№ 690
гр. Варна , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500275 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е въз основа на Определение № 31/26.01.2021 г., постановено по касационно
частно гражданско дело № 4192 по описа за 2020г. на ВКС, IV ГО, с което са обезсилени
Определение № 2192 от 25.07.2019 г. и Определение 2601/07.07.2020г., постановени по в. ч.
гр. д. № 1202/2019 г. по описа на ОС-Варна, ГО и делото е върнато за ново разглеждане на
друг състав от въззивния съд, с указания да бъде образувано въззивно гражданско дело по
реда на въззивното производство (глава ХХ – чл. 258-273 от ГПК), по което съставът на съда
да се произнесе по въззивната жалба с вх. № 25988/09.04.2019г. на Д.Д., както и на частна
жалба с вх. № 25987/09.04.2019г. на Д.Р., като постанови допустимо съдебно решение по тях
(в частта по частната жалба решението ще има характер на определение по чл. 248 от ГПК).
Производството по в. ч. гр. д. № 1202/2019 г. по описа на ОС-Варна е било образувано по
въззивна жалба с вх. № 25988/09.04.2019г. на Д.Д., както и на частна жалба с вх. №
25987/09.04.2019г. на Д.Р., подадени срещу Решение № 941/06.03.2019г. по гр. д. №
2290/2013г. на Варненския районен съд, в частта, в която са оставени без уважение
исканията им за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, в евентуалност за
отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247, както и искане по
реда на чл. 248 от ГПК, в частта му относно държавните такси и разноските,
включително и за освобождаване от такива на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК на
жалбоподателката Д. Р..
В жалба вх. № 25988/09.04.2019 г., подадена от Д. Д.-Т. се обжалва изцяло постановеното
Решение № 941/06.03.2019г. по гр. д. № 2290/2013г. на Варненския районен съд.
Жалбоподателката сочи, че постановеният акт е недопустим в частта, с която съдът се е
произнесъл по искането на страната по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от
таксите и разноските, като постановен преждевременно. Намира, че решението на РС Варна
1
е неправилно по отношение искането за изменение в частта за разноските и по-конкретно
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Претендира и
редуциране на присъдените държавни такси и разноски по първоинстанционното решение.
Моли за отмяна и допълване на обжалваното решение, поради нарушение на нормите на чл.
38, 40 и 63 от ЗС, като счита, че в акта следва да се посочи, че на публична продан следва да
се изнесе застроен поземлен имот заедно с построените в него самостоятелни сгради, като за
всяка от тях да се посочат прилежащите общи части от земята, върху която са построени.
В частна жалба вх. № 25987/09.04.2019 г., подадена от Д.Р., последната претендира
редуциране на присъдените държавни такси и разноски по първоинстанционното решение
до размер от 1 762.68 лв. Сочи, че съдът е определил държавната такса в завишен размер.
Твърди недължимост на разноски в размер на 150 лева, присъдени в полза на насрещната
страна К.Р., като претендира последният да бъде осъден да заплати сумата от 137.80 лв. –
сторени необходими разноски за дела му, както и 55.30 лв., разноски по спора за поземления
имот.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на двете жалби от насрещната страна
К. П. Р..
В проведеното по делото открито съдебно заседание, страните, редовно призовани, не са се
явили и не са изпратили процесуални представители.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството пред Районен съд – Варна е приключило с Решение № 5315 от 21.12.2018 г.,
с което е постановено да бъдат изнесени на публична продан делбените имоти, като
получените при проданта суми да бъдат разпределени между съделителите при
съответстващите им квоти. С решението си ВРС е осъдил страните да заплатят разноски
както следва: Д.Т. Д. – Р. държавна такса в размер на 188,96 лева в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, на основание чл. 8 от ТДТ ГПК; Д. П. Р. държавна такса
в размер на 1 788,05 лева в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, на
основание чл. 8 от ТДТ ГПК; К. П. Р. държавна такса в размер на 1 828,75 лева в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, на основание чл. 8 от ТДТ ГПК; Д.Т. Д. – Р.
и Д. П. Р. да заплатят на К. П. Р. разноски по делбеното дело в размер на 150,00 лева; К. П.
Р. да заплати на Д.Т. Д. – Р. и Д. П. Р. разноски по делбеното дело в размер на 38,80 лева.
С молба от 31.01.2019 г. Д.Т. Д. – Р. и Д. П. Р. са поискали по реда на член 250, евентуално
на чл. 247, както и на основание чл. 248 от ГПК да бъде изменено и допълнено
постановеното съдебно решение.
С Решение 941/06.03.2019г. РС Варна е допълнил Решение № 5315 от 21.12.2018г., като е
индивидуализирал допуснатите до публична продан делбени имоти и по последните
издадени за тях скици. Със същото решение съдът е оставил без уважение следните искания
на исканията на Д.Т. Д. – Р. и Д. П. Р.: за допълване в останалата част по допълнителна
индивидуализация на делбените сгради и терен, извън описаните в решението и в
настоящия съдебен акт, на осн. чл. 250 ГПК; за поправка на ОФГ в решение № 5315 от
21.12.2018 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на ВРС, на осн. чл. 247 ГПК; за освобождаването на
Д.Т. Д. – Р. от такси и разноски в производството по гр. д. № 2290/2013 г. на ВРС, което е
приключило с влязло в сила решение № 5315 от 21.12.2018 г., на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК; за
изменение на решение № 5315 от 21.12.2018 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на ВРС, в частта за
разноските, чрез това да се присъди на Д.Т. Д. – Р., адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
в пълния предвиден в Наредба № 1/2004 г. размер за делбеното производство, на осн. чл.
248 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, както и за изменение на решението в частта за разноските,
2
чрез всички останали искания за отпадане и/или намаляване размера на определени от съда
задължения за разноски към бюджета на съдебната власт или към насрещната страна и за
присъждане на допълнителни разноски на молителките, на осн. чл. 248 ГПК.
Срещу така постановеното Решение 941/06.03.2019г. на РС Варна, са депозирани двете
жалби с вх. № 25988/09.04.2019г. на Д.Д. и частна жалба с вх. № 25987/09.04.2019г. на Д.Р.,
за разглеждането на които е образувано настоящото второ по ред въззивно производство.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите и като взе предвид събрания и приобщен по делото
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
По отношение на въззивна жалба с вх. № 25988/09.04.2019 г., подадена от Д. Д.-Т., с която
се обжалва изцяло постановеното Решение № 941/06.03.2019г. по гр. д. № 2290/2013г. на РС
Варна, настоящият състав на съда намира следното:
Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че неправилно и в нарушение на
нормите на чл. 38, чл. 40 и чл. 63 от ЗС, съдът е оставил без уважение искането за
допълване на Решението, като бъде посочено, че на публична продан се изнася застроен
поземлен имот ведно с построените в него самостоятелни сгради. На първо място така
посочените разпоредби на Закон за собствеността са неотносими към претенцията на
страната, тъй като чл. 38 и чл. 40 от ЗС уреждат правоотношенията, свързани с етажната
собственост, каквито в настоящото производство не са налице. Чл. 63 от ЗС пък предвижда
способите, с които собственик на земя може да учреди или прехвърли правото на
собственост върху постройка, на трето лице. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
не е налице правна норма (материална или процесуална), която да предвижда, че когато на
публична продан се изнасят самостоятелни сгради, построени в един общ имот, същите
следва да се изнесат заедно със земята. Всеки един от имотите е надлежно
индивидуализиран от съда, като по този начин е осигурена възможността да бъде изнесен на
публична продан и да бъде осребрен, респективно всяка от страните да получи в пари
припадащия дял. От друга страна, няма пречка страните в делбеното производство да
инициират производството по изнасяне на имотите на публична продан, като поискат от
съдебния изпълнител да насрочи обща продан на имотите.
Не на последно място следва да се има предвид, че допълване на решението по реда на чл.
250 от ГПК е допустимо, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Видно от
материалите по делото, с Решение от 21.02.2018г. съдът се е произнесъл в пълнота по
искането на страните, а именно допуснал е до изнасяне на публична продан всеки един от
делбените имоти.
Предвид горното, настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допълване
на Решение 5315/21.12.2018г. на основание чл. 250 от ГПК.
Неоснователно е и възражението, релевирано в условията на евентуалност на основание чл.
247 от ГПК. Съобразявайки мотивите на постановеното решение и диспозитива на същото,
настоящият състав не намира несъответствие, което да води до извода, че е допусната
очевидна фактическа грешка. Напротив, такова несъответствие не е налице, поради което и
възражението следва да бъде оставено без уважение.
Настоящият състав намира за неоснователно и твърдението на въззивната страна, че
Решение № 941 на РС Варна е недопустимо в частта, в която не е уважена претенцията на Д.
Р. за освобождаване от такси и разноски по реда на чл. 83 от ГПК, като постановено
преждевременно. Въззивницата твърди, че макар в молбата си по реда на чл. 248 от ГПК да
3
е посочила, че не разполага с парични средства и е в изключително затруднено положение,
като е поискала от съда да определи подходящ срок за представяне на доказателства в тази
насока, решаващият състав се е произнесъл по искането, преди доказателствата да бъдат
ангажирани.
Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да даде възможност за защита на лични или
имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло
или частично на разходите на съдебното производство. Както става ясно от материалите по
делото, съдебното производство е приключило със съдебно решение, с което е извършена
делба на съсобствените имоти, като за всеки съделител са определени идеални части.
Установена е съдебна практика, че освобождаването от задължението за внасяне на
държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК е приложимо само в случаите, когато същата се
дължи предварително по силата на чл. 76 от ГПК, тоест в хода на самото съдебно
производство. Затова длъжникът не може да бъде освободен от това задължение по реда на
чл. 83, ал. 2 от ГПК, едва след като производството по делото вече е приключило. Такова
становище е застъпено и в практиката на ВКС, в която се приема, че с оглед същността на
съдебното производство за делба, в което се осъществява правото на делба на всеки от
съделителите да прекрати съществуващата съсобственост, като получи в реален дял имот
или движими вещи или парично уравнение за дела си и по което всеки съделител има
задължение да понесе такава част от разноските, която съответства на размера на неговия
дял в прекратената имуществена общност, освобождаване от дължимата при извършване на
делбата държавна такса при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК не може да се иска. В този
смисъл е и практиката на ВКС (Определение № 191 от 17.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. №
107/2011 г., II г. о., Г Определение № 588 от 28.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 527/2011 г., I
г. о., ГК, Определение № 176 от 14.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1758 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр.о.).
Възражението изложено в жалбата, че неправилно съдът е оставил без уважение искането на
Д. Р. за изменение на решението в частта за разноските, като бъде допълнено с определяне и
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, също е
неоснователно. Производството по съдебна делба е особено исково производство.
Процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по отношение на
общите норми, уреждащи гражданския процес във всичките му форми. Тъй като при
наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и
е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на
другата страна. Отговорността за разноски в производството по съдебна делба не е уредена
като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78
ГПК. Ответникът по иск за делба не дава повод за предявяване на този, а основанието е
ликвидиране на съществуващата съсобственост. Предвид това неоснователно е твърдението
на въззивната страна, че К.Р. е повдигнал спор относно размера на дяловете в
съсобствеността на поземления имот с искане за изключването от участие в делбеното
производство, още на първа фаза на делбата. Напротив, спорът е повдигнат от самата нея,
като ответникът е упражнил правото си на процесуална защита като е възразил срещу
насочената срещу него искова претенция. Предвид това не би могло да се приеме, че К.Р. е
дал повод за предявяване на иска, а още по-малко, че той е повдигнал спора.
Следва да се има предвид, че в делбеното производство страните имат двойно качество - те
са и ищци и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да
се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася за държавните
такси и другите деловодни разноски, като разноските за адвокатски хонорар се понасят от
страните така както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други
искове във втора фаза на производството - например по сметки, тъй като те зависят от
4
поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на
разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Както стана ясно, настоящата ситуация не е
такава, доколкото претенции за сметки на се присъединявани в процеса.
Без значение за присъдените разноски е и обстоятелството, че спорът относно размера на
дяловете на Д. Р. е бил пренесен на горни инстанции. Когато се развие производство по
въззивно или касационно обжалване, страните вече имат определено процесуално качество
според позицията си в производството. Подадената жалба може да е основателна, или
неоснователна, т. е. зависи от поведението на страната, поради което се присъждат разноски
по правилата на чл. 78 ГПК, но от въззивния или касационния съд и за самото въззивно или
касационно производство. В този смисъл Определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 6919/2014 г., I г. о., ГК.
Неоснователно е и възражението, че неправилно съдът е присъдил ищците Д и Д. Р.и да
заплатят на К.Р. сумата от 150 лв., представляващи разноски за изготвена оценка на имотите
по делото. Макар експертизата да е била поискана от ответника и съдът да е указал на
същия да внесе депозит за изготвянето , съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК, с
извършването на делбата страните заплащат сторените по делото разноски, съобразно
стойността на дяловете им. Предвид това, правилно първоинстанционният съд е осъдил Д и
Д. Р.и да заплатят на К.Р. сумата от 150 лв., представляваща сторените от него разноски за
повторна СТЕ, като е съобразил квотите в съсобствеността за всеки от съделителите.
Предвид всичко изложено, настоящият състав на съда намира депозираната въззивна жалба
за изцяло неоснователна.
По отношение на частна жалба вх. № 25987/09.04.2019 г., подадена от Д.Р., в която
жалбоподателката претендира редуциране на присъдените държавни такси и разноски по
първоинстанционното решение, настоящият състав на съда намира следното:
Нормата на чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс предвижда, че по дело за делба се събира такса 4 на сто
върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол -
по 2 на сто върху стойността на всеки дял. В производството по делба за всеки от
съделителите се определя дял от делбеното имущество, като искът за делба е един, без
значение броя и вида на делбените имущества. Предвид това и всеки съделител участва в
делбата с един общ дял, без значение дали получава различни части от различни имущества,
които се делят. Видно от СТЕ, вещото лице Р.П. е оценила делбените имоти, като е посочила
индивидуална цена за всеки от тях. Съдът е приел заключението, тъй като вещото лице е
изготвило заключението след личен оглед на дворното място и сградите (отвън и отвътре).
Съгласно влязлото в сила Решение по делото за допускане на делбата и определените с него
квоти на всеки от съделителите, съдът е следвало да определил и дължимите държавни
такси по реда на чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, като изчисли каква е стойността на дела на всеки от съделителите, представляваща
сбор от стойността на идеалните части от всеки имот.
Съобразно оценката на недвижимите имоти и дяловете на съделителите, определени от съда,
Д.Р. участва с делбената маса с дял на стойност от 44 811.28 лв. При така остойностения дял
на ищцата, държавната такса, която същата следва да бъде осъдена да заплати по реда на чл.
8 от Тарифа за държавните такси, възлиза на 1 792.45 лв.
Макар че съдът неправилно е изчислил отделна държавна такса за всеки от имотите, като за
два от тях е приел, че се дължи такса в размер на 50 лв., доколкото оценката на дяловете на
Д.Р. в тях е била на стойност 1000 лв. за единия и 895 лв. за другия, правилно след
5
определяне на общата сума, е приспаднал вече заплатената от съделителката сума от 25 лв.,
представляваща внесена държавна такса.
Предвид горното, настоящият състав на съда намира, че държавната такса, която
жалбоподателката е осъдена да заплати по сметка на ВРС, Следва да бъде редуцирана до
сумата от 1 767.45 лв., поради което и частната жалба в тази си част е основателна.
Горепосочената сума не следва да бъде намалена с посочените в жалбата 5 лв. за съдебно
удостоверение, доколкото същите не са калкулирани в размерна на присъдената като
дължимата държавна такса от жалбоподателката, а и не са заплатени по делото, тъй като с
разпореждане на съда, удостоверенията са издадени без да се внася такса за тях.
Неоснователни са възраженията, че в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
всички такси и разноски, които същата е направила във връзка с делбеното производство, а
именно такси за издаване на скици, данъчни оценки, на преписи и удостоверения от
различни държавни институции. Тези разходи не са свързани със самото съдебно
производство и по никакъв начин не обуславят неговото провеждане. Същите са дължими за
конкретни административни услуги, които предлагат различните държавни институции,
поради което и тяхното присъждане не е предвидено в ГПК и в ТДТ по ГПК.
Предвид всичко изложено, настоящият състав на съда намира, че частната жалба срещу
постановеното решение на РС Варна на 06.03.2019г. е основателна само в частта, в която е
обжалвано решението на РС, с което не е уважена претенцията на Д.Р. за намаляване на
размера на дължимата от нея държавна такса по чл. 8 от ТДТ по ГПК, като в останалата си
част частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Разноски пред настоящата инстанция са претендирани само Д. Р., но тъй като въззивната
жалба депозирана от нея е изцяло неоснователна, такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 941/06.03.2019г. по гр. д. № 2290/2013г. на Варненския районен
съд, ГО, 9 съдебен състав, в частта, с която не е уважена претенцията на Д. П. Р. за
намаляване на размера на дължимата от нея държавна такса по чл. 8 от ТДТ, които се
събират съдилищата по ГПК, на основание чл. 248 от ГПК, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 5315 от 21.12.2018г., постановено по гр.д. № 2290/2013г. на РС
Варна, в частта за разноските, в следния смисъл: ОСЪЖДА Д. П. Р. с ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна, сумата от 1 767.45
лв. – държавна такса по делбеното дело, на основание чл. 8 от ТДТ по ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 941/06.03.2019г. по гр. д. № 2290/2013г. на Варненския
районен съд, ГО, 9 съдебен състав, в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7