Решение по дело №91/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 401
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Илиана Георгиева Димитрова Васева
Дело: 20225200100091
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Пазарджик, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело
№ 20225200100091 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от ищеца "Ф. М." ЕООД - гр. Пазарджик,
представляван от Ф. В. М. против ответниците Г. А. Г. и Р. М. М. с постоянен адрес в гр. П.,
обл. П..
Цената на иска е 18 362,50 евро, а искането е да се приема за установено, че съществува
вземане на ищеца против ответниците за солидарното заплащане на тази сума, за което има
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1198/21 г. на Пещерския районен съд въз
основа на предварителен договор за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите
на страните.
Обстоятелствата, на която се основа иска са, че сумата се дължи като неустойка,
уговорена в чл.21,б."б" от Предварителен договор от 17.02.20 г., който е развален
едностранно от продавача-ищец, поради неизпълнение от страна на продавачите да
заплащат в уговорените срокове съответните части от продажната цена. Ищецът твърди, че
цената е 19 500 евро и от нея ответниците са заплатили само 1 137,50 евро, които следва да
бъдат приспаднати от общия размер на продажната цена и разликата да бъде заплатена като
неустойка поради неизпълнение и разваляне на договора по вина на купувача.
Ищецът твърди, че е отправил волеизявлението си разваляне на договора с нотариална
покана, доказателства за което има представени пред заповедния съд.
Тъй като със заповедта за изпълнение е разпоредено двамата ответници за заплатят сумата
от 18 362,50 евро солидарно на кредитора, съдът даде указания на ищеца да изложи
обстоятелствата, от които твърди, че възниква тази солидарност, по повод на което
пълномощникът им заяви единствено, че солидарността произтича от сключения договор
1
между тях и ищеца, с който са се задължили да закупят процесното МПС при посочените в
договора условия.
Условията за допустимост на предявения специален установителен иск са налице.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение, подадени са възражения пред
заповедния съд от двамата длъжници и в едномесечен срок от уведомяването му са това
кредиторът е депозирал исковата молба пред окръжния съд по постоянния адрес на
ответниците, с оглед цената на иска, която е в левова равностойност е над 25 000 лв. Налице
е пълно съвпадение между лицата - длъжници и кредитор в заповедното и исковото
производство, както и по отношение размера на вземането, фактическите и правното
основание, на което ищецът се позовава пред заповедния съд и пред сезирания с иска по
чл.422 ГПК. Както пред заповедния съд, така и сега, след оставяне на исковата молба без
движение се твърди, че ответниците отговарят солидарно за заплащане на исковата сума,
представляваща неустойка за неизпълнение на предварителен договор за продажба на МПС.
Тъй като двамата ответници не са открити на постоянния си адрес и след спазване на
всички условия на чл. 47 от ГПК,съдът им назначи особен представител, който подаде
писмен отговор на исковата молба в законния срок.
Възражението му за нередовност на исковата молба поради това, че не е ясно какъв иск се
предявява бе разгледано от съда и отхвърлено като неоснователно.
По съществото на спора особения представител прави възражение за намаляване размера
на неустойката поради прекомерност, като твърди, че ответниците имат това право, защото
сделката не попадала в обхвата на чл.309 ТЗ.
Останалите възражения в отговора съдът възприе като такива за липса на доказателства за
основните факти, на които ищецът се позовава, във връзка с което бе разпоредено на
представителя на ответниците да се връчат преписи от приложенията към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, които ищецът поиска и съдът допусна и прие като
писмени доказателства в исковото производство.
След обсъждане и преценка на събраните доказателствата и доводите на страните и
техните процесуални представители, съдът приема следното:
Ищецът е доказал сключването на договора, от който твърди, че черпи правото си да му
бъде заплатено паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение срещу
ответниците. Договорът установява размер на уговорената продажна цена и след приспадане
на частта от нея, която сам признава, че е получил може да се определи размера на
неустойка по чл. 21,б."б" от договора, така както е уговорено между страните.
Ответниците не представиха доказателства да са извършили други плащания по договора
освен признатото частично такова в размер на 1 137, 50 евро. Към момента на завеждане на
иска са настъпили падежите на всички останали части от разсроченото задължение за
заплащане на продажната цена, чийто общ размер е 19 500 евро.
Изявлението за разваляне на договора е било отправено от продавача към купувачите на
13.05.21 г. с нотариална покана, като тогава са били изискуеми и неплатени 13 от общо
2
уговорените 24 вноски. Нотариалната покана е връчена на 27.08.2021 г. на лицето А. Г. Г. на
адреса на длъжника Г. Г.. Съставени са две разписки, в които е посочено, че получателят е
баща на Г. Г., а във втората е добавено, "който живее заедно с Р. М.". Ако това връчване
може да се приеме за редовно по отношение на сина на получателя, с който двамата живеят
на един адрес, същото не може да се каже по отношение на втория длъжник - Р. М., чийто
адрес е друг - ул. *** 1, а и получателят не е от кръга на другите лица, които могат да
приемат съобщения вместо нея, съгласно чл. 46,ал.2 ГПК. Нито е "лице от домашните" й,
нито живее на нейния адрес.
Следователно, изявлението да разваляне на договора не е било породило действие по
отношение на един от длъжниците - Р. М., към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и следователно, вземането за неустойка, което се
претендира, не е било възникнало по отношение на нея. Договорът е бил развален само по
отношение на ответника Г. Г., с изтичането на определения тридневен срок за изпълнение,
посочен в нотариалната покана, считана от 27.08.21 г., когато тя е била получена от неговия
баща на постоянния му адрес.
Следователно, вземане за неустойка поради разваляне на договора по вина на купувачите
е могло да се претендира само срещу Г. Г. към датата на подаване на заявлението пред
заповедния съд, при това, видно от съдържанието на договора, той не отговаря солидарно с
другия купувач, а отговорността им би следвало да е разделна, по общото правило на чл.121
ЗЗД, че солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена,
освен в определените от закона случаи. Ищецът не посочи обстоятелства, пораждащи
пасивна солидарност по силата на закона, а формално се позова на договора, без да уточни -
от коя/кои негови клаузи черпи този довод. След запознаването си със съдържанието на
договора, съдът констатира, че в него няма нито е една клауза, в която да предвидена
солидарна отговорност на длъжниците-купувачи.
Последното е достатъчно основание , за да се приеме, че вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение за солидарно заплащане от двамата ответници на цялата сума,
претендирана като неустойка, не съществува, което прави безпредметно обсъждането на
възражението за нейното намаляване поради прекомерност.
По изложените съображения установителният иск правно снование чл.422 ГПк следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, а сторените от ищеца разноски, вкл. - внесените
за възнаграждение на назначения особен представител на ответниците следва да останат за
сметка на ищеца. Възнаграждението в размер на 3 214,82 лв., което е определено и се дължи
на една инстанция, следва да бъде изплатено на адвокат Х. Б. С., който осъществи
процесуално представителство по отношение и на двамата ответници от назначаването му,
до приключване на производството пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения съдът


3
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен иска с правно основание чл.422 ГПК, предявен от "Ф.
М." ЕООД - гр. Пазарджик, представляван от Ф. В. М. против ответниците Г. А. Г. и Р.
М. М., двамата от гр. П., представлявани по делото от особения представител адвокат Х. Б.
С. от АК-Пазарджик, за приемане за установено, че съществува вземането на ищеца за
солидарното заплащане от ответниците на сумата от 18 362,50 евро - неустойка,
произтичащо от Предварителен договор от 17.02.2020 г. за продажба на МПС, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение № 282 по чл.417 ГПК от 27.10.2021 г. по ч. гр. д.
№ 1198/2021 г. на Пещерския районен съд, заедно със законната лихва върху тази сума от
15.10.2021 г. до изплащане на вземането.
Да се изплати на особения представител на двамата ответници адвокат Х. Б. С. от АК-
Пазарджик възнаграждение в размер на 3 214,82 лв., която сума е депозирана
предварително от ищеца по делото по разпореждане на съда.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4