РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр.Пловдив, 07 . 02
. 2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
тридесети януари, две хиляди двадесет и трета година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 3058 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
БОГИ М 2011 ЕООД,
ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.Николай Коперник № 4, представлявано от М.Д.Г. с
пълномощник адв.А.А. обжалва Заповед № ФК - 264 - 0120002 от 09.09.2022г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК - 145/14.10.2022г. на Директор Дирекция „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност и неправилност на заповедта с искане за отмяната
й. Административният акт се счита за немотивиран. Заявено е, че съставеният
протокол за извършена проверка /ПИП/ е оспорен в хода на производството по ЗАНН
и е представено възражение против АУАН от 07.09.2022г. С възражението е
оспорена съставомерността на твърдяното за извършено административно нарушение.
Във възражението против АУАН /л.17, 18/ е отразено, че на 07.09.2022г. М.Г. е
закъсняла за работа при начало на работен ден по график от 10ч. и в 10.15ч.
отворила обекта и включила в работен режим регистрирания и свързан с НАП касов
апарат. Вписано е, че Г. помолила клиента /Б.Д./ да изчака привеждането на
обекта в работен режим, тъй като е закъсняла и ще отнеме известно време пускането
на касовия апарат. Според посоченото във възражението : Д. казал, че бърза
много и не иска касова бележка и настоял да му даде ципа и оставил 3 лв. на
масата в магазина, като веднага след това се легитимирал като проверяващ заедно
с другия си колега; по време на проверката установили, че касовият апарат в
момента не е стартирал успешно, тъй като има технически проблем. „Свързах се
веднага и със сервизната фирма, които потвърдиха техническия проблем пред
самите проверяващи по телефонната връзка.”. Предвид изложеното във възражението
се счита, че не е извършено твърдяното в акта административно нарушение, като
алтернативно е поддържано, че случая е маловажен по чл.28 ЗАНН. Към
възражението са описани като приложение – касов бон от ръчен кочан сер. № 4 от
07.09.2022г. от 11.50ч. и протокол от сервизната фирма за съществуващия
технически проблем на същата дата, които не се съдържат в преписката и не са
представени по делото.
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт М.К. и оспорва жалбата. По
същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед по изложени писмени
съображения с представяне на преписката /л.4-6/ и по аргументите в решението на
Директор Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП : ПАМ е
наложена на основание чл.186 ал.3 ЗДДС вр. с чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС, като
последната разпоредба има императивен характер и при констатация за
осъществяване фактическия състав на административното нарушение, съответният
орган налага принудителната административна мярка, като действа при обвързана
компетентност, без да има правна възможност да осъществи преценка дали да бъде
наложена или не. В конкретния случай безспорно е установено, че е осъществен
фактическия състав по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС – налице е неиздаване
на фискален бон към момента на извършване на продажбата от търговския обект и
нарушението е документирано с протокол 0120002/07.09.2022г., който се ползва с
материална доказателствена сила и е подписан без възражения и искания от
управителя на дружеството. Видно и от приложената в преписката разпечатка на
КЛЕН /отчет контролна лента/ от ФУ за дата 07.09.2022г., продажбата на 1 бр.
цип за сумата от 3 лв. не е намерила отражение в него и е установена
положителна касова разлика в размер на 3 лв. между наличните парични средства в
касата, съгласно приложен опис и тези, маркирани във ФУ, вкл. от обясненията на
управителя М.Г. в описа на паричните средства. Нарушението на чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС има за последица неотразяването на
приходи и съответно – вреда за фиска. Неиздаването на ФКБ винаги оказва влияние
върху отчитането на оборотите и се явява едно от най-тежките нарушения на
данъчната дисциплина. Поддържа се, че жалбоподателят смесва две отделни
производства като административно-наказателното производство не е обуславящо
спрямо административното по издаване на оспорената заповед. Счита се, че при
определяне срока на ПАМ е съобразен принципът на съразмерност и определеният
срок съответства на тежестта на нарушението. ПАМ съответства и на целта на
закона – за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения,
както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл.22 ЗАНН. Заявено
бе искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в ход по същество и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед изхода на
делото.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по
делото.
Заповедта е
връчена на 28.09.2022г. на управителя на търговското дружество и обжалвана по административен
ред пред Директор на Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП. С Решение № ГДФК – 145 от 14.10.2022г., горестоящият
административен орган е отхвърлил жалбата против Заповед № ФК - 264 - 0120002
от 09.09.2021г., като неоснователна /л.10 и сл./. Решението е съобщено на
09.11.2022г. на управителя, жалбата е с вх.номер от 22.11.2022, л.3.
Оспорването е допустимо – чл.98 ал.2 пр.2-ро АПК.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 264 - 0120002 /
09.09.2022г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на
НАП, М.Р.. За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед №
ЗЦУ – 1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, отразена в оспорената
заповед, с която в т.1 са определени /л.8/ : Директорите на дирекции „Контрол“
в териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“
в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да
издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ –
запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. В
хипотеза на делегиране на правомощия ответник е органът, на който са делегирани
съответни правомощия. Възможността за
делегиране на административни правомощия е ограничена в хипотезите : никой не
може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани
правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния
орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя
другиму /Т.Р. № 4/2004г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая, тъй като
цитираната заповед е основана на чл.186 ал.3 ЗДДС и авторство не е оспорено. Съгл.
чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следва извод за издаден от компетентен административен орган индивидуален
административен акт в хипотеза на делегиране на правомощия.
1.1. С оспорената заповед е наредено запечатване на търговски
обект – шивашко ателие в гр.Пловдив, ул.Николай Коперник № 4, стопанисван от
БОГИ М 2011 ЕООД и забрана достъпа до обекта за срок от 7 /седем/ дни.
Фактически основания : В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издадена след извършена проверка на 07.09.2022г. в 10:15ч. в търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – шивашко ателие в гр.Пловдив,
ул.Николай Коперник № 4, стопанисван от жалбоподателя, при която е установено,
че БОГИ М 2011 ЕООД в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство /ФУ/. За извършена контролна покупка на 07.09.2022г., на 1
бр. цип на стойност 3лв., платени в брой от Б.Д. /проверяващ/, преди
легитимация, на М.Д.Г. /управител/ – не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ модел DAYSY COMPACT M02 с ИН на ФУ DY515014 и ИН на ФП
36673487, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на
изискванията на разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За
извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с № 000107/07.09.2022г.
С този номер е изведен дневен Х отчет. Извършеното
нарушение е прието, че се доказва и от установеното наличие на положителна
касова разлика в размер на 3лв. между наличните парични средства в касата,
съгласно приложен опис и тези, маркирани във ФУ, както и от обясненията на М.Г.
в описа на паричните средства. Същият е подписан собственоръчно от нея. Извършеното
нарушение води до неотразяване на приходи.
Установените
факти и обстоятелства са документирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер.АА № 0120002/07.09.2022г. /л.24 и сл./, съставен на основание чл.110 ал.4
вр. с чл.50 ал.1 ДОПК, от Св.З. на длъжност инспектор по приходите в ГД „ФК”,
ЦУ на НАП, Б.Д. – ст.инспектор по приходите в ГД „ФК” при ЦУ на НАП, към който
са приложени събраните при проверката доказателства. Присъствалият при проверката
управител М.Д.Г. е подписал протокола без възражения, л.25 – „Нямам”,
удостоверено с подпис. От управителя Г. е изготвен Опис на паричните средства,
в който е вписано обяснение относно разликата между фактическата наличност на
паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 3лв. – дължи
се на „Не издадена ФКБ“, л.25 гръб.
Правни основания
: Фактическата установеност е квалифицирана правно за нарушение по чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186
ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка, при което
с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена оспорената заповед.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0120002/07.09.2022г., към който са приложени
събраните при проверката доказателства, което изрично е
отразено в обстоятелствената й част – първи абзац. Обжалваният административен
акт съдържа конкретно правно основание, като от значение за
законосъобразност на заповедта е установяване на съответствие между правното и
фактическо основание. По отношение мотивите като фактически основания се
съобрази, че може да се съдържат и в документи или актове от административната преписка,
на които органът се е позовал / ТР № 16 от
31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на
срока при отчитане определеният от законодателя срок за
запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение : взети са предвид
- тежестта на извършеното нарушение – неиздаването на
фискален касов бон /ФКБ/ и последиците от същото – неотчитането на приходи препятства контролната дейност и не позволява да се определят реализираните
от лицето приходи; локацията на търговския обект – на оживено място
в Пловдив с множество потенциални клиенти и с възможност за реализиране на високи обороти; вид на обекта – шивашко ателие, в който се предлагат разнообразни
услуги – подгъв на панталон от 4 до 5 лв.,
подгъв на пола от 4 до 10лв., рязане на подгъв на риза или блуза 4 лв. до 6
лв., скъсяване на дрехи от 6 до 15лв., смяна на цип от 5 лв. до 15лв., шиене на
пердета 4 лв. на метър и др. – широк диапазон; работно време на
обекта – от понеделник до петък, 10-19ч. и
събота – 10-14ч.; големина на
обекта около 30 кв.м. Преценено е, че поведението на проверяваното лице накърнява съществено фискалната
политика, тъй като последицата се явява неправилно определяне на дължимите
данъци. Отразено е, че издаването на фискални
бележки, правилното отчитане на ФУ, правилното съхранение на
документите, касаещи ФУ, ежедневното отчитане на оборотите от продажби на ФУ,
наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон
документи в търговския обект, издавани от или във вр. с ФУ, както и предаване
на данни по чл.118 ЗДДС - са нормативно установени задължения за субектите,
стопанисващи или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват. Посочено е, че при определянето на срока е
съобразен принципа на съразмерност и срокът е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както
и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца. В обобщение е изтъкнато, че данните относно местоположението на обекта – на оживено място, с възможност за
реализиране на високи приходи от продажби, предвид вида на обекта – шивашко ателие, разнообразието на предлаганите
стоки, работно време и тежестта на нарушението, обосновават необходимост от коригиране на констатираната
противозаконна практика в дейността на проверяваното лице и ПАМ цели да
въздейства върху антифискалното поведение на лицето.
2. При указана доказателствена
тежест /р. от 23.12.2022г., л.40/, жалбоподателят не заяви доказателствени
искания и при изрични указания в насока – не представя доказателства за
твърдението относно технически проблем в касовия апарат и констатация за това
от сервизна фирма, отразени във възражение против АУАН от 07.09.2022г. /л.17,
18/ - не представи в съдебното производство протокол от сервизната фирма, както
и касов бон от ръчен кочан от 07.09.2022г. – 11.50ч. Следва да бъде отбелязано,
че е посочено издаване на касов бон от ръчен кочан в деня на проверката, в
11.50ч., като в ПИП е отразено приключването й в 11.45ч. Възражението е
представено към жалбата против заповедта до директора на дирекция Оперативни
дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, но без приложенията - протокол от
сервизната фирма, както и касов бон от ръчен кочан от 07.09.2022г. – 11.50ч. Същите
не са представени и в съдебното производство. Ведно с това, основателно в
решението на директора е отбелязано, че сервизните фирми нямат дистанционна
връзка, по която да констатират проблем /неизправност/ във фискалното
устройство по телефона.
Във вр. с твърденията във
възражението ответникът бе задължен да осигури присъствие на проверяващите лица
Св.З. и Б.Д. в съдебно заседание – за изслушването им като свидетели.
Свидетелят З. заяви, че колегата й е
влезнал в обекта за извършване на контролна покупка, а тя го е изчакала отвън.
След като той извършил контролна покупка я повикал, за да извършат проверка,
тъй като при закупуване на цип на стойност 3 лв. не му е издадена фискална
касова бележка. При проверката е изведен дневен фискален отчет за извършените
плащания, в който се виждат платените суми. Видно от отчета, не е била отразена
покупката на цип от 3 лв. Св.З. посочи, че по време на проверката по-късно не е
бил издаден касов бон за контролната покупка. Поддържано бе, че ако касовият
апарат е бил повреден, той не би могъл да изведе отчетите, които са изведени в
момента на проверката и приложени в преписката. Св.З. отрече по време на
проверката да е разговаряла с представител на сервизна фирма относно
неизправност на касовия апарат към конкретния момент, нито е видяла управителя
– лицето, което е присъствало на проверката, да говори по телефон със сервизна
фирма.
Свидетелят Д. си спомня случая и
заяви, че влезнал в обекта – шивашко ателие, за да извърши контролна покупка на
един брой цип, а колежката го е чакала отвън. Касовият апарат не е бил на
масата в обекта. Госпожата му дала цип на стойност 3 лв. Св. не е забелязал от
нейна страна да извършва движения за потърсване на касов апарат, за да отрази
продажбата или нещо подобно. Излязъл без да се легитимира и осведомил колежката
си за извършената покупка, при която не е издадена касова бележка, след което
влезли в обекта и се легитимирали. Св. попитал госпожата след легитимация къде
е касовия апарат и тя го посочила, при което той включил апарата и извел дневен
фискален отчет. Посочено бе, че апаратът работил нормално. Включително бе
заявено, че „Ако касовият апарат имаше технически проблем, той не следваше да
изведе дори дневния фискален отчет. Апаратът си беше в нормален работен
режим.”. Свидетелят не си спомня да е имало разговор по телефон със сервизна
фирма „по простата причина, че госпожата видя, че апаратът работи”. В
допълнение бе потвърдено, че е сигурен, че апаратът е работил и лично е извел
дневния финансов отчет. Поддържа, че при извършване на контролната покупка не е
бързал и е изчакал достатъчно за издаване на касов бон. След като такъв не бил
издаден, оставил 3 лв. на масата и излязъл да уведоми колежката си.
Свидетелските показания се ценят
поради съответствие с приложените в преписката писмени доказателства –
извлечение от дневен отчет – 07.09.2022г., /л.27/ и съкратени отчети на
фискалната памет. След като в деня и часа на проверката са изведени посочените
отчети, твърдението за неизправност на касовия апарат не е доказано и не следва
да бъде прието за достоверно. В тази насока отсъства оспорване на свидетелските
показания с представяне на противопоставими доказателства, като жалбоподателят
е редовно уведомен за съдебното заседание и не е представена молба за отлагане
на делото поради обективна препятстваща пречка спрямо законния представител или
пълномощника, вкл. по отношение на двамата.
При тези данни следват изводи за :
А / Истинността на приетите за
установени факти, обосновали налагане на ПАМ, не е разколебана. Обстоятелствената
част на заповедта се основава на събраните при проверката доказателства – за извършена
контролна покупка на 07.09.2022г., на 1 бр. цип на стойност 3лв., платени в
брой от Б.Д. /проверяващ/, на М.Г. /управител/, преди легитимация – не е
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито
касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на
разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършената покупка е следвало
да бъде издаден фискален бон с № 000107/07.09.2022г. По отношение твърдението
във възражението за издаден касов бон от ръчен кочан се съобрази, че от една
страна същият е посочено да е издаден след проверката във времеви порядък, а от
друга – не е приложен с жалбата или в съдебното производство. Посоченото
поставя под съмнение твърдението за издаване на касов бон от ръчен кочан. По
отношение твърдението за неизправност на касовия апарат в деня и периода на
проверката се съобразиха наличните писмени доказателства от преписката за
работен режим на апарата без неизправности /извлеченията от дневен отчет/,
както и свидетелските показания. В тази вр. е и посоченото в решението на
горния административен орган - отсъствие на дистанционна връзка между обект с
ФУ и сервизните фирми, въз основа на която да бъде констатирана неизправност
във ФУ по телефона.
Извън това се отчита и фактът на
отразената причина за разлика между фактическа наличност на паричните средства
и разчетена касова наличност от ФУ – неиздадена ФКБ, което обстоятелство е
вписано лично от управителя в Опис на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката. Тоест, ако неизправност в апарата бе действителната
причина за неиздаване на ФКБ, тази причина би следвало да е отразена както в
Опис на паричните средства в касата, така и в протокола от проверката.
Б / Протоколът за извършена
проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга
на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените
от тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от М.Г. - управител без възражения.
2.1. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка - запечатване
на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
Според чл.3 ал.1
от наредбата /в приложима редакция към проверката и издаване на заповедта/ : „Всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
…”. Съобразно чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба фискалната касова бележка
в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са
длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
В
съответствие с чл. 186 ал. 1
ЗДДС,
ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. Заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ – чл.187 ал.4 ЗДДС, но няма отношение към
законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за
налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена
санкция не води до отпадане на нарушението. До друг извод не води разпоредбата
на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за поведението на
съответното лице е ангажирана и административно-наказателна отговорност, като
погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на
принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.
В
съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за
виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и
самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда. Дори при
издадено и отменено НП с влязло в сила съдебно решение,
не би било налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува
хипотеза на процесуални нарушения при издаване на НП, без да се отрича
осъществяването на административно нарушение.
2.2. Според целите на принудителните
административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да
бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение.
Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на
заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено изискване е съобразено в
конкретния случай, предвид установяване на факт, квалифициран за осъществено
нарушение на 07.09.2022г. и издаване на оспорената заповед на 09.09.20202г. ПАМ
е наложена по отношение на обекта, където е констатирано нарушението. При
нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, съдебната практика приема, че
налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването
на други нарушения от същия вид - предупредителна и превъзпитателна цел и наложената
принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН.
2.3. Нормата на чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се
преценяват признаци площ и местоположение/ и предлаганите стоки, както и
стойност на контролна покупка, когато е извършена - предпоставка за налагане на
ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС. Нарушението
е установено посредством редовен способ – контролна покупка преди легитимация,
ведно с проверка на касовата наличност и наличност по ФУ, потвърждаващи
констатираните факти.
Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение - установяването на
нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ, но във всички случаи
мярката следва да съответства на целите на закона. В тази вр. следва да бъде
отбелязано, че правилно е съобразено писменото обяснение на управителя за
причината за установената разлика между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 3лв. – неиздаване на
касов бон /Решение № 7095/2021г., ВАС/, като в случая според доказателствата,
събрани при проверката и в съдебното производство – касовият апарат е бил в
работен режим и лично е ползван от проверяващия ст.инспектор Д.. При тези данни
следва да бъде прието, че действително е налице неправомерно поведение на БОГИ
М 2011 ЕООД и ако е инцидентен случай, изолиран спрямо цялостното търговско
поведение, това би имало правно значение в производството по ЗАНН.
При определяне срок на мярката в
рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този
случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа -
с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на
наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът
следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д.
№ 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. №
2526/2020г., I о. и др./.
При определяне на срока на
запечатване на търговския обект административният орган е необходимо да се
ръководи от ясни критерии, които при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да
могат да бъдат обсъдени. Според съдебната практика /Решение № 7955/2021г.,
Решение № 10184/2021г., Решение № 11167/2022г., ВАС и др./ - мотиви свързани с
вид дейност, местоположение и предлагани в обекта стоки/услуги, са достатъчно
конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. В
случая от значение за определяне на срока е установената положителна
касова разлика в размер на 3лв. и не размерът й, а отсъствието на данни за
предходни нарушения подкрепя обоснованост на определения срок на действие на
ПАМ. В тази вр. бе посочено, че ако действително е имало неизправност в касовия
апарат към периода на проверката, фактът би бил вписан в протокола за извършена
проверка и в описа на паричните средства. Неотразяването на поддържания факт в
посочените документи потвърждава извода за достоверност на свидетелските
показания.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК
с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ / в размер на 100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на БОГИ М 2011 ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.Николай Коперник № 4,
представлявано от М.Д.Г. против Заповед № ФК - 264 - 0120002 от 09.09.2021г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Осъжда БОГИ М
2011 ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.Николай Коперник № 4, представлявано
от М.Д.Г., да заплати на ЦУ на НАП - юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :