Решение по дело №40/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр.посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.К.К. *** за проверка на Решение №26/14.02.2023 г. постановено по анд №20222330201219 по описа на Районен съд-Ямбол за 2022 г., с което е потвърден Електронен Фиш Серия К 6526032 на ОД на МВР-Ямбол, с който на В.К.К. на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева, като е преквалифицирано нарушението от такова по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 ЗДвП, в такова по чл.21, ал.1 ЗДвП, и е осъден В.К.К. да заплати на ОД на МВР-Ямбол сумата от 100 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като е налице и нарушение на закона, т.к. районният съд не е допуснал исканите от жалбоподателя доказателства, липсва конкретно произнасяне по отделните оплаквания срещу оспорения електронен фиш и незаконосъобразно е изменен електронния фиш под формата на преквалификация на нарушението. Претендира се за отмяна на решението и на електронния фиш и за присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

За ответника по касация се явява юрисконсулт А., която оспорва касационната жалба с искане да се остави без уважение и се потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и доказано нарушение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в процеса прокурор намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, т.к. при допуснатото административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил електронния фиш като законосъобразно е преквалифицирал нарушението, поради което следва да се остави жалбата без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение №26/14.02.2023 г. по анд №20222330201219/2022 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Електронен Фиш Серия К 6526032 на ОД на МВР-Ямбол, с който на В.К.К. на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева, като е преквалифицирал нарушението от такова по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 ЗДвП, в такова по чл.21, ал.1 ЗДвП, и е осъдил В.К.К. да заплати на ОД на МВР-Ямбол сумата от 100 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си районният съд приема, че административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 ЗАНН и са спазени разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП, като от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП

Съдът не е споделил възраженията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна материалноправна квалификация и приложението на двете взаимоизключващи се разпоредби на чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП, като с оглед правомощията си по чл.63, ал.2, т.4 във връзка с ал.7, т.1 ЗАНН е преквалифицирал нарушението от такова по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 ЗДвП, в такова само по чл.21, ал.1 ЗДвП, без да редуцира фиксираното в закона наказание.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

В мотивите на решението си районният съд е направил пълен, задълбочен и конкретен анализ на всички относими доводи и съображения наведени от санкционираното лице по повод твърденията му за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на издаване на оспорения електронен фиш, поради което същите не следва да се дублират и в настоящия акт.

Неоснователно е становището на касатора относно липсата на данни за това, как е било определено мястото за контрол, т.к. по силата на чл.6, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата местата за контрол с АТСС се определят въз основа на анализ съобразно показателите, изброени в т.1–5, но обстоятелството, как е било определено конкретното място за контрол с АТСС е без значение за съответното нарушение и не подлежи на съдебен контрол, поради което обосновано районният съд не е събирал доказателства в тази насока.

В случая релевантно по делото е дали в конкретния пътен участък е било въведено съответното ограничение на скоростта и осъществило ли е санкционираното лице нарушение на ЗДвП, превишавайки разрешената максимална скорост, което в случая е било безспорно установено в производството пред районния съд.

На слудващо място съгласно чл.63, ал.2, т.4 във връзка с ал.7, т.1 ЗАНН с решението си съдът може да измени акта по чл.58д, в частност наказателното постановление, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Направената преквалификация е в съответствие и при наличие на посочените предпоставки, поради което съдът не е допуснал нарушение, даващо основание за отмяна на съдебния му акт.

Ето защо в конкретния казус районния съд е извършил вярна преценка за липсата на нарушения на процесуалните и материални норми и е навел доводи, които касационната инстанция възприема изцяло.

Предвид посоченото настоящия състав счита, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

С оглед изхода на делото следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, като респективно се отхвърли искането на касатора за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26/14.02.2023 г. постановено по анд №20222330201219/2022 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОСЪЖДА В.К.К. ***, офис 11 да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на В.К.К. ***, офис 11 за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	/п/ не се чете /п/ не се чете