Решение по дело №25997/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22815
Дата: 16 декември 2024 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20241110125997
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22815
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110125997 по описа за 2024 година
Предявен е конститутивен иск от К. К. П. срещу „///////“ ЕАД за отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № *********/19.02.2024 год.– чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ и осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
3614 лева – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до плащането.
Ищецът твърди, че на 07.03.2024 год., чрез куриерска фирма, му е връчена
Заповед №*********/19.02.2024 год., с която на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ,
трудовото му правоотношение е прекратено. Твърди, че е незаконосъобразно уволнен,
тъй като заповедта е издадена и му е връчена по време на отпуск поради временна
неработоспособност, като работодателят не е изискал предварително разрешение от
Инспекция по труда.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че уволнението е законосъобразно
извършено. Сочи се, че предявените искове са неоснователни, тъй като исковата молба
е подадена след изричане на срока визиран в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Оспорва размера на
претендираното обезщетение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на трудов договор № 159/08.12.2017 г., сключен между „///////“ ЕАД и
1
К. К. П. е възникнало трудово правоотношение за неопределено време, като ищецът е
заемал длъжността „Монтьор, котелно оборудване“, с място на работа в гр. София,, ТР
„София Изток“-Производство на топлинна и електрическа енергия-цех „Котелен“.
Между страните е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на
690 лева.
По делото не се спори и видно от Заповед № *********/19.02.2024 г. трудовото
правоотношение с К. К. П. е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ -
„невъзможност на работника да изпълнява трудовите си задължения поради отказ с
регистрационен индекс №07-51/06.12.2023 год. на Държавна агенция „Национална
сигурност“ за работа в стратегически зони на стратегически обект“, считано от датата
на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на 07.03.2024 год. на ищеца.
Приет като доказателство по делото е Отказ за работа в стратегическите зони на
стратегически обекти или дейност с рег. №СО-64-739935/28.11.2023 год. издаден от
Държавна агенция „Национална сигурност“, с който на К. К. Пешев е отказано да се
издаде разрешение за работа в стратегическите зони на стратегическите обекти „///////“-
ТЕЦ „София Изток“.
Представен е препис-извлечение от трудова книжка на ищеца, в която се
съдържа отбелязване за прекратяване на трудовото правоотношение на 07.03.2024 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Не са вписани обстоятелства за наличие на
трудово правоотношение с друг работодател след тази дата.
Видно от болничен лист № Е20240782019 ищецът е бил в отпуск по болест в
периода от 22.02.2024 год. до 12.03.2024 год.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ обуславя безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Соченото
основание е налице, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното
изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, стоящи извън
волята на страните по договора. Тези обстоятелства подлежат на доказване при
условията на пълно и главно доказване от страна на работодателя.
Между страните в настоящото производство безспорно е възникнало трудово
правоотношение по силата на трудов договор, сключен за неопределено време, по
което ищецът е изпълнявал длъжност „Монтьор, котелно оборудване“, прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ - обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор с процесната заповед за уволнение, считано от 07.03.2024 год.
Ответникът навежда доводи за недопустимост на настоящото производство,
2
като твърди, че исковата молба е депозирана след двумесечния срок визиран в чл. 358,
ал.1, т.2 от КТ, съобразно който по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и
прекратяване на трудовото правоотношение, срокът за предявяване на иска е
двумесечен, като откога тече срокът за обжалване на дисциплинарното наказание се
определя от чл. 358, ал.2, т.1, пр.1 КТ - от деня, в който на служителя е била връчена
съответната заповед. Срокът е давностен, а не преклузивен, като съдът не следи за
спазването му служебно, а следва да го съобрази само при възражение, каквото в
настоящия случай е направено своевременно в рамките на срока за отговор на
исковата молба. Съдът приема, че правото на ищеца да оспори законността на
уволнението е възникнало от момента на връчването на процесната заповед-07.05.2024
год.. Исковата молба е подадена по пощата, като видно от пощенското клеймо това е
сторено на 07.05.2024 год. респ. исковата молба е подадена в двумесечния срок, а
възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна съдът проверява предпоставките за законосъобразност на
извършеното уволнение по направените от ищеца в исковата молба възражения и
доводи за незаконосъобразност, с оглед диспозитивното начало в процеса.
В случая съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган-
Заместник изпълнителен директор, упълномощен с пълномощно с рег. №ПЛ-
92/13.04.2023 год. и Председател на УС.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че се ползва от закрилата на чл. 333
от КТ, тъй разпоредбата касае прекратяване на трудовото правоотношение на една от
визираните в чл. 328, ал.1, т.2,3,5 и 11 от КТ хипотези, както и чл. 330, ал.2, т.6 от КТ,
които не са налице в случая.
На следващо място упражняването на потестативното право за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление.
Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си. Съществено е
съдържанието на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на
работодателя, тъй като то е основанието за прекратяване и чрез посочването му се
постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на трудовия договор
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано общо, но съдържанието му включва следните
признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено
или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици.
Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение е основание за прекратяване на
трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи
фактическата причина за прекратяване на договора. В случая няма спор, а и видно от
3
заповедта, като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено
„невъзможност на работника да изпълнява трудовите си задължения поради отказ с
регистрационен индекс №07-51/06.12.2023 год. на Държавна агенция „Национална
сигурност“ за работа в стратегически зони на стратегически обект“.
Както бе посочено, основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна
фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. За
законосъобразното прилагане на безвиновното основание, предвидено в т. 12 на чл.
328, ал. 1 КТ, следва да се изхожда преди всичко от основните задължения на страните
по трудовия договор, уредени с императивните норми на глава шеста от раздел Х на
КТ (чл. 124 КТ чл. 129 КТ). Основните задължения на работника или служителя, като
страна по трудовото правоотношение, посочени в чл. 126 КТ, са да изпълнява точно и
добросъвестно работата, за която се е уговорил с работодателя, като всеки работен ден
се явява навреме на работа, до края на работното време е на работното си място и
цялото време използва за изпълнение на възложената работа.
Предвид спецификата на работа и липсата на издадено разрешение за работа в
стратегическите обекти-„///////“-ТЕЦ „София Изток“ съдът приема, че е налице
хипотезата визирана в чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ респ. че ищецът не може да изпълнява
длъжността и това е пречка, която не може да бъде преодоляна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ
Предпоставка за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за
оставане без работа е незаконност на уволнението. С оглед достигнатите изводи по
иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ иска за заплащане на обезщетение за
оставане без работа също неоснователен без да е необходимо да се изследват другите
елементи от фактическия състав на правото на обезщетение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените и поискани от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. К. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
/////////, чрез адв. Г. искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ срещу „///////“ ЕАД, ЕИК ///////, с адрес: гр. //////////, за отмяна на уволнението
извършено със Заповед № *********/07.03.2024 год. и за заплащане на сумата от 3614
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение, като неоснователни и недоказани.
4
ОСЪЖДА К. К. П., ЕГН ********** да заплати на „///////“ ЕАД, ЕИК ///////,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5