Р
Е Ш Е
Н И Е
№260459/15.2.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
В.ят районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на петнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 20717 по описа на ВРС за 2019 г. и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова
молба на „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с
която против С.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен осъдителен иск за
заплащането на сума в общ размер на 1275,88 лв., от която, 1260,88 лева -
изплатено възнаграждение на автосервиз „А.С. - В.ООД, за извършени
ремонтно-възстановителни дейности на л.а. „О.В.“ рег. ***, застрахован с
договор за автомобилна застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица
№ */*г., както и сумата от 15 лева – разноски по ликвидационна щета № *, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 17.12.2019 г. до окончателното плащане. Претендират
се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Към 05.08.2014 г., между ищеца и
застрахования Ю.С.Д.е налице валидно застрахователно правоотношение, възникнало
въз основа на сключен между тях договор за автомобилна застраховка „Каско+“,
обективиран в застрахователна полица № */*г., за л.а. „О.В.“ рег. ***, със срок
на действие от 00.00 ч. на 28.03.2014 г. до 24.00 ч. до 27.03.2015 г. На 05.08.2014
г., в гр. В., застрахованият автомобил участва в ПТП с друго МПС, водачът, на което е виновен за настъпване на
произшествието и който незабавно след инцидента напуска местопроизшествието.
След проведени издирвателни действия от органите на МВР е установено, че
другият участник в пътния инцидент, виновен за настъпването му, е ответникът,
който е управлявал „Ф.Б.“ с рег. № *. По отношение на последния автомобил не е
сключена застраховка „Г.О.Образувана е ликвидационна преписка при ищеца, като
на увредения автомобил е извършен оглед. Съставено е възлагателно писмо и
превозното средство е отремонтирано в автосервиз на „А.С. - В.ООД. За
извършения ремонт е издадена фактура № 1655/11.09.2014 г., за сумата от 1260,88
лева. Ищецът претендира и сумата от 15 лева – разноски по ликвидационна щета № *.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който заявява, че през 2014 г. е предал
автомобила на представител на заложна къща „Одисей“, но в замяна не получил
никакъв документ. Твърди, че предал документите на превозното средство на
служител на заложната къща, който от своя страна бил предал автомобила на трето
лице. Не му е известно къде се намира автомобилът и кой го управлява. Заявява,
че не желаел да плаща за щети, причинени от лице, което притежавало превозното
средство незаконно. Във връзка с твърденията си не представя и не ангажира
доказателства.
В.ят районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна, следното:
На 26.03.2014 г., в гр. В., между
ищеца и Ю.С.Д., ЕГН**********, с адрес в гр. Ш., е сключен застрахователен
договор за автомобилна застраховка „Каско +“, за собствения на застрахованото
лице лек автомобил „О.В.“ рег. ***. Договорът е обективиран в застрахователна
полица № 440114031009347, със срок на действие от 00.00 ч. на 28.03.2014 г. до
24.00 ч. до 27.03.2015 г. По сключения застрахователен договор е подадено
уведомление за щета № * за настъпило на дата 08.08.2014 г., в гр. В.,
застрахователно събитие – ПТП със застрахования автомобил, като виновният
вподач е напуснал местопроизшествието. Горните обстоятелства се установяват от
представените по делото СРМПС – част II, застрахователна полица и уведомление за щета.
Видно от заявление за издаване на
протокол за ПТП, отправено до началника на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - В., Ю.С.Д.е
декларирал, че на 05.08.2014 г., около17,35 ч., при движение по бул. „Х.С.“ в
гр. В., управляваният от него автомобил е бил ударен от движещият се зад него
л.а. „Ф.Б.“ с рег. №*. След удара, автомобилът на Д. ускорил и ударил
намиращият се пред него друг лек автомобил.
На 18.12.2014 г. служител на
Сектор „Пътна полиция“ съставя протокол за ПТП №1525553, видно от който, към
датата на настъпване на ПТП – 05.08.2014 г., за л.а. „Ф.Б.“ с рег. № В 5022 КН
няма сключена застраховка „Г.О.След като е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие и установява уврежданията по процесния автомобил,
ищецът възлага отремонтирането му на „А.С. - В.ООД, като за целта, на
13.08.2014 г., изготвя възлагателно писмо. От последното се установява, че на
14.08.2014 г. автомобилът е представен в сервиза, за ремонт.
Застрахованият автомобил е
отремонтиран и на 04.09.2014 г. е предаден на собственика му, който приема
извършените ремонтни дейности без възражения. По делото е представена фактура
№1655/11.09.2014 г., издадена от „А.С. - В.ООД за стойността на
ремонта на л.а. „О.В.“ рег. ***, с получател „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, възлизаща на 1260,88
лева с ДДС. Същата е платена на изпълнителя с нареждане за групово плащане, като
дължимата сума към сервиза е вписана на позиция №38 в приложения опис.
До деликвента – ответник в
настоящото производство е изпратена регресна покана за заплащане на сума в общ
размер на 1275,88 лева, която не е била получена, тъй като С.Ц. е сменил адреса си, на който живее.
От представена справка от СПП –
ОДМВР – В., се установява, че ответникът е придобил л.а. „Ф.Б.“ с рег. № * на
27.08.2013 г.
Видно от приложена разпечатка от
интернет сайта на „Гаранционен фонд“, към 18.12.2014 г. за л.а. „Ф.Б.“ с рег. №
* няма сключена застраховка „Г.О.От приложена таблица се установява, че, последната
сключена за този автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ е с крайна
дата на покритие 17.07.2014 г., но е прекратена на 03.11.2013 г.
По делото е допуснато изготвяне
на САТЕ, от заключението, на която се установява, че при ПТП, настъпило на
05.08.2014 г., на л.а. „О.В.“ рег. *** са нанесени увреждания на множество
елементи – предна и задна броня, заден капак, основа задна броня, конзоли на
задна броня, водачи задна броня, задна маска, задна греда, под багажник,
подкалник заден десен, подкалник заден ляв, спойлер на предна броня, спойлер на
задна броня. Вещото лице сочи размер на средствата за възстановяване на
автомобила - 2137,48 лева. Посочен е начин на формиране на сумата от 15 лева,
претендирана за извършени ликвидационни разноски.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./. Същият е допустим, а разгледан по същество,
той е и основателен. Налице е активна и пасивна процесуална легитимация на
страните по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 213,
ал.1 КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Нормата на чл.45 ЗЗД определя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като в общия случай, за успешно провеждане на иск
за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане е необходимо да се установи
противоправност на извършеното деяние, претърпените имуществени вреди и пряката
причинна връзка между поведението на ответника, и увреждането. В процесния
случай, ангажирането на отговорността на причинителя на вредата е свързано с
установяване на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало
облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество;
заплащане от страна на ищеца на сумата, на обезщетение на застрахования,
деликтна отговорност на трето лице по отношение на увредения застрахован,
поради причиняване на застрахователното събитие. От събраните писмени
доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от
пораждащия регресното право на ищеца фактически състав.
Налице е валидно застрахователно
отношение между собственика на увредения автомобил и ищеца по застрахователна
полица № */*г., за л.а. „О.В.“ рег. ***, материализираща и удостоверяваща
възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и
обвързваща страните за периода от 00.00 ч. на 28.03.2014 г. до 24.00 ч. до
27.03.2015 г. Настъпило е застрахователно събитие, с безспорно установен по
делото механизм, при което на застрахования л.а. „О.В.“ рег. *** са нанесени
имуществени вреди по
вина на водача на л.а. „Ф.Б.“ с рег. № *, като същият е напуснал
местопроизшествието. Доказано е, че ищецът е изплатил застрахователното
обезщетение за отстраняване на щетата, както и сторените ликвидационни разноски
в размер на 15 лева. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност, за
вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. От представените по делото писмени доказателства, по безспорен
начин се установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП – 05.08.2014
г., за управлявания от ответника л.а. не е била налице валидна застраховка „Г.О.Съгласно
заключението на вещото лице, пазарната стойност на щетата е в размер по-висок
от претендирания от ищеца. Сторените ликвидационни разноски са в обичайните
размери.
Въведените възражения от
ответника, с отговора на исковата молба, че към 05.08.2014 г. л.а. „Ф.Б.“ с рег. № * не се е намирал в
негово владение, останаха недоказани, като въпреки разпределената
доказателствена тежест и изричното указание на съда, че ответникът не представя
каквито и да е доказателства, във връзка с твърденията си, от страна на
последния не бе проявена активност по установяване на сочените обстоятелства.
Правото на суброгиралия се
застраховател да предяви регресната си претенция произтича от закона, а не от
застрахователно правоотношение, поради което, както и с оглед установеното по
делото, съдът намира предявения иск за доказан по основание и размер, и следва
да уважи същия изцяло.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските сторени по
делото, в общ размер на 671,04 лева, от които: 51,04 лева - държавна такса, 300
лева - депозит за вещо лице и 320 лева – адвокатско възнаграждение.
Присъдените в полза
на ищеца суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: *** ***, BIC ***.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сума в общ размер на 1275,88 лв., от
която - 1260,88 лева, представляваща изплатено възнаграждение на автосервиз „А.С.
- В.ООД, за извършени ремонтно-възстановителни дейности на л.а. „О.В.“ рег. ***,
застрахован с договор за автомобилна застраховка „Каско+“, обективиран в полица
№ */*г., по щета щета № *, както и сумата от 15 лева – разноски по
ликвидационна щета № *, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2019 г. до
окончателното плащане, на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
ОСЪЖДА
С.Д.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - О.З.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 671,04 лева, представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред В. окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: