МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 359/2013 г.
Подсъдимата М.П.П. е предадена на съд с
обвинителен акт за деяние по чл. 203, ал. 1, във вр.
с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че
на неустановени с точност дати през периода 01.10.2002 г. до 31.12.2005 г. в
гр. Нови пазар, Шуменска област, в качеството си на длъжностно лице – уредник в
общинска художествена галерия П.П.”, на няколко пъти в условията на
продължавано престъпление, присвоила чужди вещи – рисувани картини /акварели/ и
графични произведения на различни автори /изчерпателно изброени/ , поверени й
да ги пази и управлява, собственост на Община Нови пазар, на обща стойност
71 440.00 лева, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай.
В хода на съдебното следствие прокурорът,
участващ по делото, направи изменение на обвинението като
увеличи периода на продължаваната престъпна дейност до 01.10.2008 г. В
пледоарията си не поддържа обвинението по чл. 203 от НК счита, че личността на
подсъдимата е извън кръга на дейци с изключително висока степен на обществена
опасност, поради което поддържа обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т.
1, във вр. с чл. 201 и чл. 26 от НК. Предлага на подсъдимата
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на около четири години,
при първоначален общ режим което да изтърпи в затворническо общежитие от открит
тип. На основание чл. 202, ал. 3, във вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 6 от НК да бъде лишена от право да заема държавна или обществена
материално отговорна длъжност за срок от шест години. Да бъде постановена и
конфискация на част от имуществото на подсъдимата, а именно поставените под възбрана
имоти и запорираните вещи.
От Община гр. Нови пазар е предявен
граждански иск срещу подсъдимата за причинените от престъплението имуществени
вреди в размер на 56 940 лв. Съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения иск, като счете, че той е своевременно
предявен и няма да стане причина за отлагане на делото. Поверениците на
общината намират, че деянието на подсъдимата е безспорно доказано, поради което
молят съдът да уважи изцяло гражданската претенция.
В хода на досъдебното и съдебното
следствие подсъдимата не се признава за виновна. Дава подробни обяснения
опровергавайки тезата на прокуратурата. П. и нейният защитник считат, че следва
да бъде постановена оправдателна присъда, защото не тя е автор на престъплението,
за което е обвинена, като следва да бъде отхвърлен и предявения граждански иск.
В последната си дума подсъдимата заявява, че е невинна и вярва, че съдът ще
види това.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.П.П. е родена на *** ***.
Имала завършено висше образование, по професия – ******. Нейният баща П.П. бил
в първият випуск на професор В. С. във Великотърновския университет “Братя
Кирил и Методий”, във факултета по изобразително изкуство. От тогава, дълги
години след това, двамата подържали приятелски отношения. По идея на П. през
1975 г. към читалището в гр. Нови пазар била създадена картинна сбирка и той
бил назначен за уредник. С протокол № 23/15.08.1990 г. колегиумът на
Министерство на културата дал съгласие за създаване на Общинска художествена
галерия. До 1994 г. неин уредник бил П. П., който активно участвал в набирането
на фонда. Художествени произведения били закупувани от Общината или от
предприятия в региона, които впоследствие били дарявани на галерията. Не били
малко случаите, в които самите автори дарявали свои творби на галерията. През 1974 г. П. и св. Г.Г. посетили ателието
на професор В. С. в гр. София и той подарил на художествената сбирка две свои акварелни
творби – “Баба” и “Момиче от Мексико”. През 1984 г. художествената галерия в
гр. Нови пазар организирала обща изложба на няколко изявени български
художници, на която бил поканен и професор С., но поради заболяване той не
могъл да присъства. Въпреки това, изпратил свои произведения за участие в
изложбата и направил дарение на галерията – картината “Момиче от Париж”, за
което било издадено свидетелство за дарение № 30831/20.11.1984 г. Освен трите
дарени от автора картини, художествената галерия се сдобила с още шест акварела
на В. С. закупени от Общината или от
предприятия в региона, които ги подарили на галерията. Това били картините “Велико
Търново” , “Привечер”, “Момиче от Кричим”, “Улица – тунел от Велико Търново”, “Владимир
Д. – Майстора” и “Облаци”. Освен тези произведения във фонда на галерията имало
много други картини, скулптори и графики. Галерията се помещавала в една сграда
с музея, на втория етаж. Целия художествен фонд се съхранявал в хранилище,
което се заключвало и ключ от него имал уредника. При провеждането на изложби картини
и графики се изваждали от там и се поставяли в изложбените помещения. През 1999
г. с решение на Общинския съвет на гр. Нови пазар била съкратена длъжността “уредник”
на художествената галерия и тя
затворила врати. В периода 1999 г. -2003 г. кмет на Община – Нови пазар бил св.
А.С.. През 2002 г. било взето решение от Общинския съвет за възобновяване
дейността на художествената галерия, която вече носела името на своя създател П.П..
