№ 1781
гр. Варна , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501262 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от
ЗАД„Армеец“АД, гр. София, чрез ю.к. П., срещу определение
№261626/09.02.2021г. по гр.д.16063/20г по описа на ВРС 12 с-в, с което съдът
е оставил без уважение отвод за местна неподсъдност на делото.
Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е приложил правила на
чл. 113 ГПК, като не е отчел, че ищецът е ползвател на застрахователна
услуга без да има и качество потребител. Позовава се на съдебна практика,
отричаща разшипително тълкуване на нормата по отношение на
юридическите лица, които не могат да бъдат потребители но ползват
застрахователни услуги, като сочи, че такъв е и настоящия случай. Моли
неправилното определение да бъде отменено и отводът за неподсъдност
уважен, като делото бъде изплатено на компетентен съд в гр. София.
В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна Д. В. Д. от гр. Варна,
действащ чрез адв. А. (ВАК) е оспорил жалбата, като се е позовал на
упражнено право на избор на сезиран съд като застрахован по договор по
застраховка „Каско“. По съображения за правилно отчитане в този случай на
качеството на ищеца като потребител, легитимиращо го с право да избере
удобна подсъдност по своя постоянен адрес, моли законосъобразното
определение да бъде потвърдено.
1
Жалбата вх. №273933/23.02.2021 г. е подадена в срок, считано от
връчване на обжалваемия акт. Въззивната инстанция е сезирана от надлежна
страна – ответник, упражнил възражение за неподсъдност на спора.
Отхвърлянето на отвода е посочено в закона като подлежащо на обжалване
произнасяне (чл. 121 ГПК), съответно и жалбата е допустима на осн. чл. 274
ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса е внесена.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред съда в гр.Варна е била предявена претенция от застрахован
собственик физическо лице за присъждане на дължима горница от
обезщетение за увреждане на застраховано МПС при настъпил риск по
застраховка „каско“. Ищецът е обосновал компетентност на сезирания съд с
качеството си на потребител, ползващ застрахователна услуга, като е
упражнил право на избор на съда по своя адрес.
В срока за отговор ответната страна застрахователно дружество със
седалище в гр. София е упражнил насрещното си право на възражение за
местна подсъдност на две основания: с позоваване на уговорка в Общи
условия за компетентност на съда по седалище на застрахователя( чл. 117 ал.2
ГПК), евентуално с позоваване на общото правило на чл. 105 ГПК, уреждащо
компетентност на съда по седалище на ответника.
Съдът отчита, че към момента на предявяване на иска вече е действала
норма, въведена с чл. 119 ал.3 ГПК(ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018
г.) възлагаща на съда служебно задължение да следи за своята компетентност
в случаите, когато е сезиран с иск на потребител. Съобразно дадените в т. 6 на
ТРОСТК 1/2014 на ВКС разяснения, процесуалното правило на чл. 113 ГПК
предоставя право на избор на удобен за ищеца съд на лицата, черпещи права
от застрахователни услуги, според качеството им „потребител“, дефинирано
по-широко именно за нуждите на специфичните застрахователните
правоотношения, чийто ефект се проявява дори спрямо трети на
застрахователното правоотношение лица. Макар че задължителното
тълкуване се отнася до преките искове на ползващи се от сключени между
други лица застраховки, аргументацията му следва да се отнесе на още по-
голямо основание и към хипотеза на предявяване на пряка претенция на
2
застрахованата страна, сключила договора със застрахователя.
Оплакванията на въззивника се основават на погрешното твърдение, че
застрахован ползвател на услугата е търговец или юридическо лице. Данни за
такова качество няма нито в твърденията, обосновали претенцята на ищеца,
нито в приложените като доказателства свидетелство за регистрация на МПС
и застраховатгелна полица, в които като собственик, застраховано лице и
ползвател на МПС се сочи само физическото лице Д. с адрес в гр. Варна. При
липса на търговско качество няма основание да се прилага договорната
подсъдност, установена в общи условия, съответно да се изключи и
третирането на ползвателя на услугата като потребител, действащ извън
професионалната си сфера.
В конкретния казус предмета на делото се изчерпва с претенцията, черпена
от застраховка „каско“ предявена от потребителя на застрахователната услуга
по смисъла на пар. 1 т.1 от ДР на КЗ(отм.), поради което и ищецът има и
право да избере местно компетентен съд по своето местожителство.
Особената подсъдност изключва общото правило дори и без позоваване от
страна на ищеца.
Първоинстанционният съд правилно е зачел специалната хипотеза на чл.
113 ГПК и е приел възложената му компетентност. Отхвърлянето на отвода
следва да се потвърди.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261626/09.02.2021г. по гр.д.16063/20г
по описа на ВРС 12 с-в, В ЧАСТТА с която съдът е оставил без уважение
отвод за местна неподсъдност на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3