РЕШЕНИЕ
№ 12251
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110127251 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за сумите от: 1495,37 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило 09.01.2021 г., и разноски за определянето му,
заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, както и сумата от
88,90 лева, представляваща лихва за забава в плащането за периода от 23.10.2021 г. до
24.05.2022 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че
вредите са на стойност 1480,37 лева, в който размер е изплатил застрахователно
обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в
размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по
определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума,
поради което претендира същата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва механизма на ПТП. Счита, че вината за процесното ПТП не е
на водача, по чиято „Гражданска отговорност” на автомобилистите е застраховател.
Счита, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните
вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при
ищеца автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 28.07.2022 г., приет
за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от 06.10.2022 г.
без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между
МПС „Нисан Кашкай“ с рег. № СВ7367СА, застраховано при ищеца по застраховка
„Каско на МПС”, и МПС „Сааб“ с рег. № СВ2897НХ, застраховано при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит
риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и че преди подаването на
исковата молба ответникът е получил регресна покана.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водачите на автомобилите, участвали в ПТП.
От показанията и на двамата свидетели се установява, че и двата автомобила се
движели в крайна лява лента на бул. К. Вв гр. София, като преди светофар движещият
се отзад автомобил „Сааб 9 - 3“, с рег. № с водач Р. Д. ударил движещия се пред него
автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № с водач В. И..
Показанията на свидетелката не са противоречиви относно механизма на ПТП,
като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за
ПТП с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата
САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите
вреди на автомобила.
Според експертното заключение причина за настъпване на ПТП съобразно
поведението на двамата водачи е, че след престрояването на лек автомобил „Нисан
Кашкай“ с рег. № в крайна лява лента и спирането на светофарната уредба, движещият
се в същата лента зад него автомобил „Сааб 9 - 3“, с рег. № не е успял да спре
своевременно и е реализирал ПТП.
Съдът съобрази, че единственото противоречие между показанията на
свидетелите е във връзка с това към кой момент водачът на „Нисан Кашкай“ с рег. №
е предприел маневрата за престрояване от средна в крайна лява лента – дали
2
непосредствено преди светофарната уредба /както сочи свидетелят Д./ или се е движил
в тази лента от по-рано /свидетелката И. сочи, че се е движела в тази лента от
предходния светофар/, който въпрос е относим към направеното възражение за
съпричиняване.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 1874,82 лева. Съдът
кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
извършеното плащане – 1480,37 лв.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо
за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290
ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Ответникът твърди, че водачът на лек автомобил
„Нисан Кашкай“ е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като е предприел
маневра за престрояване в крайна лява лента, без да се съобрази с движещия се отзад в
същата лента лек автомобил „Сааб 9 - 3“. За установяване на това обстоятелство по
делото са събрание гласни доказателствени средства чрез разпита на двамата водачи,
като в тази им част показанията са противоречиви. Като съобрази правилата на
логиката, съдът кредитира показанията на свидетелката И. – водач на лек автомобил
„Нисан Кашкай“. Същата сочи, че се е движела в крайна лява лента още от предходния
светофар на булеварда, като не е била ситуация да се престрои изведнъж пред водача
на лек автомобил „Сааб 9 - 3“. За да кредитира показанията на свидетелката в тази им
част съдът съобрази два важни момента от показанията и на двамата свидетели.
Свидетелката И. сочи, че е спряла на жълта светлина на светофарната уредба, докато
свидетелят Д. сочи, че автомобилът пред него спрял на зелена светлина. Противоречи
на правилата на логиката водач на автомобил да предприеме спиране на зелена
подадена светлина, поради което съдът намира, че действително подаденият светлинен
сигнал е бил жълт, което съгласно 31, ал. 7, т. 4 от ПП на ЗДвП означава "Внимание,
спри!". Свидетелката И. е съобразила подадения жълт сигнал и поради тази причина е
спряла автомобила, докато свидетелят Д., който е смятал, че подаденият светлинен
сигнал е все още зелен, е имал очакването, че ще премине кръстовището, поради което
е реализирал ПТП, без да намали скоростта и да спази необходимата дистанция с
3
движещия се пред него автомобил. Поради изложеното направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно, поради което не следва да
бъде уважено.
Установеният размер на действителните вреди е 1874,82 лева, като извършеното
от ищеца плащане е в размер на 1480,37 лв. Към тази сума следва да се прибави и
сумата от 15 лева като размер на обичайни разноски за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване,
поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1495,37 лева.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 1495,37 лева.
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът
на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Покана е отправена
до ответника и получена от него на 23.09.2021 г. /видно от представеното
уведомително писмо и отбелязан входящ номер на ответника върху него – л. 23 от
делото/. Ето защо, след изтичането на предоставения тридесет дневен срок, от
23.10.2021 г. ответникът е изпаднал в забава. За процесния период от 23.10.2021 г. до
24.05.2022 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда върху установения
размер на главница по реда на чл. 162 ГПК и посредством онлайн калкулатор от
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, възлиза на сумата от 88,89 лева. Искът
е предявен за сумата от 88,90 лева, поради което следва да бъде уважен до този размер,
като за горницата до пълния предявен размер бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като предявените
искове са отхвърлени за сумата от 0,01 лева, поради което формираният размер на
дължими разноски в полза на ответника е 0,001 лева, която сума няма как да бъде
присъдена.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество в размер на 100,00
лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 469,81 лева, представляваща разноски по делото, а именно: заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице, усвоен депозит за призован свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“
АД, ЕИК: ********* сумите, както следва:
- 1495,37 лева на осн. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща регресно
4
вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско на МПС” обезщетение за вреди
на лек автомобил марка „Нисан Кашкай“ с рег. № , причинени от застрахователно
събитие, настъпило на 09.01.2021 г. в гр. София, на бул. „К. Величков“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2022 г. до погасяване на
задължението;
- 88,89 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода от
23.10.2021 г. до 24.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 88,90 лева;
- 469,81 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5