Св. С., който добре познавал подсъдимата и семейството й, разговарял с нея и й
предложил да стане уредник на галерията. Тя по това време имала своя фирма,
занимаваща се с мода и приела при условие, че работи на половин работен ден. През
есента на същата година бил проведен конкурс по документи за длъжността и на
09.09.2002 г. с трудов договор № 81/2002 г. П. била назначена на длъжността
уредник Картинна галерия в Община Нови пазар Комплекс “Картинна галерия и
музей” , на непълен работен ден – 4 часа, с месечно възнаграждение 100 лв. Започнала
работа от първи ноември същата година. При постъпването й не била изготвена
длъжностна характеристика. Комисия изготвила инвентарен опис на всички картини
и графики намиращи се във фондохранилището. Подсъдимата отказала да го подпише, защото
при изготвянето му се установило, че една голяма част от експонатите липсват,
между които картини на В. С., Ст. В., Св. Р. и др . Подсъдимата
започнала да подрежда фонда на галерията. С помощта на работници, предоставени
й от Общината разчистила изложбените зали и останалите помещения. По нейно
настояване били назначени, за да помагат в осъществяване дейността на
галерията, първо св. Е.С., а през 2005, след нейното напускане, св. М.С.. Двете
работели като хигиенистки и технически сътрудници. Подсъдимата се заела да
върне в галерията картините, които се намирали в различни предприятия и
учреждения. Успяла да прибере множество картини от Общината, от офис на банка “Хеброс”, от читалището и от предприятията “Китка” и “Лебед
глас”. Това станало през 2005 г. и едва тогава подписала инвентарния опис. Подсъдимата
знаела, че съществува документ, който удостоверява статута на картинната галерия,
защото го била виждала в архива на баща си, който тя била занесла в галерията.
Във връзка с изготвянето на правилник за дейността на галерията, който се
изисквал от Министерство на културата, П. търсила документа, но не го намерила. Проверявала в Министерството,
в Общината и в Държавен архив, разговаряла със свидетеля Й.Т., отговарящ за
културата и образованието в Община – Нови пазар. Потърсила помощ и от св. Г.Г.,
той й заявил, че такъв статут галерията никога не е имала. Подсъдимата решила
да започне процедура по издаване на нов статут, защото това било необходимо за
кандидатстване по програми за финансиране на галерията.
Като уредник на картинната галерия
подсъдимата организирала много изложби с картини от фонда на галерията и на
местни художници. Подредила наличните произведения във фондохранилището.
Поръчала в гр. Шумен, след като се консултирала с ръководителя на Шуменската
галерия, да се изработи инвентарна книга. Възложила на свидетелката З.И., която
работела по временна програма в галерията през 2007 г. , да попълни
инвентарната книга. В края на всяка година, комисия назначена от общината
извършвала инвентаризации на художествената галерия и не били установявани
липси на художествени произведения.
През 2008 г. подсъдимата решила да
напусне работа и да се премести в гр. Варна. Информирала за намеренията си
кмета на гр. Нови пазар – св. В.Т.. Той решил да удовлетвори желанието й и със
заповед № 598/10.07.2008 г. възложил на комисия оглавена от св. Й.Т. да приеме
фонда на галерията. В заповедта било изрично посочено, че след приемането му,
ще бъде запечатано фондохранилището, до назначаването
на нов уредник. В края на месец юли 2008 г. комисията приела фонда, всички
единици записани в инвентарния опис били налице. Хранилището било запечатано и
ключа от него, предаден от П. се съхранявал от св. Т. в Общината. Трудовото
правоотношение на подсъдимата било прекратено по взаимно съгласие на страните
със заповед № 44/30.09.2008 година, след изтичане на подаденото от нея
предизвестие.
Свидетелят
В. Т. помолил св. Г.Г. да стане уредник на галерията, защото знаел, че той има
участие в създаването й. Г. и познавал добре художествените произведения в нея.
По това време той работел като възпитател в училище и се съгласил да поеме
работата на половин работен ден. Бил назначен със заповед № 37/30.09.2008 г. с основно
трудово възнаграждение от 220 лв. Въпреки
назначението си, подписания трудов договор и длъжностна характеристика, Г.
отказал да приеме фонда на галерията и хранилището било запечатано до
20.01.2009 г. , когато св. Т. с комисия му го предал. Предаването станало в
продължение на няколко дни като св. Г. много внимателно огледал и приел всяка
творба. Няколко месеца след това, той извикал
св. Т. в галерията, в стаята на уредника. Там му показал картината “Момиче от
Париж”, която свалил от стената в стаята и го попитал дали си спомня нещо
отличително, нещо специфично за тази
картина. Първоначално св. Т. не могъл да си спомни, но след напомняне от св. Г.
за някакъв надпис, си спомнил, че на картината имало надпис на латиница “Париж
1927 г.” Разгледал внимателно картината и видял, че на нея такъв надпис няма.
Двамата свидетели сигнализирали кмета В. Т., за това което са установили. Кмета
информирал Министерство на културата с писмо изх. №
04-10-4 /12.06.2009 г. В отговор, с писмо № 08-00-572/03.07.2009 г., заместник
министър Т. препоръчал да бъде назначена експертна комисия, която да прегледа
картинния фонд. Такава комисия била сформирана и в състава й били включени Р.В.
