№ 838
гр. Варна, 05.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100102014 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. Ф. обективно
кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:
1./ срещу Г. М., главен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 17.11.2022г., обективиран
в НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Николай Дюлгеров, по
силата на който П. Ф. прехвърлил на Г. М. правото на собственост върху апартамент № 4,
находящ се в гр. Варна, ул.“Отец Паисий“ № 22 с идентификатор № *************.1.6 по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № ************* по
тази кадастрална карта с площ от 60, 50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни
помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № 4 с площ от 4, 18 кв.м. и
припадащите се 0, 7193% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
при съседи на апартамента: на същия етаж № *************.1.5, *************.1.7, под
обекта: *************.1.38 и *************.1.40, над обекта: № *************.1.10 за
сумата от 9 800 лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, а в условие на
евентуалност, иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността
на същата сделка поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите;
2./ срещу В. С., иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за дарение от 22.12.2022г., за който е съставен НА
№ 85, том VI, рег. № 14010, дело № 758/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е подарил на
В. С. 1/400 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор №
*********** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга дере и
Кокарджа“ при съседи: № **************, № ************, № ************. №
*************, № *************, № ************* и 1/400 идеални части от построения в
същото дворно място гараж с идентификатор № № ***********.1 с площ от 18 кв.м., поради
противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД;
3./ срещу В. С., главен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 22.12.2022г., която сделка
е инкорпорирана в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по силата на
който П. Ф. е прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху 99/400 идеални
части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *********** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ
1
от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга дере и Кокарджа“ при съседи: №
**************, № ************, № ************, № *************, № *************,
№ ************* и 99/400 идеални части от построения в същото дворно място гараж с
идентификатор № № ***********.1 с площ от 18 кв.м. за сумата от 6 400 лв., поради
противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД а в условие на евентуалност, иск с правно осн.
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради
противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите;
В исковата молба е направено искане за приемане на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от Г. М. и В. С., в който също е
направено искане за приемане на писмени доказателства.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на изложените в исковата молба твърдения.
По предварителните въпроси:
Доколкото предявените искове са за прогласяване нищожността на договори за
покупко – продажба и договор за дарение, производството по делото следва да бъде
разгледано по общия ред.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства са допустими, относими и необходими към предмета на делото,
поради което следва да бъдат допуснати.
СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн.
чл.140, ал.2 ГПК.
За събиране на допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ П. Ф. обективно кумулативно и евентуално
съединени искове, както следва:
1./ срещу Г. М., главен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 17.11.2022г., обективиран
в НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Николай Дюлгеров, по
силата на който П. Ф. прехвърлил на Г. М. правото на собственост върху апартамент № 4,
находящ се в гр. Варна, ул.“Отец Паисий“ № 22 с идентификатор № *************.1.6 по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № ************* по
тази кадастрална карта с площ от 60, 50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни
помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № 4 с площ от 4, 18 кв.м. и
припадащите се 0, 7193% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
при съседи на апартамента: на същия етаж № *************.1.5, *************.1.7, под
обекта: *************.1.38 и *************.1.40, над обекта: № *************.1.10 за
2
сумата от 9 800 лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, а в условие на
евентуалност, иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността
на същата сделка поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите;
2./ срещу В. С., иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за дарение от 22.12.2022г., за който е съставен НА
№ 85, том VI, рег. № 14010, дело № 758/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е подарил на
В. С. 1/400 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор №
*********** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга дере и
Кокарджа“ при съседи: № **************, № ************, № ************. №
*************, № *************, № ************* и 1/400 идеални части от построения в
същото дворно място гараж с идентификатор № № ***********.1 с площ от 18 кв.м., поради
противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД;
3./ срещу В. С., главен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 22.12.2022г., която сделка
е инкорпорирана в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по силата на
който П. Ф. е прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху 99/400 идеални
части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *********** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ
от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Франга дере и Кокарджа“ при съседи: №
**************, № ************, № ************, № *************, № *************,
№ ************* и 99/400 идеални части от построения в същото дворно място гараж с
идентификатор № № ***********.1 с площ от 18 кв.м. за сумата от 6 400 лв., поради
противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД а в условие на евентуалност, иск с правно осн.
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради
противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите;
ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:
В исковата молба, ищецът П. Ф. твърди, че е издал в полза на поемателя В. С., с
когото бил в изключително близки отношения, както и с жената, с която живее на
съпружески фактически начала Г. М., записи на заповед, задължавайки се да плати на
ответника следните суми, както следва: 1./ по запис на заповед от 07.01.2022г. за сумата от
18 000 лв.; 2./ по запис на заповед от 23.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 3./ по запис на
заповед от 07.03.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 4./ по запис на заповед от 05.05.2022г. за
сумата от 9 500 лв.; 5./ по запис на заповед от 07.06.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 6./ по запис
на заповед от 11.09.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 7./ по запис на заповед от 04.10.2022г. за
сумата от 126 000 лв.
За обезпечаване вземанията на В. С., по които длъжник е П. Ф., посочените страни по
делото постигнали уговорка П. Ф. да прехвърли на Г. М. правото на собственост върху
процесния апартамент, а на ответника С. да подари и да прехвърли с договор за покупко-
продажба собствеността върху дворно място и гаража, находящи се в гр. Варна, местност
с.о.“Франга дере и Кокарджа”, които били изповядани в изискуемата от закона форма на
нотариален акт.
Продажбата на апартамента и на идеални части от дворното място и гаража, както и
дарението с уговорка за изкупуване са недействителни, поради противоречие със закона и
правни последици същите не са породили, поради което исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, са основателни и следва да бъдат уважени.
Евентуално съединените искове почиват на твърдения, че уговорената във
3
възмездните сделки цена е многократно по-ниска от пазарната такава за имотите, поради
което, ако се отхвърлят исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, то се настоява за уважаване
на тези по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. М. и В. С., с който се
оспорват всички искове и се настоява за тяхното отхвърляне.
Твърди се, че В. С. е предоставил на П. Ф. по сключени договори за заем следните
суми, както следва: 1./ 18 000 лв. по договор за заем от 07.01.2022г. с падеж 07.07.2022г.; 2./
18 000 лв. по договор за заем от 23.01.2022г. с падеж 23.07.2022г.; 3./ 18 000 лв. по договор
за заем от 05.02.2022г. с падеж 05.08.2022г.; 4./ 18 000 лв. по договор за заем от 19.02.2022г.
с падеж 19.08.2022г.; 5./ 18 000 лв. по договор за заем от 04.03.2022г. с падеж 04.09.2022г.;
6./ 18 000 лв. по договор за заем от 18.03.2022г. с падеж 18.09.2022г.; 7./ 18 000 лв. по
договор за заем от 03.04.2022г. с падеж 03.10.2022г.; 8./ 18 000 лв. по договор за заем от
20.04.2022г. с падеж 20.10.2022г. или общо сумата от 144 000 лв.
Предоставените в заем парични средства са били необходими на заемателя П. Ф., за
да финансира разрастването на предприетото от него бизнес начинание още от 2017г.,
свързано със закупуване на учебници и учебни помагала.
След настъпване на падежа на осемте договори за заем или след 20.10.2022г., П. Ф.
не бил в състояние да върне заетата по тях сума в общ размер на 144 000 лв. /8 * 18 000 лв./,
поради което страните по заемните правоотношения постигнали съгласие заемателят да
прехвърли правото на собственост върху апартамента и „¼ идеална част от парцел.“ Налице
е даване вместо изпълнение, поради което главния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД относно
възмездната сделка за жилището, следва да бъде отхвърлен.
Релевирано е възражение за нищожност поради привидност на сключения на
17.11.2022г. договор за покупко-продажба, в частта му относно посочения в него размер на
покупната цена от 9 800 лв., прикриващ действително съгласие между страните за продажба
срещу цена равна на сбора от сумата от 144 000 лв., цените вписани в съставените
нотариални актове за апартамента и ¼ идеална част от парцела – 9 800 лв. + 6 400 лв. +
24 672, 02 евро, представляваща остатък от договор за кредит, сключен между „Лено“ АД и
ЕТ „ЕТ Форте – П. Ф.“, в качеството на кредитополучател, обезпечен с ипотека върху
апартамента, учредена от ипотекарния длъжник П. Ф., което задължение е погасено от Г. М.
след придобиване на собствеността. Предвид изложеното и евентуалния иск, като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По иска за нищожност на възмездната сделка, касаеща имотите в с.о.“Франга дере и
Кокарджа“, се поддържа, че нееквивалентността не е толкова съществена, за да доведе до
нищожност на соченото основание.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
Съобразно установеното в чл. 154 ГПК правило за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по главния иск чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, следните факти:
1./ сключването на договор за покупко – продажба на 17.11.2022г. в изискуемата от
закона форма;
2./ че в изпълнение на постигната уговорка между П. Ф. и В. С., ищецът е прехвърлил
правото на собственост върху процесния апартамент на Г. М. за обезпечаване вземанията на
В. С., по които длъжник е П. Ф., произтичащи от следните менителнични ефекти: 1./ запис
на заповед от 07.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 2./ запис на заповед от 23.01.2022г. за
4
сумата от 18 000 лв.; 3./ запис на заповед от 07.03.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 4./ запис на
заповед от 05.05.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 5./ запис на заповед от 07.06.2022г. за сумата
от 9 500 лв.; 6./ запис на заповед от 11.09.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 7./ запис на заповед
от 04.10.2022г. за сумата от 126 000 лв.;
В тежест на ответника Г. М. е да установи твърденията си, че В. С. е предоставил на
П. Ф. по сключени договори за заем следните суми, както следва: 1./ 18 000 лв. по договор
за заем от 07.01.2022г. с падеж 07.07.2022г.; 2./ 18 000 лв. по договор за заем от 23.01.2022г.
с падеж 23.07.2022г.; 3./ 18 000 лв. по договор за заем от 05.02.2022г. с падеж 05.08.2022г.;
4./ 18 000 лв. по договор за заем от 19.02.2022г. с падеж 19.08.2022г.; 5./ 18 000 лв. по
договор за заем от 04.03.2022г. с падеж 04.09.2022г.; 6./ 18 000 лв. по договор за заем от
18.03.2022г. с падеж 18.09.2022г.; 7./ 18 000 лв. по договор за заем от 03.04.2022г. с падеж
03.10.2022г.; 8./ 18 000 лв. по договор за заем от 20.04.2022г. с падеж 20.10.2022г., че
страните по заемните правоотношения /П. Ф. и В. С./ постигнали съгласие заемателят да
прехвърли правото на собственост върху апартамента и „¼ идеална част от парцел“, вместо
да върне предоставените му парични средства.
УКАЗВА на ищеца П. Ф., на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че за обезпечаване вземанията на В. С., по които длъжник е П. Ф.,
посочените страни по делото постигнали уговорка П. Ф. да прехвърли на Г. М. правото на
собственост върху процесния апартамент.
УКАЗВА на ответника Г. М., на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че страните по заемните правоотношения /П. Ф. и В. С./ постигнали
съгласие заемателят да прехвърли правото на собственост върху апартамента и „¼ идеална
част от парцел“, вместо да върне предоставените му парични средства, както и възражението
за нищожност поради привидност на сключения на 17.11.2022г. договор за покупко-
продажба, в частта му относно посочения в него размер на покупната цена от 9 800 лв.,
прикриващ действително съгласие между страните за продажба срещу цена равна на сбора
от сумата от 144 000 лв., цените вписани в съставените нотариални актове за апартамента и
¼ идеална част от парцела – 9 800 лв. + 6 400 лв. + 24 672, 02 евро, представляваща остатък
от договор за кредит, сключен между „Лено“ АД и ЕТ „ЕТ Форте – П. Ф.“, в качеството на
кредитополучател, обезпечен с ипотека върху апартамента, учредена от ипотекарния
длъжник П. Ф., което задължение е погасено от Г. М. след придобиване на собствеността,
както и пазарната стойност на посочената идеална част от парцела.
По евентуалния иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на същата сделка поради противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, в тежест на ищеца е да установи:
1./ сключването на договор за покупко – продажба на 17.11.2022г. в изискуемата от
закона форма;
2./ че атакуваната сделка страда от порок, водещ до нейната нищожност, вкл. и
твърденията си, че уговорената цена е в пъти по-ниска от пазарната към момента на
сключването й;
В тежест на ответника Г. М. е да установи релевираното възражение за нищожност
поради привидност на сключения на 17.11.2022г. договор за покупко-продажба, в частта му
относно посочения в него размер на покупната цена от 9 800 лв., прикриващ действителното
5
съгласие между страните за продажба срещу цена равна на сбора от сумата от 144 000 лв.,
цените вписани в съставените нотариални актове – 9 800 лв. + 6 400 лв. + 24 672, 02 евро,
представляваща остатък от договор за кредит, сключен между „Лено“ АД и ЕТ „ЕТ Форте –
П. Ф.“, в качеството на кредитополучател, обезпечен с ипотека върху апартамента, учредена
от ипотекарния длъжник П. Ф., заплатен от Г. М. след придобиване на собствеността и
твърденията си, че Г. М. е погасила вземанията по договора за кредит, в резултат на което
ипотеката е заличена по молба на кредитора, както и пазарната стойност на посочената
идеална част от парцела.
УКАЗВА на ищеца П. Ф., на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че уговорената цена е в пъти по-ниска от пазарната към момента на
сключването й.
УКАЗВА на ответника Г. М., на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочат доказателства за
твърденията си, че договорът за покупко – продажба е привиден, в частта му относно
посочения в него размер на покупната цена от 9 800 лв., прикриващ действителното
съгласие между страните за продажба срещу цена равна на сбора от сумата от 144 000 лв.,
цените вписани в съставените нотариални актове – 9 800 лв. + 6 400 лв. + 24 672, 02 евро,
представляваща остатък от договор за кредит, сключен между „Лено“ АД и ЕТ „ЕТ Форте –
П. Ф.“, в качеството на кредитополучател, обезпечен с ипотека върху апартамента, учредена
от ипотекарния длъжник П. Ф., заплатен от Г. М. след придобиване на собствеността,
твърденията си, че Г. М. е погасила вземанията по договора за кредит, в резултат на което
ипотеката е заличена по молба на кредитора, както и, че ответниците са придобили
собствеността върху „1/4 идеална част от парцел“ при цена от 6 400 лв., както и пазарната
стойност на посочената идеална част от парцела.
Съобразно установеното в чл. 154 ГПК правило за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по главния иск чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, следните факти:
1./ сключването на договор за дарение на 22.12.2022г. в изискуемата от закона
форма;
2./ че в изпълнение на постигната уговорка между П. Ф. и В. С., ищецът е прехвърлил
с дарствен акт правото на собственост върху идеална част от дворно място и гараж,
находящи се в гр. Варна, местност с.о.“Франга дере и Кокарджа” за обезпечаване
вземанията на В. С., по които длъжник е П. Ф., произтичащи от следните менителнични
ефекти: 1./ запис на заповед от 07.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 2./ запис на заповед от
23.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 3./ запис на заповед от 07.03.2022г. за сумата от 9 500
лв.; 4./ запис на заповед от 05.05.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 5./ запис на заповед от
07.06.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 6./ запис на заповед от 11.09.2022г. за сумата от 9 500 лв.;
7./ запис на заповед от 04.10.2022г. за сумата от 126 000 лв.;
В тежест на ответника В. С. е да установи възраженията, от които извличат изгодни
за себе си последици.
УКАЗВА на ищеца П. Ф., на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че оспорваната сделка служи за обезпечаване на вземания, произтичащи от
1./ запис на заповед от 07.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 2./ запис на заповед от
23.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 3./ запис на заповед от 07.03.2022г. за сумата от 9 500
6
лв.; 4./ запис на заповед от 05.05.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 5./ запис на заповед от
07.06.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 6./ запис на заповед от 11.09.2022г. за сумата от 9 500 лв.;
7./ запис на заповед от 04.10.2022г. за сумата от 126 000 лв., съобразно постигната уговорка
между П. Ф. и В. С..
Съобразно установеното в чл. 154 ГПК правило за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по главния иск чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, следните факти:
1./ сключването на договор за покупко – продажба на 22.12.2022г. в изискуемата от
закона форма;
2./ че в изпълнение на постигната уговорка между П. Ф. и В. С., ищецът е
прехвърлил идеални части от правото на собственост върху дворно място и гараж,
находящи се в гр. Варна, местност с.о.“Франга дере и Кокарджа” за обезпечаване
вземанията на В. С., по които длъжник е П. Ф., произтичащи от следните менителнични
ефекти: 1./ запис на заповед от 07.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 2./ запис на заповед от
23.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 3./ запис на заповед от 07.03.2022г. за сумата от 9 500
лв.; 4./ запис на заповед от 05.05.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 5./ запис на заповед от
07.06.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 6./ запис на заповед от 11.09.2022г. за сумата от 9 500 лв.;
7./ запис на заповед от 04.10.2022г. за сумата от 126 000 лв., съобразно постигната уговорка
между П. Ф. и В. С..
В тежест на ответника е да установи възраженията, от които извличат изгодни за себе
си последици.
УКАЗВА на ищеца П. Ф., на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че оспорваната сделка служи за обезпечаване на вземания, произтичащи от
1./ запис на заповед от 07.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 2./ запис на заповед от
23.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 3./ запис на заповед от 07.03.2022г. за сумата от 9 500
лв.; 4./ запис на заповед от 05.05.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 5./ запис на заповед от
07.06.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 6./ запис на заповед от 11.09.2022г. за сумата от 9 500 лв.;
7./ запис на заповед от 04.10.2022г. за сумата от 126 000 лв., съобразно постигнатите
договорки.
По евентуалния иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на същата сделка поради противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, в тежест на ищеца е да установи:
1./ сключването на договор за покупко – продажба на 22.12.2022г. в изискуемата от
закона форма;
2./ че атакуваната сделка страда от порок, водещ до нейната нищожност, вкл. и
твърденията си, че уговорената цена е в пъти по-ниска от пазарната към момента на
сключването й;
В тежест на ответника е да установи своите възражения, от които извлича изгодни за
себе си последици.
УКАЗВА на ищеца П. Ф., на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че уговорената цена е в пъти по-ниска от пазарната към момента на
7
сключването й.
УКАЗВА на страните с цел процесуална икономия, че имат възможност в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да заявят
исканията си за събиране на доказателства, по които съдът ще се произнесе в закрито
заседание.
УКАЗВА на страните, че делото следва да се разгледа по общия ред.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателства, като по приемането им съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 19.04.2024г. от 10.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
отговора на ответника, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8