Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
20.02.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На тринадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана
ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1616 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 200 от КТ.
Ищецът – В.А.Ш. твърди, че с трудов договор № 4374/19.01.2017г. бил
назначен като шлайфист в отдели и звена, подчинени на ЗИД по ПВ „Механичен
завод“ ***Цех за механична обработка към „*****“ ЕАД гр. С.със срок от
20.01.2017г. до 31.07.2017г., като с допълнително споразумение №
5879/12.07.2017г. страните са се споразумели същият да изпълнява длъжността за
неопределено време, считано от 13.07.2017г. Твърди, че бил длъжен да изпълнява
основните функции и задължения, съгласно утвърдената от предприятието -
работодател длъжностна характеристика на Шлайфист, квалификационна степен 4. На
20.09.2017г. около 08.35ч., изпълнявал своите служебни задължения, като
извършвал струговане на канал в изделие за поставяне на медноводящ пояс. След
извършване на операцията, освободил изделието от пневматичното приспособление и
хванал задния му край с лявата си ръка за сваляне. При несъзнателно пускане на
пневматичното приспособление, то притиснало към дъното на изделието двата
пръста на ръката му. Вследствие на това пострадалият получил открита рана на
пръстите на лявата си ръка. На следващия ден бил съставен Протокол за трудова
злополука (Приложение към чл. 2 ал. 2 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки) № 5/21.09.2017г.
Работодателят регистрирал процесната злополука, при която ищецът е пострадал в
НОИ - териториално поделение гр. П., с Декларация вх. №
5101-15-290/28.09.2017г. и същата била призната за трудова злополука по чл. 55,
ал. 1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-298 от 02.10.2017г. На 04.10.2017г.
пострадалият В.Ш. постъпил в УМБАЛ „******“ ЕАД гр. П.с наличие на некроза
(гангрена) на трети пръст и гноен секрет след извършена операция на
20.09.2017г. Поставена му била окончателна диагноза: Смазване на средния пръст
на лявата ръка. Ст. пост. опер. про конквасацио диг 3 мани синистра. Инфламацио
кутис ет некрозис кутис. Извършени му били необходимите изследвания и на
05.10.2017г. била извършена операция: тотална остектомия - ампутация до нивото
на дисталната част на проксимална фаланга и други засегнати кости. На
06.10.2017г. бил изписан от болницата с препоръки и назначения: превръзки през
2-3 дни; сваляне на конците на 14-тия ден и провеждане на ЛФК. Назначени били
два задължителни контролни прегледа.
Твърди, че на 15.03.2018г. отново бил приет в УМБАЛ „******“ ЕАД гр. П.с
оплакване от силна палпаторна болка в третия пръст на лявата си ръка, който бил
частично ампутиран. На 16.03.2018г. била извършена нова операция - ампутация
или дезертикулация на пръст на горен крайник. На 17.03.2018г. бил изписан с
препоръки и назначения: сваляне на конците след 14-тия ден, приемане на
лекарства и извършване на контролни прегледи в рамките на 30 дни от
изписването.
С експертно решение на ТЕЛК № 1587/26.03.2018г. В.Ш. бил признат за
временно неработоспособен, докато преди настъпването на злополуката той е бил
работоспособен и съвестно и коректно е изпълнявал всичките си служебни
задължения.
Сочи, че съгласно чл. 200 от КТ при трудова злополука отговорността на
работодателя била обективна, тоест нямало изискване за наличие на вина.
Работодателят отговаря винаги в случай на злополука, настъпила при или по повод
изпълнение на служебните задължения на работника/служителя, който е бил в
трудово правоотношение с него. В случая В.Ш. бил в трудово правоотношение с
ответника към момента на злополуката, призната по законния ред за трудова
злополука, вследствие на която той е получил увреждане на пръстите на лявата си
ръка.
Твърди, че в резултат на трудовата злополука търпял силни болки и
страдания, особено интензивни непосредствено след инцидента, но дори година
по-късно той все още изпитвал болки в частично ампутирания му среден пръст на
лявата ръка, което е наложило приемането му в болница за операция, а другият
засегнат пръст (показалеца) бил безчувствен към днешна дата. Освен физическите
болки и страдания ищецът изпитва и други неудобства, свързани със загубата на
пръста си. До настъпването на процесната злополука работил на такава длъжност,
която изисква използването на двете ръце. Обосновава правен интерес да претендира
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяната трудова злополука
на 20.09.2017г. във „***“ ЕАД гр. С.и последвалите болки и страдания, като
пряка и непосредствена последица от настъпилата злополуката. Във връзка със
събитието ищецът е получил сума в размер на 90 лева въз основа на
застрахователния договор, сключен между работодателя и застрахователната
компания.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди „*****” ЕАД град С.да
заплати на В.А.Ш. сумата в размер на 45 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на претърпяната трудова злополука на 20.09.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.09.2017г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски са заплатено адвокатско възнаграждение, при
условията на чл. 38 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответното дружество - „***“ ЕАД гр. С.счита предявения иск за допустим.
Оспорва предявения иск по основание и размер по следните съображения:
Безспорен бил факта, че ищецът работел в ответното дружество, като
първоначално същият бил назначен като шлайфист в отдели и звена, подчинени на
ЗИД по ПВ „Механичен завод“ ***цех за механична обработка и изпълнявал тази длъжност
по безсрочен трудов договор, считано от 13.07.2017г. Кодекса на труда (КТ)
предвиждал едностранно изменение на трудовия договор в определени случаи, като
чл. 120 от КТ в своята ал. 1 предвижда, че „Работодателят
може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на
работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в
същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок
до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой -
докато той продължава“. Възползвайки се от хипотезата на чл. 120, ал. 1 от КТ, поради възникналата производствена необходимост, работодателят превел
лицето да изпълнява друга работа в Механичен завод – 340 цех, като „монтажник,
изделия от метал“ със Заповед №УЧР-17-2861/01.09.2017г., считано от
31.08.2017г. за срок от 45 дни. След тази заповед работодателят с последваща
своя Заповед №УЧР-17-3056 от 14.09.2017г., считано от 13.09.2017г. на лицето,
поради производствена необходимост било променено мястото на работа от 340 цех
на Механичен завод в 231 цех на Механичен завод на длъжност „стругар“, за срок
от 32 дни, като тези дни се явяват остатъка от законовоопределените по чл. 120,
ал. 1 от КТ - 45 дни. За длъжността му, на лицето бил направен инструктаж за
безопасна работа, запознат бил с рисковете, която същата крие от ръководителя
на структурно звено 231 цех - Механичен завод, като инструктажа бил проведен на
13.09.2017г., за което същият е положил и своя подпис в инструктажната книга,
като видно от същата стр. 68, под позиция 50 било записано името на ищеца
В.А.Ш., с дата на инструктажа - 13.09.2017г. Полагайки своя подпис, лицето
гарантира, че е запознато с Инструкцията за безопасна работа със стругове -
винторезни, каруселни, ровелверни, копирни, автомати, полуавтомати и други.
Именно на дата 20.09.2017г., около 8.35ч., ищецът извършвал струговане на
канал в изделие за поставяне на медноводящ пояс. Както самият той посочил в
исковата си молба, след извършването на операцията, освободил изделието от
пневматичното приспособление и хванал задния му край с лавата си ръка за
сваляне. Самият ищец отбелязал, че той е пуснал пневматичното съоръжение и то е
притиснало към дъното на изделието двата пръста на ръката му, следствие на
което получил открита рана на пръстите на лявата си ръка. С това свое действие
В.Ш. нарушил инструкцията за работа, с която бил запознат, видно инструктажната
книга. Спазвайки разпоредбите на българското законодателство, ответното
дружество, в качеството си на работодател направило разследване на злополуката,
взети били показания от двама свидетели, като свидетеля Георги Рачев оказал
първа до медицинска помощ на пострадалото лице отбелязал, че въпреки че не е
бил свидетел на самия инцидент по време на транспортирането на лицето самото то
споделило, че по неволно е задействало с дясната си ръка механизма за
притискане на детайла, следствие на което притиснал двата тръста на лявата си
ръка, които са били между детайла и упора на струга. Тези показания на
свидетеля напълно съвпадали и с написаното в исковата молба. В процеса на
разследването на трудовата злополука, както в рамките на предприятието, така и
от представители на НОИ било категорично установено, че В.Ш. допринесъл за
станалата трудова злополука. Видно от Протокола за трудова злополука,
приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки с дата 21.09.2018г. в т. 10 било
отбелязано, че лицето допуснало трудовата злополука е пострадалия. С
Разпореждане № 5104-15-298 от 02.10.2017г. на Териториално поделение на НОИ гр.
П.било отбелязано отново, че злополуката е станала следствие на несъзнателно
пускане на пневматичното приспособление, следствие на което то притиснало към
дъното на изделието двата пръста на ръката на В.Ш., следствие на което,
пострадалият получил открита рана на пръстите на ръката, без увреждане на
ноктите.
Пострадалият, видно от издадената му Епикриза за времето на болничния
престой за периода 20 септември 2017-23 септември 2017г. бил лекуван в УМБАЛ
„******“ ЕАД гр. П., и спрямо издадената му Епикриза -КОТ, по И.З. 57831 бил
изписан в добро състояние, без настъпили усложнения. Всичко описано по-горе
водело до извода, че ако ищецът спазвал разпоредбите на Инструкцията за
безопасна работа със стругове - винторезни, каруселни, ровелверни, копирни,
автомати, полуавтомати и други не би си причинил злополуката, която в настоящия
случай е и трудова тъй като съгласно разпоредбите на чл. 55, ал. 1 от Кодекса
за социално приравняване е такава, тъй като е станала по време на работа на
ищеца.
Твърди, че ответното дружество по всякакъв начин е помогнало на лицето да
се чувства добре в създалата се ситуация и да изпитва по-малко притеснения.
След като пострадалия бил настанен в болнично заведение се установило, че
същият бил с прекъснати здравноосигурителни права, което наложи дружеството от
негово име и за негова сметка да преведе сумата от 557.67 лева на 21.09.2017г.
Също така, работодателят изплатил на пострадалия и сумата от 650 лева, съгласно
протокол №4/07.11.2017г. на комисията по социално подпомагане.
Намира, че са налице достатъчно данни за съществено съпричиняване на
инцидента от страна на В.Ш.. Комплексът от негови неправомерни действия е довел
до първоначално възникване на злополуката и впоследствие до допълнителното
утежняване на получените травматични увреждания. В.Ш. не е положил достатъчно
грижи да изпълнява добросъвестно своите задължения по трудовото му
правоотношение. Той е освободил изделието от пневматичното приспособление и
хванал задния му край с лявата си ръка за сваляне, като в същото време е пуснал
пневматичното съоръжение и то е притиснало към дъното на изделието двата пръста
на ръката му, следствие на което е получил открита рана на пръстите на лявата
си ръка.
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, ако увреденият е допринесъл за причинената
му вреди чрез проявяване на груба небрежност, обезщетението за тях следва да
бъде намалено. В конкретния случай на лицето е била изплатена сума над 1000
лв., която счита, че напълно покрива вредите, след като бъде взета предвид
степента на съпричастност, тъй като в конкретния случай счита, че е 100
процентна. Претендира за направените по делото разноски, вкл. и възнаграждение
за представляващия дружеството юрисконсулт в минимални размери, съгласно
Наредбата за адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения трудов договор № 4374/19.01.2017г., В.А.Ш. е
назначен на работа във „*****“ ЕАД гр. С., считано от 20.01.2017г., на
длъжността: шлайфист, кв.степ.: 4, с работно място: Отдели и звена, подчинени
на ЗИД по ПВ „Механичен завод“, ***Цех за механична обработка, за срок до
31.07.2017г., с изпитателен срок от 6 месеца. От представеното копие на
допълнително споразумение № 5879/12.07.2017г. се установява, че страните по
трудовото правоотношение са се споразумели, считано от 13.07.2017г., В.А.Ш. да
изпълнява длъжността за неопределено време.
Със Заповед № УЧР-17-2861/01.09.2017г., на основание чл. 120, ал. 1 от КТ, считано от 31.08.2017г., поради възникналата производствена необходимост,
работодателят е превел В.А.Ш. да изпълнява друга работа в Механичен завод – 340
цех, като „монтажник, изделия от метал“, за срок от 45 дни. С последваща своя
Заповед № УЧР-17-3056 от 14.09.2017г., считано от 13.09.2017г. на ищеца, поради
производствена необходимост е променено мястото на работа от 340 цех на
Механичен завод в 231 цех на Механичен завод на длъжност „стругар“, за срок от
32 дни, като тези дни се явяват остатъка от законовоопределените по чл. 120,
ал. 1 от КТ - 45 дни.
По делото е представена инструкция № 214-2014 за безопасна работа със
стругове – винтонарезни, каруселни, револверни, копирни, автомати, полуавтомати
и други, утвърдена от изпълнителния директор на дружеството. От представената
Книга за периодичен инструктаж се установява, че на В.А.Ш., за длъжността му е
направен инструктаж за безопасна работа, запознат е бил с рисковете, която
същата крие от ръководителя на структурно звено 231 цех - Механичен завод, като
инструктажа бил проведен на 13.09.2017г., за което същият е положил и своя
подпис в инструктажната книга, на стр. 68, под позиция 50, където е записано
името му, с дата на инструктажа - 13.09.2017г.
С Декларация вх. № 5101-15-290/28.09.2017г., осигурителя - „***“ ЕАД
гр. С.е декларирал по отношение на пострадалия - В.А.Ш. трудова злополука по
чл. 55, ал. 1 от КСО, станала в 8ч. и 35 мин на 20.09.2017г., с място на
злополуката – 231 цех на механичен завод в град С., улица „И. В.“ № **, т.е.
работодателят регистрирал в НОИ случая, като трудова злополука, за което е
съставен и Протокол за трудова злополука, Приложение към чл. 2 ал. 2 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки № 5/21.09.2017г.
В преписката за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО се съдържа и
Епикриза – КОТ, издадена от УМБАЛ „******“ град П.на В.А.Ш. за престой от
20.09.2017г. до 23.09.2017г., от която се установява, че ищецът е постъпил в
болничното заведение на 20.09.2017г., пострадал при работа със струг, при което
машината е премазала двата му пръста. Същият е претърпял оперативна интервенция
с прикрепване на трансплантат на краче или ламбо на друго място.
С Разпореждане № 5104-15-298 от 02.10.2017г. на НОИ - териториално
поделение гр. П., декларираната злополука с вх. № 5101-15-290/28.09.2017г. е
призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Видно от Епикриза – КОТ, издадена от УМБАЛ „******“ град П.на В.А.Ш. за
престой от 04.10.2017г. до 06.10.2017г., от която се установява, че ищецът е лекуван
на 20.09.2017г. след травма на пръсти на лява ръка и поради некроза на 3-ти
пръст и гноен секрет се приема за оперативно лечение. При хоспитализацията
му е извършена тотална остектомия –
други кости, с интервенция – ампутацио диг 3 м. синистра. Инфламацио кутис ет
некрозис кутис.
Видно от Епикриза – КОТ, издадена от УМБАЛ „******“ град П.на В.А.Ш. за
престой от 15.03.2018г. до 17.03.2018г., от която се установява, че ищецът е
постъпил за лечение за втори път в болничното заведение, след като преди 6
месеца е отрязал пръста си на струг, опериран е и има оплаквания от силна болка
в 3-ти пръст на лявата ръка. При хоспитализацията на В.А.Ш., същият е опериран,
като му е ампутиран пръст на горен крайник.
Представеното копие от Експертно решение на ТЕЛК № 1587/26.03.2018г.
удостоверява, че В.А.Ш. е признат за временно неработоспособен до
18.03.2018г.-включително с водеща диагноза: смазване на палеца на пръст на
ръка, като след усложнение с некроза и проведено двукратно оператимно лечение
на 04.10.2017г. и на 16.03.2018г. е понесъл частична ампутация на пръст.
По повод твърдението от ответното дружество за изплатени суми на ищеца
във връзка с претърпяната трудова злополука, по делото са представени писмени
доказателства, както следва: видно от представения Протокол № 4 от 07.11.2017г.
на комисия за разпределение на средства за социално подпомагане на работници и
служители на „***“ ЕАД гр. С.е взето решение на В.А.Ш. да бъде отпусната сума в размер на 650 лева.
Същата му е изплатена видно от представения РКО № 1015/07.11.2017г.
Отделно, видно от платежно нареждане № 79017194/21.09.2017г., „***“ ЕАД
гр. С.е превело по сметка на ТД на НАП П.сумата от 557.87 лева със задължено
лице - В.А.Ш., на основание ЗОВ, като безработен.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал до разпит, свидетеля
Н.Х.Е., осигурена от ищцовата страна. Същата твърди, че живее на семейни начала
с ищеца. Сочи, че В.Ш. претърпял инцидент във „***“ докато бил на работа, като
притиснал двата си пръста на лявата ръка – среден и показалец, докато работел на струг. Обадил й се след като бил
откаран в болница „******“ – П.. Лекарите се опитали да му спасят двата пръста,
като ги пришили, но със средния пръст не се получило и в крайна сметка го
ампутирали. Спасили му само показалеца. Ампутирани му били две фаланги от
средния пръст. Показалецът бил запазен донякъде фиктивно, тъй като визуални бил
запазен, но същият бил почти безчувствен. Твърди, че освен първоначалната операция, след това претърпял
още една операция, на която му ампутирали пръста. Твърди, че ищецът не можел да
ползва лявата си ръка - показалеца трудно го свивал, от студа го боляло, а може
би на психологическа основа, същият пазел лявата ръка повече, стараел се да
манипулира най-вече с дясната ръка. Твърди, че в момента ищецът не работел,
защото след като му прекратили трудовия договор бил на борсата. Не е правил
опит да започне работа някъде. Счита, че нямало да се възстанови напълно от
тази травма, защото нямало да му порасне пръст или да му се възстанови
чувствителността на показалеца. Притеснявал се и психологически, защото до
скоро дори си криел ръката, когато сядал на масата с чужди хора, та дори и с
познати. Твърди, че трудно би си намерил работа с тази ампутация. Описва, че
най-силни болките били не непосредствено след операцията, а малко по-късно.
Непосредствено след операцията, докато бил в болницата изпитвал болки и неможел
да спи. Ползвал обезболяващи. Малко по-късно изпитвал по-силните болки, когато
бил изписан и се прибрал в дома си. Към момента изпитвал болки при студ. Все
още вземал болкоуспокояващи. Седмица, две след изписването взимал постоянно
болкоуспокояващи, защото имал болки. Твърди, че
В. получил парична помощ от „***“, когато станала злополуката в размер
на около 500 - 600 лева.
С протоколно определение от 13.02.2019г., съдът е приел за безспорни,
ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че ищецът е получил травма
на лявата ръка, което е в причинно следствена връзка с инцидента, описан в
протокол за трудова злополука; безспорен е механизма на увреждането и
настъпилото трайно увреждане в лявата ръка на ищеца, което е трайно по своя
характер.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 от КТ във връзка с чл.
52 от ЗЗД. Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ, за вредите
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им,
като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за
възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника
или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник/служител, 2) професионално заболяване или
трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) неимуществена вреда,
претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука
и неимуществените вреди.
Не се спори между страните, а това е видно и от събраните
доказателства, че между В.А.Ш. и „***“ ЕАД гр.
С.е съществувало безсрочно трудово правоотношение.
Установи се и, че по време на трудовото правоотношение, а именно на
20.09.2017г., ищецът е претърпял злополука. Посочената злополука има характер
на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Квалификацията на злополуката
като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в
представеното по делото разпореждане на НОИ, ТП П.по чл. 60, ал. 1 от КСО.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 от КСО има двойствено значение – от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен
документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение. В тази връзка е Решение
№ 410 от 29.06.2010г. по гр. д. № 599/2009г. на ВКС.
Установява се и наличието на причинени вследствие
трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от В.А.Ш.. Ищецът безспорно е преживял значителни
болки вследствие на притискане на 2-ри и 3-ти пръсти на лявата ръка, което е
наложило оперативното им зашиване, а в последствие и травматичната ампутация на
крайните фаланги 3-ти пръст на лявата ръка.
Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между
претърпените болки и страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука, довела
до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник завинаги.
Относно размера на
неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да
отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато
съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в
съответствие с този принцип.
От приетите по делото и неоспорени от страните писмени и
гласни доказателства се установи, че притискането на 2-ри и 3-ти пръсти на
лявата ръка, наложило оперативното им зашиване, а в последствие и травматичната
ампутация на крайните фаланги 3-ти пръст на лявата ръка е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник завинаги. Лечебният процес е
протекъл няколко месеца, поради усложнения – настъпила некроза на 3-ти пръст и
гноен секрет, което е наложило ампутация. Травматичното увреждане води до
затрудняване на хватателните движения на цялата лява ръка завинаги.
Свидетелят отчита, че при
метеорологичните и други условия (например студено време, зимата)
пострадалия изпитва болки в областта на травмата. Твърди, че болката е
с висок интензитет. Свидетелят, като непосредствен наблюдател на събитията
отчита претърпените болки и страдания на ищеца по време на операционното
лечение, невъзможността за възстановяване на травмата, която остава до живот,
както и обстоятелството, че е налице травматично увреждане на два
пръста, доколкото показалецът е останал безчувствен.
Ищецът е временно нетрудоспособен след трудовата
злополука за период от шест месеца, съгласно Експертно решение № 1587 от
26.03.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ „П.“ АД. Свидетелските показания от лицето Н.
Е., живееща на съпружески начела с ищеца, която като човек близък до
пострадалия, дава показания за релевантни факти и обстоятелства относно болките
и страданията след злополуката. Същата сочи, че В.А.Ш. след злополуката психологически не можел да приеме
травмата, да жестоколира, сочи, че трудно би започнал нова работа, като към
момента изпитвал болки при смяна на времето.
За определяне на размера на претърпените вреди, съдът
отчита и, че към момента на трудовата злополука ищецът е бил в една трудоспособна
възраст (на 37г.), че е бил принуден да търпи болки и страдания в един
некратък период от време, както и, че травмата безспорно е оказала влияние на
самочувствието и начина на общуване с околните.
От друга страна, съдът съобрази, че макар да е налице
затруднение на фините хватателни движения на лявата ръка, това увреждане не
представлява осакатяване и не пречи на хватателните движения на ръката в
цялост, които се компенсират от другите пръсти.
Обезщетението по справедливост следва да се определя за
всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото.
При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на злополуката 20.09.2017г. и промените в
икономическата конюнктура през периода на висящност на процеса - чл. 235, ал. 2
от ГПК (в тази връзка - решение №
676 от 18.01.2011г. на ВКС по гр. д. № 1707/2009г., III г. о. и решение № 1 от
27.03.2012г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010г., IV г. о.), съдът намира, че
определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в
размер на 12 000 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и
съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта.
По инвокираното възражение с
основание чл. 201, ал. 2 от КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Прието е, че не всяко
съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба
небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага
елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица (добрия стопанин), с оглед естеството на дейността и условията
за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание
и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В тази
връзка - Решение №
125/04.05.2016г., гр.д. № 4417/2015г. на IV г.о. на ВКС.
Съдът намира възражението по чл. 201, ал. 2 КТ
за недоказано. При разпределена доказатетелствена тежест за доказване на
направените в хода на делото възражения, ответното дружество не ангажира
доказателства, от които да се установи, налице ли е груба небрежност, съответно
– какви са били действията на В.А.Ш., същите представляват ли по съществото си действия, които не би положил
и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия; как
са нарушени основните правила за безопасни условия на труд и до какво водят
същите; какви са били конкретните действия на ищеца при работа със струг и
поведението му може ли да се определи като груба небрежност.
Ирелевантно в случая е и провеждането или не на специален
инструктаж за работа с процесния струг. Практиката на ВКС изключва грубата
небрежност при липса на инструктаж, освен когато действията на работника сами
по себе си са представляват нарушения на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд и е възможно да доведат до увреждане. Доказателства
в тази посока липсват. Ето защо, съдът намира възражението за недоказано и
неоснователно.
По претенцията за законна
лихва от датата на настъпване на трудовата злополука:
Когато задължението произтича от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на
настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е
дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне
размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не
от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 212 от КТ, за неуредените
въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт
или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение
на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на
работодателя по чл. 200 от КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално
заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в
чл. 84, ал.3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл.
200 от КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова
злополука.
При това положение предявеният иск за сумата в размер
на 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука
от ищеца на 20.09.2017г. се явява основателен до размер от 12000
лева. С оглед изложеното и като законна последица на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху сумата от 12 000 лева от датата на
настъпване на трудовата злополука - 20.09.2017г. до окончателното изплащане на
сумата. За разликата над 12 000 лева до пълния предявен размер, искът ще се
отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по
съразмерност. От ищеца са претендирани разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38 ал. 2 във връзка с
ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, ищецът е представляван и защитаван безплатно от адвоката му, който
своевременно е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. При
това положение, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 във връзка с чл. 36 от
Закона за адвокатурата, ищецът следва да заплати в полза на адвоката,
адвокатско възнаграждение в размер на 1911.50 лева, определен съобразно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 510.00 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С оглед
изхода от спора ищеца следва да заплати на ответника, разноски по съразмерност
за настоящето производство, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно която
разпоредба, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
(към която препраща чл.37, ал.1 от ЗПП), за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. На база
възнаграждение в минимален размер (както претендира юрисконсулта на ответното
дружество) от 100 лева, на ответната страна се дължат разноски по съразмерност
в размер на 73.00 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на КрлРС, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 480.00
лева за държавни такси по съразмерност съобразно уважената част от
иска.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В.А.Ш. *** с ЕГН **********, на основание чл. 200 от КТ във връзка с чл.
52 от ЗЗД, сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания по причина на получените вследствие на трудовата злополука от
20.09.2017г., настъпила в 231 цех на Механичен завод в град С., улица
„И. В.“ № ***, травматични увреждания на 2-ти и 3-ти
пръсти на лявата ръка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането - 20.09.2017г. до окончателното погасяването,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 от КТ във връзка с чл. 52 от ЗЗД за
разликата над 12 000 лева до пълния предявен размер от 45 000 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати В.А.Ш. *** с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 510.00
лева.
ОСЪЖДА В.А.Ш. *** с ЕГН
********** да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 73.00 лева.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка за държавни такси на Карловски
районен съд, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, сумата от 480.00 лева за държавни такси по
предявения иск съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.