№ 23
гр. гр.Несебър , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Н. Р. М. Б.
при участието на секретаря А. Д. Г.
като разгледа докладваното от Н. Р. М. Б. Административно наказателно
дело № 20212150200215 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „В.м.ц.“ ООД, ЕИК ****, представлявано от
Я.Г., против Наказателно постановление № 529303-F558801/12.01.2021 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което, на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното наказателно постановление. Навеждат се доводи за неправилно
приложение на материалния закон, като при условията на евентуалност се моли да бъде
намалено наложеното наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Не се
ангажират доказателства.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложен акт за установяване на административно нарушение №
F558801/13.07.2020 г., съставен за това, че при проверка на 11.07.2020 г., в 17.02 ч., в
1
търговски обект- Ветиринарно- медицински център, находящ се в гр.Несебър, ул. Еделвайс,
№ 5, стопанисван от жалбоподателя, била извършена покупка на 1 брой „Броадлайн“ на
стойност 23.00 лв., заплатена в брой от органите на приходите в 16.40 ч., за което не бил
издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. Въз основа на този акт
наказващият орган преценил, че жалбоподателя е извършил нарушението и издал
обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването
на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност,
видно от представената по делото заповед.
В хода на съдебното производство бе разпитан св. К., който заяви, че при
направена от него контролна покупка, платена изцяло в брой, не бил издаден фискален бон
от намиращото се в обекта фискално устройство. От страна на жалбоподателят не се
оспорват сочените от свидетеля фактически обстоятелства, като се навеждат доводи, че
отговорност следва да носи продавача, който фактически е бил в обекта. Действително
отговорността според ЗАНН е лична, но съгласно нормата на чл.83, на юридически лица и
еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В този смисъл
отговорността може да бъде ангажирана както на самия служител, така и на търговеца. В
случая отговорността е ангажирана на юридическото лице предвид на това, че същото е
работодател на служителя, приел плащането- М.Д..
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на
жалбоподателят е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие е издадено наказателно постановление. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност /системен бон/,
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Това задължение е въведено и в
нормата на чл. 25, ал.1, т.1 от сочената по- горе наредба за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен преводи, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл.3, ал.1. В конкретният случай се касае за търговски обект, стопанисван
2
и експлоатиран от жалбоподателя, в който няма спор, че е било установено наличието на
фискално устройство, поради което безспорно за всяка извършена покупка, която се
заплаща, следва да бъде издаден фискален бон. В случай, че от устройството е било
невъзможно да се издаде фискален бон по една или друга причина, следва търговеца да
регистрира продажбата чрез издаване на касова бележка от кочан съобразно правилата на
чл.36 от сочената като нарушена наредба. Установи се, че от страна на работника не е било
предприето извършването на нито едно от двете действия, поради което правилно на
търговеца е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие издадено наказателно постановление. Видно от изваденият по време на
проверката КЛЕН не е регистрирана покупка във фискалното устройство, което
потвърждава твърденията на наказващият орган.
За извършеното нарушение не намира приложение нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като същото не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
нарушенията от този вид. Касае се за едно от сериозните нарушения на фискалната
дисциплина като размера на покупката не може да се отрази на заключението дали
нарушението е малозначително.
По отношение размера на наложената санкция съдът счита, че няма основание
същата да не бъда в предвидения в закона минимален размер. Не са изложени мотиви защо
административно- наказващият орган е наложил наказание в максимален размер, поради
което санкцията следва да бъде намалена до сумата от 500 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се дължат разноски, като в полза на
наказващият орган следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка
следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. В Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание
на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната
дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от
мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща
към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е.
съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
3
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв., като предвид
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
санкционната си част, на наказващия орган следва да бъде присъдена сумата от 20 лв., а на
жалбоподателя- сумата от 278 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 529303-F558801/12.01.2021 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което, на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, на „В.м.ц.“ ООД, ЕИК ****, представлявано от Я.Г., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същото
от 2000 лв. на 500 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА „В.м.ц.“ ООД, ЕИК ****, представлявано от Я.Г., да заплати на ЦУ на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „В.м.ц.“ ООД, ЕИК ****, представлявано от
Я.Г., сумата от 278 лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4