Решение по дело №40/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 48
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 25 април 2019 г.)
Съдия: Надя Спасова Георгиева Савова
Дело: 20191500600040
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 48

                    гр.Кюстендил,   25.04.2019 г.

 

 

                                В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД,  наказателно отделение, ІІ въззивен състав,  в публично съдебно заседание на двадесет и първи  февруари две хиляди и деветнадесета година,    в състав: 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЯ ГЕОРГИЕВА   

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                                                  СИМОНА НАВУЩАНОВА   

 

при участието на секретар:  Емилия Стойкова

в присъствието на  прокурора:  ……Бойко Калфин………………………………

като разгледа докладваното от  съдия Георгиева ВНОХД №40 по описа на съда за 2019 г.  и за да се произнесе , взе предвид следното:

 

 Производството е въззивно, по чл.313  и сл.  НПК.

 Образувано е по протест от Районна прокуратура –гр. Кюстендил (КнРП)  срещу присъда № 1/03.01.2019 г., постановена по НОХД № 1962/2018 г. по описа на Кюстендилски  районен съд (КнРС). Направено е оплакване  за материална незаконосъобразност, мотивирана с неправилно преквалифициране на деянието от престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което е обвинен подсъдимия, в престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3 от НК. Наведени са доводи са необоснованост на извода на съда за маловажност на случая. Заявено е искане по чл.336, ал.1, т.1 от НПК за  отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК, което е по-тежко от престъплението, за което е признат за виновен с протестираната присъда.

 По време на въззивните съдебни прения   прокурорът   е пледирал за уважаване на протеста, а защитата на подсъдимия и подсъдимия -за потвърждаване на присъдата.

 Кюстендилският окръжен съд (КнОС) прецени протеста, становищата на страните и доказателствата,   извърши служебна проверка на   протестираната присъда в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК и  за да се произнесе, взе предвид следното:

С протестираната присъда Кюстендилски районен съд (КнРС) е  ПРИЗНАЛ подсъдимия     Н.К.И., със снета самоличност,    за виновен в това, че на 30.11.2018г. в гр.Кюстендил без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал в себе си високорисково наркотично вещество – 0.041 грама хероин с процентно съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин – 41.70% на стойност 3, 69 лева, като деянието представлява маловажен случай  – престъпление по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1 НК, за което  на осн.чл.54 НК му  е наложил наказание „глоба“ в размер на 500   лева, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК.

С присъдата   наркотичното вещество, предмет на престъплението е отнето в полза на държавата  и е постановено  унищожаването му. Подсъдимият е ОСЪДЕН   да заплати сторените по делото разноски в размер на 75, 98 лв., дължими   по сметка на РУ – Кюстендил

За да постанови присъдата си КнРС е събрал по предвидения в НПК ред необходимите за пълното, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото доказателства. След правилна оценка на същите е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 30.11.2018г. св.В. – полицейски служител в РУ - гр.Кюстендил, участък „Изток“ получил оперативна информация, че криминално проявеният И. държи в себе си наркотични вещества и че в момента се намира в старата част на кв.“Изток“ в гр.Кюстендил. Той заедно с колегите си Д. П. и Н. П. извършили обход на старата част на кв.“Изток“, като на ул."***" пред дом №*** забелязали подсъдимия. Спрели лекия автомобил, слезли от него и свидетелят Велев се насочил към подсъдимия И., доближил го и го попитал дали държи в себе си наркотични вещества, при което И. започнал да крещи. Наложило се да му поставят белезници и за да не се предизвиква конфликт между тях и насъбралата се тълпа качили подсъдимия в служебния автомобил и отишли в сградата на участък „Изток“, където на място пристигнала дежурната оперативна група. Издадена била заповед за задържането му. При извършения обиск във външен десен джоб на черно долнище на анцуг е открита и иззета 1 брой станиолова сгъвка, съдържаща кафяво на цвят прахообразно вещество с бруто тегло - 3.33 грама, което при направения полеви наркотест реагирало на наркотичното вещество "хероин". И. признал, че е държал въпросния хероин, но заявил, че не е за него, а за негов близък с прякор „***“.

Видно от изготвената от вещото лице Н. физико-химична експертиза, намереното вещество представлява хероин - 0,041 грама с процентно съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин - 41.70%. При извършения анализ е изразходвано цялото количество от посоченото вещество.

Процесното наркотично вещества е на стойност 3, 69 лева, съобразно Постановление №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

И. не е притежавал надлежно разрешително за дейностите по ЗКНВП.

КнОС изцяло споделя гореизложената фактическа обстановка, тъй като тя правилно е установена  от КнРС въз основа на събраните по време на съдебното следствие доказателства, включващи обяснения на подсъдимия (л.30) , показания на свидетелите Р. (л.22) и Велев (л.29);   Протокол  от 30.11.2018 г. за обиск и изземване с приложен фотоалбум към него (л.5-8 от досъд.п-во), Протокол  от 30.11.2018 г. за мерене на открит наркотик (л.13 от досъд.п-во), Протокол от 3.11.2018 г. за полеви наркотест  (л.12 от досъд.п-во) и справка за съдимост от 03.12.2018 г.  и от 12.12.2018 г., както и от  заключението на физико-химична експертиза, обективирана в протокол №502/04.12.2018 г. , изготвена от  инж.К.. –експерт-химик в НТЛ  при ОД на МВР-Кюстендил.

Правилно и обосновано КнРС е кредитирал показанията на  свидетелите, приемайки че същите са логични, последователни и непротиворечиви. Те  се  потвърждават и от обясненията на подсъдимия, който не е отричал, че е държал наркотично вещество, което според показанията на св.Р. –поемно лице, признал веднага след  питането му от разследващия полицай, дали държи незаконни вещи, като   посочил, че има една доза, показал къде е и я дал с обяснение, че  тя е за някой друг, който по време на  обясненията му през КнРС е посочил, че е негов познат с име-прякор Е., който бил с патерици и му се помоли да му купи и занесе.   

Правилно КнРС е констатирал, че фактите по делото не са спорни и въз основа на същите квалифицирал деянието на подсъдимия като   престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, пр.2, т.1 НК.

КнОС изцяло споделя правните съображения на КнРС за обективна и субективна съставомерност на деянието на подс.И. по престъплението, за което е признат за виновен и осъден от  КнРС.

Обективните признаци на състава на това престъпление са осъществени чрез извършване на изпълнителното деяние на престъплението, изразило се в действие-държане, без разрешение за това, на предмета на престъплението, какъвто е хероин - 0,041 грама с процентно съдържание на активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин - 41.70%., на      стойност 3, 69 лева, представляващ  високорисково наркотично. В същото време Върховният касационен съд, в настоящия му състав, намери, че извършеното от подсъдимия деяние следва да се квалифицира по чл. 354а, ал. 5 от НК. Едно деяние представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. Преценката се прави на база фактическите данни на конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността на предмета му, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Престъплението е формално, на просто извършване.

          КнОС споделя и съображенията на КнРС за „маловажност на случая”.   Така прие  КнОС предвид трайната и последователна съдебната практика, според която, въпросът относно това, дали и кога случаят е маловажен,следва да  се реши съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, съгласно която „ Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с   оглед липсата  или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степента на обществена   опасност   в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Изхождайки от легалната дефиниция за маловажен случай и съдебната практика по този въпрос, КнОС счита, че за да се приеме случаят за маловажен, следва да се изхожда преди всичко, но не само, от размера на вредните последици, доколкото от значение са и другите смекчаващи обстоятелства. Разбира се, преценката за "маловажност" на случая е винаги конкретна и комплексна, като се извежда въз основа на   дефиницията за маловажен случай по чл.93, т.9 от НК и фактическите обстоятелства по делото отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното   (в този смисъл е  ТР № 23/81 г. на ОСНК,    Решение № 19/2008 г. на II НО., Решение № 69/2010 г. на II НО., Решение № 306/2009 г. на III НО, Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о., НК, Решение № 201 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 329/2015 г., I н. о., р. № 408/2012 г. на ВКС, I НО и др.).

КнОС, за да счете случая за маловажен, взе предвид обстоятелствата, при които е извършено престъплението,   стойността на предмета му и възможните вреди последици от него, както и  данните за личността на дееца. Последният според справката за съдимост е осъждан многократно-предимно за кражби, както и 2 пъти за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, извършени през 2008 г. и 2014 г. ,  за които е осъден на ЛС-ефективно, съответно през 2009 г. и 2015 г., а  последното му осъждане е от 10.01.2018 г.   за кражба по чл.196, ал.1, т.1 НК на 9 месеца ЛС, което  наказание е изтърпял на 19.10.2018 г. Подсъдимият е познат на полицията като криминално проявен и като наркозависим (срвн.показанията на св.Велев). Подсъдимият към датата на деянието- 30.11.2018 г. е бил на  48 годишен , като според обясненията му, дадени в ОСЗ на 03.01.2019 г., е загубил две деца, които  починали от мизерия докато бил в затвора, както и  братя и сестри, които починали докато бил в затвора; иска да се поправи, да се възползва от живота;осъзнава грешките си, при задържането му   имал болките в кръста и крака поради дископатия, а като причина за държането на наркотичното вещество   посочил, че го купил по молба на негов познат, който бил с патерици,  помолил го за това и искал да му направи услуга. 

КнОС отчитайки конкретните фактически обстоятелства, изключително ниската стойност на предмета на престъплението,    процесуалното   поведение  на подсъдимия при установяване и разкриване на престъплението, изразило се в пълно съдействие за разкриване на престъплението,  счете, че деянието представлява маловажен случай, тъй като  деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъплението от този вид. Действително подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против собствеността, което обстоятелство го определя като личност с трайно усвоени престъпни навици на живот, поради което и неговата степен на обществена опасност е принципно завишена. И доколкото личността на дееца  е от   значение, но не е единствена,   при извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното, предвид гореизложените обстоятелства, КнОС намира за правилен извода на КнРС за маловажност на случая.

Подсъдимият е осъществил и субективните признаци на състава на престъплението, което е извършил с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е  съзнавал  общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

По изложените съображения КнОС намира за неоснователен протеста на КнРП, като не споделя съображенията  в същия за неправилна квалификация на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.354а, ал.5  вр. с ал.3 вместо по чл.354а, ал.3 от НК.   

 Наложеното от КнРС наказание за престъплението е съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Размерът му от 500 лв. правилно е определен при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства, и с тежкото материално състояние на подсъдимия, поради което може и следва да съдейства за поправянето му.

 

 

 

 

  Правилно, на основание чл.354а, ал.6 НК съдът е отнел в полза на държавата наркотичното вещество и го е  осъдил, на основание чл.189, ал.1 във вр. с ал.3 НПК  да заплати сторените по делото разноски.

Воден от горното и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът

  

 

                                           Р  Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда   1/03.01.2019 г., постановена по НОХД № 1962/2018 г. по описа на Кюстендилски  районен съд

 Решението  не може да се обжалва и протестира. То подлежи на проверка от Софийски апелативен съд по реда на глава ХХІІІ НПК, озагл. „Възобновяване на наказателни дела” 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1/                        

                                                                    2/