ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4037
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330104832 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД против С. П. Р., ЕГН **********, за установяване дължимостта на
главни и акцесорни вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
19290/21 г. на ПРС.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е
изискано заповедното производство.
След като се запозна с материалите по него, съдът намира, че настоящият процес
е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на искове не са налице.
Съгласно приложената към заповедното производство справка, длъжникът има
постоянен и настоящ адрес: в гр. П., *****.
Видно от документите по ч.гр.д., при посещение на адреса, лицето не е било
открито, като връчителят е отразил, че по данни на съседи, Р. живее на адреса, но се
крие.
От служебно извършена справка за ТПО на длъжника, се установява, че
длъжникът няма ТПО.
Залепено е уведомление на адреса на длъжника и са дадени указания за
предявяване на установителен иск, при което е образувано настоящото производство.
Предвид горното, предявените искове са недопустими. Не са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след
изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск,
когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по
друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена
предпоставка, тъй като са събрани сведения, че лицето живее на настоящия адрес.
С оглед изложеното, предявените установителни искове са недопустими.
1
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени
съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на
образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на
заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното
вземане. В този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч.
гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ
иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези
специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда
в заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК, а производството
по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 26499/04.04.2022 г. от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД против С. П. Р., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 4832 по описа за 2022 г.
на Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
2