Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр. П., 22.
07.,2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на двадесети юни
ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА година,
в публично заседание ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Дафинка Борисова
като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 269 по описа за 2018 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432 КЗ .
Производството е образувано по ИСКОВАТА МОЛБА Вх. рег. № 13580/03.12.2018г.,
подадена от С.Р.С., ЕГН **********,с адрес: *** ,чрез пълномощника си адвокат И.Й.,
съдебен адрес:***, оф. 4, - адвокат И.Й.
*** 1000 ЕИК ***.
Иска се осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата в
размер на 30 000 (тридесет хиляди лева), представляващи разлика между
предявената част от вземането в размер иа 50 000 лева, до пълния претендирай
размер от 80 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
описаното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта - 28.07.2016 г,
до окончателното плащане, както и присъждане на
направените по делото разноски включително адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди ,че на
28.07.2016г., около 21:30ч, в гр. П. на ул. „***”, на пешеходната пътека до
завод „***”, В.М.Г., ЕГН **********, при управление на моторното превозно
средство- лек автомобил „***”, „***”, с per. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата, като не пропуснал пресичащия по пешеходна пътека от ляво
на дясно /от завод „***” към ж.к. „***”/ С.Р.С. и го блъснал. В резултат на
това ПТП на ищеца е била причинена комбинирана телесна повреда изразяваща се в
счупване с разместване в средната трета на костите на дясната подколенница;
Изкълчване на лявата коленна става;
Възпаление около дясна раменна става; Руптура на лява коленна връзка;
Спукана кост на лява ръка.
Твърди се, след произшествието на С.С.
е оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ“ ***“ гр. П., където е проведено
лечение: медикаментозно лечение и в условията на спешност била извършена мануална
репозиция на луксацията на лява колянна става, с гипсово обездвижване на същата. Под спинална
анестезия било проведена и оперативна интервенция . Пострадалият бил изписан,
но поради предно-медиална нестабилност на коляното и оток в коляното му се наложило
да потърси лекарска помощ. Бил приет в същата клиника, където било установено
наличието на оток на коляното и болков синдром, движенията били ограничени и
болезнени и имал т.нар. симптом „предно чекмедже”. Това наложило провеждането
на втора операция под спинална анестезия на 19.10.2016г. с поставяне на
пластика на предна кръстна връзка по техниката Rigit Loop.
Сочи са също така в ИМ ,че след изписването му от болницата, лечението на ищеца продължило в
домашна обстановка, при което той търпял интензивни болки в засегнатите места и
особено в лявото коляно. Лечението
провеждал в постелен режим, налагало се да ползва чужда помощ за да се облича,
за тоалет, хранене, като бил обслужван от своята майка. Твърди се ,че ищецът могъл да заема седнало
положение едва след втората седмица от изписването му, но не можел да ходи.
Започнал да става и да ходи с помощта на патерица без да натоварва левия крак
след края на първия месец, като патерици ползвал и към настоящия момент. Твърди се в ИМ,че през цялото време докато
траело възстановяването му се налагало ищецът да приема обезболяващи
медикаменти и такива за съсирване на кръвта.
Посочва се , че и към настоящия момент,
обемът на движение на пострадалия ляв крайник не е напълно възстановен,
като продължава да търпи болки.
Твърди се в ИМ, че през целия период на
възстановяване от причинените му травми, ищецът страдал и емоционално, тъй като не могъл да излиза и да се среща с приятели, тежало му ,че
майка му е принудена да го обгрижва. Потискало го и обстоятелството ,че е млад човек, с физически
увреждания.
В ИМ се посочва също така ,че
ответникът е сключил на 27.05.2016г. задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по
полица №***, валидна до 16.05.2017г. за автомобил: марка „***”, модел „***” с рег.№ ***,
водачът на който е причинил виновно посоченото ПТП.
Твърди се също така от ищеца ,че е
спазил изискванията на чл. 380 от КЗ ,
като за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от гореописаното ПТП,
е предявил претенция с молба пред ответното дружество, но последното не е
изплатило обезщетение.
В ИМ се посочва ,че ищецът е
предявил срещу настоящия ответник частичен иск до размер на сумата от 50 000
лева.Тази претенция била уважена изцяло с влязло в сила решение, постановено по
гражданско дело № 4479/2017 г. по описа на Софийски Градски съд, I отделение,
17 състав. Поради това
претендира обезщетение за неимуществени веди в посочения по –горе размер 30 000 лева, представляващ
разлика между справедливия според ищеца общ размер на тези вреди от 80 000
лв. и обезщетението в размер на 50 000 лева ,присъдено му от СГС по гр.д.
№ 4489/ 2017г.
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК , от ответното дружество е постъпил
отговор на исковата молба, подаден чрез
пълномощника му – адвокат В.А. от САК.
С отговора ответникът изразява
становище ,че предявения иск по същество
неоснователен, недоказани и прекомерно завишен по размер. Поради това, ответникът оспорва изцяло
исковата претенция, както по нейното основание
така и по размер, а също и изложените в исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства.
Възразява се от
ответника ,че дружеството не е дало повод за завеждане на делото и не дължи
лихва за забава от деня на увреждането, както се претендира от ищеца. Посочва
се ,че в случая е приложима разпоредбата на чл. 432 от Кодекса за
застраховането, като лихва може да се претендира най- рано от датата на
предявяване извънсъдебната претенция.
Възразява се от ответника ,че с оглед
влязлото в сила решение на СГС, претърпените от ищеца вреди са били напълно
обезщетени с присъдената сума от
50 000 лева, която вече му е заплатена от ответника.
С отговора на ИМ се оспорва размера на
предявените иск за неимуществени вреди, като
недължим, съответно - прекомерен и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Сочи се също така ,че претенцията на
ищеца надхвърля значително дори максималните стойности на обезщетенията за
подобен род вреди, които се присъждат съгласно актуалната съдебна практика.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва
върху размера на претендираното обезщетение ,като неоснователна поради неоснователност на главния иск.Предвид направените с
отговора на ИМ възражения, ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск
като неоснователен и недоказан.
Алтернативно с отговора се иска да бъде присъдено обезщетение в по- нисък от
претендирания от ищеца размер.Иска се присъждане на деловодните разноски, вкл.
и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от иска.
В законовите срокове от ищеца е постъпила
допълнителна искова молба, а от ответника – допълнителен отговор.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа всички твърдения и
доказателствени искания. Изброява по точки обстоятелствата, на които основава
претенцията си.
По отношение на вида и характера на причинените му неимуществени вреди с
допълнителната ИМ, уточнява,че те се
изразяват в следното: счупване с
разместване в средната трета на костите на дясната подколенница; изкълчване на
лявата колянна става; възпаление около дясна раменна става; руптура на лява
колянна връзка; спукана кост на лява ръка;
Уточняват се също така видът и
характерът на неимуществените вреди, чиято обезвреда се претендира:
болки и страдания от получените травми и тяхното лечение, включително две
претърпени операции, както и битови, хигиенни и други неудобства и ограничения,
психически и емоционален стрес.
В допълнителния отговор ,
ответникът поддържа всички направени с отговора на ИМ възражения за
неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Процедурата по разм*** на книжа е извършена в пълен обем съгласно
разпоредбите на чл.367-чл.373 от ГПК.
С определение по реда на чл. 374 от ГПК, съдът се е произнесъл по допустимостта на предявения иск и по
доказателствените искания на страните.
Изготвил е проект за доклад по делото, препис от който им е връчена. На
страните е дадена възможност да изразят писмено становища по проекта за доклад.
В първото по делото заседание, поради
липса на възражения от страните, съдът е приел проекта за доклад по делото за
окончателен.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, прието е заключението на назначената от съда съдебно-медицинска,
експертиза; приети като доказателство по делото са материалите по НОХД № 962/
2017г. по описа на Районния съд – П., приключило с одобрено от съда
споразумение , постигнато между страните по делото.
В представените писмени бележки страните,
чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища и развиват
подробни съображения.
Съдът като прецени по
отделно и в съвкупност представените от
страните доказателства и заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, приема
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Безспорно е между страните и това се
установява ,от приетото и приложено като доказателство по делото НОХД № 962/
2017г на РС- П., че със споразумение,
одобрено от съда в о.с.з. на 24.04.2017 г. по НОХД № 962/2017 г. по описа на РС
- гр. П. ,подсъдимият В.М.Г. се е
признал за виновен в това, че :
На 28.07.2016 г. в гр.П., на пешеходна пътека
на ул. „***“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с peг. № ***, след като нарушил правилата за движение по
пътищата по ЗДвП, както следва: чл. 5. (1) Всеки
участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
З.равето на хората и да причинява имуществени вреди; (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен: т. 1.
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. чл. 6, т. 1. Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка; чл. 20. (1)
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства. чл. 21. (1) При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в krn/h: за пътно превозно средство от категория „В“ в населено място
- 50 km/h, като се движел със 72 km/h. чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и по
непредпазливост“ причинил
средна телесна повреда на С.Р.С. ***, изразяваща се в счупване с разместване в
средната трета на костите на дясната подколенница и изкълчване на лявата
коленна става, довело до трайно затруднено движение на десния крак, както и
нарушено движение на левия крак – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр.
ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Не се спори между
страните в производството и това обстоятелство е било отделено като безспорно
между страните в производството с определението на съда по чл.374 от ГПК, че за
лек автомобил „*** ***, управляван от В.М.Г.“ е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество към 28.07.2016 г. валидна в периода 27.05.2016г. – 16.05.2017г.
С препоръчана кореспондентска пратка до ответното
дружество е изпратена покана, с която ищецът, чрез пълномощника си адвокат И.Й. кани ответното дружество да заплати застрахователно
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 4 148 56 лева и НЕИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ в размер на 100 000 лева – резултат от настъпилото на 28.07.2016г. в гр. П. пътнотранспортно произшествие. Приложени са документи, удостоверяващи настъпилото
ПТП и претърпените имуществени и неимуществени вреди. Получаването на поканата на 19.12.2016г. не е оспорено от
ответника, видно от приетите като писмени доказателства копия от
молба и известие за доставяне(л.29-34). По делото не са представени
доказателства, ответното дружество да се е произнесло по молбата с отказа или
по друг начин ,както и да е заплатило претендираното обезщетение.
По механизма на пътнотранспортното произшествие:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ,
съставен на 29.07.2016г. от мл. автоконтрольор
сектор ПТП ОД МВР- П.(л. 6 – 7)
на 28.07.2016г. около 21:30 ч. в гр. П., на ул.“***“- пешеходната
пътека до завод „***“ е станало ПТП
между лек автомобил „***“, модел“***“ с рег. № *** , управляван от В.М.Г. и пешеходеца С.Р.С. с ЕГН -********** *** . Пострадал е пешеодеца
С. Р. Слевов .
В същия протокол
са описани следните обстоятелства и причина за ПТП: „ На 28.07.2016г. в гр. П.,
около 21: 30 часа, участник № 1 при движение към гр. П. не пропуска пресичащия
пешеходната пътека от ляво надясно пешеходец от завод“***“ към ж.к. „***“ като
го блъска, причинява ПТП с пострадал и материални щети.“
От протокола за оглед на местопроизшествие и албума към
него(л. 7-21 ДП към НОХД № 962/ 17) се установява ,че лекият автомобил е
намерен с деформиран преден капак и
деформирана предна броня,деформирана предна регистрационна табела,
липсваща декоративна решетка от предната броня, спукано предно обзорно стъкло.
Протоколът за оглед на
местопроизшествие е последващо съставен след инцидента, но се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените и пряко
възприети от длъжностното лице факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като: местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието, както и, че при посещението на разследващите органи открит труп
на човек. В този смисъл решение № 71 от
16.08.2017 г. на ВКС по т. д. 60343/2016 г. на ВКС/.
По делото е изслушано заключението на назначената от съда
съдебно- медицинска експертиза, изготвено от Д-р Д.Д. – съдебен лекар. (л.
97-103), въз основа на писмените
доказателства по делото – медицински документи, протокола за оглед на местопроизшествието и албума към него. Видно от заключението, в резултат на
процесното транспортно произшествие, на ищеца С. С. са причинени следните травматични
увреждания: счупване на двете кости – голям и малък пищял на десния крак; изкълчване на колянната става на левия крак,
съпроводено с разкъсване (руптура) на предната кръстна връзка; Тези увреждания
вещото лице посочва ,че са в пряка причинна връзка с транспортното
произшествие, като са отразени подробно в приетите като доказателство по делото
епикризи от 08.08.2015г. и амбулаторните листи от 20.09.2016, 05.10.2016 и 24.10.2016г.
По отношение твърдението в ИМ за причинено на ищеца в резултат на процесното ПТП възпаление
около дясната раменна става и спукана кост на лявата ръка , вещото лице посочва
,че в представената медицинска документация не съществува диагноза за „спукана
кост на лявата ръка“, не е уточнено каква точно е тази кост
каква е локализацията ,нито как е лекувано подобно спуквано. Епикриза и амбулаторен лист за възпалението
на дясната раменна става са иззадени твърде късно на 29.11.2016г. – четири
месеца след травмата, поради което вещото лице
дава заключение, че този относително дълъг период от време не дава
основание да се приеме, че такива травми са причинени и в пряка причинна връзка
с процесното ПТП.
Относно
механизма на уврежданията ,заключението е ,че те са резултат от тъпи травми,
които по своята морфология и локалицазия, добре отговарят да бъдат получени по
механизмът на ПТП, който се съобщава по делото и описан от вещото лице в
отговора на въпрос № 2, зададен от ответника.(л.102). При такъв вид транспортни
травми – блъскане на пешеходец от автомобил, съприкосновението между тях
преминава през следните фази:
-блъскане на пешеходеца в областта на дясната подбедрица,
при което се получава характерно счупване, наричано „бампер фрактура“. Най-
често блъскането става с бронята на автомобила.
-Тъй като блъскането става под центъра на тежестта на
пешеходеца, то тялото му полита назад и пада върху капака на автомобила. При
това падане могат да се получат травми в областта на гръдния кош и главата,
каквито в конкретния случай не са отбелязани в медицинските документи.
- При по- висока скорост на автомобила, тялото може да
бъде отхвърлено по високо и да стигне до тавана на автомобила, последвано от
хлъзгане е падане върху платното. При
тази трета и четвърта фаза, могат да се получат
големи по площ охлузвания по гръдния кош, седалището и таза. В медицинската документация на ищеца С.С. не
са отбелязани такива охлузвания.
В т.3 от
заключението, вещото лице е отразило ,че
в деня на инцидента, пострадалият е постъпил в клиника по ортопеди
,където пролежал една седмица. Там
наместили ръчно изкълченото ляво коляно и гипсирали крака. На счупените кости
на дясната подбедрица била извършена кръвна ортопедична операция, при която
счупената кост е неместена , съчленена и фиксирана с метални ортопедични
импланти. На 17.10.2016г. ищецът отново постъпил в ортопедична клиника където
извършили възстановяване на разкъсаната
кръстна връзка на левия крак и след седмица бил изписан за продължаване на лечението в домашни
условия.
Относно периода за възстановяване, вещото лице дава
заключение ,че той е продължил около дванадесет месеца, през което време
пострадалият е ползвал болнични листи за временна нетрудоспособност, за което е
издадено и решение на ТЕЛК за удължаване .
В т. 5 от заключението ,вещото лице посочва, че С.С. е
търпял физически болки и страдания в продължение на една година, като условно
разграничава същите по интензивност: два месеца -силни, около четири месеца - средни и слаби за още около шест месеца .
Според заключението , от медицинска гледна точка,
функцията на долните крайници е
практически напълно възстановена.
Ищецът ходи без помощни средства, свободно се навежда и кляка , няма
атрофия на мускулатурата. Раните от операциите са зараснали първично ,
белезите не са големи, слабо забележими
и не причиняват придръпване на крайниците.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от
ищеца С.Р.С. неимуществени вреди – болки и страдания, са допуснати свидетелски
показания.
Св. Л.А. – майка на ищеца дава показания ,че след
произшествието и операцията на десния крак, се наложило тя да пребивава в
болницата при ищеца, тъй като той бил неподвижен и не е могъл да се обслужва.
След като бил изписан за домашно лечение, търпял много силни болки, имал
температура и приемал хапчета за
разреждане на кръвта. В продължение на четири месеца ищецът не могъл да става,
през което време свидетелката го обслужва.
През октомври 2016г. му направили втора операция, след която се наложило
отново да лежи. Като „позараснал“ десния крак, започнали да го преместват
на количка, започнал да ползва и патерици. След операцията на втория
крак, започнал да ползва по- ниски патерици, които минават през лактите. По време на рехабилитацията ищецът се оплаквал от болки и изтръпване на
крака, след като го натовари. В емоционално отношение, ищецът се променил:
станал мрачен и потиснат, не желаел да
разговаря, гледал в една точка.Веднъж,докато бил все още в количка споделил с
майка си ,че не знае дали въобще ще се оправи.
Дори след като започнал да се движи без патерици се оплаквал ,че краката
го болят.
Съдът кредитира показанията на разпитаната
свидетелка, които са детайлни и последователни и не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Отговорността на застрахователя по
прекия иск с правно основание чл. 432
от ГПК е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач на
моторно превозно средство, по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност". Отговорността на водача е за непозволено увреждане и
фактическият й състав включва действие или бездействие, което е противоправно,
извършено е виновно и в резултат от което са настъпили вреди.
В тази връзка за успешното провеждане
на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1
от КЗ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Извършването на противоправното
деяние – управление на МПС от страна на водача на лекия автомобил „***“ ***, в нарушение на действащите към момента на произшествието
разпоредби на ЗДвП и вината на дееца са установени с одобреното от съда
споразумение по реда чл. 381 от НПК, постигнато между страните по НОХД № 962/
2017г. по описа на Районния съд – П..
Споразумението има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1
от НПК) .
На основание чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна
за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Поради това настоящият съдебен състав е задължен да приеме за установено
обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „*** А- на 28.07.2016г в
гр. П.„ виновно и противоправно е
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което е станал причини
за ПТП - блъснал ищеца на пешеходна пътека., като му отнел предимството. В пряка причинна връзка от транспортното произшествие
е причинена комбинирана средната телесна
повреда на ищеца С.С., изразяваща се
в счупване с разместване в средната трета на костите на дясната
подколенница и изкълчване на лявата коленна става, с разкъсване на предната
кръстна връзка, довела до трайно затруднено движение на двата крака за период
от една година.
Между страните по делото не
е налице спор, и това се установява от
доказателствата по делото че към датата на настъпилото ПТП е
било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката
"Гражданска отговорност на автомобилистите за лекия автомобил "***“ *** съгласно застрахователна полица сключен
със застрахователното
дружество – ответник по делото № *** валидна
от 27. 05.2016 г. до 16.05.2017 г., което обуславя пасивната
материалноправна легитимация на ответника по иска и възникване на задължение на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от непозволено увреждане. .
От
събраните доказателства пълно и главно ищецът е доказал, че е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в установените физически и
психически болки и страдания, вследствие на процесното ПТП. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното поведение на водача на лекия автомобил и причинените на ищеца вреди.
Предвид горното, прекият
иск срещу застрахователно дружество „***“ ад за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
се явява доказан по основание.
По размера на дължимото обезщетение, като разлика до
пълния дължим размер над присъдените 50 000 лева ,съгласно решението на
СГС по гр. д. 4479/ 17г.:
Съобразно критерия за справедливост установен
в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки
конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др.
Наред с тези обстоятелства
при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената
в тази насока съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
211/2009 г.; р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО,
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г.
по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В момента на извършване на
деликта ищецът е бил на 24
години, т. е. в трудоспособна възраст.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и съдебно-медицинска
експертиза безспорно се установява, че е при транспортното произшествие на 27.07.2016г. е получил фрактура счупване на двете кости – голям и малък пищял на
десния крак; изкълчване на колянната
става на левия крак, съпроводено с разкъсване (руптура) на предната кръстна
връзка. Претърпял сложна операция на счупените кости на дясната подбедрица, на
които е извършена кръвна ортопедична операция, при която счупената кост е
неместена , съчленена и фиксирана с метални ортопедични импланти. На
17.10.2016г. ищецът отново постъпил в ортопедична клиника където извършили
възстановяване на разкъсаната кръстна
връзка на левия крак и след седмица бил изписан
за продължаване на лечението в домашни условия. Първите около два
месеца, ищецът е търпял много силни физически болки, около четири месеца след това средни по сила
болки и страдания и слаби болки за около шест месеца.
Периодът, в който ищецът е
бил неподвижен за повече от два
месеца, непосредствено след всяка операция. Не е могъл да се обслужва самостоятелно
е продължил около 5- 6 месеца, тъй като втората операция на левия крак е
извършена на 17.10.2016г., Времето през
което е бил зависим в една или друга степен от
чужда помощ е продължил общо около половин година, през което той се придвижвал с помощта на количка и патерици. Непрекъснато приемал обезболяващи медикаменти. За раздвижването ходел на
рехабилитации до края на 2016 г. Дотогава не можел да се изправи, нито да се
придвижва самостоятелно.
Не се доказа по безспорен начин на ищеца да са причинени „спукванне кост на лявата ръка и възпаления около дясната раменна кост като резултат от
процесното ПТП.
Към настоящия момент е налице пълно възстановяване в движението на двата крака, в такъв обем, че да
изпълнява всички функции. Оплакванията за болка са по- скоро субективни,а оперативните белези не личат силно, пречат на движението на крайниците.
Психическите страдания на ищеца се
изразяват в преживян силен стрес и уплаха за живота при самия инцидент и непосредствено след него, а впоследствие – страх,
безпокойство, повишена тревожност, потиснатост и несигурност дали някога ще е възможно да се възстанови от
травмата. Отделно от това, ищецът е търпял продължително време – повече от шест
месеца силни притеснения,че не може без помощ да удовлетворява физиологичните
си нужди, да поддържа хигиената си без да бъде обслужван напълно от своята
майка. Станал затворен, мълчалив и нямал желание за общуване.През целия период
на лечение и възстановяване не могъл да излиза, за да се среща с приятели,
което допълнително го потискало.
Преценени в съвкупност,
всички изброени обстоятелства обосновават извод на настоящия състав, че
справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди ,в случая се явява сумата общо в размер на 80 000, 00 лева. Тази сума би репарирала
адекватно претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени както от
физическите болки и последвалото обездвижване, така и от психическите страдания
в резултат от инцидента. Този размер съдът намира за съобразен и с конкретните
икономически условия към датата на увреждането – 28.07.2016г. предвид минималните застрахователни суми (лимит на отговорност) съгласно чл.
492, т. 1 от КЗ, който предвижда лимит на обезщетението за неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие в размер на 10 000
000 лева независимо от броя на пострадалите лица.
Обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, частично до размер на 50 000 лева, са присъдени
на ищеца с влязлото в сила решение на СГС, постановено по гр.д. № 4479/ 2017г.
Поради това, настоящият иск, за разликата
от 30 000 лева за разликата над присъдената сума от 50 000 до
пълния размер от 80 000 лева на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва за
забава.
Ищецът претендира законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта – 28.07.2016г г.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Поканата за изплащане на
застрахователно обезщетение е получена от ответника на 19.12.2016 г., видно от известието за доставяне(л. 34) Ответникът не е ангажирал доказателства за
изискани от него допълнителни документи. Съгласно чл. 496, ал. 3,
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от изброените документи,
между които и констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, какъвто в
случая е бил представен с поканата. Ето защо, срокът за изплащане на
застрахователното обезщетение е изтекъл на 20.03.2017г г., след която дата ответникът дължи законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди. За разликата в периода от 28.07.2016г до
20.03.2017г. искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Ищецът е освободен от държавна
такса, поради което ответникът дължи да заплати по сметка на П.ския окръжен съд
дължимата държавна такса 1 200 лева върху уважения размер на иска .
Адвокатското възнаграждение в
размер на 4 800 лева претендирано от ищеца, съдът намира за прекомерно, с оглед размера на иска и обстоятелството,
че фактическата и правна сложност на делото не надвишават обичайната за този
вид дела. В този случай, съдът намира ,че ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски за адвокатско възнаграждение , определено към минималния размер - 1 500 лева , предвиден в чл. 7
,ал.2,т.4 от Наредба № 1/ 2004г
Предвид изцяло основателната
претенция на ищеца, на ответника разноски не се следват.
Мотивиран от горното, П.ският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД”***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С. ***, район „***“, бул.“***“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.
заедно, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 432,ал.1 от КЗ, на ищеца С.Р.С., ЕГН **********,с адрес: *** , сумата
30 000 лева /Тридесет хиляди лв./, ЧАСТИЧЕН ИСК за разликата между общо дължимия размер
от 80 000 лв. и сумата от 50 000 лева, присъдена му от СГС по гр.д. №
4489/ 2017г.,ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ,
изразяващи се в претърпени от ищеца
болки и страдания, в резултат на причинената му при ПТП на 28.07.2016 г. в гр. П.
на пешеходната пътека до завод „***“
,комбинирана средна телесна повреда - счупване на двете кости – голям и малък пищял на десния крак; изкълчване на коленната става на левия крак,
съпроводено с разкъсване (руптура) на предната кръстна връзка, по вина на
водача на лек автомобил „***“ ***, рег.№ ***,по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва от 20.03.2017 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля искането за присъждане на законна лихва
за периода 28.07.2016 г. до 20.03.2017г.
ОСЪЖДА ЗД”***”АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1407, район „***“, бул.“***“
№ 87, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжния
съд гр. П., ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 1200 лева, върху уважения размер на
иска.
ОСЪЖДА ЗД”***”АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С. 1407, район „***“, бул.“***“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.С., ЕГН **********,
ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ в размер на 1500 лева, за адвокатско възнаграждение в това
производство, като отхвърля искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата до 4800 лева,като
прекомерно.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативния съд гр. Велико Търново,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: