№ 31
гр. Тутракан, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Частно наказателно дело №
20253430200090 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 145 и
сл. от АПК.
То е образувано по жалба на М. Д. К. от ****** срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 362з-21/08.05.2025 г., издадена на основание чл. 72,
ал. 1, т. 4 от ЗМВР от К. Г. В. – ст. полицай в РУ – Тутракан. В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не
са били упражнени всички способи съгл. чл. 70 от ЗМВР за установяване
самоличността на жалбоподателката, съответно – задържането е било
необосновано. В хода на съдебните прения надлежно упълномощеният да
представлява жалбоподателката – адв. С. Р. от ****, развива подробна
аргументация по линията на оспорване, изложена в жалбата. Развива доводи и
за липса на необходимост за използването на помощни средства при
задържането на подзащитната му.
Ответникът – ст. полицай в РУ – Тутракан К. В., явява се лично, заедно с
надлежно упълномощената да го представлява В.А. – главен юрисконсулт в
ОДМВР – Силистра. В хода на съдебните прения последната навежда доводи
за законосъобразността на издадената заповед за задържане. Единият довод се
състои в отношението на жалбоподателката към полицейските органи,
1
определено от процесуалния представител на ответника като „тенденциозно и
нападателно“. Вторият довод се гради върху твърдението, че е нямало как
ответникът да установи по друг начин самоличността на жалбоподателката,
която не изпълнявала задължението си да носи личната си карта. Накрая, след
като аргументира законосъобразността на издадената заповед, прави извод, че
ответникът бил спазил буквата на закона. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2025 г. ответникът К. В. (на длъжност старши полицай /водач
на патрулен автомобил/ в група „ОП“ към РУ – Тутракан) и св. И. Л. (мл.
автоконтрольор в РУ – Тутракан) били назначени в наряд и изпълнявали
служебните си задължения на територията на гр. Тутракан. Около 11:30 ч. те,
посредством управлявания от ответника служебен автомобил, се намирали на
кръстовището, образувано от улиците „Силистра“ и „Беласица“ в гр.
Тутракан, като извършвали проверка на неустановено в хода на настоящото
дело лице, свързана с извършено от последното нарушение на ЗДвП. За целта
ответникът спрял служебния автомобил в най-дясната част от платното за
движение, гледано от неговата посока на движение, върху намиращата се там
пешеходна пътека, като автомобилът не бил със задействан специален режим
на движение. Св. Л. взимал отношение във връзка с нарушението на
неустановеното лице (издавал фиш), седейки на предно пасажерско място в
автомобила, а ответникът, като водач на същия, седял на мястото на водача. В
това време, пресичайки ул. „Беласица“, към служителите се насочила
жалбоподателката М. К., която, като стигнала до тях, се навела към прозореца
на предна дясна врата и им отправила упрек, че са застанали неправомерно
върху пешеходната пътека и че ако бил някой друг, те щели да го глобят.
Страните по делото влезли в диалог, по време на който и двамата (първо
жалбоподателката, а след това – ответникът) поискали да разберат с кого
разговарят. След това служителите обяснили на жалбоподателката, че след
2
като си свършат работата, ще обърнат внимание, непосредствено след което
св. Л. затворил отворения към момента на пристигане на жалбоподателката
прозорец на дясната врата. След като сторил това, той се обърнал към
ответника с думите „Ама наистина спираш…“. След повторно отваряне и
затваряне на десния преден прозорец на служебния автомобил и
продължаване на диалога между страните по делото, жалбоподателката
заснела фронтално полицейския автомобил, заобиколила го от дясната му
страна и започнала да пресича по пешеходната пътека в посока към парк
„Христо Ботев“, отдалечавайки се от полицейските служители. В това време
ответникът излязъл от служебния автомобил с думите „Я чакай, една лична
карта за проверка.“, застигнал жалбоподателката и след като и се представил и
̀̀
поискал лична карта за проверка. Тя, от своя страна, без да отговаря
продължила да пресича улицата, а ответникът продължил да върви след нея с
думите „Госпожо, ще Ви задържа за 24 часа в районното.“. След като и
двамата спрели в близост до отсрещния тротоар, отв. В. уведомил
жалбоподателката, че ако не и представи лична карта за установяване на
̀
самоличността и, ще я задържи. Последната се представила с имената си – М.
̀
К., и казала „Ето, задръжте ме, идвам в полицията.“ без да представи личната
си карта. След това и двамата се отправили към служебния автомобил, където
ответникът поставил белезници на ръцете на жалбоподателката, които били в
положение зад гърба и.След приключване на проверката на водача на спрения
̀
автомобил, последната била отведена в сградата на РУ – Тутракан.
След като пристигнали в сградата на РУ – Тутракан, ответникът
откопчал белезника на дясната ръка на жалбоподателката и го заключил за
метална пейка във фоайето, където последната седнала. Там тя казала своето
ЕГН, по което св. П. П. (дежурен в ОДЧ при РУ – Тутракан) извършил справка
и в рамките на около половин минута установил точната и самоличност. По
̀
време на извършването на проверката ответникът стоял в близост до
жалбоподателката, а св. Л. – до св. П.. Впоследствие пристигнала св. Б. И. –
мл. полицейски инспектор в РУ – Тутракан с място на изпълнение на
служебните задължения в с. Зафирово, която извършила обиск на
задържаната, при който у последната не се установили никакви вещи, за което
бил съставен съответен протокол.
Отв. В. съставил акт № **********/25, бл. № 271726 от 08.05.2025 г., с
който повдигнал на жалбоподателката обвинение по чл. 6 от ЗБЛД.
3
Отв. В. издал процесната Заповед за задържане, в обстоятелствената
част на която посочил, че „…на 08.05.2025 г. в гр. Тутракан, на кръстовището,
образувано от ул. „Силистра“ и ул. „Беласица“, при извършване на полицейска
проверка лицето не представи БЛД – лична карта, при поискване от
контролен. С което виновно нарушава чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР“, като на
основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР заповядал задържането на
жалбоподателката за срок до 24 часа. Задържането продължило от 11:40 ч. до
13:20 ч., когато задържана била освободена от св. П..
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
заверени копия на: Заповед за задържане рег. № 362з-21/08.05.2025 г.;
Протокол за обиск на лице УРИ 362р-3867/08.05.2025 г.; Декларация за
правата на задържано лице; Разписка за върнати вещи и пари на задържано
лице; сведение от М. Д. К.; Докладна записка УРИ 362р-3899/09.05.2025 г.; 1
бр. CD; Инструкция за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях; АУАН №
**********/25 от 08.05.2025 г. и Удостоверение № 342000-8824/11.06.2025 г.
по описа на ОДМВР – Силистра.
Съдът придава най-голяма доказателствена стойност на представените
по делото и възпроизведени в съдебно заседание видеозаписи от боди-
камерата, ползвана от ответника В., и камерата, монтирана на служебния
автомобил, тъй като от тях се изяснява процесната ситуация без привнасяне
или спестяване на обстоятелства, свързани с правилното квалифициране на
случая. От видеофайла с наименование
20250508113609MEDIA_CH0_IDRUTUTRA04_S се доказват следните
обстоятелства, имащи значение както към предмета на доказване, така и към
оценката на събраните доказателства, в частност – показанията на св. Л..
Първо, на записа се чува, че св. Л. изрича репликата „Ама наистина
спираш…“ (00:27-00:29 мин. от клипа), което противоречи до голяма степен
на заявеното от него в съдебно заседание в помощ на колегата му – ответник
по делото, че на място нямало видима пешеходна пътека. Второ, от 01:55 до
01:56 мин. от същия клип са видни очертанията на пешеходната пътека (което
и бездруго е ноторно известен за съда факт), върху която е спрян патрулният
4
автомобил. Трето, от 01:36 до 01:38 мин. от клипа се чува ясно, че
жалбоподателката изрича името и фамилията си в опит да се представи пред
ответника, след като последният е поискал да установи самоличността и. На
̀
последно място, от 01:10 до 01:12 мин. се чува репликата на ответника „Я
чакай, една лична карта за проверка.“, когато вече жалбоподателката опитва да
пресече пешеходната пътека, което разкрива до голяма степен мотивацията на
ответника да провери самоличността на жалбоподателката (като средство да
отвърне на отправения от последната упрек).
Съдът кредитира по-голямата част от показанията на св. Л. като
правдиви, доколкото се припокриват с възпроизведените видеозаписи. В
останалата им част обаче, доколкото или противоречат на кредитирания
доказателствен материал (относно видимостта на пешеходната пътека напр.),
или пък са дадени в опит да оправдаят действията на ответника (като това, че
служителите имали правомощие да нарушават ЗДвП винаги когато
изпълняват служебните си задължения), съдът ги дискредитира.
Съдът намира показанията на свидетелите П. и И. за истинни, но по
обективни причини (доколкото не са присъствали на задържането) придава на
същите ниска доказателствена стойност по отношение основния предмет на
доказване.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК и от лице по чл. 147, ал. 1
от АПК, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Доколкото заповедта за задържане представлява индивидуален
административен акт (ИАА) по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то съдебният
контрол върху нея следва да обхване, по аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК,
основанията за оспорване, посочени в чл. 146 от с. з.
Оспорената заповед е издадена от старши полицай (водач на патрулен
автомобил) в група „Охранителна полиция“ към РУ – Тутракан, т. е. от
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР, от което следва, че актът е издаден от компетентен орган. Заповедта е
5
издадена в установената форма и съдържа законово изискуемите реквизити по
чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, доколкото е спазен
процесуалният ред за издаването на процесния ИАА.
Съдът намира, че заповедта за задържане противоречи на
материалноправните разпоредби, касаещи издаването и, доколкото в
̀
конкретния случай не са били налице основанията за задържането на
жалбоподателката. Аргументите за направения извод са следните.
Задържането, когато се касае за установяване самоличността на проверяваното
лице, видно от текста на чл. 72, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 70, ал. 2 от ЗМВР,
представлява крайна принудителна административна мярка, приложима при
невъзможност да се установи самоличността на проверявания по какъвто и да
е било друг начин, годен за събиране на достоверни данни (като са изброени
два такива – представяне на документ за самоличност или сведения на
граждани, които познават лицето,без да са изключени и други способи). Оттук
следват няколко извода. Първо, представянето на документ за самоличност
при поискване от компетентно длъжностно е само един от начините, но не и
единственият, за установяване на самоличността на дадено лице. Второ,
непредставянето на документ за самоличност реализира фактическия състав
на нарушение по чл. 80, т. 5 във връзка с чл. 6 от ЗБЛД (а не както е описано в
заповедта – нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР), като това е основание за
съставянето на АУАН, а не (само по себе си) основание за задържане до 24
часа. И трето, за да бъде задържано лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от
ЗМВР, е необходимо неговата самоличност да не може да бъде установена по
никакъв друг начин, освен посредством задържането му, но не като самоцел, а
с оглед постигане на целта на задържането – да се установи самоличността на
проверявания (чрез извършване на допълнителни дейности по
идентифициране, като напр. тези, уредени в чл. 71, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от
ЗМВР). В конкретния случай проверката е осъществена в светлата част на
денонощието (около обяд) на оживено място (намираща се в близост аптека и
кафене) в близост до мястото, където живее жалбоподателката (доколкото
постоянният и адрес е на ул. „Беласица“). Въпреки това и въпреки наличието
̀
на хора, наблюдаващи събитието и/или преминаващи покрай патрулния
автомобил, ответникът не е положил никакво старание да събере от тях
търсената от него информация относно самоличността на жалбоподателката
6
(още повече, че същата е назовала името и фамилията си при спирането им в
края на пешеходната пътека),а е предпочел да бездейства до приключване на
проверката на водача на МПС. Оттук следва, че ответникът не е сторил всичко
необходимо (и възможно в конкретната ситуация), за да избегне задържането
на жалбоподателката, а тъкмо обратното – прибегнал е до последното без да
са налице основанията за това, в противоречие с материалния закон,
приложим при издаването на заповедта за задържане. Поради това последната
се явява незаконосъобразна. Освен изложеното дотук, според съда е бил
налице и „друг начин“ за установяване на пълната самоличност на
жалбоподателката (освен изрично описаните в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР) без
необходимост да бъде задържана последната, който е абсолютно идентичен
със стореното впоследствие (след и по време на задържането), а именно –
посредством свързване по радиостанция/телефон с дежурния в ОДЧ и
продиктуване на ЕГН и/или имената на жалбоподателката (които същата вече
е била споделила). В този контекст, не е ясно защо е било нужно (след като не
са извършвани никакви други дейности по идентификация /като тези описани
в чл. 71, ал. 2 от ЗМВР/) жалбоподателката да бъде задържана, за да бъде
установена самоличността и от оперативния дежурен чрез справка, която е
̀
можело да бъде извършена и без задържането на жалбоподателката.
Изложеното обосновава наличие на основание за отмяна на процесната
заповед за задържане, по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като ИАА е
издаден при липса на законовите предпоставки за това.
Освен горното, процесното задържане противоречи и на целта на закона
(ако се използва терминологията на процесуалния представител на ответника,
то не е спазена не само буквата на закона, но не е следван и неговият дух) –
т.е. налице е и основанието за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 5 от АПК.
Изводът следва от обстоятелството, че не е ясно каква е била причината
ответникът да иска да установи самоличността на жалбоподателката (т. е.
какви действия във връзка с изпълнение на служебните си задължения би
предприел, след като стори същото), освен това да отвърне посредством
властническите си правомощия на направената забележка. От цялостния
доказателствен материал е видно, че начената проверка на самоличността е
провокирана единствено от основателната забележка на жалбоподателката, че
патрулният автомобил е спрян на пешеходна пътека, а не защото ответникът е
изпълнявал вменените му задължения по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
7
(осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и
пребиваване в страната), което се е явило удобен повод за задържането на
жалбоподателката. Това личи и от думите на ответника, с които слиза от
служебния автомобил („Я чакай, една лична карта за проверка.“), издаващи
намерението му „да натрие носа“ на жалбоподателката. Обстоятелството, че
действията по установяване на самоличността и последвалото задържане на
последната имат за единствена последица съставянето на АУАН по ЗБЛД и
издаването на процесната заповед потвърждават изложеното дотук, че
коментираните действия са били самоцелни, съответно – противни на целта на
закона.
Доводите на процесуалния представител на ответника съдът счита за
неоснователни. На първо място, ако ответникът беше преценил, че
жалбоподателката му пречи да изпълнява служебните си задължения (както
твърди процесуалният му представител), то същият неминуемо би я задържал,
но на друго основание – чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, предприемайки по-
нататъшни действия по сигнализирането за наличие на данни за извършено
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. На второ място, доводът, че
жалбоподателката не си била казала имената, поради което нямало как да се
извърши справка за самоличността и, не почива на установената фактическа
̀
обстановка, която е в обратен смисъл – тя се е назовала с име и фамилия.
После, твърдението, че наблизо нямало други граждани, чрез които да се
извърши проверка на самоличността, също няма доказателствена опора,
доколкото от клипа се установява точно обратното – че има както хора, които
наблюдават процесните събития, така и такива, които преминават покрай
патрулния автомобил.
Продължителността на задържането няма пряко отношение към
неговата изначална незаконосъобразност, но въпреки това, съдът намира за
необходимо да подчертае, че процесното задържане е продължило за
прекомерно дълъг период от време. След като целта на последното е била
установяване самоличността на жалбоподателката, което, видно от
показанията на св. П., е било извършено за не повече от 30 секунди, то
задържането за 1 час и 40 минути се явява прекомерно продължително.
Аргументът, че през това време са били изготвени документите по случая
(заповедта за задържане, АУАН и протокола за обиск), е несъстоятелен, тъй
като, на първо място, и трите документа са със сравнително кратък текст, а на
8
второ място – съставянето на единия от тях (АУАН) е можело да се извърши и
след освобождаването на жалбоподателката (доколкото процедурата по ЗАНН
не изисква нарушителят да бъде задържан или задължително да присъства при
съставянето на акта).
Използването на помощни средства при задържането също няма
отношение към преценката относно законосъобразността на последното, но
съдебният състав намира за нужно да отбележи, че в случая използването на
белезници спрямо жалбоподателката е било неуместно. Съгласно чл. 85, ал. 1,
т. 2 полицейските служители могат да използват помощни средства само
когато това е абсолютно необходимо при задържане на правонарушител, който
не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган. Видно е, че
случаят не е такъв, доколкото жалбоподателката, след като и е било казано, че
̀
ще бъде задържана, сама отива до патрулния автомобил и по никакъв начин не
е саботирала последващите действия на ответника. Ако ли пък белезниците са
били поставени с оглед осигуряване безопасността на полицейските
служители в патрулния автомобил, то следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбите на чл. 75 от ЗМВР, полицейските органи вземат мерки за
осигуряване на личната си безопасност при осъществяване на задържане,
които се изразяват в „проверка на лицето за наличие на опасни за живота и
здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган
във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение,
сила, помощни средства или оръжие“, а не в директно закопчаване с
белезници на задържания без да има такава нужда (както е в случая). Дори и
да се приеме, че поставянето на белезници е било правомерно, то съгласно чл.
7, ал. 2, изр. 2 от Наредба № 8121з-418 от 14 март 2017 г. за реда за употреба
на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР: „В
зависимост от физическите качества, състоянието и поведението на
правонарушителя се допуска поставяне на белезници при положение на
ръцете отпред…“. Предвид това, че жалбоподателката е жена на 70-годишна
възраст и с оглед поведението и по време на задържането (съгласила се е с
̀
ответника и не се е възпротивила да бъде отведена в РУ), то поставянето на
белезниците при положение на ръцете отзад на гърба е явно прекомерно и
кореспондира с направения по-горе извод относно мотивацията на ответника
да извърши проверка за самоличност и да задържи жалбоподателката
единствено като ответна реакция на направената забележка.
9
Съдът намира за необходимо да отбележи също, че правомощието на
полицейските служители да не спазват определени правила от ЗДвП, в
хипотезата на изпълнение на служебните им задължения, не е произволно и
неограничено. Неспазването на ЗДвП е позволено само на водачите на МПС
със специален режим на движение – чл. 91, ал. 1 от ЗДвП, който съгласно ал. 2
се ползва само при необходимост (а не по принцип при изпълняване на
служебните задължения). Само в тази хипотеза е позволено паркирането и
престояването независимо от разпоредбите на ЗДвП (чл. 92, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП). В настоящия случай не са налице предпоставките за това, тъй като,
първо, не е бил задействан специалният режим на движение, и второ – не е
била налице необходимост патрулният автомобил да продължава да престоява
на пешеходната пътека докато се съставя фиш на неустановеното по
настоящото дело лице (можел е да бъде изтеглен след проверявания
автомобил, така че да се осигури безопасността на движещите се по
пешеходната пътека пешеходци, доколкото такава е повелята на чл. 92, ал. 2 от
ЗДвП).
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да отмени обжалваната
заповед за задържане като незаконосъобразна, тъй като е издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби по ЗМВР и не съответства на
целта на закона.
С оглед изхода на делото, направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на разноски следва да се отхвърли като
неоснователно.
Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 362з-21/08.05.2025 г.,
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР от К. Г. В. – старши полицай
(водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция“ към РУ –
Тутракан при ОДМВР – Силистра, с която М. Д. К. от ****** е задържана за
срок до 24 часа, като незаконосъобразна.
10
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
11