна представя
заверен препис от същото писмо, в което обаче липсва издател, както и подпис на
издателя, както и изходящ номер от ответното дружество /лист 172 от делото/.
На 11.02.2016г. по пощата, на
адреса на ищеца: гр.Монтана, ул.“Георги Данчов“ № 3, ет.4, ап.4, с подател
ответното дружество и адресат ищеца, му е връчено писмо чрез неговата сестра
Ирина Йосифова, видно от представеното по делото известие за доставяне /лист 38
от делото/.
Със Заповед №
**********/23.02.2016г., изд. от управителя на ответното дружество Илия
Йорданов, е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от
17.02.2016г. Заповедта и трудовата книжка е връчена на ищеца срещу подпис на
дата 25.07.2016г. Като основание за издаване на заповедта е посочено: чл.300,
ал.2, т.6 от КТ, чл.186 КТ във връзка с чл.187, т.1 и 8, с чл.188, т.3 от КТ, с
чл.190, ал.1, т.2 и т.4 КТ – не се явява на работа от 15.12.2015г. до
23.02.2016г., като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не
съдържа изричен диспозитив за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Със заповедта е постановено на работника да се удържи една брутна месечна
заплата.
Видно от представените от ищеца
Справка за актуално състояние на трудовите договори, регистрационна карта към Бюрото
по труда – гр.Монтана и декларация, както и от констатация от представения в
съдебно заседание оригинал от трудовата книжка на ищеца, след прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответното дружество, отбелязано с дата
17.02.2016г., ищецът В.Й.М. има качеството на безработно лице, търсещо работа.
В съдебно заседание, проведено на
09.02.2017г. ищецът е поискал и съдът е допуснал отказ от предявения иск за
заплащане на сумата в размер на 30 лева, представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за прослужено време /професионален опит/, ведно с лихва
за забавено плащане върху главницата в размер на 5 лева, считано от първо число
на месеца, следващ отработения до датата на завеждане на исковата молба –
21.09.2016г.
Свидетелят В.Й. установява, че за
пероида 2015 – 2016г. работел като бригадир в ответното дружество, като следял
за явяването и неявяването на шофьорите на работа; че след 15.12.2015г. вписал
в таблицата за явяване е неявяване самоотлъчка на ищеца със буква „С“; че
представил докладна записка за това, че ищецът не присъства на работа; че
ищецът не се е явил на работа, тъй като е изоставил камиона си в гр.Пасао и се
върнал с камион на друга фирма в България; че когато шофьор е приключил курс,
чака да му се обадят за нов курс, като, когато това е в чужбина, шофьорът
изчаква в кабината на камиона; че ищецът говорил с управителя за болен зъб и да
бъде сменен като шофьор, но управителят му предложил лечение в гр.Пасао,
Германия, тъй като фирмата има представител там, който щял да го заведе на
лекар.
С писмена молба ищецът е поискал и
съдът е допуснал изменение на размера на исковете, които да се считат за
предявени както следва: искът за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца
за периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г. да се счита за предявен за сумата в
размер на 2641.28 лева вместо за 3460 лева; искът за заплащане на лихва за
забавено плащане върху главницата – неизплатено трудово възнаграждение да се
счита за предявен за сумата в размер на 240.68 лева, вместо за 50 лева; искът
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и
2016г. да се счита за предявен за сумата в размер на 271.50 лева, вместо за 190
лева; искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ – за оставане без
работа поради незаконно уволнение да се счита за предявен за сумата в размер на
2090 лева, вместо за 2520 лева и искът за заплащане на командировъчни пари за
периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г. да се счита за предявен за сумата в
размер на 11024.32 лева, вместо за 4968 евро.
Свидетелят Гр.Владимирова
установява, че от 1991г. работи като отчетник във ответното дружество „Ф.
Фамилия Г.” А., както и във дружествата „Ф.Г.“ и „Ф. Г“ ООД, които имат
счетоводства: к-с „Бензиностанция“; че отчетите се изготвят след като шофьора
донесе всички разходни отчетни документи – пътни такси, аутобани, пътен лист,
ленти за движението на автомобила и др., и въз основа на тях се прави опис за
разходите; кои суми се признават и кои не, изчисляват се командировките; че
командировките за работа в Европа, Германия, е била по 50 евро на ден; че
заплащането на командировката се изчислява съгласно заповед както следва: за курс
от България до Германия и обратно – по 10 евроцента на километър плюс 10 евро
за товаро – разтоварна дейност към командировката. Свидетелства, че отчетите с
№ 11848/12.06.2016г. /лист 64 от делото/, № 11900/07.09.2015г. /лист 80 от
делото/ и отчет № 11999/15.02.2016г. не са съставени от нея, тъй като не
разпознава своя почерк, но че в дружеството са работили две отчетнички.
Установява още, че горепосочените документи са само по един лист от отчета,
който представлява цяла папка, в която се намират разходните документи, описа
за разходи на шофьора, пътния лист и лентите за движение, които се намират в счетоводството
на дружеството в папка тип „дело“, както и че когато шофор не пътува, изчаква
нов курс и си стои в къщи като чака да го повикат за нов курс, като трудовият
му договор не се прекратява и той се води на работа.
От заключенията на вещото лице, както
и от представените от третото задължено лице „Ф.Г.“ А. документи – отчети за
командировки се установява, че ищецът е извършил 3 броя курсове, назначени със
Заповед за командироване № 86/09.05.2015г., Заповед № 89/12.06.2015г. и Заповед
№ 126/18.09.2015г., изд. от „Ф.Г.“ А..
Ищецът е оспорил горепосочените
заповеди, тъй като са представени под формата на ксерокопия, а не в оригинал,
съгласно задължението, дадено от съда, както и за това, че документите в
отчетите съдържат множество зачерквания, поправки и дописвания, като никъде в
тях не е отбелязано кой е извършил поправката, както и че липсват оригиналите
на отчетите за извършени командировки, без които не може да се установи
разкриването на обективната истина за признатите и непризнатите от ищеца
разходи по всеки един от курсовете.
С определение от 01.03.2017г.
съдът е задължил ответника на основание чл.185 от ГПК, да представи по делото в
превод на български език документите от трудовото досие на ищеца, които е
представил на чужд език, като го е предупредил, че в противен случай тези
документи ще бъдат изключени от доказателствата по делото. В съдебно заседание
от 16.03.2017г. процесуалният представител на ответника е заявил, че няма да
представи препис от тези документи и няма да се ползва от тях като
доказателства по делото, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
Ответникът е представил таблици за
отчитане явяването на работещите във ответното дружество „Ф. Фамилия Г.” А. за
м.12.2015г., м.01.2016г. и м.02.2016г., в които няма отбелязване на лицето,
което ги е изготвило, имена и подпис, както и че са утвърдени от
представляващия дружеството; че има зачерквания и задрасквания, а по същество –
че ищецът не фигурира в таблиците за м.01.2016г. и м.02.2016г. С оглед на
оспорванито ответникът е поискал и съдът му е дал възможност с протоколно
определение от 09.02.2017г. да представи по делото оригиналите от оспорените
документи, но в предоставения срок същите не са представени, поради което и на
основание чл.183 от ГПК тези документи следва да се изключат от доказателствата
по делото и да не се вземат предвид при решаване на делото.
По делото са изготвени съдебно –
икономическа експертиза и допълнителна такава: първата – въз основа на
представени от ответника документи и при условие, че на ищеца се признава
самоотлъчка за м.12.2015г. за 11 дни, за м.01.2016г. – 20 дни и за м.02.2016г.
– 12 дни, както и че ищецът е задължен с навигация на стойност 148 лева, и в
два подварианта - с признаване и непризнаване на сумата общо в размер на 410.73 лева, преведена на
01.06.2015г., 08.06.2015г. и 11.06.2015г. с получател третото лице В. С. Й. и
основание „командировка и запалата“ и пояснение „В.Й.М.“, съгласно които ищецът
е получил в повече сумата в размер на 1127.27 лева /включваща обезщетение по
чл.224 от КТ в размер на 271.50 лева/, съответно ищецът е получил в повече
сумата в размер на 716.54 лева, /също включваща обезщетение по чл.224 от КТ в
размер на 271.50 лева/. Допълнителното заключение на вещото лице е при условие,
че не се вземат предвид разходните касови ордери и платежни нареждания, в които
като основание за плащане е посочено „командировка и заплата“, но не е
упоменато номер на заповед за командировка, за кой месец е заплатата и какъв е
размерът; не се вземат предвид плащания, изходящи от „Ф.Г.“ А. и суми, платени
на третото лице В. С. Й.; трудовото възнаграждение на ищеца се изчислява за
исковия период като отработено време, без самоотлъчки, както и командировъчните
пари се изчисляват по 0.10 евро на изминат километър в РБългария и по 50 евро
на ден за командировка в чужбина. В този случай, заключението на вещото лице е,
че на ищеца се дължат 2641.28 лева трудово възнаграждение за исковия период,
ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 240.68 лева, считано от
първо число на месеца, следващ отработения до датата на подаване на исковата
молба 21.09.2016г., 11022.92 лева – командировъчни пари по трите задгранични
курса, ведно със лихва за забава върху главницата в размер на 1124.53 лева, считано
от деня, следващ последния ден описан в съответния пътен лист до датата на
подаване на исковата молба в седа – 21.09.2016г. Установява се също, че на база
представените документи – пътни листове, не е видно по колко часа и в кои дни е
работил ищеца, поради което не може да бъде изчислен положен извънреден и нощен
труд, както и че обезщетението за оставане без работа в случай на незаконно
уволнение е в размер на 2090 лева за шест месеца, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 23.02.2015г.
Съдът, като разгледа исковата
молба, отговора и наведените от страните доводи и представените доказателства,
намира, че следва да постанови решение на основание чл.195, ал.1 от КТ. и на
основание чл.193, ал.1 и ал.2 от КТ във вр. с чл.344, ал.1, т.1 от КТ без да
разглежда спора по същество. Основанията за това са следните:
В обжалваната заповед са изброени лаконично две точки, които
работодателят е посочил като причина за прекратяване на трудовото
правоотношение: „чл.187, т.1 и 8 от КТ“, а словом „не се явява на робота от
15.12.2015г. до 23.02.2016г.“/. Посочената правна норма на чл.187, т.8 от КТ е написана формално, тъй
като в заповедта няма изписан никакъв текст - без да се посочи конкретно
нарушение - кога и как е извършено, в какво се изразява, субективните и
обективните му признаци и т.н. Тоест липсват задължителните реквизите на
чл.195, ал.1 от КТ. Освен това, правната норма на чл.187, т.8 от КТ предвижда
три хипотези на нарушение на трудовата дисциплина: 1.Злоупотреба с
доверието на работодателя – работникът да е използувал служебното си положение
и оказаното му доверие за неправомерно извличане на определена облага за него
или за другиго или за увреждане на работодателя, 2.Уронване на
доброто име на предприятието – че е извършено деяние от работника, което да е
станало достояние на трети лица, че е извършено умишлено и че по съдържание
представлява негативна опетняваща доброто име на дружеството информация, от
която за него може да настъпи определен вредоносен резултат и 3.Разпространение
на поверитни за работадателя сведения. В тежест на налагащия дисциплинарно
наказание е, да посочи словом законовия текст на конкретната правната норма,
която е нарушена, както и точно да опише конкретно извършеното фактическо
действие от работника или служителя, и което да съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, съответстващо на посочената правана норма. При липса на
посочен законов текст и описание на конкретно нарушение, е нарушено изцяло
правото на защита на работника или служителя срещу незаконно уволнение.
Обжалваната заповед следва да се отмени изцяло без да се разглежда спора по
същество. Същото се следва и по отношение на посочената правна норма на чл.187, т.1 от КТ, въпреки че в заповедта е посочено лаконично „не се явява на робота от 15.12.2015г.
до 23.02.2016г.“. В заповедта обаче, не е конкретизиран нарушителят, който не се
явавал на работа; липсва кокретно описание на нарушението със субективните и
обективните му признаци. Не е описано къде не се е явявал на работа работникът и
при какви обстоятелства. Видно от трудовия договор на работника, за месторабота
му е посочено: наименованието на ответното дружество - „Ф. Фамилия Г.” А., а съглано
действащия му трудов договор /с допълнителните споразумения/, за месторабота на
ищеца е посочено: „Международен транспорт“. Отвеникът, като работодател не е
представил по делото длъжностна характеристика на работника, за да се установи
какви точно задължения е имал ищецът и в заповедта също не се позовава на
такива поети от него задължения. Ноторно известно е на съда, а и се установява
от свидетелите и на двете страни по делото, че международните шофьори нямат
месторабота в традиционния смисъл, тъй като извършват междунардни курсове с
МПС, които продължават сравнително дълго време, а когато не са на път – не се
явават никъде на работа, а изчакват в камиона, ако са в чужбина, или „в къщи“
ако са в България, повикване от работодателя и поставяне на нова задача /курс/.
При това положение, без конкретизиране на обективните и субективните признаци
на законовото нарушение „не се явява на работа“, също е нарушено правото на
защита на работника да разбере точното нарушение, което е извършил и въз основа
на което му се налага дисциплинарно наказание. Чл.195 ал.1 КТ предвижда точно
определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Касае се до
задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение,
описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на
нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на
което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените
реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195 ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и
трудовото. Освен това, този принцип се отнася и до страните в гражданския
процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или
служителя в положение на неравнопоставеност, тъй като той трябва да получи
пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното
наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им
оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да
бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително
спазване на предвидена в закона форма. Липсата на мотиви в заповедта за
дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на
наказанието. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ - Р.201/17.03.2010г. по
гр.д.№38/2009г. ІV ГК, Р.306/25.06.1998 г. по гр. д.. № 1222/1999 г. и №
148/17.02.2000г. по гр. д. № 1119/1999г., и двете на ВКС, III ГО. С така
издадената конкретна заповед, работникът е поставен в неясно положение за
обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание. В тежест на
работодателя при трудовите спорове е да докаже, че наложеното от него
дисциплинарно наказание уволнение е законно - и като процедура, и като основание при
положение, че работникът, или служителят, е атакувал заповедта за
уволнение на основание, че същата не му дава възможност да разбере какво точно
и кога го е
извършил, за да бъде наказан с дисциплинарно наказание.
Освен всичко, изложено по – горе,
продесната заповед Заповед № 21/23.02.2016г. не съдържа нито едно от
предвидените в КТ наказания, което да се се налага работника, тоест налице е
липса също на основен реквизит на чл.195, ал.1 от КТ. В нея се посочва, че само
се прекратява трудовото правоотношение на ищеца, но не е ясно какво точно
наказание му се налага, въз основа на което се прекратява трудовото
правоотношение. При липса на конкретно наложено наказание, съдът не би могъл да
установи законността ме и законността на прекратяването на трудовото правоотношение
между страните.
На последно място, съдът намира,
че възражението за неспазена процедура по чл.193, ал.1 от КТ – работодателят да
изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, е също основателно.
Това е така, тъй като от представения от ищеца заверен препис от писмо, изх.№
73/05.02.2016г., с което работодателят го поканва в двудневен срок от
получаването – да се яви във фирмата „Ф. Фамилия Г.” А. и да представи
документ, оправдаващ отсъствието му от работа от 15.12.2015г., като го
предупреждава, че в противен случай ще бъде освободен дисциплинарно, поради
неявяване на работа, не съдържа издател, както и подпис на издателя му, нито
изходящ номер от ответното дружество /лист 172 от делото/. Поради това, не може
да се приеме, че е налице надлежно връчване на ищеца - на искане за представяне
на писмени обяснения по десциплинарното производство. Същото се следва и поради
липсата на доказателства, какъв точно документ е връчен от сестрата на ищеца с
писмо с обратна разписка, получено от нея.
Поради изложеното, налице са и
основаниата на чл.193, ал.2 от ГПК – обжалбаваната заповед следва да се отмени,
без спорът да се разглежда по същество.
Предвид
уважаването на главния иск, основателни и доказани се явяват и акцесорните
искове за възстановяване на ищеца на предишната работа и за заплащане на
обезщетение за 6 месеца – за времето през което е останал без работа. Основателни
и доказани са и исковете: за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца, тъй
като работодателят е останал задължен за изплащането му за исковия период; заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г., тъй като се установи, че
работникът не е ползвал такъв отпуск, както и искът за заплащане на
командировъчни пари, тъй като се установи, че ищецът е извършил 3 бр.
международни курса през исковия период, за които работодателят е останал задължен
за заплащане на командировъчни пари. Размерът на тези искови претенции следва
да се пресъдят в размера, посочен от вещото лице в допълнителната експертиза,
тъй като при нея изчисленията не вземат предвид разходните касови ордери и
платежни нареждания, в които като основание за плащане е посочено „командировка
и заплата“, но не е упоменато номер на заповед за командировка, за кой месец е
заплатата и какъв е размерът, като документи, които поради недостатъчност на
реквизитите си не могат до докажат плащане по конкретен иск и за съответния
исков период; не се вземат предвид плащания, изходящи от трето дружество - „Ф.Г.“
А. и суми, платени на третото лице В. С. Й., тъй като плащане на трудовото
възнаграждение може да стане само по писмено искане на работника до
работодателя, както и само на негови близки – чл.270, ал.3 от КТ; трудовото
възнаграждение на ищеца се изчислява за исковия период като отработено време,
без самоотлъчки, тъй като ответникът не е представил оригиналите от оспорените
документи, с които работодателят иска да установи наличието на самоотлъчки от
страна на работника, както и командировъчните пари се изчисляват съгласно
Наредбата за служебните командировки в чужбина и установения начин на заплащане
на комнировъчния труд в дружеството, установени от разпитания по делото
свидетел Гр.Владимирова, а именно - по 0.10 евро на изминат километър в
РБългария, по 50 евро на ден за командировка в чужбина.
Предвид уважаване на главните
искове, основателни са и исковете за заплащане на претендираните лихви за
забава върху главниците, като лихвата за забава върху пресъдените
командировъчни пари е в претендирания размер от 200 лева, а не в посочения от
вещото лице – 1124.53, тъй като ищецът не е поискал изменение на размера на този
иск.
Предявеният иск за заплащане на сумата мв размер на 400 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден и нощен труд за периода от
30.05.2015г. до 25.02.2016г., ведно с лихва за забавено плащане върху
главницата в размер на 10 лева, считано от първо число на месеца, следващ отработения до датата на
завеждане на исковата молба – 21.09.2016г. е неоснователен и недоказан, тъй
като не се събраха доказателства, че ищецът е полагал извънреден труд, както и
не се установи неговият размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер на 3194.47 лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят направените разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете, в размер на 4.89 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА,
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за незаконно дисциплинарното наказание на В.Й.М., със съдебен адрес:***2, по Заповед
№ 21/23.02.2016г. издадена от управителя на ответното дружество „Ф. Фамилия Г.” А., с която е прекратено трудовото
правоотношение на работника, и ОТМЕНЯ
посочената заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ В.Й.М., със съдебен адрес:***2, по трудов
договор №
59/30.05.2015г. и Допълнителни споразумения към трудовия договор от
03.07.2015г. и 01.01.2016г., на заеманата преди уволнението длъжност с НКПД № 83322006: „шофьор на товарен
автомобил – международни превози”.
ОСЪЖДА „Ф. Фамилия Г.” А., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, ж.к.”Стрелбище,
ул.”Червена роза” № 40, ап.6, представлявано от Илия Йорданов и Теодор
Йорданов. да заплати на В.Й.М., със съдебен адрес:***2, следните
суми по трудовото правоотношение между страните и обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ, както следва:
- 2090.00 /две хиляди и деветдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане
без работа поради незаконно дисциплинарното наказание и прекратяване на
трудовото правоотношение, за период от 6 месеца, считан от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение - 23.02.2016г.;
- 2641.28 /две
хиляди шестстотин четиридесет и един лв. и двадесет и осем ст/ лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение на ищеца за периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г.,
ведно с лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 240.68 /двеста и четиридесет лв. и
шестдесет и осем ст./ лева, считано
от първо число на месеца, следващ отработения месец, до датата на завеждане на
исковата молба – 21.09.2016г.;
- 271.50
/двеста седемдесет и един лв. и петдесет ст./ лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2015г и 2016г.;
- 11 024.32
/единадесет хиляди и двадесет и четири лв. и тридесет и две ст./ лева, представляваща неизплатени
командировъчни пари за периода от 30.05.2015г. до 25.02.2016г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата в размер на 200 /двеста/ лева,
считано от деня, следващ последния ден описан в съответния пътен лист, до
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2016г.;
- законната лихва върху главниците от датата на завеждане
на исковата молба – 21.09.2016г. до окончателното издължаване;
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за заплащане на сумата в размер на 400 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден и нощен труд за периода от 30.05.2015г. до
25.02.2016г., ведно с лихва за забавено плащане върху главницата в размер на 10
лева, считано от
първо число на месеца, следващ отработения до датата на завеждане на исковата
молба – 21.09.2016г.;
ДОПУСКА на основание
чл.242 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъдените
суми по трудово правоотношение.
ОСЪЖДА „Ф. Фамилия Г.” А., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, ж.к.”Стрелбище, ул.”Червена роза”
№ 40, ап.6, представлявано от Илия Йорданов и Теодор Йорданов, да заплати
на В.Й.М., със съдебен адрес:***2, разноски по
делото в размер на 3194.47 /три хиляди сто деветдесет и четири
лв. и четиридесет и седем ст. / лева.
ОСЪЖДА В.Й.М., със съдебен адрес:***2, да заплати
на „Ф. Фамилия Г.” А., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, ж.к.”Стрелбище,
ул.”Червена роза” № 40, ап.6, представлявано от Илия Йорданов и Теодор Йорданов, разноски по
делото в размер на 4.89 /четири лв. и осемдесет и девет ст. / лева.
ОСЪЖДА „Ф. Фамилия Г.” А., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, ж.к.”Стрелбище,
ул.”Червена роза” № 40, ап.6, представлявано от Илия Йорданов и Теодор Йорданов, да
заплати на РС – Видин, Държавна такса в размер на 691.08 /шестстотин деветдесет и един лв. и осем ст./ лева и разноски за вещо лице в размер
на 140 /сто и четиридесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :