№ 10194
гр. София, 01.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110157459 по описа за 2023 година
Ищецът И. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С..., чрез ЕАД „Д.
М., представлявано от адв. Д. М. е предявил срещу „В“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.... следните искове:
Да се прогласи нищожността на клаузата в договор за паричен заем № .... от 13.02.2022г.,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане и за осъждане на ответника да
плати на ищеца сума в размер на 52, 83 лв., представляваща недължимо платена по същия
договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 19.10.2023г. до окончателното изплащане.
Ответникът, чрез пълномощник, оспорва иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното във фактическо и правно
отношение:
Ищецът И. К. Д. като кредитополучател е сключил с „4“ ЕООД, понастоящем с
наименованието „В“, като кредитор договор за кредит № .... от 13.02.2022г. за сума в размер
на 50 лв., която следвало да върне в срок до 5 дни, при лихвен процент в размер на 39, 42 %,
годишен процент на разходите в размер на 48, 2% и при плащане от страна на
кредитополучателя на такса за бързо разглеждане в размер на 10, 48 лв. Във връзка с
посочените договорни отношения между страните, на 13.02.2022г. те сключили пет анекса
към договора, като с първия от тях е отпуснат кредит в размер на още 50 лв., с такса за бързо
разглеждане в размер на 19, 49 лв.; с втория анекс е отпуснат кредит в размер на 60 лв. при
такса за бързо разглеждане в размер на 29, 63 лв.; с третия анекс е отпуснат кредит в размер
на 50 лв. с такса за бързо разглеждане в размер на 37, 36 лв.; с четвъртия анекс е отпусната
1
сума в размер на 50 лв. при такса за бързо разглеждане в размер на 45, 09 лв. и с петия анекс
е отпусната сума в размер на още 50 лв., а таксата за бързо разглеждане е станала 52, 83 лв.
Страните не спорят по тези обстоятелства, както и че в резултат на процесния договор и
сключените пет анекса към него, кредитополучателят получил сума в общ размер на 364, 50
лв. при уговорена такса за бързо разглеждане в общ размер на 52, 83 лв.
Ищецът счита, че процесния договор за кредит е нищожен в оспорената част на осн. чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание – годишен процент на разходите по кредита като се твърди, че това е
така, тъй като посочения такъв в договора не съответства на действителния ГПР, който
действителен размер е по-висок от прага, предвиден в чл. 19, ал.4 от ЗПК. Излага
съображения, че таксата за бързо разглеждане на кредита от процесния договор и анексите
към него е недължимо платена, защото същата е нищожна поради накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С нея се цели заобикаляне на императивната
норма на чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 ЗПК, поради което е нищожна, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и е
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19. Сочи се, че е налице противоречие с
добрите нрави - с принципа на добросъвестност и справедливост, защото таксата
представлява добавка към възнаградителната лихва, че клаузата цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя, тъй като чрез таксата се увеличава стойността на договора.
В проведеното съдебно заседание съдът е отделил за безспорно в отношенията между
страните, че в изпълнение на процесния договор, ищецът е заплатил сума в размер на 364,
50 лв., от които 52, 83 лв. такса за бързо разглеждане.
При така описаната фактическа обстановка, във връзка с доводите на страните,
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, поради следното:
Установителният иск за прогласяване нищожността на клаузата в договор за паричен заем
№ .... от 13.02.2022г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 143, ал.
2, т. 19 от ЗЗП.
Съгласно чл. 10а, ал.2 и ал. 3 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.
В разглеждания казус таксата за бързо разглеждане на кредита от договор за паричен заем
№ .... от 13.02.2022г. е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД. С нея се цели заобикаляне на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 и ал. 3
от ЗПК, защото първо това е такса свързана с усвояване и управлрение на кредита. Ищецът
сочи, че я е събрал, за да оцени платежоспособността на потребителя, следователно за да
прецени дали да се отпусне съответно устои кредита. Отделно от това, след като веднъж е
направил такава преценка, в рамките на същия ден, при сключването на петте анекса към
първоначалния договор е събрал още пет пъти такава такса. Именно поради това, тя е
2
нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, като целяща да заобиколи императивни законови
разпоредби, а е и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19, тъй като не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Като неравноправна, клаузата е нищожна на осн. чл. 146, ал.1 от ЗЗП, при липса на
данни да е уговорена индивидуално.
Предявения осъдителен иск за сумата в размер на 52, 83 лв. е с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал.5, във вр. с ал. 4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10, в него трябва да е посочен
годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
В процесния договор за кредит № .... от 13.02.2022г., сключен между страните по делото,
както и в приложимите му общи условия, липсват допускания, използвани при изчисляване
на ГПР, който възлиза на 48,2%.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС. По силата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери се считат за нищожни.
В конкретният по делото казус се установява непосочване на реалния размер на ГПР, няма
отразени допускания, използвани при изчисляването му. Това е така, защото в годишния
процент на разходите по договора не е посочена сумата, събрана от кредитополучателя като
такса за експресно разглеждане. Съгласно сключените общо шест броя договори от
13.02.2022г. тя е в размер на 52, 83 лв.
По силата на чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, но в посочения в процесния договор ГПР от 48, 2% не е включена
таксата за експресно разглеждане, въпреки че според вида си се явява разход по кредита,
платим от кредитополучателят, който е следвало да бъде включен в годишния процент на
разходите. Реалното съдържание на оспорената от ищеца клауза на процесния договор
показва, че тя не се отнася до допустимите по закон изключения от съдържанието на
годишния процент на разходите по кредита, съгласно чл. 19, ал.3 от ЗПК, а именно:
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
3
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на
кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно
в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
Тъй като видно от изложеното, може да се направи обоснован извод, че клаузата на
процесния договор регламентираща ГПР надвишава по реален размер определените
стойности по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тя е нищожна на осн. чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Таксата за
експресно разглеждане представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляване на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на
осн. чл. 22 от ЗПК. Затова като платена без правно основание, следва да се върне на
кредитополучателя.
При този изход на спора, право на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Същият е платил държавна такса в рзмер на 100 лв., а пълномощникът му за осъществена
безплатна правна помощ претендира за двата иска адвокатско възнаграждение в размер на
по 480 лв. с вкл. ДДС, както и 5 лв. платена държавна такса. Ответникът прави възражение
единствено относно размера на адвокатското възнагарждение и моли да се присъди такъв
под установения минимум. Възражението на пълномощника на ответника е основателно. То
намира опора в българското и европейско законодателство. Затова на пълномощника на
ищеца се дължи възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС за осъществената правна
защита и съдействие и по двата иска. При това положение, общо дължимите разноски на
ищеца са в размер на 585 лв.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на И. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
С..., чрез ЕАД „Д. М., представлявано от адв. Д. М. срещу „В“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.... нищожността на клаузата в договор за паричен
заем № .... от 13.02.2022г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 143, ал.
2, т. 19 от ЗЗП .
ОСЪЖДА „В“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... да
плати на И. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С..., чрез ЕАД „Д.
М., представлявано от адв. Д. М., сума в размер на 52, 83 лв., представляваща недължимо
платена по същия договор, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.10.2023г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД /с предишно наименование „4“ ЕООД/ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.... да плати на И. К. Д., с ЕГН **********, с
4
постоянен и настоящ адрес: гр. С..., чрез ЕАД „Д. М., представлявано от адв. Д. М., сума в
размер на 105 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД /с предишно наименование „4“ ЕООД/ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.... да плати на ЕАД „Д. М., представлявано от адв.
Д. М., като пълномощник на на И. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. С..., адвокатско възнагарждение на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на
480 лв. с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5