Решение по дело №145/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 73
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20191400900145
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №73

                                       гр.Враца, 26.06.2020г

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 19.06.2020г., в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

         при участието на секретаря ХРИСТИЦА ЦЕКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№145 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са осъдителни частични искове от М.Х.С., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.С.Ч. ***30482, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Джеймс Баучер"№87.

В исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.03.2019г. и реализирано от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ищцата е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Твърденият от ищцата механизъм на произшествието е следният:

На 22.03.2019г. Т. С.Т. е управлявала лек автомобил марка "Сузуки", модел "Вагон Р" с рег.№ВР *** СВ в гр.Враца и е нарушила правилата за движение по пътищата, като се е движила със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения, и не е контролирала непрекъснато управлението на автомобила, в резултат от което е реализирала ПТП, при което се причинени телесни увреждания на ищцата.

Твърдението на ищцата е, че произшествието е настъпило по изключителна вина на Тошева, която е нарушила правилата за движение по пътищата и конкретно изброени разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП. Твърди се също, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП и причинените на ищцата телесни увреждания се намират в причинна връзка с механизма на произшествието. Поддържа се, че деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост и във връзка с ПТП е образувано ДП №365/2019г. по описа на РУП-Враца и пр.пр.№617/2019г. на Окръжна прокуратура-Враца.

В исковата молба се твърди, че след ПТП ищцата е откарана в МБАЛ"Христо Ботев"-Враца със силно главоболие и болки по цялото тяло и в областта на двете подбедрици. Установено е, че е получила фрактура на медиалния тибиален кондил  на лява подбедрица, оток и разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, охлузни рани по цялото тяло и дясна предмишница и множество натъртвания и кръвонасядания по цялото тяло. Ищцата била транспортирана в болница от екип на спешна помощ, имала силни болки в крака, била в шок, уплашена и дезориентирана. Извършена била операция, при която на ищцата била поставена метална остеосинтеза-вътрешна фиксация с подпорна пластина със 7 отвърстия и 5 винта. Твърди се, че и след извършената операция и обездвижване болката останала, ищцата не можела да стъпва на крака си и предвид останалите наранявания, всяко нейно движение било болезнено. Твърди се също, че и към настоящия момент ищцата изпитва затруднения при ставане и ходене, прави почти всичко с чужда помощ и за най-малките неща разчита на своите близки, прикована е към леглото и е почти инвалид, докато преди катастрофата била самостоятелна и дейна жена. Навежда се твърдение, че и към настоящия момент ищцата не е в състояние да работи пълноценно, уморява се лесно и качеството й на живот се е влошило рязко, тя станала нервна, избухлива и тревожна, развила остро душевно разстройство и стресова реакция, изразяващи се в потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост.

В исковата молба се твърди, че в резултат от ПТП ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 997.21лв., представляващи разходи за закупуване на остеосинтезен материал, заплатена потребителска такса и за закупуване на лекарствени средства.

Следващото твърдение на ищцата е, че л.а."Сузуки Вагон Р" е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица BG/02/119000369895 със срок на валидност от 29.01.2019г. до 28.01.2020г. С оглед на това, че наличието на застраховка ангажира отговорността на ответника, ищцата предявила пред него извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но с уведомление от 20.06.2019г. същият отказал да стори това.

По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на частичен иск за сумата 50 000лв., част от сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, и за сумата 997.21лв. - обезщетение за имуществени вреди, свързани с извършването на оперативни интервенции. Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва, считано от 04.09.2019г. до окончателното им изплащане.

Претендират се и разноски.

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

Чрез пълномощника си адв.Т.Д. ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове.

Според ответника от представените от ищцата писмени доказателства не се установява, че вина за процесното ПТП има водачът Т. Тошева, поради което това твърдение в исковата молба се оспорва. В отговора се обръща внимание на това, че в констативния протокол за ПТП липсват данни за обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, и за вина на водачите на участвалите в него автомобили, като ищцата не е посочена като пострадало лице. По тази причина според ответника не е налице основание за ангажиране на неговата отговорност, като в тази връзка се излагат правни съображения.

Ответникът оспорва и иска за обезщетение за имуществени вреди по същите съображения. Оспорва и иска за присъждане на лихва.

В условията на алтернативност ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Това възражение не е обосновано с конкретно твърдение, но същото се извлича от заявените доказателствени искания, от които се разбира, че приносът на ищцата се състои в непоставяне на предпазен колан.

Ответникът прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Защитата на ищцата е подала допълнителна искова молба, в която оспорва твърденията на ответника във връзка с механизма на произшествието и вината за неговото настъпване. Оспорва се и възражението за съпричиняване.

От ответника е подаден е допълнителен отговор, в който се поддържат наведените твърдения и направените възражения.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

С исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.04.2019г., в който се съдържат констатации за това, че на 22.03.2019г. около 12.50ч. на път ІІІ-101 Враца-Криводол, км.12+900 е настъпило ПТП с участници л.а. марка "Сузуки", модел "Вагон" с рег.№ВР *** СВ, собственост и управляван от Т. С.Т. и л.а. марка "Волво", модел "В40" с рег.№ВР *** СВ, собственост на И.К. И., управляван от М.Х.С..

По делото е безспорно, че лекият автомобил "Сузуки" е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №BG/02/119000369895 със срок на валидност от 29.01.2019г. до 28.01.2020г.

Представена е молба - претенция вх.№ОИ-329916/03.06.2019г., с която ищцата е поискала от ответното дружество изплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди съответно в размер на 100 000лв.  и 1 418лв. С писмо от 20.06.2019г. ответникът е уведомил ищцата, че няма основание за заплащане на обезщетение.

Ищцата е представила епикриза, издадена от "МБАЛ - Христо Ботев"АД, гр.Враца, от която е видно, че е постъпила в болничното заведение на 22.03.2019г. с диагноза "Счупване на горния край на тибията/голям пищял/, закрито" и е претърпяла оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. Изписана е на 28.03.2019г. От епикризата е видно, че при извършената операция на ищцата е поставена вътрешна фиксация с подпорна пластина със 7 отвърстия и 5 винта и гипсова имобилизация.

Представени са фактура от 25.03.2019г. за закупен от ищцата остеосинтезен материал на стойност 860лв., фактура за заплатена потребителска такса от 34.80лв., фактура и фискални бонове за закупени консумативи на обща стойност 102.41лв..

С допълнителната искова молба е представена история на заболяването, оперативен протокол, анамнеза, направление за хоспитализация, лист за предоперативна анестезиологична операция, фиш за СМП от повикване на местопроизшествие от 22.03.2019г. на ЦСМП-Враца и други медицински документи.

От изисканата служебна справка с Районна прокуратура-Враца е видно, че образуваното за процесното ПТП ДП №617/2019г. не е приключило. Представени са материали от досъдебното производство.

По делото е допусната и изслушана специализирана автотехническа експертиза,  чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.

Вещото лице се произнася, че процесното ПТП е настъпило на 22.03.2019г. около 12.50ч. на третокласен път ІІІ-101, км.12+900 гр.Враца-гр.Криводол, в землището на с.Лиляче при сухо време и суха пътна настилка. Л.а."Волво" се е движил в полагаща му се дясна лента в посока Враца-Криводол в условия на десен за него завой със скорост от около 73км/ч. Намирайки се на около 37 метра от мястото на удара водачът на автомобила е възприел като опасност от ПТП на разстояние от около 66.5м. от него движещия се в лентата му за движение срещу него л.а."Сузуки", но поради липса на време и разстояние при попадане на мястото на удара в опасната му зона за спиране го блъснал в предната челна част. Автомобилът "Сузуки" се е движел  в обратната посока в условията на ляв за него завой със скорост от около 54.36км/ч. и намирайки се на около 29 метра от мястото на удара вероятно е сякъл завоя с навлизане на левите колела на автомобила в лентата за насрещно движение е продължил движението си в нея и при достигане на мястото на удара в процес на излизане от нея с челна лява част се е блъснал в предната челна част на л.а."Волво".

Вещото лице приема, ме ударът е настъпил в лентата, полагаща се за движение на лекия автомобил "Волво", и насрещна за движението на л.а."Сузуки". Преди началото на аварийното спиране скоростта на движение на л.а."Волво" е била е била около 73км/ч, а в момента на удара е била 55км/ч. Скоростта на движение на л.а."Сузуки" в условията на настъпилото ПТП и към момента на удара е била около 54.36км/ч. От техническа гледна точка водачът на л.а."Волво" не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Произшествието е настъпило при навлизане на л.а."Сузуки" в лентата за насрещно движение, в която се движил другият автомобил, като водачът на л.а."Сузуки" е имал възможност да възприеме и оцени пътните условия, състоянието и релефа преди мястото на произшествието - и без да навлиза в насрещната лента за движение би предотвратил настъпването му. Именно внезапното навлизане на л.а."Сузуки" в лентата за насрещно движение е основна причина за настъпване на ПТП и неговият водач е поставил сам себе си и водача на другия автомобил в невъзможност да предотвратят произшествието.

Вещото лице се произнася, че водачът на л.а."Волво" би имал възможност да спре преди мястото на удара при скорост от около 58км/ч, но не би избегнал удара с л.а."Сузуки".

Поради допуснати от вещото лице технически грешки в заключението, същото е представило коригирано такова, срещу което страните не правят възражения. Вещото лице се произнася, че л.а."Волво"  е оборудван с обезопасителен колан и въздушна възглавница на мястото на водача и в момента на удара въздушната възглавница се е отворила.  Заключението на вещото лице е, че към момента на удара пострадалата М.С. е била с правилно поставен предпазен колан и въздушната възглавница не може да се отвори при непоставен колан.

В заключението са описани деформациите по  л.а."Волво", а именно деформация на предна челна част с отстъпване назад към купето един метър, изпаднала предна броя и решетки, деформиран преден капак, преден ляв калник, преден ляв халоген, таван и купе над предна лява врата, счупени предни светлини, челно стъкло и задействан преден аербег пред водача -  тотално унищожен. Експертът приема, че не е възможно уврежданията на ищцата да бъдат получени от деформирани части на автомобила и навлезли в купето детайли.

Допусната е и е изслушана специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение страните не оспорват.

Вещото лице-специалист по ортопедия и травматология се произнася, че при произшествието ищцата е получила счупване на медиалния кондил на големия пищял на лява подбедрица, охлузвания на лява подбедрица и дясна предмишница и разкъсно-контузна рана на дясно коляно. Интензивността на болките към момента на увреждането е била голяма, по време на лечението е намалявала и понастоящем не би трябвало да има такива. Предприетото лечение е било оперативно и продължителността му е до 6 месеца. Трайните неудобства, причинени на пострадалата, са били свързани с движенията на долния ляв крайник и уврежданията са от такова естество, че не биха оставили трайни белези, с изключение на оперативния зъбец в областта под лявото коляно. Вещото лице приема, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените увреждания. Приема също, че възстановителният период при ищцата е приключил, но се очаква в бъдеще тя да търпи болки, свързани с климатични промени и претоварване. Вещото лице се произнася, че медицинските консумативи по представените по делото фактури и фискални бонове са били необходими за лечението на ищцата. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е изготвило заключението въз основа на медицинска документация и не е извършило личен преглед на ищцата, тъй като при установения с нея телефонен контакт тя го е уведомила, че е в Италия.

По делото е допусната и изслушана и специализирана съдебно-психологична експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда. След проведеното комплексно психологическо изследване вещото лице се произнася, че са налице индикации за преживяна от ищцата остра стресова реакция и признаци на паническа тревожност. Налице е психическа травма и невротично състояние, свързано с реакции на тежък стрес и разстройство на адаптацията. Вещото лице счита, че няма данни за продължителността на острата стресова реакция при ищцата, но при нея е налице непрекъснат процес на психическо страдание, който продължава и до днес, както и динамика в развитието на психическата картина, тъй като от стадий на тревога тя е преминала в стадий на съпротива, а към момента е в стадий на изтощение, в който се проявяват депресивно настроение, тъга, умора и апатия, тя често се стряска по незначителни поводи, постоянно е нащрек, не може да се отпусне, ситуативно реагира с повишена раздразнителност. В психичния живот на ищцата и до днес неотменимо присъстват негативни емоционални преживявания, предизвикани от стимули /тригери/, които възобновяват спомените за преживяното и я карат да се чувства емоционално лабилна, напрегната и застрашена и тя не е възстановила обичайното си ниво на личностно и социално функциониране.

Вещото лице-психолог счита, че здравите връзки в семейството и взаимоотношенията, които ищцата има със своите роднини, са добър ресурс за положително развитие на оздравителния процес. В заключението се приема, че състоянието на ищцата е в причинна връзка с преживения стрес от нанесените й травми при ПТП.

За доказване на твърденията на ищцата за претърпени от нея болки и страдания от полученото при процесното ПТП телесно увреждане по делото са събрани гласни доказателства.

Св. Х.С. е син на ищцата и е пътувал с нея на предната седалка при настъпването на произшествието. Същият установява, че след катастрофата майка му била транспортирана в болница с линейка и престояла там една седмица, тъй като била оперирана. Свидетелят съобщава, че майка му не можела да става сама от леглото и той я посещавал, за да отиде в тоалетната. След прибирането си вкъщи около два месеца ищцата не можела да се самообслужва и да домакинства, ходела с патерици и се оплаквала от болки. След това ищцата започнала да се придвижва с помощта на бастун в продължение на още около месец, но и след това имала затруднения в движенията, накуцвала, било й трудно да раздвижи крака си и се оплаквала от болки в костта на мястото, където при операцията са поставени болтове. Според С. и към момента майка му не е напълно възстановена и продължава да се оплаква от болки при промяна на времето или преумора. Свидетелят съобщава, че в края на м.януари тази година ищцата заминала за Италия, където се грижела за възрастна жена и заради забраната за пътувания се върнала в България едва през м.юни.

Св. Т. С. е съпруг на ищцата. Той пътувал за Германия, когато му съобщили за катастрофата, върнал се веднага в България и заварил съпругата си в болница. Ищцата се оплаквала от болки в крака и по тялото и претърпяла операция. След прибирането си вкъщи в продължение на почти два месеца ищцата не можела да се самообслужва и съпругът й я придружавал до банята и тоалетната. След това ищцата започнала да се придвижва с патерици и продължавала да се оплаква от болки и дори сега изпитва такива, когато свие коляното си. Предстои й операция за отстраняване на поставените при операцията болтове и дори към момента ищцата не може да кляка и да стои дълго време права. С. също съобщава за заминаване на съпругата си за Италия, където помагала на възрастна жена, но споделяла, че кракът продължава да я боли. И след връщането си от Италия ищцата продължава да се оплаква от болки и не може да кляка.

При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

От неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза се установява, че изключителна вина за настъпването на произшествието, при което е пострадала ищцата, има водачът на лекия автомобил "Сузуки", модел "Вагон", който противоправно е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която правомерно е пътувала ищцата. Експертизата е категорична, че ищцата не е имала техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като управляваният от нея автомобил е попаднал в опасната зона за спиране на л.а."Сузуки".

Вещото лице-автоексперт се произнася, че при произшествието ищцата е била с правилно поставен предпазен колан, поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна.

По делото е безспорно доказано, че при процесното ПТП ищцата е претърпяла телесни увреждания, чийто характер и тежест се установяват от изслушаната съдебно-медицинска експертиза, а именно счупване на подбедрицата на левия крак. Претърпяла е операция, при която са й поставени вътрешна фиксация с подпорна пластина и винтове, и й предстои втора такава за отстраняване на остеосинтезния материал. Вещото лице-ортопед се произнася, че е налице причинна връзка между механизма на произшествието и получените от ищцата увреждания.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза и от показанията на разпитаните по делото свидетели, на които съдът дява вяра, се установява, че ищцата е претърпяла значителни болки и страдания, в  продължение на близо три месеца е имала проблеми с придвижването, самообслужването и бита, изпитва болки и към настоящия момент и ще изпитва такива и в бъдеще при промяна на времето и при физическо претоварване.

От заключението на изслушаната съдебно-психологическа експертиза се установява, че произшествието и получените при него травми са дали негативно отражение и върху психиката на ищцата.

По делото са събрани и доказателства за претърпени от ищцата имуществени вреди от изразходването на средства за закупуване на консумативи и заплащане на такси, които според вещото лице-ортопед са били необходими за лечението й и които възлизат на сумата 997.21лв.

Няма спор между страните, че гражданската отговорност на виновния за произшествието водач е застрахована от ответника по валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.

Доказателствата по делото дават основание за категоричен извод, че претърпените от ищцата вреди се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

Установено е, че ищцата е предявила пред ответника извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, но такова й е отказано.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано основанието за възникване на прякото право на ищцата по чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1 от КЗ да бъде обезщетена за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат от процесното ПТП.

Като взе предвид характера и тежестта на полученото при произшествието увреждане, претърпяната операция и предстоящата такава за отстраняване на поставения на ищцата остеосинтезен материал, продължителността на оздравителния процес, това, че и в бъдеще при промяна на времето и при физическо натоварване ищцата ще продължава да изпитва болки, установеното от психологическата негативно отражение на преживяното върху психиката на ищцата, фактите относно изживяванията на пострадалата и понесените от нея болки и неудобства, съдът намира, че по критерия на чл.52 от ЗЗД е справедливо за претърпените от нея неимуществени вреди е справедливо ищцата да бъде обезщетена със сумата 35 000лв., в който размер предявения иск следва да бъде уважен, а в останалата част отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В пълен размер следва да бъде уважен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като ищцата е извършила разходи, които са били необходими за лечението й.

Обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно със законна лихва, считано от 21.06.2019г. до окончателното им изплащане, имайки предвид това, че в срока по чл.496, ал.1 от КЗ с изрично писмо от 20.06.2019г. ответникът е отказал плащане по предявената от ищцата претенция.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1 439.89лв.

Съразмерно с уважената част на исковете в полза на адв.С.Ч. от САК ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1 931.90лв. с включен ДДС.

Съразмерно с отхвърлената част на иска ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по компенсация в размер 830.56лв., в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                            Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА "ЗД Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Джеймс Баучер"№87 да заплати на М.Х.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 997.21лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на 22.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2019г. до окончателното им изплащане, като в останалата част ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "ЗД Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Джеймс Баучер"№87 да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1 439.89лв., както и направени за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 650лв.

ОСЪЖДА "ЗД Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Джеймс Баучер"№87 да заплати на адвокат С.Ч. от САК с рег. номер от Единния адвокатски регистър **********, с адрес гр.София, ул."Клокотница"№2А, ет.8 адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1 931.90лв. с ДДС.

ОСЪЖДА М.Х.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "ЗД Бул Инс"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Джеймс Баучер"№87 разноски по компенсация в размер на 830.56лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: