РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Перник , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500097 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по жалба с рег. № 268813 от 16.12.2020 г. на ЧСИ Ш. Д. чрез
упълномощения си представител адв. А.Т. против Решение № 260525 от 04.12.2020 г.
по гр.д. № 4371 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., с което е отхвърлен иска
на ЧСИ Ш. Д. срещу „НД Мениджмънт“ ООД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 182 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатени
такси и разноски по изп.д. № 434/2015 г. на ЧСИ Ш. Д., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № 1809 на РС
Перник за 2020 г. Със същото решение ЧСИ Ш. Д. е осъден да заплати на „НД
Мениджмънт“ ООД сумата от 440 лв., представляваща направени разноски, от които
сумата в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото
производство и сумата от 90 лв. за експертиза.
С въззивната жалба се поддържа, че решението на Районен съд Перник е
неправилно и незаконосъобразно, основано на погрешно възприета фактическа и
правна страна. Твърди се, че пред Районния съд са били представени и приети
доказателства, от които се установявало, че ответната страна не е заплатила процесната
сума, представляващи дължими такси и разноски, по изпълнително дело № 434/2015 г.
по описа на ЧСИ Ш. Д., въз основа на две издадени сметки по чл. 79 от ЗЧСИ и
издадена фактура. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за бланкетно
посочване на отделните услуги като вид, брой и единична цена във всяка от
1
представените пред ПРС сметки, които счита за законосъобразно издадени, по
конкретно изпълнително дело. Поддържа, че ЧСИ е извършил дейностите, за които
били издадени сметките, поради което процесните суми били дължими.
В жалбата се твърди, че Районният съд е допуснал съществени процесуални
нарушения при изготвяне на доклада по делото по реда на чл. 146 от ГПК, тъй като не
е дал указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, за несочене на доказателства
относно релевантните по делото факти, подлежащи на доказване от ищцовата страна.
Моли оспореното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
основано на погрешно възприета фактическа и правна обстановка, като предявеният
иск да бъде уважен. Моли да бъдат присъдени на въззивния жалбоподател направените
по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „НД Мениджмънт“ ООД, чрез процесуални си представител
адв. К.Т., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подало писмен отговор на въззивната
жалба. С него оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорва твърдението
на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на ПРС
при разпределяне на доказателствената тежест и се противопоставя на искането за
приемане от страна на въззивния съд на представеното с въззивната жалба писмено
доказателство.
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за допустимостта и редовността
на предявения иск, по реда на чл. 129 от ГПК и т. 4 от Тълкувателно решение №
1/17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е констатирал, че исковата молба е
нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
Приел е, че съдебният изпълнител е претендирал суми, представляващи неплатени
такси и разноски за извършени по изпълнително дело № 933/2015 г. действия, без тези
действия да са били конкретизирани по вид, дата на извършване и дължима такса или
разноски за всяко едно от тях. Поради това и с цел отстраняване на всички тези
нередовности с Определение № 168 от 25.02.2021 г. въззивният съд е оставил без
движение исковата молба на ЧСИ Ш. Д. като нередовна и е указал на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да конкретизира предявения иск, като изложи
факти и обстоятелства, кога твърди, че е извършил конкретните действия по
образуваното при него изпълнително дело, чрез посочване на дата, какво точно
действие се твърди, че е извършил и каква такса се дължи от взискателя за всяко едно
конкретно извършено от ЧСИ действие, като в съответствие с направените уточнения,
да конкретизира и своето искане към съда.
Постъпила е молба с вх. № 1159 от 16.03.2021 г., с която ЧСИ е отстранил
нередовностите по предявения иск, в частта по отношение на сметка по чл. 79 ЗЧСИ №
*** г., издадена за сумата от 162 лв. с ДДС, но не е отстранил тези констатирани от
съда недостатъци досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 20 лева без
ДДС, като по отношение на нея се е ограничил да посочи, че същата се отнася за
допълнителни разноски – заплащане на пощенски и/или куриерски услуги
(неначисляване на ДДС, съгласно чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС), като твърди, че на
основание т. 31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 20 лв. за заплащане на
пощенски услуги, без да посочи кога и какви пощенски услуги е извършил ЧСИ.
Настоящият съдебен състав намира, че ЧСИ – Ш. Д. не е отстранил
2
констатираните от съда нередовности в предявения иск, в частта досежно сметка по чл.
79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 20 лв. без ДДС, тъй като не е изложил факти и
обстоятелства, кога и какви пощенски услуги твърди, че е извършил, за да бъдат
начислени същите от него в процесната сметка по т. 31 от ТТРЗЧСИ.
Неотстраняването на констатираните и указани на ищеца ЧСИ – Ш. Д.
нередовности на исковата молба, в тази и част налага да се приеме, че са налице
условията на закона за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на
нередовностите в срок (чл. 129, ал. 3, вр. с ал. 4 от ГПК) в частта, досежно сметката по
чл. 79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 20 лв. без ДДС. С оглед констатациите на въззивния
съд, в тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а
производството по делото прекратено. Този извод следва от т. 7 от ТР № 2/02.07.2004 г.
на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТКК, съгласно която, когато тази констатация
се направи от въззивния съд, какъвто е настоящия случай, той освен прекратяване на
производството, обезсилва и решението на първата инстанция като недопустимо –
постановено по ненадлежно предявен иск. Недопустимостта е порок на обжалваното
решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде
констатиран служебно от въззивния съд.
Съгласно т. 13 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, когато производството по делото е прекратено (какъвто е настоящия
случай), издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд.
Ето защо издадената в полза на ищеца заповед № *** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от *** г. по ч.гр.д. № 1809 на РС Перник за 2020 г.
следва да бъде обезсилена, в частта, в която с настоящото решение се обезсилва
първоинстанционното решение.
В останалата част исковата молба е редовна, тъй като с молба вх. № 1159 от
16.03.2021 г., ищецът/жалбоподател е отстранил нередовностите в предявения иск, в
частта по отношение на сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 162 лв.
с ДДС, поради които и въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.
С Решение № 260525 от 04.12.2020 г. по гр.д. № 4371 по описа на Районен съд –
Перник за 2020 г., съдът е отхвърлил предявения иск, като е приел, че процесната
фактура е издадена с общата дължима сума. Ищецът е посочил бланкетно, че общата
дължима сума се дължи за такси и разноски по изпълнителното дело на основание т. 3,
т. 4, т. 8 и т. 31 ТТРЗЧСИ. Посочил е, че не са посочени отделните услуги, като вид,
брой и единичната цена на всяка от тях. Предвид липсата на законосъобразно издадена
сметка първоинстанционният съд е приел, че е правно ирелевантно дали ЧСИ е
извършил и конкретни изпълнителни действия. Изложил е, че по този начин ответника
е бил поставен в невъзможност да осчетоводи редовно фактурата и съответно да ползва
данъчен кредит за това.
В хода на въззивното производство е изискано и приложено изп.д. № 00434/2015
г. по описа на ЧСИ – Ш. Д., с рег. № ***, с район на действие ОС-Б..
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и
приложеното във въззивното производство изпълнително дело, се установява
следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
3
доказателства, че на *** г. по ч.гр.д. № 1809 на РС Перник за 2020 г. против „НД
Мениджмънт“ ООД по реда на чл. 410 от ГПК е била издадена заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ЧСИ – Ш. Ш. Д., с
рег. № *** за сумата от 182 лв., представляваща неплатени такси и разноски съгласно,
т. 3, т. 4, т. 8 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 20157960400434,
ведно със законната лихва върху главницата от 182 лв., считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.04.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от
300 лв. – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 10.07.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е
депозирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената
заповед за изпълнение с твърдения, че вземанията и задълженията били цедирани, за
което ЧСИ – Ш. Д. бил уведомен на 06.04.2020 г., както и делото било изпратено за
продължаване на принудителното изпълнение при друг съдебен изпълнител преди да
бъде конституиран новия взискател в изпълнителното производство.
В указаният от съда едномесечен срок ЧСИ е депозирал искова молба.
Няма спор по делото и, че въз основа на издаден изпълнителен лист от *** г. по
ч.гр.д. № 163 по описа на РС М. за 2015 г., в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист, с който Ц. Т. Г. е осъден да му заплати подробно посочените в
същия суми.
От приложеното изпълнително дело се установява, че с молба от 28.05.2015 г.
било образувано изп.д. № 434/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш. Д. със страни: взискател
„НД Мениджмънт“ ООД и длъжник – Ц. Т. Г.. В молбата взискателят, настоящ
въззиваем, възлага на ЧСИ Д. Ш. да образува изпълнителното дело, да изпрати покана
за доброволно изпълнение, да връчи заповед за изпълнение. Възлага още извършването
на справки за наличие на банкови сметки, налагане на запор по открити такива и
възлага всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
В производството пред Районния съд не се спорило, че е образувано
изпълнително дело с взискател „НД Мениджмънт“ ООД при ЧСИ Ш. Д.. Спорът е
относно действителното извършване на действията, за които са начислявани
съответните такси от ЧСИ Ш. Д. и кой следва да отговаря за заплащането им.
Пред първоинстанционният съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ Ш.
Д. през *** г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но не е
отразена в счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за
съответния период, като и ответника не е заплатил претендираната сума по сметката.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Предявените искове пред районният съд са с правно основание чл. 422 във вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК и са предявени от процесуално легитимирана страна, при наличието
на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от
воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, относно вземанията, предмет на настоящето
производство, по която ответникът е възразил, като искът е предявен в преклузивния
4
срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В тази насока съдът следва да отбележи, че възражението на „НД Мениджмънт“
ООД, че за дружеството не е налице пасивна материалноправна процесуална
легитимация да отговаря за вземанията по настоящия иск, е неоснователно. В отговора
на исковата молба и в изложението по въззивната жалба „НД Мениджмънт“ ООД
твърди, че с Договор за цесия от *** г. е цедирал свои вземания в полза на „Севар
Бизнес Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, част от които е и вземането по изпълнително
дело № 434 по описа на ЧСИ Ш. Д. за 2015 г. Първоинстанционният съд не е обсъдил
това твърдение, нито представените частични доказателства в тази насока.
Възраженията за извършването на цесия за процесното вземане се явяват
неоснователни.
По делото не се установи категорично, че договорът за цесия е породил своето
действие, поради което настоящият състав приема, че именно „НД Мениджмънт“ ООД
е надлежен ответник по иска и същият следва да отговаря по него. Уведомление за
извършената цесия е изпратено на електронната поща на ЧСИ Ш. Д. на 06.04.2020 г.,
като към него липсват доказателства за уведомяване на длъжника по вземането. На по-
късен етап е изпратена молба отново до ЧСИ, в която повторно са изброени
изпълнителните дела по описа на ЧСИ Ш. Д., вземанията по които са цедирани, както и
задълженията за такси по тях, за които следва да отговаря цесионера. В молбата се
посочва, че към нея са приложени Договорът за продажба и прехвърляне на вземания и
приложение към него. Въпреки това, екземпляр от договора за цесия и съответно
приложение към него, не се намират нито в кориците на изпълнителното дело, нито в
материалите по настоящото производство. Поради това, остана недоказано
твърдението, че такъв договор реално е сключен, кога, между кои страни и с какъв
предмет.
По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че са изпълнени
предпоставките на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което настоящият състав приема, че не е
налице валидно цедиране на вземанията, предмет на настоящия спор. За да има
действие прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника и спрямо трети лица,
същото следва да му бъде надлежно съобщено. До момента на уведомяване за
извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника и за трети лица надлежен
кредитор е цедентът. Видно от материалите по делото, не се твърди, нито се представят
доказателства, на длъжникът да са изпращани съобщения за извършената цесия.
Не може да се приеме, че съдебният изпълнител също е бил надлежно уведомен,
тъй като не са му били представени никакви доказателства, от които да е видно, че
вземането е надлежно цедирано. Липсва и молба от цесионера за конституиране като
взискател по изпълнителното дело.
Изхождайки от тези обстоятелства, съдът намира, че към датата на подаване на
Заявление по чл. 410 ГПК – 21.04.2020 г., надлежен длъжник по него е именно „НД
Мениджмънт“ ООД. Възраженията на дружеството, че е било в обективна
невъзможност да уведоми своевременно ЧСИ Шу. Д. за извършената цесия поради
въведеното в страната извънредно положение със Заповед на министъра на
здравеопазването от 11.03.2020 г. е неоснователно. Договорът за цесия е сключен
преди въвеждането на извънредно положение. Видно от кореспонденцията на
дружеството, последното е изпращало съобщения и същите са надлежно получени и
5
входирани от получателя – ЧСИ Ш. Д., именно по време на извънредното положение
(молба от 06.04.2020 г.), поради което безспорно не са съществували пречки „НД
Мениджмънт“ ООД да уведоми както длъжника, така и ЧСИ своевременно за
сключения договор за прехвърляне на вземането, за да породи той своето действие.
Предмет на иска по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК е признаване за установено
по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване от страна на ищеца в
условията на пълно и главно доказване, че по процесното изпълнително дело са
извършени действия – изпълнителни и технически, за които се дължат такси и
разноски, предмет на процесната сметка № *** г., а ответника при доказване на тези
предпоставки, следва да докаже, че е платил същите, респ. да докаже своите
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Спорни по делото са въпросите свързани с изготвянето на процесната сметка,
дължимостта на начислените в същата такси и разноски, както и до обема на
извършените от ЧСИ изпълнителни и технически действия в съответствие с чл. 18 от
ЗЧСИ.
Преди да се отговори за дължимостта на начислените в процесната сметка такси и
разноски, следва да се отговори на въпроса, дали ЧСИ е овластен от взискателя по
изпълнителното дело да извърши действия по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ дава възможност на взискателя да възложи
на ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, като проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа
и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното
имущество, т.е. тази разпоредба дава възможност взискателят да възложи на ЧСИ и
извършване на технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните
процесуално-правни действия по образувано изпълнително дело. Възлагането в
посочените случаи представлява овластително волеизявление на взискателя, което има
за резултат пораждане на правомощия за частния съдебен изпълнител, с каквито той не
разполага ex officio. Отношенията, които се пораждат между частния съдебен
изпълнител и лицето, което му възлага извършването на определени действия, само
наподобяват мандатното правоотношение, възникващо от договор за поръчка или
комисионен договор. Следва да се подчертае, че частният съдебен изпълнител запазва
особеното си правно положение на лице, на което държавата е възложила публично
правни функции. Ето защо, в хипотезите на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен
изпълнител не губи своята независимост и не се превръща в довереник или комисионер
на взискателя, а продължава да бъде длъжностно лице, изпълняващо възложени от
държавата функции. Дори в хипотезата на ал. 4, при която заложният кредитор е
възложил на частния съдебен изпълнител извършването на продажба на имущество,
върху което е учреден особен залог, по реда на Закона за особените залози и която стои
най-близо до мандатно правоотношение, отношенията между възложителя и частния
съдебен изпълнител не са равнопоставени. Макар че е налице възлагане от взискателя
и приемане от частния съдебен изпълнител да извърши възложените действия, между
тях не се поражда договорно правоотношение.Частният съдебен изпълнител се
превръща в деен двигател на изпълнителното производство, като същевременно
освобождава взискателя от тежестта да издирва имуществените права на длъжника, да
избира изпълнителен способ и да иска предприемане на изпълнителни действия.
6
Следва да се има предвид отговорността за незаконосъобразно принудително
изпълнение. По принцип взискателят отговаря за материална незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, докато съдебният изпълнител отговаря при процесуална
незаконосъобразност. Отговорността за законосъобразното предприемане и
извършване на изпълнителни действия при възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ се носи
както от съдебния изпълнител, така и от взискателя. Взискателят отговаря за вредите от
материално незаконосъобразно принудително изпълнение по правилата на
непозволеното увреждане. В случай, че частният съдебен изпълнител е приел
възложеното му извършване на изпълнителни действия, той носи отговорност и за
материална незаконосъобразност – при насочване на изпълнение върху чуждо
имущество. Ето защо, с действията си частният съдебен изпълнител ангажира
отговорността на взискателя, който отговаря по правилата на непозволеното увреждане
като възложител на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е при условията на
несъщинска солидарност. Изложеното е в контекста на обосноваването на допустимост
на възражения от страна на взискателя като възложител за необходимост на
извършените действия от страна на ЧСИ.
В случая в пределите на своята компетентност ЧСИ не е извършил действия,
надхвърлящи необходимото за проучване на имуществото на длъжника. Извършените
справки са регулярни, през достатъчен интервал от време, предполагащ евентуална
промяна в проверяваните обстоятелства. За извършването на справки до регистри, в
които ЧСИ има осигурен достъп се дължи такса, защото това е възнаграждението,
дължимо на органът по изпълнението за изпълнение на възложената работа.
Неоснователни са възраженията в противен смисъл, че тъй като ЧСИ има безплатен,
свободен достъп , той реално не извършва разходи във връзка с тези справки.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени. В действителност нормата на чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК регламентира
възможност за прекратяване на изпълнителното производство, когато не са заплатени
дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83, но
тази законова възможност не е приложена от ЧСИ. Във връзка с начисляваните от ЧСИ
на такси по ТТРЗЧСИ, в т.11 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата
такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от
ЗЧСИ, като в мотивите е разяснено, че точното определяне, начисляване и събиране на
дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл. 78,
ал. 2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ
регламентира, че за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен
изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от
ГПК, независимо от размера на вземането.
При така регламентираната от законодателя възможност следва извода, че законът
допуска възможността, дължимите такси и разноски по образуваното изпълнително
дело да не са събрани предварително. Следва да се има предвид и това, че в случая не
се касае за държавни такси, а за такси, които се събират от ЧСИ и са регламентирани в
ТТРЗЧСИ и представляват възнаграждение за извършената от ЧСИ дейност.
7
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ регламентира, че за събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани
от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото лице. Съдържанието на сметката
по чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ е регламентирано в ал. 2 от същия член, съгласно която в
сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
При констатиране на несвоевременно съставени сметки по изпълнението, същото
може да се отрази на дисциплинарната отговорност, но не и на дължимостта на
следващото му се възнаграждение. Неотносими към задължението на взискателя да
заплати дължимите такси са и възраженията му относно съответствието на издадената
фактура с нормативните изисквания за издаването й. ЧСИ носи съответна отговорност
за съответствие с изискванията на издаваните от него счетоводни документи, която
няма отношение към възникването на вземането му към взискателя. Основанието на
вземането са извършените действия по изп. производство.
От материалите по делото се установява, че ЧСИ е извършил описаните действия.
Неоснователно е възражението за недължимост на начислените такси след съставяне
на фактурата, тъй като както бе посочено по-горе, ЧСИ има възможност и да събере
авансово дължимите такси, което е сторил при издаване на процесната сметка.
Възражението на ответника направено едва в писмените бележки пред въззивната
инстанция, че ЧСИ не е взел предвид при формиране на претенцията по делото
внесените от ответника такси при образуване на изпълнителното дело в размер на
66.00 лева за образуване на същото, представляващо по същество правопогасяващо
възражение, не е заявено в срока по чл. 131 ГПК, респективно в отговор на
уточнителната искова молба, поради което е преклудирано.
Що се отнася до възражението на ответника, че тези такси са дължими от новия
взискател – „Севар Бизнес Груп“ ЕООД, поради извършена цесия с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от *** г. по процесното изпълнително дело, то
същото е неоснователно, доколкото уведомлението за извършената продажба на
вземане е достигнало до знанието на ЧСИ след съставяне на процесната сметка, а
освен това в уведомлението не е посочено и на кого е цедирано вземането, поради
което и ЧСИ няма възможност да узнае за същото докато, цесионера не поиска от ЧСИ
да бъде конституиран по образуваното изпълнително дело като взискател. Такова
искане няма по изпълнителното дело от страна на цесионера. Поради това и
възраженията в тази насока са неоснователни.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че предявеният установителен иск по
реда на чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и
чл. 80 ЗЧСИ е частично основателен за сумата от 162 лв., поради което решението на
ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за тази сума, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението с искане за издаване на заповед
за изпълнение следва да бъде отменено, и вместо него се постанови друго, с което да се
признае за установено, че „НД Мениджмънт“ ООД дължи на ищеца сумата в размер на
162 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
същото, представляваща неплатени такси и разноски по изп. д. № 434/2015 г. на ЧСИ
8
Ш. Д., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г
по ч.гр.д. № 1809/2020 г. на ПРС. В останалата му отхвърлителна част за разликата над
162 лв. до 182 лв. решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба на
основание чл. 273, във вр. с чл. 78 от ГПК на жалбоподателя се дължат, както
направените в хода на въззивното производство разноски, така и направените в хода на
първоинстанционното производство и заповедно производство, съгласно представен
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като на въззивния жалбоподател съразмерно с
уважената част от иска следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 769.85 лв.
Ответника също има право на разноски в съответствие с представения списък на
разноските, като с оглед отхвърлената част на жалбата, респ. иска на същия
съразмерно с отхвърлената част от иска му се дължат такива в размер на 42.90 лв. При
това положение решението, в частта, в която ЧСИ е осъден да заплати на ответника
сумата от 440 лв., представляваща разноски по производството следва да бъде
отменено за разликата над дължимите разноски от ЧСИ в размер на 42.90 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска до присъдените такива в размер на 440 лв.
Предвид цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Воден от горното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260525 от 04.12.2020 г. по гр.д. № 4371 по описа на
Районен съд – Перник за 2020 г., в частта, в която е отхвърлен иска на ЧСИ – Ш. Д., с
рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Л. Д., с който
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане по
сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. на сумата от 20 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатени такси и
разноски по изпълнително дело № 434/2015 г. на ЧСИ – Ш. Д., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч. гр. д. № 1809 по
описа на РС Перник за 2020 г., като НЕДОПУСТИМО, постановено по ненадлежно
предявен иск и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ *** г., издадена по ч.гр. дело № 1809 по описа на РС Перник за 2020 г., в частта, в
която е разпоредено „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* да заплати на ЧСИ –
Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** по сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. сумата
от 20 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, представляваща неплатени такси и разноски по изпълнително дело № 434/2015
г. на ЧСИ – Ш. Д..
9
ОТМЕНЯ Решение № 260525 от 04.12.2020 г. по гр.д. № 4371 по описа на
Районен съд – Перник за 2020 г., в частта, в която е отхвърлен иска на ЧСИ – Ш. Д., с
рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Л. Д., с който
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на
сумата от 162 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, представляваща неплатени такси и разноски по изпълнително
дело № 434/2015 г. на ЧСИ – Ш. Д., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № *** г. по ч. гр. д. № 1809 по описа на РС Перник за 2020 г. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на ЧСИ – Ш. Д., с рег. № ***,
БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Л. Д., че „НД
Мениджмънт“ ООД ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 162 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 21.04.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, представляваща неплатени такси и разноски по изпълнително дело № 434/2015
г. на ЧСИ – Ш. Д., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № *** г. по ч. гр. д. № 1809 по описа на РС Перник за 2020 г.
ОТМЕНЯ Решение № 260525 от 04.12.2020 г. по гр.д. № 4371 по описа на
Районен съд – Перник за 2020 г., в частта, в която ЧСИ Ш. Д. с рег. № ***, БУЛСТАТ
********** и адрес: *** е осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК:
********* сумата от 397.10 лв., представляваща разноски по производството –
разликата от дължимите разноски по производството в размер на 42.90 лв. до
присъдените такива в размер на 440 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260525 от 04.12.2020 г. по гр.д. № 4371 по описа
на Районен съд – Перник за 2020 г., в останалата му част.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ –
Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата в размер на 769.85 лв.,
представляваща разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10