Присъда по дело №5176/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 200
Дата: 14 октомври 2020 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20205330205176
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 20014.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXI наказателен състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
СъдебниВалентина Стойчева
заседатели:Илчова
Тоска Георгиева Иванова
Секретар:Елена А. Апостолова
Прокурор:Веселина Радкова Николова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Наказателно дело от общ
характер № 20205330205176 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Т. П. – роден на *** в гр. П., живущ в ***,
б.,б.г., женен, средно специално образование, безработен, осъждан, ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 15.06.2020 год. в гр. Пловдив, без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество -
амфетамин с нето тегло 1,329 грама със съдържание на активен компонент -
21,5 тегловни процента амфетамин на стойност 39.87 лева при единична цена
за грам – 30 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството /обн. ДВ. Бр. 15 от 06.02.1998г., изм. ДВ. Бр. 14 от
18.02.2000 г., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК вр. чл.
58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2000 лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така
наложеното на подсъдимия К. Т. П. наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.
1
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия К. Т. П. наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, а
именно от 15.06.2020 г. до 18.06.2020 г., като един ден задържане да се счита
за един ден лишаване от свобода, както и времето, през което по отношение
на него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от
19.06.2020 г. до влизане на присъдата в сила, като два дни домашен арест се
зачитат за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК ПОСТАНОВЯВА подсъдимият К. Т.
П. да изтърпи ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО наказанието в размер на ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му по НОХД № 3139/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, като ПРИСПАДА времето, през което е
бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така
наложеното по НОХД № 3139/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив на
подсъдимия К. Т. П. наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото – празен
хартиен плик, приложен под № 48 в кориците на делото, както и остатък от
амфетамин с нето тегло 1,154 грама, изпратен за съхранение в Централно
митническо управление – гр. София, Отдел „МРР-НОП“ да бъдат отнети и да
се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. Т. П. да
ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 102 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд Пловдив по реда на глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 200 от 12.10.2020 г.

ПО НОХД № 5176/2020 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI СЪСТАВ

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане
обвинителен акт по бързо производство № 230/2020 г. по описа на IV РУ при
ОД на МВР Пловдив, пр. пр. № 5305/2020 г. по описа на РП Пловдив, с който
е повдигнал обвинение на К. Т. П. с ЕГН ********** за това, че на 15.06.2020
г. в гр. Пловдив е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав
протече по реда на Глава Двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”, като при условията на
чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид това, съдът на основание чл. 372, ал. 4
от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като прави
предложение на същия да бъде определено наказание лишаване от свобода
при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в размер ориентиран към
минимума, като се определи „строг“ режим на изпълнение на наказанието и
по реда на чл. 68 от НК да се приведе в изпълнение наказанието по
предходното осъждане. Не споделя становището за маловажност на случая,
предвид момента на постановяване на съдебния акт по предходното осъждане
и извършването на деянието по настоящото дело.
Защитникът на подсъдимия – адв. К., не оспорва фактическата
обстановка, но пледира извършеното престъпление да е такова по чл. 354а, ал.
5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Аргументите й са свързани с по-ниската обществена
опасност на деянието и дееца в сравнение на обикновените случаи на същото
престъпление. Основание за неправилното приложение на материални закон
открива в малко количество на наркотичното вещество, неговата ниска
стойност и предназначението му за лична употреба, който са от
изключително значение за конкретната и комплексна преценка на случая като
маловажен. Затова моли да бъде признат за невинен по повдигнатото
обвинение, а деянието му да се квалифицира по предложената разпоредба.
Подсъдимият признава вината си за извършеното деяние. Желае да му
1
бъде наложено наказание „глоба“.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след обективно, всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото, намира за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият К. Т. П. с ЕГН ********** е роден на *** в гр. П..
Същият е б., с б.г., със средно специално образование, женен, осъждан, с
адрес ***.
На 15.06.2020 г. се провеждала специализирана полицейска операция по
линия „Употреба и разпространение на наркотични вещества“ на територията
на IV РУ към ОД на МВР гр. Пловдив. В операцията участвали и *** А.Д. и
А.Т. – от *** В изпълнение на служебните си задължения извършвали обход в
гр. Пловдив на територията на съответното районно управление със служебен
автомобил с отличителни знаци, вкл. в района на питейни заведения, паркове,
градини, междублокови пространства, прилежащи дворове и учебни
заведения.
Около 11:10 часа същият ден в градинката на площад „Шахбазян“ в
град Пловдив двамата полицаи забелязали лице от мъжки пол, което се
придвижвало с велосипед в посока към *** което им се сторило съмнително.
Затова те решили да му извършат проверка. Спрели го на площад „Житен
пазар“ № 11 и установили самоличността на лицето – подсъдимият К. Т. П. с
ЕГН **********, живущ на *** Полицаите направили за лицето справки в
служебната система, от която станало ясно, че е криминално проявен и
осъждан. Забелязали, че по време на проверката бил видимо притеснен, потен
и напрегнат. Свидетелят Д. го попитал дали има в себе си забранени за
притежание от закона вещи и предмети и подсъдимият отговорил, че в
предния десен джоб на дънките си има амфетамин, увит в парче станиол от
цигари. След проведена на място с полицейските служители пояснил, че
амфетаминът бил с тегло от около 0,5 грама, а за произхода му обяснил, че го
закупил за лична употреба срещу сумата от 10 лева малко преди проверката
от лице, което познавал с малко име Д.. В сградата на IV РУ при ОД на МВР
гр. Пловдив подсъдимият предал наличното количество наркотично вещество,
за което бил оформен протокол за доброволно предаване.
След приобщаването на процесното вещество по надлежния ред към
материалите по разследването била назначена и изготвена физико-химическа
експертиза, чието експертно заключение, обективирано в протокол №
1170/15.06.2020г., установява представеното за изследване прахообразно
вещество – бяло на цвят, под формата на бучки, да представлява амфетамин
/АМР/ с нето тегло 1,329 грама и да съдържа 21,5 тегловни процента
амфетамин.
Остатъкът след изследването - 1,154 грама амфетамин, на основание чл.
91 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, бил
2
изпратен за съхранение в Централно митническо управление – гр. София,
Отдел „МРР-НОП“.
Според приложеното по делото експертно заключение по назначената
съдебно-химическа експертиза, амфетаминът е включен в Приложение № 1
към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата им и са
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
В хода на разследването не са приобщени данни подсъдимият да
притежава издадено надлежно разрешително по см. на чл. 32 вр. чл. 16 и чл.
18 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите за
съхранение на високорискови наркотични вещества.
Съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство,
стойността на наркотичното вещество, възлиза както следва: 1,329 гр.
амфетамин /АМР/, със съдържание на 21,5 тегловни % амфетамин и възлиза
на стойност 39,87 лв. при единична цена за грам от 30 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и
подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство: гласни – показанията на свидетелите А.Д. (л. 35 ДП) и А.Т. (л.
36 ДП), писмени – протокол за доброволно предаване от 15.06.2020 г. (л. 26
ДП), изготвената експертна справка № 1169 от 15.06.2020 г., химическа
експертиза с протокол № 1170 от експерт при БНТЛ – ОД на МВР Пловдив
(л. 38 ДП), писмо до ЦМУ за изпращане за съхранение на наркотични
вещества (л. 49 ДП), веществени доказателства, празен хартиен плик (л. 48
ДП), справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка (л. 44
ДП), заповед за задържане на лице по ЗМВР (л. 23 ДП).
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
протокола за доброволно предаване и изявлението на подсъдимия в него, че
наркотичното вещество е негово и за лична употреба, експертизата,
експертната справка, веществените доказателства и останалите писмени
доказателства, чиято съвкупна достоверност на носената в тях информация се
потвърждава от косвените гласни доказателства – показанията на
полицейските служители Д. и Т. относно признанието на подсъдимия, че носи
в себе си наркотично вещество, какво е то и обема му. Те лично възприели
подсъдимия, ситуацията, неговите изявления и го отвели в сградата на IV РУ
на ОД на МВР гр. Пловдив за допълните действия по разследване. С оглед на
това съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното
3
деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност
лице.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият
К. Т. П. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.
3, т. 1 от НК.
Налице са обективните признаци на състава на посоченото
престъпление, а именно - на 15.06.2020 г. в гр. Пловдив подсъдимият П. без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество
амфетамин с нето тегло 1,329 гр. и съдържание на активен компонент
амфетамин 21,5 тегловни процента на стойност 39,87 лв. при единична цена
30 лв. за грам. Амфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1
Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с него, забранено за приложение
в хуманитарната и ветеринарната медицина. Установява се по безспорен
начин, че подсъдимият е държал предмета на престъплението, доколкото е
упражнявал непрекъсната фактическа власт върху него, намирайки се в него
самия /в десния джоб на дънките му/, и с намерение да ги ползва лично, в
какъвто смисъл е изявлението ми в протокола за доброволно предаване.
По делото не са събрани доказателства, а не са и изложени твърдения от
подсъдимия да е имал надлежно разрешително за упражняваната фактическа
власт върху наркотичните вещества.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, изразяващ се в държането на забранени от закона вещества с
психотропен ефект, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, осъществени в самото държане, и е искал те да настъпят. Той е
знаел, че не е притежавал съответните документи за държането на
наркотични вещества.
По въведеното от защитата възражение, че извършеното от подсъдимия
П. деяние следва да се квалифицира по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, а
именно като „маловажен случай“, съдът счита, че извършеното престъпление
не отговаря на изискванията на същата разпоредба.
Кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9
от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици
4
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
От това следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от
размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства, ако има такива, които да обосноват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. Така ТР № 23/81 г. на ОСНК на ВС.
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се
извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи
се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното и на дееца и то всичко това след
сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид, при
положение че обществената опасност в конкретния казус се окаже по-ниска.
В случая се касае до държане на високорисково наркотично вещество за
лична употреба. Количеството и стойността на предмета на деянието
несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая.
Става дума за амфетамин с нето тегло 1,329 гр. на стойност 39,87 лв.
Следователно става дума за много малко количество. Не без значение обаче
остава видът на притежаваното, а именно амфетамин, който несъмнено е с по-
висок риск при употреба за сметка на марихуаната например.
Данните за личността на дееца несъмнено също имат отношение към
преценката дали случаят е маловажен. В случая не са налице такива
положителни данни за личността, които да сочат на изключително ниска
степен на обществена опасност на дееца или пък такива, които да се приемат
за смекчаващи обстоятелства за отговорността му. Напротив, от данните по
делото може да се направи заключение, че личността на подсъдимия е с
висока степен на обществена опасност. Приобщена по делото е справка за
съдимост, съгласно която подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК с акт на Районен съд Пловдив (определение № 415/05.06.2020 г.
по НОХД № 3139/2020 г.), който е влязъл си сила на 05.06.2020 г. От една
страна прави впечатление, че предходното осъждане на дееца е свързано с
употребата на наркотични вещества, а именно марихуана и амфетамин. По
настоящото дело обвинението е повдигнато отново за престъпление, свързано
с наркотични вещества и отново с амфетамин, което съдът прие за
осъществено от обективна и субективна страна. И нещо много важно.
Деянието по настоящото дело е извършено само десет дни след като
подсъдимият е бил изправен пред съд, оказана е срещу него наказателна
репресия и е постановен осъдителен акт, с които е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – за управление на МПС
след употреба на наркотични вещества. За наложеното му наказание по
5
предходното осъждане е приложен институтът на условното осъждане по чл.
66 от НК и му е определен изпитателен срок, за неспазването на който са
разяснени неблагоприятните му последици, а дори и да не са му разяснени,
незнанието им не го оправдава, така както незнанието на законите не
извинява.
Изложеното разкрива типичните прояви на престъпление от този вид –
чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, а не маловажен случай по ал. 5, тъй като не се
различава от обикновените случаи на наркозависими, които изпитват
необходимост да удовлетворят своето желание, и придобиват и държат
наркотични вещества. В този контекст зависимостта не може да се определи
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
От друга страна обществената опасност на дееца и другите
обстоятелства около престъплението сочат, че той се характеризира не просто
като обичайния субект на престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, но като лице с
категорична нагласа да не се съобразява и впечатлява от упражнената
държавна репресия. Тя не е оказала никакво влияние върху личността му като
по никакъв начин не му е въздействала нито възпитателно, нито възпиращо,
след като броени дни след осъдителния акт върши престъпно деяние с
изключителна сходност с предходното.
Съвкупната преценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и
личността на осъдения, следователно не може да обоснове извод за
значително занижена степен на обществена опасност на конкретното деяние и
на конкретния деец.
По индивидуализацията на наказанието:
При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия
съдът взе предвид, че производството по делото се е развило и приключило
по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
поради което приложи разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК.
В тази връзка съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия в
рамките на санкцията на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, според правилото на чл.
58а, ал. 1 от НК, отчитайки вида и размера на предвидените в нея наказания –
„лишаване от свобода” от една до шест години и „глоба” от две до десет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието „лишаване от
свобода“ съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство
оказаното съдействие на органите на разследването при първоначалното
установяване на данни за престъпление, изразеното съжаление, вида, малкото
количество и стойност на намереното наркотично вещество, семейното
положение на дееца /включващо две малолетни деца/, критичното му
отношение към извършеното.
Същевременно съдът отчете и факта, че подсъдимият е с обременено
съдебно минало, като справката му за съдимост съдържа осъждане за
6
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Съобрази и обстоятелството, че е
установил криминогенни навици, свързани с държането на наркотични
вещества, както и че не проявява воля за окончателно прекъсване с
вредоносните си навици, свързани с употребата на наркотици. Заявеното, че
подсъдимият желае да се лекува, не може да се отчете за смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като не отразява качествена личностна
характеристика на подсъдимия.
Поради това, като се съобразиха целите на наказанието по чл. 36 от НК,
както и обстоятелствата по чл. 54 от НК съдът счете, че на подсъдимия следва
да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една години,
чийто размер на основание чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1
НК бъде намален с една трета и да се наложи наказание в размер на осем
месеца „лишаване от свобода“, както и да се наложи кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в минимален размер от 2000 лева.
Така определеното наказание се прие при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства спрямо отегчаващите, а определеното преди
редукцията наказание се ориентира към минимума на предвиденото в
Особената част от НК.
Доколкото подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер съгласно обсъдената справка за съдимост, то и
неприложим е института на условното осъждане по чл. 66 от НК.
Така определеното наказание „лишаване от свобода“ следва на
основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, доколкото сборът от предходното осъждане и
наказанието по настоящото дело е по-малък от две години.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НК беше постановено от
определеното наказание лишаване от свобода да бъде приспаднато времето
през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и НПК от 15.06.2020 г., като
един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода, както и
времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„домашен арест“, считано от 19.06.2020 г. до влизане на присъдата в сила,
като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Подсъдимият е осъден с одобрено от Районен съд Пловдив
споразумение за решаване на делото с определение № 415/05.06.2020 г. по
НОХД № 3139/2020 г., влязло в сила на 05.06.2020 г. за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от
одобряване на споразумението от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, ако до изтичане на
определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено
престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде
7
наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното
наказание. Определението по предходното осъждане е влязло в сила на
05.06.2020 г. В рамките на така определения от съда изпитателен срок, т.е. до
05.06.2022 г., осъденият е извършил друго умишлено престъпление от общ
характер, за което с настоящата присъда по настоящото дело, му е наложено
наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода. Предвид горното
подсъдимият следва да изтърпи изцяло и отделно отложеното наказание,
наложено му по НОХД № 3139/2020 г. по описа на ПРС. Това наказание
следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като следва да бъде приспаднато и времето, през което е
бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.
Относно разноските и веществените доказателства:
С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, на същия следва да се възложат направените по
делото разноски в размер на 102 лв. за изготвянето на химическа експертиза и
експертна справка, които да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР
Пловдив.
Веществените доказателства – празен хартиен плик, приложен под № 48
в кориците на делото, както и остатъкът от амфетамин с нето тегло 1,154 гр.,
изпратен за съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП“ беше постановено след
влизане в сила на присъдата да се отнемат и да се унищожат.
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни