№ 4093
гр. Варна, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502541 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, депозирана от
„ЕТ Орион – Весела Николова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 54, представлявано от
постоянния синдик И.К., срещу Определение № 1652/17.05.2021 г. по гр. д. №
5825/2021 г. по описа на ВРС, 25-ти с-в, с което производството пред ВРС е
прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. В жалбата се твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на
чл. 126 от ГПК е приложима само при наличието на пълно субективно /страни
по дело/ и обективно /предметно/ тъждество между делата, каквото не било
налице в случая. В жалбата се оспорва изводът на ВРС, че на 30.11.2020 г. във
ВОС е образувано гр. дело № 3492/2020 г. по идентична искова молба със
същите предмет и страни, което не било приключило. Жалбоподателят
посочва, че ВРС не е съобразил, че с Определение от 22.12.2020 г.
производството по гр. дело № 3492/2020 г. по описа на ВОС е прекратено и
след обжалване е потвърдено с Определение от 10.03.2021 г. по в. ч. гр. д. №
81/2021 г. по описа на ВАпС. Моли за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба Р. Д. ЯН., ЕГН **********, чрез процесуален представител, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че предявеният
във ВРС иск е недопустим, тъй като пред Варненския окръжен съд е предявен
напълно идентичен такъв. Излага още, че обстоятелството дали предходното
дело е приключило е без значение, тъй като е недопустимо успоредното
развитие на процеси по идентични искови молби. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано след изпращане на делото по
подсъдност от Бургаския районен съд по искова молба от 02.12.2020 г. на ЕТ
„Орион-Весела Николова“ срещу Р. Д. ЯН. с искане за постановяване на
решение на основание чл. 439 от ГПК, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните, че е незаконосъобразно принудителното
изпълнение по изп. дело № 20207180400116 по описа на ЧСИ № 718-
Станимира Данова, тъй като ответникът не разполага с материално право,
разрешено със сила на присъдено нещо, за да бъде въведен във владение,
както и право на индивидуално принудително изпълнение.
В депозирания на 04.03.2021 г. писмен отговор на исковата молба,
ответникът по иска Р. Д. ЯН. е изложил становище за недопустимост на иска,
тъй като е повторно предявен при вече висящ процес по същия иск във
Варненски окръжен съд, по който е образувано гр. дело № 3492/2020 г. Моли
за прекратяване на производството на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.
С Определение № 1652 от 17.05.2021 г. ВРС е прекратил
производството на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. В акта си съдът е посочил,
че след извършена служебна справка се установява, че на 30.11.2020 г. във
ВОС е било образувано гр. дело № 3492/2020 г. по идентична искова молба
със същите страни и предмет, което не е приключило. Позовава се на
посочената разпоредба, като посочва, че е установена забрана за
едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни
и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита,
тъй като в противен случай ще се постановят противоречиви съдебни актове,
съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право
или правоотношение. Поради изложеното, съдът, пред който е образувано по-
късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно след като
констатира недопустимостта на производството.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд относно недопустимостта на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК когато в един и същи съд или
в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото
основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. В настоящата хипотеза има образувани две дела по
предявен от ЕТ „Орион-Весела Николова“ срещу Р. Д. ЯН. иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, а именно гр. д. № 3492/2020 г. по описа на ВОС и
гр. д. № 5825/2021 г. по описа на ВРС. Налице е идентичност не само в
страните по делата и вида на предявения иск, но и в петитума на исковата
молба, като се иска съдът да приеме за установено в отношенията между
страните, че е незаконосъобразно принудителното изпълнение по изп. дело №
20207180400116 по описа на ЧСИ № 718-Станимира Данова, тъй като
2
ответникът не разполага с материално право, разрешено със сила на
присъдено нещо, за да бъде въведен във владение, както и право на
индивидуално принудително изпълнение. С уточняваща молба от 28.01.2021
г. е формулиран следния петитум: да се постанови решение на основание чл.
439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с което да се приеме за установено
в отношенията между страните, че Весела Блажева Николова не дължи на Р.
Д. ЯН. предаването на владението на два недвижими имота, посочени в ИЛ №
495/09.12.2019 г., издаден по гр. д. № 2840/2015 г. по описа на ВОС, за което е
образувано ИД № 20207180400116 по описа на ЧСИ № 718 – Станимира
Данова.
Като съобрази материалите по делото, настоящият състав установи, че
гр. дело № 3492/2020 г. по описа на ВОС е образувано по искова молба с вх.
№ 25191/30.11.2020 г. на ЕТ „Орион-Весела Николова“ срещу Р. Д. ЯН. с
правно основание чл. 439 от ГПК. На 21.04.2021 г. е образувано и гр. д. №
5825/2021 г. по описа на ВРС между същите страни, за същото искане и на
същото правно основание след изпращането му по подсъдност от Бургаския
районен съд (образувано по искова молба от 02.12.2020 г. под № 7775/2020 г.
по описа на БРС). Поради изложеното, следва да се счита, че по-рано
образуваното дело е това по гр. д. № 3492/2020 г. по описа на ВОС и тъй като
става въпрос за дела между едни и същи страни, за едно и също искане и на
едно и също правно основание, второто по ред дело следва да бъде
прекратено като недопустимо.
Отделно от горното, след извършена служебна справка в деловодната
система на ВОС, настоящата инстанция установи, че Определение №
4227/22.12.2020 г. по гр. дело № 3492/2020 г. по описа на ВОС, с което е
прекратено производството по делото, не е влязло в сила. Същото е
обжалвано и потвърдено с Определение № 260120/10.03.2021 г. по в.ч.гр.
дело № 81/2021 г. по описа на ВАпС, което от своя страна е обжалвано пред
ВКС. Следователно и към настоящия момент гр. дело № 3492/2020 г. по
описа на ВОС все още е висящо.
Наличието на висящ процес по гр. дело № 3492/2020 г. по описа на ВОС
към момента на образуване на производството по гр. дело № 5825/2021 г. по
описа на ВРС, както и към настоящия момент, представлява абсолютна
отрицателна предпоставка за надлежното упражняване правото на иск и
обуславя недопустимост на по-късно образуваното производство по гр. дело
№ 5825/2021 г. по описа на ВРС, което правилно е прекратено служебно от
съда на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.
Задължение на съда е да следи за надлежното упражняване правото на
иск, както и за надлежната процесуална легитимация на страните по делото и
в този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 във вр. с чл. 126 от ГПК,
че съдът се произнася само по редовни искови молби и при надлежно
конституирани страни по делата, а когато не са налице тези абсолютни
процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск и при
проверка на исковата молба съдът констатира, че е налице хипотезата на чл.
126, ал. 1 от ГПК, той е длъжен да прекрати производството по делото.
3
В разглежданата хипотеза като се е съобразил със задължението си по
чл. 126 от ГПК да следи за надлежното упражняване правото на иск по делото
и съответно за надлежното упражняване на процесуалните права на страните,
ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1652 от 17.05.2021 год. постановено
по гр. д. № 5825/2021 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 126, ал. 1
ГПК е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4