– изкуствовед от НХГ, Д. Е. – директор на ХГ – Шумен, художника П. Д. - член
на СХБ. Комисията работила на 19 и
20.10.2009 г. изготвила описи и протокол от проверката. Било установено, че 73
броя графични произведения са заменени с цветни или черно - бели ксерокопия, 12
еднакви графични произведения заменени с ксерокопия са заведени с различни
инвентарни номера, а за деветте картини на В. С. имало съмнения, че са
фалшификати. Копията на графичните произведения били поставени в паспарту, което било неправилно залепено. Ясно личало, че
се касае за ксерокопия, тъй като листовете били гладки, без характерните за
графичните произведения грапавини и релефи, получаващи се при отпечатването им.
Картините на В. С. били върху гладък картон, виждали се следите от химикалка, с
която е отбелязвано мястото където следва да бъдат изрязани. Боите, с които
били нарисувани били некачествени и се ронели, а начина на рисуване въобще не
приличал на стила на В. С.. Било взето решение картините да бъдат изпратени в
гр. София за изготвяне на експертиза. Преди да ги изпратят, св. М.М.С.
поставила на гъба на картините печата на художествената галерия и изписала
инвентарните номера. По – късно се установило, че три от картините са качени в
сайт на аукционна къща “Виктория” и се предлагат за продажба. Кметът на гр.
Нови пазар – св. В.Т. изпратил сигнал до прокуратурата в града и на 10. 12.2009
г. било образувано досъдебно производство.
Производството се водело срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
194, а. 1 от НК. В хода на разследването се установило, че има данни за
престъпление по чл. 203 от НК и с постановление от 06.08.2012 г. делото било
прието по компетентност но Шуменската окръжна прокуратура.
В дома си в ****** подсъдимата живеела
с майка си – св. Г.П.. Там било и ателието на покойният й баща, в което двете
пазели много негови картини, художествени произведения подарени му от приятели
художници и работи на негови ученици, от времето когато бил преподавател по
рисуване в техникум по керамика и стъкло в града. През пролетта на 2004 г.
подсъдимата и майка й решили да продадат някои от картините. На два пъти те занесли в гр. Варна,
в галерия “Теди”, собственост на св. Й.Т., седем
картини. На шест от картините имало изображения като на картините изложени в
Община – Нови пазар, с автор В. С. и една картина на гърба на която пишело “С.Р.В.”
с наименование “Българка. Подсъдимата поискала за оставените от нея картини да
получи по 200 – 300 евро и ги оставила на св. Т.. Разбрали се, когато бъдат
продадени, свидетелката да изпрати
парите на подсъдимата или на майка й. Т. се свързала със свой клиент – св. Й.П.
***, който колекционирал картини и го поканила да я посети в галерията. Той се
отзовал на поканата, видял картините и ги закупил като заплатил за тях по 600
- 700 лв. Те били без рамки, навити на рула, св. П. ги
почистил и поставил в рамки. В края на 2005 г. свидетеля имал финансови
затруднения и решил да продаде колекцията си от картини, между които били и картините,
за които смятал, че са с автор проф. В. С., на свои познат галерист. Свързал се
със св. П.Р.Т., собственик на аукционна къща “Виктория” и на него продал голяма
част от картините. За продажбата на три от тях били издадени разходни касови
ордери / л. 29- 31, т. ІІІ ДП/. На ордер от 31.01.2006 г. било отразено, че е
продадена творба на В. С. “Момиче с цвете” с размери 70/55 см. за сумата 2000
лв. Ордер от същата дата бил за картина на В. С. “Пейзаж” , 100/75 см. за
сумата от 4000 лв. Третия ордер от 13.02.2006 г. – за акварел 70/100 см. отново
с автор В. С. за цена от 6000 лв.
Масленото платно “Българка” св. Й.П.
занесъл в галерия “Анел” в гр. София, където
картината била изложена. Картината била видяна от академик С.Р. – свидетел по
делото. Той разговарял със св. П., когото познавал от по – рано, поинтересувал
се от къде я има и му казал, че това не е негова творба, а фалшификат. На гърба
на картината написал “лошо копие” и се обадил веднага по телефона на галеристката
Т., направил скандал, че не го е уведомила и близо две години не контактувал с
нея. Свидетелят С.Р. казал на св. П. и
мнението си за картините на В. С., а именно, че те са прерисувани,
че са фалшификати. Св. П. върнал картината “Българка” на св. Т..
Св. П.Т. организирал търг и по тази
причина поискал от св. А.А. – изкуствовед в НХГ да изготви сертификати за
картините, които купил от Св. Й.П.. Свидетелката поискала да разбере от къде са
картините , от св. Г. взела телефона на подсъдимата П. и се свързала с нея.
Двете се уговорили да се срещнат в дома на П. в гр. Нови пазар. Това станало на
13.03.2006 г. като разговорът помежду им касаел познанството на П.П. с професор
В. С. и тяхното дългогодишно приятелство. Връщайки се в гр. София, св. А.
изготвила сертификати за шест от произведенията с посочен автор В. С., а
именно: “Улица” /изображението на която съответства на картината “В Търново ІІ”
, с инв. № 287 на ХГ Нови пазар/; “Пейзаж” / /изображението
на която съответства на картината “Облаци” , с инв. №
664 на ХГ Нови пазар/; “Момиче с цвете” /изображението на която съответства на
картината “Момиче от Кричим” , с инв. № 290 на ХГ
Нови пазар/; “Момиче от Мексико”; “Улица – тунел В. Търново” и “Владимир Д. –
Майстора” като приела, че картините са автентични. Първите три картини св. П.Т.
качил на сайта на аукционната къща за проведения на 18.04.2006 г. търг, а в
последствие ги продал на неизвестни лица. Картините “Владимир Д. – Майстора” и
“Момиче от Мексико” св. П. Т. предал с протокол за доброволно предаване /т.
ІІІ, л. 83 от ДП/ на разследващите органи на 19.01.2010 г. и в момента се
намират на съхранение в Националната художествена галерия.
Горната фактическа обстановка, съдът
приема за установена от показанията на разпитаните свидетели, изготвените в
хода на досъдебното производство и съдебното следствие експертизи, писмените
доказателствени средства и доказателства и от обясненията на подсъдимата.
Съдът счете, че по делото няма нито
едно пряко доказателство, подкрепящо обвинението срещу подсъдимата М.П.. Безспорно
установено по делото е, че от ХГ “П. П.”
гр. Нови пазар са изнесени 85 графични произведения и са заменени с
ксерокопия, както и 9 картини – акварел на професор В. С., заменени с копия. Съдът
намери, че авторството на това деяние не е установено по несъмнен начин.
Обвинението обхваща целия период от време, през което
подсъдимата работела като уредник на художествената галерия – 01.10.2002 г. до 01.10.2008
г. През този период на няколко пъти тя присвоила акварели и графики на обща
стойност 71 440.00 лв. поверени й в качеството на длъжностно лице да ги
пази и управлява. Доказано е по делото,
че подсъдимата предала фонда на галерията на комисия с председател св. Й.Т. на
30.07.2008 г. , за което бил съставен приемно – предавателен протокол и фондохранилището било заключено и запечатано от св. Т. до
приемането на фонда от св. Г. Г. на 20.01.2009 г. От 30.07.2008 г. до
прекратяване на трудовото й правоотношение на 01.10.2008 г. подсъдимата нямала
достъп до художествените произведения в галерията, което означава, че
продължаваната престъпна дейност следва да е приключила до 30.07.2008 г.
Комисията приела фонда на галерията не констатирала липси, а видно от
показанията на св. М.М.С., която присъствала на предаването, никой не изказал
съмнения за автентичността на художествените произведения. Свидетелят Г. Г.
твърди, че не е приел фонда на галерията от комисия. Тези негови показания се
опровергават от свидетелите Т., С. и Т.. Свидетелят Т. заявява, че била
съставена комисия от трима човека, предаването продължило три дни, като
свидетелят Г. внимателно огледал и приел всяка една творба. В хода на съдебното
следствие бяха изслушани много експерти, всички
посочиха, че копията на картините на В. С. рязко се отличават от неговия стил,
че даже може да се допусне, че са детски рисунки и че от пръв поглед и категорично
е видно, че не са негови творби. За ксерокопията на графичните творби,
експертите също заключават, че лесно могат да бъдат разпознати като копия,
поради липсващия релеф, гланцирания лист, липсващи части от произведенията. Свидетелят Г., заедно с П. П., участвал в
събирането на картини за художествената галерия. Двамата заедно ходили в
ателието на В. С., когато той подарил на галерията акварела “Момиче от Париж”.
Познавал добре всичките му произведения, даже знаел и детайли като надписа “Париж 1927 г.” на тази картина,
познавал и графичните произведения, бил му известен начина, по които те
трябвало да се поставят в паспарту. При приемането на
фонда той не констатирал някакви нередности, въпреки че внимателно оглеждал
всяка творба. Предаването и приемането на произведенията в художествената
галерия ставало като се сравняват името и инвентарния номер на всяко едно от
тях по инвентарен опис. По същият начин в края на всяка година комисия от общината извършвала
проверка на наличностите. От доказателствата по
делото се установява, че на гърба на копията на картините на В. С. нямало
поставен печат на ХГ и инвентарен номер. Това би трябвало да направи
впечатление на лицата участващи в комисиите по предаване и приемане на фонда,
защото те не са професионалисти и по тях се ориентират за творбата. Това
задължително е следвало да бъде забелязано от св. Г., но той не реагирал по
никакъв начин. Не му направило впечатление и това, че много от графичните
произведения са неправилно поставени в паспарту,
както и че не са автентични. След като имало съмнения, че картините са
подменени и трябвало да бъдат изпратени за изготвяне на експертиза в гр. София,
св. М.С. поставила печат на ХГ и изписала инвентарните номера върху тях. Това се
установява от нейните показания и от изготвената съдебно – графологическа експертиза.
Г.Г. споделил със св. Й.Т. съмненията си относно автентичността на картината
“Момиче от Париж” няколко месеца, след като получил ключ от фондохранилището
на галерията. В показанията си той твърди, че картината заварил в стаята на
уредника и че той не е вадил картини от хранилището. Когато го посещавали
художници изразявали съмнения, че това е автентична творба на художника и той
по тази причина я разгледал и извикал св. Т.. От показанията на свидетелите се
установява, че в стаята на уредника никога не е имало картини на В. С.. Това
потвърждават в показанията си свидетелите С., Й. и Т.. В обясненията си
подсъдимата също заявява, че картините са се съхранявали в хранилището и са
били изнасяни само за изложби и че не може такова произведение да бъде
поставено в помещение, което се отоплява на твърдо гориво.
Съдът не даде
вяра на показанията на свидетеля Й.С.Й., защото те са нелогични и не се
подкрепят от доказателства по делото. Няма обяснение как Й. става свидетел по делото. Той е разпитан
за първи път в това качество на 29.03.2012 г. До този момент са разпитани множество
лица свързани със създаването и работата на галерията – кметове, уредници,
технически сътрудници, художествени експерти. Никой от тях по никакъв повод не
споменава името на този свидетел, дори Г.Г.. Не е разпитан и нито един
художник, който е посещавал галерията или е правил изложби там. По това време
вече било установено, че картините в галерията с посочен автор В. С. не са
автентични, но не било установено кой ги е рисувал и се появява св. Й., за да
заяви, че правил копия на творби на художника по поръчка на подсъдимата. Както
той сам заявява в показанията си пред съда видял и разбрал, че картините на В. С.
са заменени с неговите творения, едва когато му били показани от
разследващият полицай. По негови данни той добре се познавал с подсъдимата и
нейното семейство. Бил ученик на баща й още като дете, а в последствие и като
ученик в техникума по керамика. С М. бил в приятелски отношения, помагал й в
работата в галерията. През 2002 г. или 2003 г. , през зимата, подсъдимата му
обяснила, че много обича творчеството на В. С. и се прекланя пред него. Искала
да си направи колекция от негови творби, с които да украси апартамента си в гр.
Варна. Поискала той да направи копията като за целта му дала цветни снимки на
намиращите се в галерията девет произведения като му дала имената и размерите
на картините. Разбрали се тя да му заплати за труда. Й. изготвял по 2- 3 неща и
ги предавал на подсъдимата. Когато приключил работа, подсъдимата му платила и
той повече не видял картините си, нито в нейния дом, нито в галерията, до
момента в който през 2012 г. му ги показал разследващия полицай.
Показанията на свидетеля Й. са лишени от житейска логика.
Подсъдимата има художествено образование и усет. Тя добре познавала свидетеля и
знаела възможностите му като художник. Той рисувал с маслени бои, предимно
икони и не владеел акварелната техника, която е трудна и много специфична,
особено ако се отнася за майстор като В. С.. Много наивно звучат обясненията
му, че нарисувал копията, за да украси с тях М. новото си жилище. Въпреки, че
по неговите думи изготвял копията с тази цел, Й. не поставил върху тях своя
подпис или знак, че това не са оригинали, както правел в други случаи. Както се
установява от експертите, копията на Й. въобще не се доближават до оригинала,
приличат на нескопосана ученическа рисунка и не могат да претендират, че са
значими художествени творби, за да поиска някой да плати за тях и да ги гледа
непрекъснато в апартамента си. Подсъдимата отрича, да е поръчвала тези копия,
видяла ги за първи път, когато й били показани в полицията. Обясненията й са
логични, защото тя би възложила тази задача на някой който би могъл да се
справи по – добре с акварелната техника и да постигне резултат, който най-
много да се приближава до оригиналните творби, ако целта й е била да ги изложи
в галерията вместо тях. Според свидетеля, копията са изработени близо шест години преди да се установи подмяната, а
според експертното заключение по всичко личало, че това са нови работи.
Обвинението не представя никакви доказателства относно това кога, по какъв
начин и от кого са изнесени оригиналните творби и са заменени с копията
изработени от Й.. Ако се приеме обвинителната теза, че през пролетта на 2004 г.
подсъдимата е продала на св. Т. оригиналните акварели на професор В. С., би
следвало, че по това време на тяхно място е поставила копията. Много е рисковано
уредник на галерия в продължение на повече от четири години да съхранява
очевидни фалшификати на най – ценните експонати, при възможността по всяко
време да се поиска експонирането им и угрозата измамата да бъде установена.
Свидетелят Й. е местен човек, художник, който по неговите думи и по
свидетелските показания често посещавал галерията, за да помага при
подреждането на изложби, а и сам той правил изложби там. Имал достъп и до
хранилището, в присъствие на галериста, и при всяко едно от посещенията си, би
могъл да види своите копия, представени като акварелите на В. С. и да съобщи за
извършената подмяна. Много лесно би се установила измамата и без експертизи и
веднага да стане ясно кой я е направил. В показанията си св. Й. твърди, че св.
Г. Г. му показал в хранилището ксерокопията на графиките и той веднага
установил, че са такива, а не оригинали. Това
потвърждава в показанията си и св. Г.. Нелогично е Г. да е споделил
тревогите и съмненията си, относно подмяната на графичните произведения с Й., а
да не му е казал за това, относно акварелите, още повече, че един от тях –
“Момиче от Париж” бил изложен в кабинета
му. Според св. Г., много художници, но не посочва името на нито един, гледайки тази картина, изказвали съмнения, че
е автентична. Нейният автор – св. Й. задължително трябвало да я разпознае,
защото както той заявява, винаги може да разпознае творбите си, както
и направил при предявяването им от
разследващия полицай. Твърдението на Й., че не е посещавал галерията в един
продължителен период от време се опровергават от самия него и от св. Г..
От показанията на свидетелите Т. и Й.П. се установява,
че подсъдимата занесла в галерия “Теди” гр. Варна и
предложила за продажба картини през 2004
г. Според показанията на Г.П. и обясненията на подсъдимата, както и от
показанията на св. Р.Б., който закарал двете жени до гр. Варна, това станало
още през 2003 г. Предложени са за продажба акварели, със сюжети като на
картините, които са се намирали в Общината и бившето предприятие “Китка” и
картината “Българка” подобна, на която се намирала в Общината. От обясненията
на подсъдимата, които се потвърждават от показанията на св. Б.Д. и св. М.С., се
установява, че картините, които били навън, са прибрани във фонда на галерията
през 2005 г. Св. С. е категорична в това, тъй като през тази година постъпила
на работа в галерията. Връщането на картините в галерията било причината тогава
подсъдимата да подпише инвентаризационния опис. При тези доказателства, съдът
приема, че картините продадени от подсъдимата не са картините от фонда на
художествената галерия. Те са техни копия, чиито автори не бяха
установени по делото. Преди да ги предложи за продажба, подсъдимата направила
цветни снимки, на които ясно се вижда, че картините са били навити на рула, а
отстрани се вижда част от облицовката на дома й в гр. Нови пазар. В хода на
досъдебното производство е изготвена съдебно – фототехническа
експертиза на веществени доказателства /т. ІІ, л. 200 от ДП/. На експерта са
били предоставени за изследване две от снимките направени от подсъдимата –
“Момиче от Париж” и “Баба” , иззети при претърсване и изземане от домът й и
черно – бяла снимка на “Момиче
от Париж” и черно – бял негатив на
картината “Баба”, предадени с протокол за доброволно предаване от св. М. С.,
съхранявани в архива на галерията. Заключението на експерта, поддържано и в
съдебно заседание, е че на снимките са заснети различни картини, защото при
сравнението са установени съществени различия в очертанията на контурите,
общите размери и отношения в изображенията, както и различия в отделни елементи,
които не могат да бъдат предизвикани от различни технически характеристики на
използваната заснемаща техника, химико – фотографска
обработка, цветната чувствителност на филма, както и на евентуални общи
деформации на заснеманите обекти. Това безспорно установява, че подсъдимата е
направила снимки на произведения различни от тези собственост на ХГ, тъй като
няма съмнение, че в архива са съхранявани снимки и негативи на оригиналните
творби.
Още едно основание за съда да приеме, че подсъдимата е
продала на св. Т. копия на творбите на В. С. и С.Р. е мнението на последния
изказано, когато видял картината “Българка”. Св. Р. веднага реагирал, като
казал, че това не е негова оригинална творба и написал на гърба на картината
“лошо копие”. Дори направил скандал на св. Т., че разпространява фалшификати. Обяснил
на св. Й.П., че стила на рисуване не съответства на неговия, както и че
почерка, с който е надписана картината
не е негов и той никога не се подписва с трите си имена, както е написано там –
“С.Р.В.”. С този свидетел, академик С.Р. споделил още и съмненията си, че и
останалите картини, които закупил от галерия “Теди”
не са автентични, според него те били прерисувани. В
разпита си като свидетел, дадени на ДП пред разследващия полицай и пред съдия,
прочетени и приобщени към доказателствата по делото, св. Р. заявява, че са
познавал с П.П. и по тази причина приемал покани за участие в изложби в гр.
Нови пазар и направил няколко дарения на картини за галерията, между които и графики
и маслени платна с подобен сюжет. Явно една от тези подарени картини “Българка”
се намирала в сградата на Община – Нови пазар.
От доказателствата по делото, не се оборват
твърденията на подсъдимата П., че тя определила ниски цени за произведенията,
които предложила за продажба във варненската галерия, защото смятала, че това
са копия. Това се потвърждава и от св. Т. и от св. Й.П., който ги закупил от
нея. Галеристката Т. дори била учудена, че
картини на В. С. и Св. Р. се
предлагат толкова евтино.
Няма доказателства по делото, че под. П. предлагала картините като оригинали. Свидетелката
Т. не съобщава за такова нещо. Свидетелката А.А., която била помолена от св. П.Т.
да издаде сертификат за автентичност на картините, се свързала с подсъдимата и
я посетила в дома й. Нейната цел била да разбере произхода им и затова
разпитвала за живота и творчеството на П.П. и познанството му с В. С.. Двете не
са разговаряли за това дали картините са оригинални творби. В
разпита си пред съда, свидетелката заявява: “Не е нужно М. да ми казва, че са
оригинали. Аз видях, че са оригинали. Аз вече ги бях видяла”. Тази свидетелка изготвила сертификати за
автентичност на творбите.
Съдът счете, че картините, които подсъдимата е
продала в галерия “Теди” са копия и не са картини от фонда на
галерията. Причина за това е не само несъответствието във времето на
прибирането на картините в фонда и това на продажбата им, мнението на св. С.Р.
за тяхната автентичност, заключението на
фототехническата експертиза, но и предадената в хода
на съдебното следствие от подсъдимата картина на възрастна жена, наподобяваща
картината “Баба” с инв. № 14 от фонда на ХГ. По
искане на страните, съдът назначи изкуствоведска експертиза, със задачи: да се
установи коя е творбата и нейният автор; по какъв начин е изработено
произведението; подписа на картината съответства ми на подписа на В. С.; кога е нарисувана. Експертното мнение на
професор Ч.П. е, че това е творба на В. С. от последния период на неговото творчество
и би следвало да се нарича “Баба”. В същото време той констатира, че тази
картина в описа на галерията е посочена като “Баба акварел”, което било нелепо,
защото изследваната от него картина била нарисувана с гвашови
бои, а акварелът и гвашът били различни материали.
Установява още, че размерите на картината не съвпадали с посочените в описа на
ХГ – Нови пазар. Нямало инвентарен
номер, който би следвало да е на гърба на листа, което можело да означава, че
картината не е собственост на галерията или не е заведена по надлежния ред. Подписа
върху картината бил поставен с флумастер и по всяка вероятност не бил от ръката
на художника, макар да го имитирал точно. В съдебно заседание експертът
поддържа заключението си, но е силно разколебан в становището си при
поставените му въпроси, и направеното сравнение със снимката на картината
“Баба” предадена от св. Б.Д., за която е категорично установено, че е снимка на
картината собственост на ХГ. Съдът не се съгласи със заключението на
експертизата на проф. П., защото в нея има множество противоречия. Въпреки, че
сам констатирал несъответствията на изследваното произведение с данните за него
– техника на рисуване, размери, липса на инвентарен номер, подпис наподобяващ
този на художника, експертът дава заключение за автентичност на творбата. Според
него работата е от късния период на автора – 80 – те години на миналия век, а
по делото безспорно е установено, че картината “Баба” е подарена от В. С. на
галерията през 1974 г. Освен това, на гърба на изследваната картина има рисунка
с молив, учебен етюд, и надпис “М. Н. ІVа /88”. Установено
е по делото, че това е име на ученичка на П.П. от техникума и е много малко
вероятно някой да й е предоставил оригинална творба на В. С., за да се
упражнява на гърба й или В. С. да се е сдобил с този картон, за да рисува на
него. Експертът професор Ч.П. е в състава и на тройната съдебно изкуствоведска и
оценителна експертиза, която е дала заключение за автентичността на предадените
от св. П.Т. картини “Владимир Д. -
Майстора” и “Момиче от Мексико”, които подсъдимата продала в галерията
на св. Т.. Съдът не се съгласи и с това експертно заключение, защото и то
подобно на обсъденото по – горе е противоречиво. Вещите лица дали заключение за
автентичност, въпреки, че констатирали, че картините са рисувани с акварел и гваш, че подписите върху едната е с химикалка, което не е
характерно за художника, че и двете нямат поставени инвентарни номера, че са с
променен формат и по гърба на едната е драскано с молив, след завършване на
творбата. Експертите не дават отговор кое точно им дава основание да заключат,
че това са творби на В. С.. В експертизата си те само са направили описание на
картините и са коментирали каква е структурата на картона и какво е отбелязано
върху него. Ето защо, съдът прие, че и тези две картини не са оригиналите собственост
на ХГ “П. П.” и постанови те да бъдат върнати на лицето, което ги е предало.
Обвинението за присвояване на акварелните картини на
В. С. се позовава основно на показанията на св. Й.Й., който изработил копията
им, с които те са заменени. По думите на свидетеля той направил копията на
картините от цветни снимки, предоставени му от подсъдимата. Снимките са иззети
от домът й и са приложени по делото като веществени доказателства. В хода на
съдебното следствие, при предявяване на това веществено доказателство – обект №
3 иззет с протокол за претърсване и изземване от 12.09.2012 г., съдът констатира,
че в него се намират 7 цветни снимки, а не както е отбелязано 9 броя. От
приложения към протокола албум / т. І, л. 141 и сл.
от ДП/, е видно, че снимките които са иззети действително са 9 на брой и са
заснети двустранно, като се виждат изображенията на тях и надписите на
гърбовете им. Подсъдимата не отрича, че направила снимките. Твърди, че това са
снимки на картините взети от архива на баща й и преди да ги занесе в галерия “Теди” ги снимала и записала имената и размерите им и ги
оставила в галерията, заедно с много други свои вещи и документи. Съдът, по
посочените вече причини, счита за установено, че продадените от подсъдимата
картини са копия и това са техни фотографии. По времето, когато според св. Й.
подсъдимата П. му възложила изработването на копията – 2002г. 2003 г. ,
картините на В. С. още не са били продадени. Част от тях са се намирали във
фонда на галерията или на други места,
но са били налични. Много нелогично е подсъдимата да иска да се изработят копия
на картините от техни копия. Ако имала за цел да подмени оригиналите с копия,
то би следвало те да не се различават от оригиналните творби и да предостави
техни снимки. Вижда се ясно на снимките и би трябвало да направи впечатление на
св. Й., че картините от снимките са без рамки, така както ги е виждал, по
негови думи, в галерията. Не е нужно
подсъдимата да вади оригиналните творби от рамките им, да ги фотографира, да
изчака изработването на копията от Й. и да ги сложи в рамките. Много по- лесно
и логично би било да снима оригиналните произведения, в състоянието, в което са
били и при изготвяне на копията веднага да ги замени. Това е още една причина,
съдът да не кредитира с доверие показанията на св. Й..
По отношение на обвинението за присвояване на графични
произведения и подмяната им с ксерокопия от подсъдимата, в хода на съдебното
следствие не се събраха никакви доказателства. Няма такива установяващи кога, по
какъв начин, защо и от кого са взети графиките и са подменени и че именно П. е
извършила това. За да поддържа обвинението и в тази част, прокурорът изтъкна
обстоятелството, че черно – белите и цветните електрофотографски
копия за направени на две копирни машини, което означавало, че лицето присвоило
оригиналите е едно и също. Този извод не бе споделен от съда. Напълно възможно
е и две и повече лица да са правили копията, че е дело на един и същи
човек е много спорно твърдение. На кои
машини са снимани копията, по делото не е установено, за да бъде свързана по
някакъв начин подсъдимата с тях. Друго основание да се приеме, че подсъдимата
присвоила графиките, прокурорът намира в иззетите от дома й тефтерче и жълт фото - албум, приложени по делото като веществени
доказателства. В тефтерчето с почерка на подсъдимата, установено по безспорен
начин от графологична експертиза, имало изписани
имена на графики и срещу тях суми в евро. Във фото –
албума се намирали снимки на изчезнали графики и записани суми. От вещественото
доказателство – черен тефтер е видно, че подсъдимата си е правила някакви
записки. Изредени са имената на множество автори и техните произведения,
посочени са и дати. Срещу 10 от произведенията освен това с молив са записани и
суми в евро. Освен срещу имената на изчезнали графични произведения, такива
отбелязвания има и за произведения, за които няма обвинение, например: В. С., “Жевавна”,
100 х 80, масл. бои, платно – 600 евро; момиче -
глава, черен гранит 40х26х15, Б.Х., 650 евро; момиче – глава, мрамор 30х15х25, Б.Х.,
650 евро и други. В жълтия албум са снимки на графики, скулптори и маслени
картини и на гърбовете им са отбелязани имената на авторите, на произведенията
и техните размери, няма посочени цени в лева или евро. Тези записки и снимки
направени от подсъдимата могат да означават много неща, но не водят до извод,
че тя е присвоила графики, получила за тях посочените суми и го записала в
тефтера си. Такъв извод не може да се направи, защото суми в евро са записани и
срещу скулптори и маслени платна, а подсъдимата няма обвинение за присвояване
на такива, което означава, че те се намират в галерията и че записаните суми в
евро не означават продажбата им на тази цена. Друг от доводите на обвинението
за присвояване на графичните произведения от подсъдимата е, че според
извършената техническа експертиза, снимките в иззетия фото
– албум са правени от оригиналните творби. Това означавало, че подсъдимата
разполагала с тях, че са били в галерията. Този факт не се отрича от П. и
нейният защитник, те твърдят, че по времето, когато тя била уредник графиките
са били там и са останали при нейното напускане. Няма доказателства, сочещи
противното – при претърсванията в дома на подсъдимата инкриминираните графични
произведения, или част от тях не са намерени, не е установено тя да е търсила
лица, на които да ги продаде, или да ги е продала.
По изтъкнатите съображения, съдът прие, че подсъдимата
не е извършила деянието, за което е обвинена, поради което я призна за невинна и
отхвърли като неоснователен и недоказан предявения срещу нея граждански иск.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: